Иванка Павлова е родена на 01.05.1941 г. в гр. Самоков. Средното си образование е завършила в 26. СУ "Йордан Йовков" - София. Следва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учителка по български език и литература, като редакторка и като хонорувана преподавателка по унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура в Катедрата по унгарска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише стихове. Печатала е във вестници, списания и алманаси. Участвала е с цикли в сборника "Светлинен пръстен" (8/1980) и в книгата със стихотворения "Петима млади поети" (1979). Издала е стихосбирките "Градините на сърцето" (1993), "Между да и не" (2006), "Зрея в мълчанието" (2016), "Боса ходя по жарава" (2016), "Светът в капка роса" (2017) и "По сребърните пътеки" (2017), както и шест книжки със стихотворни творби за деца: "Врабец храбрец" (2001), "Калинка Малинка" (2004), "Помисли! Отгатни!" (2005), "Балончета хвъркати" (2009), "Пчела с кошничка" (2016) и "Гатанки" (2016). Превежда предимно поезия от унгарски и от руски език. В неин превод е Антологията на унгарската поезия "Цветни мастила" (2005), както и книгите за деца в проза "Бомбе и картофен нос" на Ищван Чукаш (1989) и "Чипике - джуджето великан" на Шандор Фодор (1990; 2010). Като преводачка от руски език най-сериозно е представена в Антологията на руската класическа поезия "Заветни лири" (1983).

ПОЕЗИЯ

Накъсо
  Тристишия
  Афоризми

Книги
  Светът в капка роса
  Зрея в мълчанието

© Електронно издателство
LiterNet, 2016-2017