Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Кой кого лъже

Вход на нощен бар. Едър портиер в униформа със златни кантове и фуражка. До него приближава нисък мъж с черна коса.

Портиерът: Ти къде си тръгнал?

Ниският: Вътре.

Портиерът: Не може!

Ниският: Как да не може?

Портиерът: Ти не знаеш ли? Тук е само за чужденци. Чужденци и баровци с много мангизи, а не за такива като теб, скъсаняци!

Ниският: Аз съм чужденец.

Портиерът: Ти ли, нещастник?

Ниският: Не ме обиждайте!

Портиерът: Какво да не те обиждам! Виж се какъв си само! Ти нямаш ли огледало вкъщи? Циганин с циганин!

Ниският: Моля ви да...

Портиерът: Какво ми се молиш? (Блъска го назад.) Аре, да те няма! Изчезвай ти казвам! Какъв народ се е навъдил тука! Ти му говориш на български, той изобщо не подхваща! Нямат пари дъвка да си купят, тръгнали по тарикатските заведения! Айде, чупката, навлек такъв, да те няма!

Ниският: Чуйте ме, господине! Аз съм американски гражданин. Вярно, че съм българин, ама от десет години живея в Щатите и сега съм дошъл тук на почивка...

Портиерът: Я се виж само! Американски гражданин! Ти ако си американски гражданин, аз съм марсианец! Бил американски гражданин! Айде, изчезвай преди да съм се ядосал. Цяла нощ вися тука и само такива като тебе ми губят времето, вдигат ми адреналина и ми жулят кокалчетата. Като ти изпраскам едно кроше и ей там чак ще отхвръкнеш. Ама има хора, чужденци и баровци, не като тебе и не искам да ти правя циркове сега!

Ниският: Казах ви вече! Нямате право да ме гоните! Аз съм американски гражданин! Щом като не мога да вляза като българин, ще вляза като американец.

Портиерът: Не ме будалкай, дребосък! Знаеш ли колко са минали през тази врата. И американци, и французи, и всякакви. Тук случайни хора не влизат. Ако си българин, трябва да си някой. Директор на банка, кмет или нещо такова. Да имаш много пари и лъскава мадама, да те докарат с кола, ама не каква да е. Хубава кола. Да имаш шофьор, охрана. Такива идват тук, а не като тебе. Върви си при циганката! Айде! Чупката!

Ниският: Моля ви! Повярвайте ми! Трябва да вляза! Имам среща вътре! Защо се заяждате?!

Портиерът: (лукаво). Добре, джипси. Я да ти видя американския паспорт! Нали си американец, а? Дай го!

Ниският: Добре. Ей сега! (Затърсва из джобовете си припряно.)

Портиерът: Знаеш ли кога ще го намериш? На куково лято ще го намериш, а може и следващото. Ей, че си нещастник!

Ниският: Ще го намеря. (Продължава да рови из джобовете си.)

Портиерът: Достатъчно. Хайде, да ти видя гърба! Стига си ми губил времето. Нощта е дълга и работа ме чака, а не да се занимавам с такива като теб!

Ниският: Чакай малко! Ще го намеря! Не знам къде го сложих. Но е тук, повярвайте! Тук е! Ей сега ще го намеря!

Портиерът го хваща за яката и го изблъсква далече от себе си и входа на заведението, удря го и ниският пада на земята.

Ниският: Не ме бийте!

Портиерът: Аз ако те ударя един път и си готов за моргата, урод!

Ниският: Моля ви!

Портиерът: Червей такъв!

Ниският: Добре! Добре! Махам се.

В този момент паспортът му пада на земята. Портиерът го вдига.

Портиерът: Я, червей! Какво е това? (Разглежда паспорта.)

Ниският: Това ми е паспортът.

Портиерът: Я да видим! Да. Наистина е твой. Американски паспорт. Истински. Значи ти не си ме излъгал! Ей, ама как се изложих, а? (Подава ръка на ниския.) Извинявам се. Станете, господине. Ето ви ръката ми. Разбира се, че няма проблеми. Влезте. Даже ще дойда да ви уредя маса. Знаете ли каква навалица е вътре?

Ниският става, оправя си намръщено дрехите, дърпа си паспорта от ръцете на портиера.

Портиерът: Извинявайте още веднъж.

Ниският: Перо тука ли е?

Портиерът: Перо ли? (Уплашено.)

Ниският: Тук ли е питам?

Портиерът: Тук е. Дойде преди малко. С него ли имате среща?

Ниският: (хваща едрия портиер за реверите). Ти знаеш ли кой съм аз? А?

Портиерът: Американец.

Ниският: Да, прасе такова! (Удря му шамар.) Ще ме блъскаш, а? (Удря му шамар.) Ще ме пъдиш, а? (Шамар.) Брей, какъв народ се е навъдил!

 

Край

<<< || >>>

 

 

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)