НИКЪДЕ НИЩО

Стефан Кисьов

web | Никъде нищо

Втора част

* * *

В неделя в Айхлитен закуската започваше в десет, но нямаше обяд. Дойде друг готвеч, който заместваше Серж, намръщеният швейцарец, който готвеше през седмицата. Казваше се Петер и беше забавен. Все се смееше и подскачаше. Стоях в столовата и го гледах през отворената врата на кухнята. Златко помагаше с двама тамили и един мароканец. Носеха бели престилки. Тамилите изнесоха казана с прясното мляко, после тавата с варените яйца. Саламът беше нарязан на парчета, а сиренето увито в найлон.

Столовата беше пълна и около масата с храната се образува опашка.

От гладни емигранти.

Същата вечер аз, Златко и Димо отдохме на дискотека в Букс. Слязохме с автобуса до там, поразходихме се из малкото градче и накрая седнахме в градинката на края на Букс на една скамейка пред езерото, недалече от дискотеката. Във водата плуваха лебеди, водата беше бистра, виждаха се водорасли, камъчета и черните гърбове на пастърви, които плуваха на рояци. Имаше големи и малки риби, а лебедите се опитваха да ги ловят. Гмуркаха се във водата.

- Каква е тази дискотека? - попитах аз.

- Не е лоша - погледна ме Златко. - Дисководещият е негър.

- Има ли готини мадами?

- Има.

- Сигурно сте си хванали по някоя швейцарка.

- Ами - въздъхна Димо. - Дръжки!

- Ебаси! Защо?

- Нито езика им говорим, нито пари имаме.

- Голяма работа!

- Тук не ни обичат - сви вежди Златко. - В съседния лагер бяха стреляли по емигранти.

- Я, стига! Как стреляли?

- Така. С пушка. Спрели от една кола и стреляли. Някакъв арабин го ранили в ръката.

- Майтапиш се.

- Не.

- В Айхлитен обаче не са стреляли.

- Още не.

- Както и да е... Вие опитвали ли сте да сваляте. В дискотеката или някъде другаде?

- Бате Златко сваля барманката! - смигна ми Димо.

- Стига глупости! - вдигна ръце Златко. - Няма такива работи!

- Нали се хвалеше, че ти се натягала?

Златко се ухили.

- Да ви еба майката, педераси! Хич не разбирате от майтап, пичове с пичове!

- Това майтап ли беше?

- Майтап, ами!

- Значи не ти се е сваляла. Така ли?

- Не.

- Е, извинявам се тогава. Сгрешил съм. Зле съм те разбрал!

- Казах, че ми пуска усмивки.

- Как няма, като й оставяш по пет франка? Тук за бакшиш и гащите си свалят!

- Де късмет, де!

- Де, ама не.

- Стига вече! Искаш ли един клан? - обърна се Златко към мен.

- Какво?

- Да ти сгъна една цигарка от моя тютюн? Казва се “Клан”. Опитвал ли си?

- Не. Бих опитал. Ама сам едва ли ще успея.

- Ти си трай. Аз ще ти я сгъна.

Златко извади найлоновата торбичка с тютюна. Вътре бяха и листчетата. Направи цигара и ми я даде, после направи за себе си.

- Хубав тютюн, а? - даде ми огънче той.

- Аха - смукнах си от цигарата. - Супер е! Ще взема и аз да се науча да си свивам.

- Няма да можеш.

- Откъде накъде?

- Не е за всеки.

Димо махна с ръка.

- И аз опитах, ама нямам нерви. На мен ми пращат от България евтини цигари.

Златко изпъчи гърди.

- На мен няма кой да ми праща! България е вече история. Скъсал съм всякакви връзки!

Димо пак въздъхна.

- Ти си ерген! Питай нас!

- Е, да сте мислили! Да не сте се женили!

- Гледай си работата! - сръгах го аз.

Златко се засмя.

- Не стана ли време за дискотеката?

- Рано е още.

Димо стана.

- Да тръгваме полека-лека. Писна ми на тая пейка. И нещо захладня!

- Женени хора! - ухили се Златко.

Тръгнахме към дискотеката.

