ЕКСТАЗ

web | На Острова на блажените | Чевдар Подрумче

На път ме лятна нощ в полето равно свари.
И тъмен бе и тих високий небосвод.
Из глъбини една през друга да превари,
звездите почнаха таинствений си ход.
И ази гледах ги, пред моя смаян взор
как те се сбираха в един и дивен хор.

И там пристанаха те горе в небосвода,
подобно лодки на затихнал морски бряг -
на вечността зад тях тъмнеяща, пред входа,
и кротка светлина огрея нощний мрак.
Невидима ръка докосна моя слух,
и ази техния тържествен химън чух.

И тоя химън ми душата разведрена,
далеч от помисли на земна суета,
зе и понесе я през тъмната вселена -
там, де откриваше прегръдки вечността.
И сетих бога аз над моето чело
безшумно как повя с невидимо крило.