Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Набутване

Екстериор. Нощ. В далечината се вижда вход на хотел.

Появяват се Чарли и руса жена. Облечени са във вечерно облекло. Значи официално. Целуват се дълго и страстно, после тя си тръгва.

Чарли: Чакай! Къде тръгна?

Русата: Отивам си.

Чарли: Без такива.

Хваща я. Тя се дърпа.

Русата: Остави ме!

Чарли: Как така?

Русата: Ей така!

Чарли: Ще спиш с мен.

Русата: Не.

Чарли: Няма не.

Русата: Пусни ме! Казах не.

Чарли: Цяла вечер те черпих, а сега не.

Русата: Пусни ме!

Чарли: Тогава ми върни парите!

Продължава да я държи. Русата се дърпа.

Русата: Ще викам!

Чарли: Върни ми парите и викай колкото искаш!

Русата: В момента нямам пари.

Чарли: Мене какво ме интересува? Аз платих всички сметки. Знаеш ли колко пари похарчих? Първо бяхме на ресторант, после в бара - да не мислиш, че ти платих сметката ей така, а? Като нямаш пари, защо дойде с мен? И яде, и пи! Плащай сега!

Русата: Казах ти, че не нося пари.

Чарли: Лъжеш!

Русата: Не лъжа.

Чарли: Я дай да ти проверя чантата!

Русата: Остави ми чантата!

Двамата се сборват за чантата. Русата успява да я задържи.

Чарли: Ей, много си била стисната.

Русата: Остави ме. Казах ти, че нямам пари.

Чарли: Тогава защо не ми даваш да ти проверя в чантата?

Русата: Не обичам да ми пипат чантата.

Чарли: Плащай си!

Русата: (разколебано). Колко искаш?

Чарли: Сто марки.

Русата: Сто марки? Ти не си платил толкова.

Чарли: Айде!

Русата: Много по-малко!

Чарли: Откъде знаеш?

Русата: Да не съм сляпа?

Чарли: Добре, дай петдесет и се махай! Ще те пусна!

Русата: Ако знаех, че си такъв...

Чарли: Какъв?

Русата: Ти не си никакъв мъж!

Чарли: Мене не ме гледай! Хайде, парите!

Русата: Нали ти казах, че в момента нямам...

Чарли: Имаш!

Русата: Нямам!

Чарли: Ще те набия, тогава!

Русата: Само да посмееш! Ще извикам полиция!

Чарли: Хайде, де!

Русата: (отчаяно). Господи, колко съм глупава!

Чарли: Ама аз не съм!

Русата: Нека да се разберем. През цялата вечер ни беше толкова хубаво, а сега ти всичко развали!

Чарли: Ти луда ли си? Аз съм развалил всичко! Нима на вас, жените, ви е позволено да си играете с нас по всеки един от така познатите ви начини, да флиртувате, да се вмъквате в душите ни, да разпалвате желания, страсти и надежди, да ни карате да ви слугуваме и обожаваме сякаш сте богини, да ви гледаме с покорни погледи, докато умело оплитате мрежите около сърцата ни, а после да ни зарязвате така, сякаш никога нищо не е било? Ти задавала ли си си въпроса как се чувства един мъж, когато от рая му покажат червен картон и го пратят там, долу в ада на отчаянието? Аз съм бил развалил всичко! Ако някой някога нещо е развалял, това е майката природа, която е създала мъжа и жената такива, каквито са и им е дала чувствата, мислите и стремежите, които те имат. Вие - да ни мамите, а ние - да ви ближем подметките! Обаче аз не съм съгласен с това! Аз няма да ближа подметките и моето сърце няма да се превърне в изтривалка за флиртуващи безделнички като теб. Така че вече се разбрахме. Свалих ти на петдесет. И аз съм човек! Но ще платиш и то не заради тия шибани петдесет марки, а заради мъжкото ми достойнство, което по този начин няма да бъде унизено! И без номера!

Русата: Ако имах пари, щях да ти дам. А за другото не си прав! Не съм искала да те унижавам! Просто ми харесваш, ама не те обичам!

Чарли: Не ме обичаш. А да се целуваш с мен ти беше приятно?

Русата: Да.

Чарли: Чантата.

Русата: Какво чантата?

Чарли: Първо ще проверя!

Русата: Не.

Чарли: Да!

Тя стиска здраво чантата, гледа намръщено Чарли и мълчи. И той мълчи. Но я държи здраво за ръката и я следи с намръщен поглед да не би да избяга.

Чарли: Чантата!

Русата: Казах - не!

Чарли: Чантата!

Русата: Няма да ти я дам! По-добре да се чукам с теб!

Чарли: Какво?! (Много учудено.)

Русата: Ей такова! Като много искаш да ме чукаш, чукай! Да те видя тогава как ще ти се възвърне мъжкото достойнство! Вие, мъжете пък, това чукане го имате за голяма работа! Да не би да си мислите, че като някоя жена си разтвори краката пред вас и това означава нещо кой знае какво за нея? В повечето случаи, ако го прави, тя го прави заради себе си, за своето удоволствие, а не заради шибаното ви достойнство! (Започва да се съблича.) Хайде, да те видя! (Бърка в чантата си и вади пари.) Ето ти петдесет марки! Не ти искам парите! Не ти искам почерпването, щом е било не от сърце, а заради едното чукане. Ти да не мислиш, че щом една жена се чука с теб, непременно те обича? Тя те използва, доставяш й удоволствие! Сега достави на мен удоволствие! (Съблича се.) Чукай ме тук! Хайде! Става ли ти? А? Нали искаше да ме чукаш, а?

Чарли: Млъквай!

Русата: Няма да млъквам! Нали си голям мъж! Хайде, да ти видя оная работа! Хайде, де!

Чарли: Да не мислиш, че няма да я видиш? Разбира се, че ще я видиш! (Нахвърля се да я разсъблича.)

Русата: Такъв те искам! Такъв те искам! Цяла вечер се опитвам да те размърдам!

Чарли: Млъквай! Млъквай!

Русата: (удря му шамар). Така харесва ли ти? А? Харесва ли ти, а?

 

Край

<<< || >>>

 

 

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)