Бяхме първи и си избрахме маса на втория етаж. Над дансинга. Беше притъмнено, с още тиха музика. Поръчахме бири, запалихме цигари и се заоглеждахме.

- Хареса ли ти барманката? - ухили се Златко.

- Не е лоша.

- Да ми падне!

Беше руса, с гладка кожа, правилен нос и весела физиономия. Не забелязах да си пада по него обаче.

Започнаха да идват момичета и момчета. По двойки или на групи по четири-пет. Момичета с голи гърбове и деколтета. Появи се дисководещият - дебел негър по тениска. Започнаха танците. Пушех, отпивах бира, оглеждах момичетата.

После танцувах с една. Заговорих я на английски, тя отговаряше на швицтуч и не се получи. Целунах я, тя отвърна лице. Зачудих се дали да не предложа да излезем. Блусът свърши, преди да го напрая. Върнах се на масата. Заварих двама араби от “Айхлитен”. Запознаха ме се с тях. Веднага забравих имената им. Потърсих с поглед момичето, с което танцувах. Видях я в прегръдките на друго момче.

Хилеше се и му даваше да я пипа по циците.

- Харесва ли ти? - потупа ме по рамото Златко.

- Кое?

- Тук.

- Да.

- Ако искаш, да си ходим.

- Не знам. Димо иска ли?

- И на него му писна.

Двамата със Златко бяха стояли през цялото време на масата.

- Да ставаме тогава - заявих аз.

Никак не ми се тръгваше.

Платихме и излязохме като излъгахме арабите, че ще се върнем.

- Да не дойдат с нас! - изръмжа Златко. - Не мога да ги понасям!

- И аз - намръщи се Димо. - Да им еба майката!

Върнахме се в “Айхлитен” пеша.

Трябваше да будя Левен. Беше заключил отвътре. Почуках няколко пъти.

- Кой е? - измънка сънено той.

- Аз съм - Калин!

- А-а!

Той отвори и се качи в леглото си. Започнах да се събличам в тъмното.

- Как беше дискотеката?

- Добре. Защо не дойде?

- В началото ходех всяка събота. Омръзна ми да се връщам пеша. Пък и ми стана безинтересно - никой не ти обръща внимание.

- Обратният път е доста дълъг - съгласих се аз.

* * *

- Къде беше снощи? - погледнах Чан в понеделник сутринта, докато закусвахме в столовата на Айхлитен.

- Снощи ли? - ухили се кампучиецът.

- Аха.

Чан извади от джоба си луканков салам и започна да го бели.

Продължаваше да се хили.

- Кажи, де!

- Бях при една фрау от Букс.

- Какво?

- При една фрау - Чан захапа салама.

- Проститутка ли? - обади се Димо.

- Да! Да! Но хубава! Заклевам се!

- Я, разкажи!

- Първо се обадих по телефона...

- Колко плати? - смръщи чело Димо.

- Чакай! Всичко ще ви разкажа! Само чакай!

- Добре, де! Разказвай!

- Първо се обадих по телефона. От Айхлитен. Видях обявата във вестника и се обадих. Тя каза да отида в осем. Даде ми адреса. Да! Аз се изкъпах, напарфюмирах се, облякох си костюм и хванах рейса за Букс. В осем бях в нейния апартамент. Беше луксозен! Да! Стените в розово, а таваните - с огледала! Имаше фотьойли и диван, картини по стените и цветя в саксии!

- Стига с тия цветя! - извика Димо.

- Цветята бяха в спалнята...

- Хайде, де! - рекох аз.

Чан се засмя.

- Жената беше супер. Млада. Сигурно на двайсет. Висока, руса, с бяла кожа...

- Швейцарка ли? - светна лицето на Димо.

- Швейцарка! И хубава! Посрещна ме и ме покани да седна. Предложи ми уиски с лед! Да! Сипа ми в една чаша и двамата пихме сред цветята в спалнята й...

- Пак лъже! - хвърли ми поглед Илия. - Жълтата маймуна никъде не е ходила!

- Стига! - сви устни Димо. - После ще се карате!

