ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Ябълката на мира

Ден. Екстериор. Чарли и Клара на крайбрежната алея. Край тях се разхождат туристи, чува се глъчка, смях, приятна музика.

Клара: Познаваме се от пет дни, а през това време ти не си похарчил и пет лева за мен!

Чарли: Ти знаеш, че имам затруднения, Клара! Нали ти обясних вече?

Клара: Но това не обяснява всичко останало, което правиш! Никак даже! От една страна казваш, че имаш затруднения, а от друга постоянно настояваш да те водя по ресторанти и барове! Разбира се, в това няма нищо лошо. Вече приех за нещо естествено, че нямаш пари. Един мъж може да е беден, глупав или грозен и въпреки всичко жените да го харесват. Ние имаме предразсъдъци и се отдаваме на желанията си и на тези, които са ги събудили, с цялото си сърце. Защото желанията нямат лице, не се купуват, нито се поддават на обяснение. Те са оная част от самите нас, която се опитваме да опознаем, каквото и да ни струва това. Но как да приема, че всеки ден искаш да ти правя подаръци? Не означава ли това, че ти просто не ме обичаш? Че аз съм за тебе просто една глупава, богата туристка, с която се забавляваш за пари?

Чарли: Не!

Клара: Не? Какво означава то? Не ме обичаш или нещо друго?

Чарли: Винаги ми е било неловко да говоря за тези неща. Нима думите биха могли да изразят онова, което очите, ръцете и устните не са успели? Мислех, че знаеш отговора на въпроса, който ми задаваш, а ако не е така, то как бих могъл да те убедя?

Клара: Можеш да опиташ. Все пак освен с очи, ръце и устни ние хората разполагаме и с език, който ни е даден, за да ни служи и за други неща, освен за ядене. Затова ми обясни! А дали това ще успее да ме убеди, остави на мен самата да преценя! Погледни ме в очите и ми отговори! Обичаш ли ме?

Чарли: Да!

Клара: Звучи красиво. Но все пак трябва да ми обясниш! Защо е това ненаситно желание за подаръци? Нима ти давам толкова малко, че с тях запълваш пролуките на времето, което прекарваш с мен?

Чарли: Не е така! Разбира се, че не е така!

Клара: А как е? Нима не виждам как изпитваш по-голямо удоволствие да харчиш моите пари, отколкото от мен самата? Започвам да ги намразвам, но това с нищо не променя мислите, които все се въртят в главата ми, откакто за първи път ми каза: “Купи ми този парфюм!”. Купи ми този парфюм! Имам достатъчно пари да ти купя всичко, което поискам, но нима не разбираш, че това унищожава красивата ни връзка? Не разбираш ли?

Чарли: Обичам те! Нали вече ти казах!

Клара: Престани! Точно в това се съмнявам. Ти трябва да ме убедиш в думите си, иначе ще си помисля, че ме използваш заради парите ми.

Чарли: Наистина те обичам. Нима си мислиш, че бих тръгнал с теб заради нещо друго? Обаче ние се познаваме съвсем отскоро и все още докато сме заедно се притеснявам така, както не съм се притеснявал с никоя друга. Ти си толкова красива, чаровна и...

Клара: Притеснявал си се? Бъзикаш ли се с мен? Затова ли всяка вечер си поръчваш от най-скъпото уиски? Може ли човек, който се притеснява, да си поръчва по десет малки уискита, да се напива като свиня и да танцува гол по дансинга? Възможно ли е това?

Чарли: За мен всичко е също толкова необяснимо, колкото и за теб. Не се познавам и не знам защо понякога се държа странно. Любовта е толкова необяснима, както и самата ти! А ние, мъжете, сме нейни покорни слуги!

Клара: Глупости! Тия ги разправяй на старата ми шапка! Но дори да е така и да приема, че пиеш от притеснение, от това не ми става по-ясно защо всеки ден искаш нови подаръци? Пак ли от притеснение? Нима подаръците те успокояват? Кажи ми! Искам истината!

Чарли: Истината е враг на любовта.

Клара: Така ли? Значи си ме лъгал?

Чарли: Не! Но досега не съм ти казвал всичко за себе си. Не е било нужно да го правя. И сега не смятам, че ти я искаш. Защо ти е тя? Нещата няма да се променят. Между нас всичко е толкова хубаво, че няма нужда от друго.

