ЕСЕННА РАПСОДИЯ

web

Случайните метафори ме плашат.
Стихът ми се стреми към простота.
Горчилката е лек. Изпивам чаша
и продължавам. Властва есента
край мене, но и в мене. Неизбежност.
Като че с пъстроцветната дъга
художник влюбен акварели нежни
рисува. И струи от тях тъга.
Но мисълта ми върхове и бездни
преброжда, а духът ми несмирен
открива родство с висините звездни
и прави плодотворен моя ден.
Сънят краде богатството ми - време.
Пробуждам се. Прозвънва стих и аз
решавам нищо да не ми отнеме
прошепнатото от мига без глас.
Записва радостно и вдъхновено
на белия лист моята ръка
стихотворението - част от мене
навярно ще се съхрани така.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2020, № 7 (248)