- Попита за парите - ухили се Чан. - Платих. Сто франка. Попита дали искам да я съблека!

- Какво каза?

- Да се съблече, а после и мен.

- Давай!

- Да! Да! Тя се съблече, беше страхотна! Наистина! Красива и секси! Съблече и мен! Да! И отидохме в леглото сред цветята! Сред цветята!

- Жълта маймуна! - обади се Илия.

- Колко време беше с нея? - попитах .

- Един час. В леглото! Наистина! Един час с жената! Беше хубаво! Повярвайте! Честна дума! Беше хубаво!

Вярвахме му. Закуската свърши, но не станахме, защото трябваше да има събрание. След малко шефът на “Айхлитен” Ханс-Петер застана пред нас.

- Трябва да ви съобщя две новини - каза той. - Хубава и лоша. Имате ли нещо против да започна с лошата?

- Не, шеф!

- Не! - извикаха тук-там по масите.

Ханс-Петер беше трийсетина годишен, висок, слаб, с очила и руси мустачки. Говореше на английски, немски и френски, като придружаваше думите си с жестове. Зад гърба му имаше дъска за писане, в ръката си държеше тебешир.

Беше шеф на “Айхлитен”.

- От днес има оща една война. Ирак е окупирал Кувейт.

Ние слушахме.

Той написа думата “Война” с тебешир на дъската.

- Саддам Хюсеин е окупирал Кувейт. Но Швейцария е свободна страна. Никой не е окупирал Швейцария. Тук няма война. Разбрахте ли?

Няколко души казаха, че са разбрали.

- В Айхлитен също не трябва да има война!

Ханс-Петер зачерта думата “Война”.

- Сега хубавата новина. Дъ бест нюз. Хубаво е, че има и добри новини, нали?

Агитката отговори нестройно с “Я” и “Уес”.

- През следващата седмица в Гамс ще има празник. Ще се построи голяма палатка.

Той преведе думата на френски и английски. Нарисува палатка на дъската. Направи смешна физиономия и няколко души се засмяха.

- Ще има оркестър и танци - Ханс-Петер затанцува и пак се чуха смехове. - Ще се продава и алкохол!

Той нарисува бутилка на дъската. Смях.

- Аз не ви препоръчвам да пиете алкохол. Първо, не е полезен за здравето - той стегна комично мускулите си. - Второ - който пие, се напива, става весел. И става бой. Бокс.

Шефът замахна с юмрук към един индиец с мустачки, но не го удари. Индиецът се ухили.

- След това трябва да се вика доктор...

Той имитира сирена и нарисува линейка.

- За да не викаме линейки в Айхлитен, не пийте много алкохол!

Той зачерта линейката и бутилката, а ние наставахме от столовете.

* * *

През следващите дни времето се развали. От планината се спусна мъгла и заваля, но нямаше вятър. Дъждът се сипеше по покрива на пристройката, в която беше нашата стая и стана толкова тъмно, че трябваше да запаля лампата, за да виждам буквите в учебника по немски. Продължи да вали и през следващите дни. Пръстта на волейболното игрище потъмня и следите от стъпки се напълниха с вода. Колите минаваха по шосето зад оградата със запалени фарове. Понякога облаците се разкъсваха. Слънцето огряваше долината и планините зад нея, а от асфалта се вдигаше пара. Реката блестеше, както и мокрите покриви на къщите сред дърветата и зеленчуковите градини на Гамс...

Докато гледахме телевизия, чувах как зад прозорците минават малките трактори на селяните от фермите. Те теглеха ремаркета със сено или дървени трупи. На завоя пред “Айхлитен” шосето ставаше стръмно и шофьорите забавяха скорост и включваха по-ниска предавка или отбиваха в тревата, за да се разминат...

Вечер от прозореца на нашата стая виждах синята лампа против комари в столовата. Тя висеше от дървения таван над масата, на която се хранеха шефовете. Оставаше да свети през цялата нощ. Беше сполучливо измислена и винаги покрита с насекоми, които никой не чистеше. Те умираха, изсъхваха от топлината и падаха върху ламаринената подложка, а понякога върху мушамата, откъдето чистачите ги измитаха със същите метли, с които метяха пода.

