Иванка Павлова е родена на 01.05.1941 г. в гр. Самоков. Следва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи като учителка по български език и литература, като редакторка и като хонорувана преподавателка по унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура в Катедрата по унгарска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Участвала е с поетични цикли в сб. "Светлинен пръстен" (8/1980) и в "Петима млади поети" (1979). Издала е стихосбирките "Градините на сърцето" (1993), "Между да и не" (2006), "Зрея в мълчанието" (2016), "Боса ходя по жарава. Любовна лирика" (2016), "Светът в капка роса. Хайку и други тристишия” (2016), "По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия” (2017), "Даровете на мига. Нови тристишия” (2018), "...И ги осъдих на забрава. Пренебрегнати стихотворения” (2019), книгата "Светлини и сенки. Проза микс” (2019), както и седем книжки с детски стихотворения: "Врабец храбрец” (2001), "Калинка Малинка” (2004), "Помисли! Отгатни!” (2005), "Балончета хвъркати” (2009), "Пчела с кошничка” (2016), "Гатанки в рими” (2016) и "Калинка Малинка” - с ново съдържание (2016). Превежда предимно поезия от унгарски и руски. В неин превод е Антологията на унгарската поезия "Цветни мастила" (2005), както и книгите за деца в проза "Бомбе и картофен нос" на Ищван Чукаш (1989), "Чипике - джуджето великан" на Шандор Фодор (1990; 2010) и "Приключенията на понито Бриз и неговите приятели” (2017). Като преводачка от руски език най-сериозно е представена в антологиите на руската поезия "Заветни лири" (1983) и "Ята сред безкрая” (2019). Член е на Съюза на преводачите в България и на Българския хайку съюз.

ПОЕЗИЯ

Накъсо
  Тристишия

Книги
  Светът в капка роса
  Зрея в мълчанието

МИСЛИ

Афоризми
  Афоризми - 1
  Афоризми - 2
  Афоризми - 3

© Електронно издателство
LiterNet, 2016-2020