Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Пази ме и ме обичай

Нощ. Фоайе на хотел. Администратор. В дъното на помещението портиер разговаря с някакъв мъж. Влиза красива, млада жена във вечерна рокля. Тя леко залита, докато върви към рецепцията. Очевидно е пияна.

Жената: Здрасти!

Служителят: Добър вечер!

Жената: Ти имаш най-хубавите очи! Ще се удавя в тях! Красиви, кафеви! Толкова са секси, знаеш ли?

Служителят: Не.

Жената: Винаги, когато минавам край тях, ме побиват тръпки. (Обляга се предизвикателно на рецепцията.) Даже и сега. Трябва да гледам другаде. Знаеш ли, хубавецо, аз съм малко пияна, а имам тук една среща с мъж. Забърсах го тази вечер в ресторанта. Ще го видиш. Не е лош. Той е музикант там. Ще дойде да ме потърси тук. Но аз трябва да се кача за малко в стаята. Трябва да си видя хотелското гнезденце, нали, хубавецо?

Служителят: Да, разбира се. (Дава й ключа от стаята.)

Жената: Много си готин! (Погалва го по лицето.) Искам да те помоля за една услуга. Става ли?

Служителят: Разбира се.

Жената: Горе в стаята спи дъщеря ми. Ти знаеш, че съм тук с дъщеря си. Мъжът ми остана в Дания. Аз ще остана при дъщеря си, а ти ще дойдеш да ме повикаш, когато дойде оня мъжага от ресторанта. С неговата китара.

Служителят: С китара ли?

Жената: Майтапя се. Става ли, котенце?

Служителят: Добре.

Жената: Не трябва да гледам очите ти. (Излиза.)

СЛУЖИТЕЛЯТ въздиша по нея, пали цигара. Във фоайето влиза някакъв едър мъж с мустаци.

Мъжът: Добър вечер.

Служителят: Добър вечер.

Мъжът: Търся една жена. Урсула. От 805-та стая. Тук ли е?

Служителят: (поглежда към номерата на ключовете). Ключът го няма. Сигурно е тук.

Мъжът: Имам среща с нея. Може ли да я почакам?

Служителят: Може.

Мъжът се отдалечава от рецепцията, пали цигара, ходи напред-назад нервно. СЛУЖИТЕЛЯТ също пуши, тропа с пръсти на рецепцията, очевидно е също нервен, макар да се стреми да не го показва. След малко мъжът пак се приближава до рецепцията.

Мъжът: Извинете, може ли да се кача за малко в стаята й?

Служителят: Не е разрешено. Съжалявам.

Мъжът: Само за две минутки, колкото да й кажа, че съм тук. Разбирате ли? Вие нямате ли някаква връзка със стаите? Телефон или нещо такова?

Служителят: Нямам. Пък и да имам, не бих звънял толкова късно в стаите на гостите. Вече минава полунощ и повечето спят. Не мога да не се съобразявам с това. Съжалявам.

Мъжът: Тя не спи, повярвайте ми.

Служителят: Откъде да знам?

Мъжът: Наистина няма да се бавя. Ще се кача за две минути, ще й кажа че съм тук и веднага ще сляза. Моля ви!

Служителят: Вие не разбирате ли, че нямате право да се качвате където и да е в хотела? Знаете ли всеки ден колко кражби, изнасилвания и убийства стават по хотелите? Колко престъпници се разхождат на свобода? Откъде да знам какъв сте? Не разбирате ли, че отговорността за живота и парите на всички хора в хотела е моя, и ако всеки вземе да ме моли да го пусна да видел някой свой познат, който бил тук, какво ще стане? Ами сега от улицата могат да дойдат още десет души, които твърдят, че чакат някой или познават някой от този хотел и поискат да влязат вътре. А аз откъде да знам? Не, няма да ви пусна. Нито вас, нито който и да е. Разберете и не се сърдете.

Мъжът: Ще ви покажа паспорта си!... Ето!... Ще го оставя на рецепцията.

Служителят: Разберете ме. Нямам право да пускам външни лица в хотела.

Мъжът: Кажи! Колко искаш? Пари ще ти дам! А? Кажи!

Служителят: Не става.

Мъжът: Я стига! Кажи колко искаш!

Портиерът се приближава отзад и СЛУЖИТЕЛЯ го вижда.

Служителят: Много. Ти нямаш толкова.

Мъжът: Подиграваш ли се?

Служителят: Имаш ли нещо против?

Мъжът: Моля ти се, братче! Тая вечер се запознахме. Тя ме извика да дойда при нея. Много ми е навита, разбери! Що да я изтървам, а? Знаеш ли какво парче е!

Служителят: Казах вече. Не може.

Мъжът си поглежда часовника, въздиша и пали нова цигара.

Мъжът: Знаеш ли, че съм приятел с твоя шеф?