В “Айхлитен” държаха на чистотата.

* * *

Влязох в клуба на Айхлитен.

- Да му еба майката! - изкрещя Златко от един стол. - Защо не си ме замествал в кухнята!

- Замествах те! - извиках. - Само в събота закъснях. Ходихме с Илия в Букс на плаж.

- Замествал си! Дръжки! Ей, мама му стара, на никого не може да разчита човек! Аз те мислех за сериозен, пък ти да ми направиш такъв номер!

- Какъв номер?

- Такъв! Сега ще ми удържат десет франка от заплатата! Да му еба майката!

- Как ще ти удържат? Два дена работих заради тебе. Закъснях само в събота за вечерята!

- Не може на никого да се разчита! Нали обеща да ме заместваш, а? Обеща ли? - не слушаше той.

- Обещах. Нали ти казах, че ...

- Казал! Върви да обясняваш сега на Ханс-Петер! Пичове с пичове! Всички сте несериозни! Човек на никого не може да разчита! Български пинизи! Дойдохте в Швейцария и пак българи си останахте! Да си бяхте стояли в България! Пичове такива!

- Ще ти дам десет франка! Заради тях ли е това викане?

Извадих десет франка и ги размахах пред лицето му.

- Не е заради тях! Да му еба майката! Не съм за десет франка! Голяма работа! Не ми е за парите! Ама ме е яд, че така правите. Няма ли да се научите да сте точни!

- Извинявай.

- Не ми се извинявай! Кво ми се извиняваш? Бе-е-й! Да му еба майката, пичове с пичове!

Дойде Илия, седна до нас и се ухили.

- О! Златко! Ти върнал се от Цюрих!

- Върнал се! Да ти еба майката и на теб! На плаж ще ми ходите! Хванахте ли някоя курва?

- Какво? - не разбра Илия. Златко говореше на български.

- Какво! Да ти еба майката! Тъпа глава румънска!

- Да ти еба майката! - повтори ухилено Илия.

- Педерас!

- Ти педерас!

Двамата се засмяха. Допадаха си. Седнах до тях и запалих цигара.

- Какво стана с десетте франка? - обърна се към мен Златко.

Дадох му ги и той ги прибра.

* * *

За празника в центъра на село Гамс бяха разпънали огромна палатка. Приличаше на кучешка колиба. Вътре бяха наредили в редици маси и столове. В единия край беше сцената, на която свиреше тиролски оркестър. Музикантите бяха облечени в швейцарски носии. Тук-там бяха насядали хора, които ядяха печен вурст и пиеха бира в стъклени халби.

С Димо, Златко и Левен излязохме оттам и отидохме да гледаме парада на селяните от Гамс. И те бяха облечени в швейцарски носии.

- Хич не са им хубави жените - каза Димо. - Българките са сто пъти по-хубави.

- На мен ми харесват - възразих.

- Сериозно? - възмути се той.

И се почеса по брадичката.

Тръгнахме край шествието.

Оглеждах швейцарките.

По-късно Димо и Златко се прибраха в “Айхлитен”, а аз видях Илия, с когото отидохме да пим бира в палатката. Като я изпи, той взе една полупразна халба от съседната маса. Изпи и нея.

- Алкохолът убива микробите - каза той.

- В бирата няма толкова алкохол.

- Няма и микроби.

Седяхме на една скамейка близо до сцената. Швейцарците от оркестъра свиреха тиролски песни. С Илия оглеждахме жените. Забелязахме две самотни.

- Хайде да ги поканим! - рекох на румънеца.

- Не-е! - ухили се той. - Не искам!

- Айде, де!

- Не ми се танцува.

- Тогава ще стана сам. Ти се включи след мен.

- Не искам.

- Защо не искаш?

- В Румъния съм имал много жени. Там бях - той се затрудни при избора на думата, после се сети. - Бях цар.

- И тук сме царе! Хайде да ги поканим!

- Как се кани на немски?

- Не знам. Не ме интересува. Ще кажа “Бите” и толкоз!

Отидох при жените. Отблизо изглеждаха по-стари.

Поканих едната.

