ТРАНСПОРТНА ФИРМА РАЗВАЛЯ СЕМЕЙНО ГНЕЗДО

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Автобусът за окръжния град се композираше в Елхово и после минаваше през Болярово. Там се допълваше и продължаваше към последната си спирка. Макар и много рядко, случваше се да се напълни още в началото и тогава през Болярово минаваше съвсем протоколно, без да качи никого.

Ето това протоколничене изяде главата на лейтенант Иванов, известен сред местните жители и колегите си като Дядя Ваня - веселяк с розови бузки и руса коса като плод на българо-чешката морска дружба. Та жена му се накани да отиде при майка си в окръжния град за цели три дни. Дядя Ваня я изпрати от терасата на апартамента - автогарата бе точно на петдесет метра от блока, а и тя тръгна без никакъв багаж.

Автобусът дойде, спря и потегли.

Дядя Ваня усети, че семейният ярем се сгромолясва като Берлинска стена и светът заприлича на рай. А в рая - ангелчета. В Болярово пък на ангелчетата викаха заселнички по 22-ро постановление на Министерския съвет за изграждане на Странджа-Сакар. Една от тях, със звучното име Красимира, тъкмо минаваше под терасата.

- Как си? - попита я формално лейтенантът.

- Да се кача ли? - отговори тя с надежда.

- Сложих вече кафето - уточни той и разкопча колана си...

След четиридесет минути, некачената на автобуса и прескочила до магазина да напазарува, госпожа Иванова влезе в дома си. Първото, което видя, бе Дядя Ваня - гол-голеничък, с цигара в устата.

- Бяха го напълнили още в Елхово - започна тя.

Очите й попаднаха на полата, блузата... сутиена... гащичките...

- Иване!... Какво е това? - с ужас прошепна тя, дочула вече и шума от банята.

- А, бельото ли? - бодро рапортува Дядя Ваня. - На Красимира са. Банята й не работела. Примоли се - да се изкъпела у нас. Как да й откажа?...