ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Търговец на маслини

Чарли и руса жена седят на скамейка в парка. В далечината се вижда бунгало и прострени пред него чаршаф и бельо. Няколко мъже по бели гащи играят карти на малка масичка пред бунгалото.

Чарли: Наистина за първи път съм в България! Обиколил съм целия свят и вече нищо не може да ме учуди.

Русата: Но все пак не ми казахте коя, според вас, е най-красивата страна? Хайде, кажете ми!

Чарли: Добре! Ще кажа! Разбира се, Гърция! Моята родина!

Русата: Не е честно! Измъквате се!

Чарли: Не се измъквам! Не защото ми е родина! Но наистина тя е най-гостоприемната, най-привлекателната страна на света! Повярвайте!

Русата: Наистина ли?

Чарли: Трябва да видите Акропола, Атина, Пирея, Солун! Толкова красиви имена! Там е раят на земята. Слънце, море и маслини! Музика! Вълшебство! Трябва да отидете там! Ще бъде най-красивото ви преживяване! Обещавам!

Русата: За съжаление никога не съм била в Гърция.

Чарли: Няма проблеми! Ще го уредим!

Русата: Ще го уредите?

Чарли: Да! Ще те поканя на гости във вилата ми на остров Крит! Двамата ще пием студено узо в маслинената горичка до пристанището! После ще се возим на яхтата ми в морето, ще стигнем до някое малко островче и ще плуваме само двамата като богове в бистрите води на заливите! А вечерта, когато се уморим от плуването и огладнеем, ще те заведа в хубава гръцка таверна, където ще трошим глинени чинийки на пода и ще танцуваме сиртаки. А накрая ще се разхождаме в горещата нощ под звездите, а вятърът ще ни подухва откъм старите пристанища, където ще се чуват гласовете на старите рибари. Това ти предлагам аз. Защо не приемеш? Повярвай ми, ще преживееш най-вълнуващото си лято! Лято с мирис на море, риба и портокали! Лято в Гърция! Нали?

Русата: (замечтано). Но... аз не ви разбирам!

Чарли: Аз съм богат и обичам да помагам на приятели, да каня гости от цял свят у дома си...

Русата: На остров Крит?

Чарли: Да! Ако знаеш каква гледка се открива от прозореца на спалнята ми, в далечината се виждат върховете на Олимп, безкрайното море, осеяно с платноходки и малки корабчета, синьото небе!

Русата: Но ние току-що се запознахме! Току-що!

Чарли: Няма значение! Интуицията ми подсказва, че вие сте мила и нежна, добра и сърдечна! Чувствам ви като истински приятел още от момента, в който седнах на вашата маса.

Русата: Наистина ли?

Чарли: Самата истина!

Русата: Имате необикновена интуиция! Наистина съм такава!

Чарли: Никога не съм се лъгал!

Русата: Всъщност с какво се занимавате?

Чарли: (след известно колебание). Аз съм търговец на маслини!

Русата: Наистина ли? Това е страхотно! Търговец на маслини!

Чарли: (скромно). Да. Търговец на маслини.

Русата: И как търгувате... с маслимите?

Чарли: Обикалям моретата с един голям кораб. Той е пълен с маслини.

Русата: Не се ли развалят от горещината през лятото?

Чарли: Не се развалят! Имам много фризери! Държа маслините във фризерите! Там е студено!

Русата: Разбира се, колко съм глупава!

Чарли: Обикалям моретата и когато стигна на някое пристанище, спирам.

Русата: На пристанището ли?

Чарли: На пристанището! Там спирам с кораба и сключвам сделки.

Русата: Колко интересно!

Чарли: Да, сделки! Продавам много маслини! Печеля много пари!

Русата: Звучи невероятно!

Чарли: Много маслини! Хиляди тонове! Разтоварват ги с кранове от кораба и ги товарят на камиони. После ги разнасят навсякъде. Всякакви маслини! Вие обичате ли маслини?