- Я! - кимна тя и стана.

Свиреха някакъв блус. Обгърнах кръста й и затанцувахме.

- Аз съм Калин - представих се на английски. - А ти?

- Жанет. Откъде си?

- От България.

- Турист ли си?

- Да.

Съчиних цяла история. Беше абсурдна и като стана време момичетата да си ходят, не ми остана друго освен да ги изпратя. По тъмната уличка се появиха двама араби от “Айхлитен”. Те се клатушкаха, викаха на арабски и се смееха. Изпревариха ни, единият се обърна и изръмжа на развален немски:

- Дубар вичер, госпойци!

- Добър вечер! - отвърнаха хапливо жените.

Арабите продължиха. Единият отпи остатъка от бутилката и я хвърли върху асфалта. Тя се строши. Двамата се засмяха.

- Не съм расистка, но тези неща ме дразнят! - изсъска Жанет.

- О, да! - закимах с глава - Мен също.

- Сигурно са емигранти от” Айхлитен”.

- Какво е това?

- Нещо като затвор.

Изпратих ги и се върнах при Илия. Той си беше взел още една бира.

- Хайде да тръгваме!

- Какво стана с жените?

- Нищо.

- Защо?

- Не знам. Хайде да тръгваме.

- Не ми се тръгва.

- Хайде.

- Трябва да се изпикая.

- Ще пикаеш по пътя!

В “Айхлитен” всички се бяха събрали в клуба. Даваха еротичен филм.

- Свали ли някое гадже? - изгледа ме весело Златко.

- Танцувах с една, ама не стана.

- Не може да бъде!

- Млъквай!

Той се изсмя.

- Гледай филма. После си направи чекия! Защо са ти притрябвали жени?

- Откога си станал женомразец? - обади се Димо.

- Винаги съм бил! Да им еба майката!

Загледах се във филма.

По-късно през нощта в съседната на нашата стая се чуха силни гласове. Почуках на стената и извиках да млъкнат.

Вече заспивах.

След малко на вратата се похлопа и влезе арабинът, който вече бях видял днес в Гамс. Който беше поздравил швейцарките с “Добър вечер”, а след това хвърли бутилката.

- Извинете ме за шума. Току-що пребиха моят приятел.

- Как така?

- Сега е много зле! Елате да го видите!

- Дали да ходя? - погледнах Левен. Беше се ококорил от горното легло по потник.

- Не ти трябва да се бъркаш!

- Ще ида за малко! И без това ме разсъниха.

Обух си панталоните, нахлузих джапанките и отидох до съседната стая. Там на леглото лежеше другият арабин. Правеше болезнени гримаси и се превиваше. От устата му излизаха ръмжене и хъркане. Огледах го. Освен разкървавения му нос не видях следи от рани.

- Българин ли си? - напрегнато попита арабинът, който ме повика.

- Да. А ти?

- Аз съм бербер. От Алжир. Казвам се Мурат. Той е от Палестина. Мохамед.

- Какво е станало? - обърнах се към Мохамед.

- Дойде Ханс-Петер заедно със Себастиан. Накараха ме да се кача в една кола. Закараха ме в планината и тримата ме биха.

- Не може да бъде.

- Наистина!

- Защо каза трима?

- Имаше някакъв мъж. Той караше. Събориха ме на земята и ме ритаха!

- Зверове! - извика Мурат.

- Не мога да повярвам!

- Но е истина.

- Защо са те били?

- Не знам! Казаха, че съм обидил някакво момиче. Не съм обиждал никого! Станала е грешка!

- Обадих се на “Бърза помощ”. Сега ще дойдат! - заяви Мурат.

- О-о-ох! - запревива се Мохамед.

Отидох да взема цигари от стаята. Като излизах, се сблъсках с двама мъже в бели дрехи.

- Къде е раненият? - спря се единият.

- В тази стая - посочих отворената врата, от която се носеха стенания и арабска реч.

Мъжете влязоха вътре.

- Къде ви боли? - изрече санитарят на френски.

- Тук. И тук.

- А тук?

- О-о! Да. И тук! - обясняваше с треперещ глас Мохамед.

