Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Аз горя. Като свещ може би,
но горя, а не тлея. Изпращам
светлина в този пещерен мрак
на душите, залутани в него.
Зная, факел не съм. И не искам
да зова, да осъждам, да стряскам.
Малко пламъче - светлото в мене,
да огрява пътечка-надежда,
да открива и с думи да буди
най-човечното, скрито у нас.
Не горя като факел, но светя,
па макар като свещ, като свещ...
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2020, № 7 (248)
|