Русата: Аз ли? Обожавам ги! Маслините са любимото ми ядене! А вие?

Чарли: Не е задължително да ги обичам. Аз ги продавам.

Смеят се.

Чарли: Аз съм един от най-големите търговци на маслини в Гърция. Снабдявам Европа, Африка и Америка.

Русата: Невероятно! Наистина не мога да повярвам, че се запознах с вас! Сигурно познавате толкова известни хора?

Чарли: Разбира се! Най-известните хора от целия свят.

Русата: (с разтреперан глас). Артисти познавате ли?

Чарли: Всички в Холивуд купуват моите маслини. Нали са вегетарианци и ядат основно маслини. Познавам и Майкъл Джаксън.

Русата: И него ли?!

Чарли: Той много обича маслини.

Русата: Кои други?

Чарли: Всички! Не помня имена. Обаче те ме знаят! Всички ме знаят.

Русата: Как ви завиждам!

Чарли: Не ми завиждайте! Всичко мое, е и на моите приятели. Не мога да живея без приятели!

Русата: Колко сте щедър! Но защо сте тук сега? По работа, навярно?

Чарли: (скромно). Имах една сделка за десетина тона маслини. Тук мащабите са по-скромни. Днес следобед я уредих по телефона. Дреболия! Но съм малко уморен и смятам да поостана няколко дни тук за една кратка ваканция. И аз съм човек! И също имам нужда от почивка. Като другите хора! Като вас!

Русата: Тук не е нещо особено, обаче плажовете са прекрасни!

От масата, където играят карти се провиква един от мъжете.

Мъжът: Каква е тая, Чарли?

Чарли: Една моя позната. Много нещастно момиче!

Мъжът: Ще я успокоим. (Смее се високо заедно с останалите).

Чарли: Аз това правя.

Мъжът: Знаем, готин! Ама утре да не закъснееш за работа?

Пак смях откъм масата.

Чарли: Няма! Да свършим първо другата работа!

Мъжът: Ей, голяма работа си!

Мъжете продължават да играят на карти.

Русата: Какви са тия хора?

Чарли: Мои служители. Забавляват се.

Русата: Стори ми се, че се държат грубо с вас. Как им разрешавате?

Чарли: Имам добро сърце. И както винаги става, хората злоупотребяват с него.

Русата: Но какво правят те тук? Какво е всъщност това? Къмпинг?

Чарли: Нещо такова. Не знам.

Русата: Още ми се танцува.

Чарли: Тук наблизо има дискотека. Днес случайно я видях. Може да отидем там.

Русата: Колко близо?

Чарли: Съвсем близо.

Русата: Толкова? (Притиска се до него.)

Чарли: Да.

Русата: Толкова се радвам, че се запознахме. Никога не бях очаквала, че ще срещна толкова интересен човек.

Чарли: И аз! Толкова е хубаво, че си допаднахме! На пръв поглед обикновени разговори за живота, любовта...

Русата: Все още не е ставало дума за любов.

Чарли: Наистина ли?

Русата: (кокетно). Да.

Чарли: Любовта е най-красивото нещо на този свят.

Русата: Повече от маслините?

Чарли: Разбира се! По-сладка от мандарина, по-нежна от морето, по-гореща от слънцето на Гърция.

Русата: Вие сте поет! Така говорите за любовта, сякаш сте не търговец на маслини, а... търговец на любов!

Чарли: (малко смутено). Така е, защото любовта е много важно нещо!

Русата: Имате ли яхта?

Чарли: Яхта ли? Имам две.

Русата: Две?

Чарли: Да! Една за мен, другата за приятели.

Русата: Как се казват?

Чарли: Забравих. Нали знаете? Толкова съм зает, че не ми остава време за развлечения. Работа, работа...

Русата: Маслини, маслини...

