Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОРЕ ГРУДА

П. П. Славейков

web | На Острова на блажените

Доре Груда, рис. Никола ПетровГруда живее в Роса и се прехранва со скудните залъци на волен учител по музика. И музиката личи ясно в неговите стихове, които като че ли са изплакани на виолончело. Критиката всякога е била благосклонна към неговите творения, освен към упражненията му в проза - ни по-добри, ни по-лоши от обикновените прозаични драскотини на добри лирически поети, на които е присъщо тънкото чувство на самонаблюдение, но които нямат обйективно око за нещата вън в живота. И за това че критиката се осмелява да му говори каквото мисли, той е неин непримирим враг - още един признак, че е добър лирически поет. Но макар да е враг на критиката, той е от броя на ония малцина лирици, у които самокритиката е твърде силно развита: той пише много, но не само че не печата всичко, а и от печатаните вече прави извънредно строг избор, когато му се падне да ги препечатва в книги. Досега - поета е роден в 1876 - той е издал само две малки книжки песни, Златен дъжд и Думите на нещата, в които дори най-мъничката песен е свидетел за творческата мощ на майстора. От тия песни лъхти тиха някаква замисленост и ни милва тъгата на усмивка при раздяла. Той е школувал най-вече у Иво Доля и немеца Теодор Щорм1, и от тях е научил да бъде спретнат в израза, и мелодиите на своята душа да излива винаги в характерна тям форма. За него е закон афоризма на Щорма: “Am vollendesten erscheint mir das Gedicht dessen Wirkung zunachst eine sinnliche ist, aus der sich dann die geistige von selbst ergibt, wie aus der Blute die Frucht.2 Груда твърде често се ползува от мотиви из народната поезия. Но само мотиви - мрямора, на който дяла образите на своето вдъхновение. Суровия материал в тях не личи, както не личи небръснатия селянин в днешния изискано облечен парижанин. Груда е обикнал народната песен още от дете, сам е сбирал народни песни, изучавал ги е и плод на това изучвание е една - единствена за сега - студия за Народната песен3, дето освен характеристика на наивното народно творчество е посочена и оная интимна връзка, която художествената песен тряба да има с народното творчество, за да бъде тя цвете израсло на своя почва и да има значение в културата на нацията. Принцип и хубав, и верен, но не навреме казан и тъй тромо прилаган на практика от съвременните поети на Острова, че той почти пропадна в техните стихотворни упражнения. Но тоя не навреме подзет въпрос, в практическото му приложение, има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно, което преди твърдяха добрите критици, но бе неясно за четците - безталантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово. Доре Груда е една от надеждите на Острова на Блажените, дето много надежди се обезнадеждиха. И наистина, той се грижи за овощията во своята градина, и те дават плодове, за които мързеливите му завиждат и мъмрят против него.


Из "Златен дъжд"
Из "Думите на нещата"
Песен
Скерцо. Григ
Към кой бряг

 

БЕЛЕЖКИ

В тоя образ Славейков изтъква лирическата страна на своя талант с насоката на стиховете от сбирката си "Сън за щастие"; сходство с немския поет Густав Фалке, с прилики в двете характеристики (на Груда - и Фалке в "Немски поети"): Груда "се прехранва со скудните залъци на волен учител по музика", Фалке е "учителят по музика, сиромахът Фалке"; у Груда е подчертана "творческата мощ на майстора", Фалке също е "майстор"; и двамата живеят в дом сред природата и я обичат. На стихотворението "Скерцо. Григ" от Груда отговаря споменатата в очерка за Фалке негова любов към музеката на Григ. - Близост и с образа на Теодор Щорм, също майстор на лирическата поезия. - За любовта на Славейков към музиката са запазени много спомени. - Доре - от мъжките, Груда - от женските имена у Братя Миладинови. Груд, Груди е разпространено мъжко име в Чирпанско и другаде. Навей и от името на Иван Дорев, известен тогавашен преводач от немски език, учител по български език и училищен инспектор. Популярен е тогава у нас с илюстрациите му на преведени на български класически произведения френският художник Гюстав Доре (1833 - 1883 г.). Славейков при подбора на имената в антологията особено дири тия български имена, които приличат на чужди и така засилват алюзията, че се говори за друга страна, докато тя по същество е България. - Името Доре е използувано и на друго място в антологията - в очерка за Чевдар Подрумче се говори за Марко Доре, "най-видния прозаик на Острова".

1. Теодор Щорм (1817 - 1888 г.), виден немски лирически поет и новелист. Славейков пише за него очерк и широко го представя в "Немски поети". [обратно]

2. (Нем.) "Най-съвършено ми се чини стихотворението, чието въздействие е най-напред сетивно, от което след това от само себе си се явява духовното (въздействие), както плодът от цвета." [обратно]

3. Намек за студията на Пенчо Славейков "Българската народна песен", печатана в сп. "Мисъл", стр. 3 и 129, 1904 г., а преди това изнесена като доклад в салона на Славянското дружество. Чрез споменаването на тая студия и изтъкването любовта на Доре Груда към народната песен Славейков обръща внимание на тая много важна страна на своето творчество. [обратно]

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.