Аз пушех пред вратата.

* * *

Едно русо момиче по потник излезе в градината на отсрещната къща, погледна ме и започна да коси тревата между дърветата.

- ...и тя се сблече - продължаваше Златко. - Започнах да се събличам, когато на вратата се зачука. Тя помисли, че е мъжът й и си изкара ангелите! Вкарах я гола в банята и й казах да заключи. Че като заяде ключалката!...

Седяхме на скамейка до автобусната спирка за Букс. Чакахме да дойде автобуса с Димо и Левен.

- ...гърдите й бяха твърди. Беше мършава! Аз обичам мършави! Нямаше луфт

От завоя се зададе автобус. Спря и слязоха двама индийци, Димо и Левен.

- ...викам й “хайде малко на задна прашка”, а тя “Тъкмо това щях да ти предложа...” Обърнах я, нагласих я...

- Ей! - изпищя Левен. - Да не си правите минети в тъмното!

- Да ти еба майката! Ела да направя на теб минет!

- Не се сърди бате Златко! Дай да свия цигарка!

- Вземи! - протегна му торбичката си Златко.

Левен започна да свива цигара.

- По-тънка, де! По-малко тютюн слагай! - извика Златко.

- Ей, много ти свиди!

- Какво ми свиди! Да ти еба майката! Казвам, че се правят по-тънки, да може да се свие!

- Не правя за първи път! Знам колко!

- Знаеш, дръжки!

- Стига сте се разправяли! - намръщи се Димо.

- Лапе, такова! - изръмжа Златко.

- Може да съм лапе, ама не ми свиди!

- Затова не си купуваш цигари, нали?

- Затова!

- Призна!

- Нищо не съм признал!

- Да ти еба майката, педерас!

- Да върна тютюна ли искаш?

- Лапе! Казвам да слагаш по-малко да ти стане цигарата!

- Тя и така стана! Виж!

- Прилича на пишка!... Искаш ли огънче?

- Няма да откажа.

Златко даде огънче.

- Ти кво направи? - обърна се към Димо.

- Говорих с жената по телефона. Още нищо.

- Ще стане! Не бой се!

- Нямам нерви! Мама му да еба!

Станахме от пейката и тръгнахме към лагера. Русото момиче надигна глава към нас. Продължи да коси тревата.

* * *

- Червените кхмери искаха да ме убият - рече Чан. - Затова избягах от Кампучия. Имах приятел кхмер. Той ме предупреди да се махна. Трябваше да вървя двайсет километра в джунглата през нощта. Отидох в Хонг Конг, а оттам със самолет до Рим. Бяха ми направили хонгконгски паспорт. Скъсах го в самолета и се предадох в Италия.

- Защо го скъса? - попитах аз.

- Ако те хванат с фалшив паспорт, може да те вкарат в затвора.

- Ясно. А после?

- После реших, че в Италия не е хубаво. Преминах границата до Локарно и се предадох в лагера в Беленцона.

- Къде е това.

- Близо до Лугано. Италианска Швейцария. А там нямаше преводач от кампучийски и ме пратиха в Кройцлинген.

Двамата седяхме в клуба и гледахме някакъв филм.

Дойде Мохамед.

- Какво лъжеш, Чан? - ухили се той.

- Ти лъжеш! - засмя се Чан. - Аз никога не лъжа! Никога през живота си!

- Повече от всички!

- Не е вярно!

- Разказва как се е предал в Кройцлинген - казах аз.

- Аз бях там - рече Мохамед. - Стояхме на двора, когато се появи Чан. Облечен в костюм, с вратовръзка. Носеше куфарче. Все едно директор на банка, а не емигрант! Всички ние в дънки, тениски, а Чан - в костюм, с куфарче!

- Разбира се! - извика Чан. - Човек трябва да се облича добре, ако иска да го уважават!

- Глупости! - рече Мохамед.

- Не са глупости.

- Млъкнете - казах. - Значи си вървял из джунглата, прехвърлил си се в Хонг Конг, а оттам до Италия! Извадил си късмет!

