БОГОБОРЕЦ

web | На Острова на блажените | Иво Доля

Раб Яковов, след него аз едвам
по мрачини в пустинята вървях.
"Спри - той ми каза - и докле те сам
подиря, тука стой." И ази спрях.

И цяла нощ не мигнах. Тъмен дух
като че ли притисна мойта гръд,
и онемя език, око и слух.
В мрак и земята и небесна твърд.

И ням, и сляп, и глух бях до зори -
небесна твърд когато прогърмя
и надве се, просечена, разкри
от божий меч. И тъмната земя

се превъртя. И превъртя се пак.
И нищо аз не видех след това
в ужасната светкавица и мрак.
Извиках. Никой се не отзова.

Но сянка се преметна покрай мен,
и поглед ази в нея приковах -
то беше Яков, горд и разярен, -
и Ехова в ръцете му познах.

И чух: "Спри. Доста. Ей зора зори.
И ти не тряба моето лице
да виждаш. Пред Невидимий смири
ти яростта си." Сграбчил во ръце

на Ехова ръцете, той ги сви
и крепко ги притисна о гърди...
"Смири се! И ще те благослови
тоз, що те вожд в живота отреди.

Пусни ме! Вече и зора зори."
Но горда сила во душа си сбра
и викна Яков: - Не да ме смири,
в живота вожд ме Ехова избра!

Духът ми ти со крепост сподоби
да властвувам над чуждата съдба:
смирението ще я отслаби -
благослови ме ти, но на борба! -

И чух тогаз: "Благословен бъди!"
И той целуна с огнени уста,
когото не свладя да победи, -
и се изгуби в мрака на нощта.

Стихотворението е включено в "Преди мълчанието" и е датирано - 7 май 1909 г. Посочено е и мястото на написването му - Москва. По това време Славейков е в Москва, като български пратеник на тържествата по случай откриването на паметник на Гогол. В писмата си до Мара Белчева той говори за посещенията на черкви, по-специално на черквата "Василий Блажени". Навярно някой от образите по стените и иконите в тия черкви са били свързани с библейската легенда за явяването на Яков пред бога ("Ехова"). В писмото си от 12 май 1909 г. ("Писма от Пенча Славейков до Мара Белчева", стр. 86) той съобщава, че стихотворението "Богоборец" е написал "в Москва, пред паметника на Гоголя". Преди това е бил във Варшава - и не е останал доволен от паметника на Мицкевич, направен - според писмото - в надут стил; по тоя повод написал една ода (на Мицкевича), непубликувана и ненамерена в ръкописите му - а след това пред паметника на Гогол - второто си стихотворение, "Богоборец". - "В едното викам - продължава Славейков в писмото си - "смири се!", в другото "бори се!" Впечатленията на мястото ми са такива и малко ме е еня, че те си (или аз си) противоречат". - Възгласите за смирение и борба тогава са популярни сред руската писателска интелигенция, с която в Москва дружи Славейков.

В "Преди мълчанието" вместо "Ехова" навсякъде в "Богоборец" е "господ". От началото на четвъртия куплет (започващ с думите "се превъртя") - в "Преди мълчанието":

се превъртя. Тогава недалеч
аз Якова видях таме прострян
и надве счупен неговият меч
и господа над него видях спрян.
Но твърд небесна се разтвори пак
и нищо аз не видях след това...

(Следващият текст е като в "На Острова на Блажените"; цитираните различаващи се стихове в "Преди мълчанието" са задраскани.)