Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕВДАР ПОДРУМЧЕ

Пенчо Славейков

Чевдар Подрумче, рис. Никола ПетровПокрай творенията на Марка Доре, най-видния прозаик на Острова в наше време, литературните историци изтъкват и тия на Подрумче като творения, написани в такава художествена форма, каквато не е знаена преди тях. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. Неговите погледи се взират с най-голямо любопитство в пъстрия - външно и вътрешно - живот на епохата на Възраждането. От тая страна прозаическите съчинения на Подрумче се приближават към творенията на ония модерни европейски писатели, чиято аристократична фантазия борави изключително с мощни духом хора и силни страсти. Но колкото близо да стои, от тая страна до модерните - цяла бездна зей между им като художници: у него няма ни следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма, а вътрешно му е чужда онази изкълченост в психологията на лицата и мотивировката при развитие на действието, което е мода у модерните писатели. Тия писателски качества придават трайна цена на творенията на Подрумче, макар че тези именно преимущества твърде много пречат за тяхната популярност. Но за да бъде популярен, това и сам автора на Върху труповете на другите и На висини не се е ни домогвал: за художеството той има изключително аристократически възгледи - преко противоположни на възгледите на негова велик съотечественик, демократ в живота и художеството. На свое време - Подрумче е роден в 1860 и умрял миналото лято - той е имал не малко неприятности от критиката, която все с това му е бола очите, че живее в демократическа страна, дето такива неща, каквито той бленува, съвсем не им е място. Гордостта на художника, който е "сам свой висши съдия", не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии, в "джавкания", както се изразява той, с хора, на които занаята е да джавкат. И само един път не преко, а през устата на един от хероите в романа Покрай реката, той се е отпуснал да каже, че "който лети над стрехите на хорските къщя, има своето място над местата на другите. Сокола няма работа с врабци и вестникарските инсекти не са негова храна". Особеностите на прозата на Подрумче са присъщи и на поезията му - една книга Песни и Балади1, в която всеки образ е изрязан с длето, всяка дума претеглена на везните на художествения такт. Грижливостта на художника към своите рожби, към външната им сизелировка и вътрешен строй, напомня грижливостта на най-добрите майстори-гравьори. Историята на поезията знае малцина художници на словото тъй да са се грижили за обработката на своите творения и на които работата да е тъй достойна за поетическият им гений, както Подрумче. Без да изгуби простота, негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи, поради което поета често наричат Тацит2 на стихът. - Чевдар Подрумче е първия наставник на най-новите поети на Острова. От него те са учили да не замотават мислите си в многословие и не замъгляват чувствата си с кисела или сладка сантименталност. От тая наука обаче малцина се ползуват сега: тя е наука за утре и вдругиден и не за ученици с опасена от гъсеници фантазия. Неговите балади са едни от най-хубавите, не само на Острова, и с тях той е насочил път за по-нататъшните - че баладата не е поетическа форма на възсъздаване само картини на настроение, а и сериозна мисъл.

Подрумче е основател на известното на Острова дружество против вестниците - чума на съвестта, - в чийто устав се казва: § 7. Забранява се на членовете на дружеството да допускат вестникари в къщата си; а в § 9. Членовете на дружеството се задължават да носят яки бастуни и при пръв повод да счупят главата на всяко вестникарско псе, а когато няма повод: при всеки удобен случай!


Екстаз
Херой
Болния монах
Секирата на истината

 

БЕЛЕЖКИ

С тоя образ Пенчо Славейков подчертава това, че - наред с поезията си - е работил много и в областта на прозата. Заглавията, които дава на книги в проза са измислени. - Чевдар е диалектна форма на известното по-старо българско име Чавдар, особено свързано с хайдутството и затова срещано в народните песни (и в "Хайдути" от Ботев) - с преминаването на "а" в "е" след ж, ч, ш (срв. чеша - вм. чаша, жеби, овчери, шепки и др. в някои говори). Подрумче - име на цвете от рода на лайкучките.

1. Със заглавието "Песни и Балади" Славейков прави намек за книгата си "Епически песни", която в негов ръкописен план (вж. моя предговор към първия том на това издание на съчиненията му) е наречена "Балади и поеми". [обратно]

2. Тацит (55-120 г.) - бележит римски историк. [обратно]

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2002
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна:LiterNet, 2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.