Служителят: Не.

Мъжът: Къде е той?

Служителят: Не е моя работа.

Мъжът: Пусни ме, момче! Питай портиера, че сме приятели с него.

Служителят: Утре ще го питам

Мъжът: Пусни ме! Нали сме мъже! Българи сме! Хайде! Моля те! Моля те!

Служителят: Няма да ви пусна.

Мъжът: Наистина ли няма да ме пуснеш?

Служителят: Не.

Мъжът: Мамка ти мръсна! (Скача да го бие.)

Портиерът: Ей! Ей! (Втурва се към тях, разтърва ги, удря мъжа и го изхвърля от хотела.)

Служителят: Благодаря.

Портиерът: Какво искаше тоя?

Служителят: Да влезе в хотела.

Двамата се смеят.

Появява се жената, която вече знаем, че се казва Урсула.

Урсула: Здрасти, хубавецо!

Служителят: Здрасти!

Урсула: Още ли не е идвал моя мъжага?

Служителят: Не.

Урсула: Трябваше досега да е дошъл. Обикновено аз закъснявам, а сега на мен ми закъсняват. Това е странно, нали, хубавецо?

Служителят: Наистина.

Урсула: Защо ли се бави? (Спира до рецепцията, обляга се кокетно на нея.) Пак ме гледаш странно, лошо момче! Тръпки ме побиват!

Служителят: Стана малко хладно. А има и силен вятър откъм морето.

Урсула: Български мъже. Толкова сте екзотични! Аз ще се кача пак горе. Веднага ще ми кажеш, когато дойде той, моят мъжага, нали?

Служителят: Да, разбира се.

Урсула излиза, след малко влиза пак мъжът, който я търси.

Мъжът: Извинявам се за преди малко. Понякога не се сдържам и правя глупости.

Служителят: Няма нищо.

Портиерът: Ти пак ли си тук?

Мъжът: Искам само да й оставя една бележка. На Урсула. Да разбере, че съм идвал и къде може да ме намери тази нощ. На нея й се иска. Познавам жените. Тя е от ония, които не могат да заспиват без мъж. А тази вечер тя се е разгонила. Яко се е разгонила. Сигурен съм, че ще дойде. Рано или късно ще слезе тук на рецепцията и ще попита за мен. Поне й дай бележката. Ето я! Сигурен съм, че ще дойде.

Служителят: Добре, ще я дам.

Мъжът: Хайде! Аз трябва да тръгвам. Чакат ме с кола. Чао! (Излиза.)

Портиерът: Чао!

Появява се Урсула. В ръката си държи ключ.

Урсула: Пак съм аз, Хубавецо! Много съм къркана тази нощ. Но не мога да отключа моята врата. Успях да я заключа, а не мога да я отключа! Не мога сама! Аз съм жена - на нас ни е по-лесно да заключваме вратите, отколкото да ги отключваме, разбираш ли? Странно, нали? Винаги, когато се напия, става така. Заключвам се, а после не мога да се отключа! Това е то, да си къркана жена с ключ в ръка! На пияните жени не трябва да им се дават ключове! Те са опасни за нас! Разбираш ли, Хубавецо? А трябва да вляза в стаята. Тази нощ трябва да вляза в моята стая. Трябва да вляза и да легна в нея, а навън да бъде нощ! Ще дойдеш ли да ми помогнеш?

Служителят: Да, разбира се. Може ли да видя ключа?

Урсула: Виж го! (Подава му ключа.) Мисля, че е редовен. Съвсем редовен ключ за моята съвсем редовна врата, към моята съвсем редовна стая. Стая като всички останали. Ключ като всички останали. Само дето аз не мога да го използвам. Не знам защо. Сигурно защото съм къркана. Но ти ще можеш. Сигурна съм, че ще успееш да отключиш. Ти си млад, красив и силен. Имаш хубави ръце. (Гали го по ръцете.) В тези ръце всеки ключ би станал послушен, те могат да отключат всяка врата. Те ще отключат и моята врата тази нощ! Ще дойдеш ли, хубавецо?

Служителят: Не знам дали портиерът няма да се справи по-добре от мен.

Урсула: Не, хубавецо! Ти ще дойдеш и ще отключиш тази врата. Тези ръце ще завъртят ключа и ще отворят. Знам, че могат. Ръце, които знаят да държат истинския ключ, а и аз ще ти помогна. Но не мога сама! Разбери! Не и тази нощ! Хайде, идваш ли?

Служителят: Добре, ще дойда. (Към портиера.) Замествай ме за малко!

Портиерът: Само за малко ли?

Служителят: Разкарай се!

Урсула: Каква гореща лятна нощ! Хайде, хубавецо! Нека да побързаме преди да е изгряло слънцето!

Двамата излизат.

Портиерът прави зад тях неприличен жест.

 

Край

<<< || >>>

 

 

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)