Клара: Продължи! Не спирай! Приеми, че съм перверзна, че искам между нас онова друго, за което говориш. Онова друго, наречено истина! Да! Искам я! Дай ми я!

Чарли: Добре! Ще ти я дам! Въпреки, че тя е тук, очевидна и проста. Обичам хубавите неща. Парфюмите, новите дрехи, лукса. Всичко красиво. Миризмата на скъпите магазини, усмивките на продавачките, когато ти предлагат да си купиш нещо, малките касови бележки, лъскавите опаковки и погледите на другите клиенти. Обичам да излизам от тях с найлоновите торбички в ръка, с усещането, че ми предстои да отворя опаковката и да опипам подаръчето, да му се порадвам, началото е винаги тъй вълнуващо и после...

Клара: А мен?! Мен обичаш ли?!

Чарли: Да, обичам те. Нима не разбираш, че когато ми купуваш всички тия неща, ти проникваш до дъното на сърцето ми и ме изпълваш целия - и душа, и тяло, и мечти за красота...

Клара: Остави ме!

Чарли: Защо? Какво направих?

Клара: Остави ме!

Чарли: Ти не си ме разбрала! Аз те обичам...

Клара: Жиголо? Ти ме използваш! Мен и моите пари!

Чарли: Не! Аз те обичам!

Клара: Вече разбрах! Обичаш парите, подаръците и нищо друго!

Чарли: Не е вярно! Обичам те!

Клара: Махни се! Върви си! Не искам да те виждам!

Чарли: Не, моля те!

Клара: Тогава аз ще си ида (Тръгва си.)

Чарли: Аз ще ти докажа, че те обичам! Ще видиш, че наистина те обичам! Клара! Клара! Клара!

Тя се спира и го гледа.

Чарли: Ето! Гледай! Гледай! (До него има кошче за смет. Чарли се навежда в него, бърка вътре и изважда на земята всички боклуци, разпилява ги, рови из тях.) Гледай, Клара! Ето, ще видиш, че те обичам! (Намира огризка от ябълка, вдига я и я показва на Клара.) Ще видиш! Гледай! Ще ти докажа, че те обичам! Че ти си по-важна от всичко останало! (Започва да гризе ябълката отчаяно, с настървение.)

Клара: Какво правиш?! (Втурва се към него.) Чарли! Недей! Мръсна е! (Опитва да я измъкне от ръката му, но той не я дава.) Чарли! Недей! Недей! Мръсна е! О, господи! Какво правиш?

Чарли: Аз съм сираче. Бедно сираче. Ям огризките на улицата... Никой не ме обича! Остави ме! Остави ми тази ябълка! Аз си я намерих, нали? Може да е мръсна, може да е най-мръсната ябълка в най-мръсното кошче за боклук, да е червива или гнила, но аз ще я изям, за да ти докажа, че те обичам. Че съм готов на всичко за теб. Когато изяждаш една ябълка, ти я обичаш... Остави ме! ...обичаш и ядеш и не мислиш дали е мръсна, дали е гнила, дали в нея има червей... не мислиш, когато си гладен и корема ти стърже, а тя е пред теб, дори да е в коша с отпадъци, между тях, тя е там, сред боклуците, твоята ябълка, защото във всеки кош с боклук има по една ябълка, достатъчно е да го разровиш с ръце, дори да се изцапаш, ще я намериш, твоята ябълка, твоята ябълка, дори когато е просто само огризка от ябълка, ти ще я намериш... Остави ме! Остави ме! Остави ме да изям моята ябълка, ябълката, която сам си намерих, сам си изрових в тези боклуци, с моите ръце... Остави ме!

Клара: Недей! Чарли! Чарли! (Разплаква се.) Недей, миличък! Не яж тази ябълка! Чарли, прощавам ти! Обичам те! Чарли, моля те!

Чарли: Ще ям! Ще ям! Това е моята ябълка. Никой няма да ми я вземе. Тя е моя! Не разбираш ли? Аз си я намерих. Аз. Изрових я в този кош. Сам я изрових. Виж ми ръцете! Виж ги! С ръцете си я изрових.

Клара: Добре, миличък. (Прегръща го.) Ти я изрови! Да, това е твоята ябълка! Но не я изяждай, моля те! Хвърли я! Много те моля! Само хвърли тази ябълка! Хвърли тази ябълка!

Край

<<< || >>>

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)