Чарли: Светът е голям и всички имат нужда от маслини! Мъже и жени, деца и старци, бедни и богати. Маслината е еднакво достъпна за всички. Всеки може да си я позволи. Разбира се, има маслини и маслини. Маслини за по-богати и маслини за по-бедни. Дребни маслини и едри маслини. Зелени и узрели. Всякакви маслини. Колкото различни хора, толкова видове маслини. И колкото и да е странен вкусът на маслината - солен и горчив едновременно, тя е част от живота на човечеството. Неговата вечнозелена част.

Русата: Но тази вечер светът е малък. Само вие и аз. Аз съм вашата малка маслинка. Не мислите ли?

Чарли: Вие сте много... интересна жена.

Русата: Замаяна съм от коняка.

Чарли: Изглеждате добре.

Русата: Вземи ме. Твоя съм. Схрускай моята костилка. (Хвърля се на врата му.)

Чарли: Маслинке моя. (Прегръща я.)

Русата: Къде ще ме заведеш?

Чарли: В оная къщичка. (Сочи бунгалото, пред което играят мъжете.)

Русата: Там ли?

Чарли: Да, хайде!

Русата: Тия хора...

Чарли: Не се бой! Те са мои служители.

Русата: Наистина ли живееш тук?

Чарли: Да. Хайде!

Русата: Не разбирам. Защо живееш тук?

Чарли: (припряно). Сега е разгара на сезона. Обясниха ми, че нямало свободни стаи в хотелите. Тук съм за малко. Нали ти казах?

Русата: (недоверчиво). Нямало свободни стаи ли?

Чарли: Да.

Русата: Тия хора не са твои служители.

Чарли: Такива са.

Русата: (поглежда го сериозно). Лъжеш ли ме?

Чарли: Не!

Русата: Имаш ли паспорт... или нещо такова?

Чарли: Не го нося в себе си.

Русата: Мисля, че ме лъжеш! Ти не си търговец на маслини!

Чарли: Търговец съм!

Русата: Каква глупачка съм! (Тръгва си.)

Чарли я хваща.

Русата: Пусни ме!

Чарли: Почакай! Остани!

Русата: Не, не обичам да ме лъжат! Тръгвам си!

Чарли: Казах ти истината. Аз съм един търговец на маслини. Повярвай ми! Търговец на маслини съм.

Русата: Бай-бай!

Чарли: Спри, ти казвам! (Русата се отдалечава). Спри! Повярвай ми!

Русата: Лъжец! Ти не си никакъв търговец на маслини. Да не мислиш, че съм глупава? Цяла вечер ти слушах сладките приказки! (Имитира го.) Гърция е най-красивата страна в света! Моята родина! Най-гостоприемната! Най-привлекателната! Аз съм най-големият търговец на маслини в Гърция! Снабдявам цяла Европа с маслини! Познавам Майкъл Джаксън! Той яде от моите маслини. Не те е срам!

Чарли: Почакай! Почакай!

Русата: Няма да чакам! Омръзна ми да слушам лъжите ти. Щял си да ме поканиш на гости във вилата си? Щели сме да пием узо във вилата ти на остров Крит! Да се возим на яхтата ти и да плуваме край малките островчета, да ходим по таверни и да играем сиртаки! Цяла вечер ти вярвах. Даже едва не се съгласих да ти дойда на гости. Само като си помисля! Сигурно през цялото време тайно си се подигравал на доверчивостта ми! Как можа?!

Чарли: Добре! Чакай, де!

Русата: Не! Ти почакай! Успя да ми замаеш главата и да ме доведеш тук на тази скамейка, а аз глупачката се хвърлих на врата ти и се целувах с теб. Целувах те, защото... защото... защото всичко, което ми разказваше, беше толкова... красиво! Толкова... примамливо! Стига само да беше истина! Но сега виждам, че не е! Ти не само че не си никакъв търговец на маслини, ами и си просто един като всички останали мъже, които се възползват от доверчивостта на момичетата, за да ги лъжат и прелъстяват! Лъжец!