- Да. Голям късмет! Само да ме оставят в Швейцария! Да започна работа! Тогава ще мога да пращам пари на жена ми! Там и пет долара са пари! А аз ще й пращам по петстотин! По петстотин долара! Само да ме оставят в Швейцария!

- Няма да те оставят - рече Мохамед. - Всички ще ни изгонят.

- Няма - поклати глава Чан. - Но тебе сигурно ще те изгонят.

- Къде е този костюм, за който разказва Мохамед? - попитах Чан.

- С който отидох в Кройцлинген, ли?

- Да.

- В моята стая. В гардероба.

- Лъже! - поклати глава Мохамед, като гледаше Чан.

- Не лъжа! Заклевам се! - извика кампучиецът.

После се засмя.

Влязоха Димо и Златко.

- Тука ли си бе, да му еба майката! - извика той. - Пък аз те търся да ходим в планината!

- Не ми се ходи - нацупих се аз.

- Айде, айде! - задърпа ме той.

- Да ти еба майката педерас! - извика Илия.

- Ти се научи да псуваш на български! - похвали го Златко.

- Да не съм глупав!

- Глупав си! - ухили се Златко. - Педерас!

- Ти - педерас! - румънецът се сети нещо. - Трябва да ви разкажа! Вчера, като се прибирах от Букс на автостоп, ме качи мъж. Обикновен мъж. Пита откъде си. Викам - от Румъния. Емигрант в Айхлитен. Мъжът почерпи с цигара, аз приех. Нямал нищо против емигрантите, гледал по телевизията за Румъния. После ме покани на гости. Приех. Защо не. Това е нормално, да те поканят на гости. Нали?

- Ти еба майката! - извика Златко.

- Ти еба майката! - повтори Илия. - Отидох на гости и той сипа уиски. Сипа и на него. Изпих моето, той не изпи неговото. Бавно пиел. Изпих още едно уиски, после още, той на първото стои. Викам си - човекът не пие, това е нормално, нали? После той пита: “Искаш ли да гледаме видео?”. Викам си, това е нормално. И в Румъния гледаме видео. Пусна видеото. И тогава! Дева Марийо! Филми, където мъже правят секс с мъже! Мъжът вика: “Какво мислиш? Харесват ли ти?” И пак сипва уиски в чашата!

- Какво направи бе, педерас! - извика Златко.

- Нищо - ухили се Илия. - Какво да направя?

- Изчука го.

- Аз ли? - възмути се Илия. - Аз не съм педерас!

- Педерас си!

- Ти - педерас!... Казах със сериозен глас. - Илия се намръщи и заговори строго. - “Мислиш, че като съм от Румъния, съм глупав? Затова ли ме покани на гости и опитваш да ме напиеш? А след това пускаш тия филми? Ще се обадя на полицията и ще кажа какво правиш!” Така казах!

- Стига лъга! - извика Златко.

- Не лъжа! Така беше!

- Будалкаш ни - казах аз.

- Наистина! Аз съм Илия! Така казах! Оня се изплаши! Вика: “Извинявай! Не искам нищо! Ще те закарам в Айхлитен!“ И ме докара с колата! Тук в Айхлитен! През цялото време ми се извинява! Аз викам: ”Хайде, млъквай!”, а той продължава да се извинява! Така беше!

Влезе Димо с някакъв тамил.

- Ето го! - той ме посочи.

Тамилът дойде при мен.

- Твоя жена се обажда по телефон. Слезе долу. Ти! На телефон!

- Жена ти те търси по телефона от България! - рече Димо.

- Тъй ли? - скочих от мястото си.

Слязох в кабината до столовата.

- Утре пристигаме! - съобщи ми Ели. Чуваше се много добре. - Със самолета в един. С Ники!

- Утре ли?

- Да! Ще дойдеш ли да ни посрещнеш на летището в Цюрих?

- Разбира се! Значи утре?

- Да! Хайде! Затварям, че нямам пари за дълъг разговор!

- Обичам те! - изкрещях.

Тя беше затворила вече.

<<< || >>>

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.07.2002
Стефан Кисьов. Никъде нищо. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Стефан Кисьов. Никъде нищо. София: Графити, 2000 (съкратен вариант).