ХИМНА

web | На Острова на блажените | Иво Доля

Човешкий разум бий и се терзае
от памтивека, висшата си цел
поставил: да проникне и познае
незнайното зад знайния предел:

началото на всичките начала
на битието пръвният изход -
когато са живели в нераздяла
живот и смърт без смърт и без живот.

Кое най-първо му е дало тласък -
тъмата ли в купнеж за светлостта,
измамена, че само нейний блясък
ще да познае време в вечността?

Или всевластний жад на светлината
да се и вън от себе утвърди,
и тя проби недрата на тъмата -
та себе си и в нея оплоди?

Или ги сила и над тях стояща,
за цел незнайна тям, съедини -
за бъдащето с мисъл настояща,
и тласна ги към нови съдбини?

Каква бе тя? Отде бе тая сила?
И за какво туй всичко стори тя?
Безсмислица светът ли е родила?
Или живот му даде мисълта?

Един твореца горе в небесата,
той могъл би един да ни яви...
Но вписва се и тука пак в душата
въпрос: А знай ли сам и той? Уви.

Не е ли рожба тяхна сам твореца?
Твори - но кой го него сътвори?
Началото... Дали поне конеца
нам разума в ответ ще озари?

А дали някой ще докрай дотрае,
и види в край началния завет?
О, може би... ответ ще се узнае -
когато няма нужда от ответ!