Чарли: Но аз наистина съм търговец на маслини! Честна дума!

Русата: Престани! Ако наистина си търговец на маслини, имаш яхта, даже не една, а две, щеше ли да живееш в тая барака с тия хора наоколо? Било в разгара на сезона и нямало места по хотелите! Не ти вярвам, а и направо звучи абсурдно! Щеше да е дори смешно, ако не беше толкова противно! Че нали, ако беше такъв голям търговец, за какъвто се представяш, щеше да си направиш резервация предварително? А и къде ти е паспорта? Само не ми казвай, че си го оставил на твоя кораб с маслини!

Чарли: Истината е, че ми го откраднаха. Паспорта, заедно с парите и всичко останало!

Русата: Затова ли не плати в ресторанта, а после в бара и все аз трябваше да оправям сметките? Глупости! Всичко е толкова прозрачно, че се чудя как самата аз не успях по-рано да открия плитката ти измама! Но това ще ми бъде за урок! Вече ще знам! Всички вие, мъжете, лъжете! Като съм такава глупачка!

Чарли: Не е вярно! Не лъжа! Изслушай ме!

Русата: Не било вярно! Ти си като котка. Не падаш на гърба си. Направо ме изумяваш! Това трябва да ти призная! Но ми кажи поне едно - защо го направи? Защо просто не ми каза, че си такъв, какъвто си и че живееш тук? Защо трябваше да се подиграваш с мен като ми разказваш всички тия приказки за маслините? Кажи ми! Поне веднъж ми кажи истината! Защо го направи?! Защо?!

Чарли: Нищо лошо не съм направил!

Русата: Лъга ме през цялата вечер. Признай си!

Чарли: Не съм!

Русата: Господи! Какъв мъж! Поне веднъж няма ли да имаш смелостта да си кажеш истината? Да не би да те е страх от мен? Обясни ми! Не разбирам! Какво щеше да спечелиш, ако ти бях повярвала? Защо беше този смешен цирк? Защо? Та аз дори не знам как е истинското ти име! Нима те удовлетворява да играеш ролята на някой друг? Не ти ли е минавало през ума, че така всъщност аз не съм с тебе, а с този, другия, за какъвто се представи? Кой си ти всъщност? Какъв си? Защо правиш всичко това?

Чарли: Няма смисъл да ти обяснявам. Едва ли ще разбереш.

Русата: Чудесно! Тогава си тръгвам! Писна ми!

Чарли: (настига я, хваща я за ръката). Чакай!

Русата: Пусни ме!

Чарли: Чакай! Ще ти обясня! Искам да ти обясня!

Русата: Аз вече не искам!

Чарли: Искаш! Не се преструвай! Знам, че искаш! Боли те, че си се вързала, ама още повече от това, че не знаеш защо, нали? Стой, ти казвам! Искам да ти обясня!

Русата: Притрябвало ми е да ми обясняваш! Остави ме да си ходя!

Чарли: Както искаш! (Пуска я.)

Русата тръгва, после спира и се обръща.

Русата: Добре. Казвай! Слушам те. Радвам се, че поне си призна. Това означава, че все пак правиш разлика между истината и лъжата. Вече се чудех дали не си имам работа с някой луд!

Чарли: Разбира се, че има разлика, макар и да не я знам точно каква е. Знам, че лъжат ония, които са искали нещо толкова силно, че някъде много дълбоко в себе си са загубили представа за това. Истина! Какво значи тя, когато не е в състояние да ти донесе оная работа, която придава смисъл на нещата? Какво означава истината? Нищо! А и няма истина. Никога не е имало и няма да има! Ти, например, знаеш ли какво е да имаш нужда от нещо, тази нужда да те дълбае отвътре, да те изгаря като огън, а ти да не можеш да го получиш туй, дето го искаш? Знаеш ли как се чувствам аз, например, когато всеки ден се разхождам между толкова красиви жени? Какво изпитвам, докато гледам младите им тела, свежите усмивки и обещаващи погледи? Знаеш ли към колко от тях съм протягал ръка, а след това знаеш ли как съм се чувствал, когато ръката ми е увисвала? От обещаващ, погледът става студен, усмивката - отблъскваща, а думите - жестоки. Знаеш ли как се чувства един мъж, когато харесваната жена го отблъсне? Как му иде да вие от обида, слабост и отчаяние! И сякаш животът свършва и никога няма да започне отначало. Да, животът е толкова труден за нас, мъжете, когато нямаме всичко онова, което търсят повечето от жените, а в същото време ги желаем повече от всичко останало. Не си ли се замисляла, как е възможно да се измъкнеш от този ад, без да намразиш себе си или тях, да продължиш да им се радваш, както и на живота, да се научиш да побеждаваш нещата, които ти пречат въпреки, че целият свят е срещу теб, целият свят и самият ти, цялата ти мъжка природа - всички са се съюзили срещу тая нужда, по-стара от света и законите му - нуждата да имаш, да обичаш и бъдеш обичан. Знам, че не ти е ясно. Затова съдиш толкова сурово мен и поведението ми. Не знам в какъв свят живеят жените, но със сигурност знам, че живеем в различни светове. Може би вашият е по-добрият. Може би нашият е измислен. Не знам. Но този, който имам, е единственият възможен от всички възможни светове и той е само мой и на никой друг. Да, аз не съм търговец на маслини, не съм грък и нямам кораб! Но какво би променило нещата, ако наистина имах? Какво?

Русата: Ти изместваш разговора...

Чарли: Разбира е, че го измествам. Ти искаше обяснение, а то е в друго измерение. Знаеш ли какво значи да сваляш звезди от небето? Това не е същото, като да лъжеш. Да сваляш звезди от небето е като да кажеш, че си търговец на маслини или кувейтски принц. То е да си измисляш от желание да имаш някоя жена толкова силно, че сам да можеш да си повярваш на измислиците! Ти си измисляш, а тя те слуша и само си мисли, че ти вярва, всъщност тя мечтае, а това е най-красивото нещо, което можеш да направиш с една жена. Тя мечтае и ти виждаш колко й е сладко, като упоена е, всяка нейна частица тръпне от удоволствие, а след това, дори когато разбере, че си я лъгал, ти прощава, защото й е било хубаво да лети в облаците, да се вози на яхтата ти, или да усети вкуса на маслините. Да, аз не съм търговец на маслини. Няма значение какъв съм. Аз съм просто един мъж като всички останали, който иска да има онова, което никой не може да има, аз знам, че то е една красива лъжа, тя е част от нас и ние сме част от нея...

Русата: Ти си невероятен.

Чарли: Луд съм по жените. Луд съм по красивите жени, по теб и по останалите. Толкова ли не можеш да разбереш това? Толкова ли е трудно да го разбереш?

Русата: По-добре, че не си търговец на маслини.

Чарли: Все пак аз съм търговец на маслини.

Русата: И ще ме заведеш на твоята яхта!

Чарли: Да, разбира се! Тя ни чака. Яхтата, студеното узо и слънцето на Гърция! Чакат ни горещите нощи и задимените таверни, чакам те аз и ти ще дойдеш да се къпем в морето на Гърция!

Русата: И ще ям маслини!

Чарли: Много маслини! Ще ядем маслини, колкото си искаме! Не забравяй, че съм търговец на маслини!

Русата: Ти си най-големият търговяц на маслини, който съм срещала! (Целува го.)

Чарли: Виждаш ли звездите? По тях се ориентирам нощем, когато ми се повреди компаса. Те никога не лъжат! Винаги са там горе на небето, да ни показват вярната посока. Гледай ги! Виж ги само! Виж ги само!

Край

<<< || >>>

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)