Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Мършавият

Пусто фоайе на хотел. СЛУЖИТЕЛЯТ дреме. Влиза нисък, мургав и мършав мъж с къса, черна коса.

Ниският: Ало, това да не е спалня.

СЛУЖИТЕЛЯТ се надига и търка очи.

Ниският: Какво ме гледаш, сякаш ще ме биеш.

Служителят: Ти пък кой си?

Ниският: Оправи си погледа, момче.

Служителят: Я се разкарай оттука.

Ниският: Аз отдавна съм се разкарал. Не ми се прави на отворен, щото такива като тебе съм ги виждал много и знам как да се оправям с вас.

Служителят: Ти пиян ли си?

Ниският: Я не ми дръж такъв тон! За какъв се мислиш? Нещастен хлапак!

Служителят: Разкарай се!

Ниският: Друго не знаеш ли? На ти десет марки и си затваряй плювалника.

Дава на администратора пари. Той го гледа като втрещен.

Служителят: Ти май си луд.

Ниският: Луда е баба ти, ти изобщо не знаеш с кого си имаш работа!

Служителят: Ей, разсъни ме!

Ниският: Още мангизи ли искаш?

Служителят: Не ти искам мангизите.

Ниският: Ама ги взе тия, нали?

Служителят: Що не идеш да се гръмнеш?

Ниският: Внимавай, момченце! Когато не познаваш човека, внимавай, да не ти стане тъжно след това! Туй от мен го запомни и няма да съжаляваш! Ясно?

Служителят: Я си вземи парите и се махай!

Ниският: Ха-ха! Засегна ли се? Спокойно! Аз имам стая в шибания ви хотел.

Служителят: Стая ли?

Ниският: 205-та стая. Я ми дай ключа!

Служителят: (сеща се за нещо). Значи ти си бил оная откачалка?

Ниският: Пак се правиш на отворен. Остроумничиш. Нали ти се спеше?

Служителят: Като дойде някой като тебе и се разсънявам.

Ниският: Защото ти дадох пари, нали?

Служителят: Майната ти.

Ниският: В тая шибана държава няма ли кой да учи хората на обноски?

Служителят: Тебе като гледам никой не те е учил.

Ниският: Знаеш ли какво си ти? А? Шубе те е от мен и две не виждаш. Познах ли? Напълни ли гащичките?

Служителят: Какво искаш, човек?

Ниският: Искам да пия! Какво имаш за пиене?

Служителят: Само безалкохолни.

Ниският: Като в рая! Безалкохолни! Дай ми нещо безалкохолно! На ти тия десет марки! Ти толкова пари виждал ли си на едно място, а?

СЛУЖИТЕЛЯТ му дава бутилка безалкохолно.

Ниският: Не ми връщай ресто, отворко!

Служителят: Ще ти върна.

Ниският: Я не се прави на глупак! Дръж парите и влез в час! Я запали една цигара! (Подава му кутия с вносни цигари.) Ти какви цигари пушиш?

Служителят: (взима си цигара). Евтини.

Ниският: Купувай свестни цигари, ако мислиш за здравето си.

Служителят: Има ли такива?

Ниският: Не ми се прави на остроумен! Аз живея в Германия, ама преди това работих тук и ми са ясни игрите. Така че дори не опитвай да ме шашкаш. Ясно ли е? А? Не чувам?

Служителят: Как ще чуваш, като нищо не съм казал?

Ниският: Пак ми се правиш на интересен. Знаеш ли какво е това Германия, а? Бил ли си в Германия, отворко?

Служителят: Може и да съм бил.

Ниският: Може, ама не си. Личи ти по провинциалните номерца. Ти си едно българско селянче, дето е дошло тук да сваля чужденките. Все пак значи имаш нещо в главата. Ама, като те гледам, и за това не ставаш! Като влюбен си, бита карта! Познах ли?

Служителят: Пет пари не давам.

Ниският: А, не даваш. А как ще дадеш като нямаш? Вие тук в България сте умрели от глад! На мен ли ще ми разправяш? Нещастници сте всички и само си мислите, че живеете. Пък всъщност сте като червеи в мръсната кал! Аз също живях като вас. Тук, в тая тиня! Ама се спасих навреме и сега съм в Германия. В Хамбург. Знаеш ли какъв град е Хамбург? Ти само ако минеш по улицата с проститутките и ще се гръмнеш веднага! Знаеш ли какви мадами има там, а? Ти такива не си виждал и няма да видиш през целия си нещастен живот, отворко! Тук ще си изгниеш в скапаната помия, вмирисан на лайна! Знаеш ли какво ядат германците? Искаш ли да видиш, а? Искаш ли?

Служителят: Саламите ли?

Ниският: Да, отворко! Нося си от Германия салам, защото не мога да ви ям българските боклуци! Нося си и уиски от Германия! Чакай малко! (Излиза и след малко се връща. Подава дебел хамбургски салам на администратора.) Ето! Гледай! Такова нещо виждал ли си? Не е пълен с фъшкии като българския! Чакай! Нося си и хляб! Виж! Немски хляб! Пълнозърнест! Всичко си нося! Защото тук няма какво да се яде! Тук животът не е живот и нищо не е както трябва, ами дори е по-шибано от най-гадното! Разбра ли! Мразя я тая държава, нищо, че тук съм се родил! Точно затова я мразя! Тъй че не ми прави номера! Искаш ли да ядеш салам?

Служителят: Що не вземеш да си легнеш?

Ниският: Отворко. Малък български отворко. Тук ще си изгниеш, момченце!

Вратата се отваря и влиза млада жена. Поздравява администратора и ниския.

Жената: 206-та стая.

СЛУЖИТЕЛЯТ й дава ключа.

Жената: Благодаря.

Ниският: Искате ли цигара?

Жената: Не пуша.

Ниският: Пиете ли?

Жената: Да.

Тя тръгва.

Ниският: Чакайте!

Жената: (спира се). Моля?

Ниският: Имам уиски в стаята.

Жената: Благодаря, уморена съм.

Поглежда учудено към администратора.

Ниският: Ще останете ли, ако ви помоля?

Жената се колебае. Пак поглежда администратора, той вдига рамене.

Ниският: Само няколко минути. Няма да съжалявате.

Жената: Защо?

Ниският: Вие сте самотна, нали? Хубаво ли е това?

Жената: (объркано). Не е... вярно.

Ниският: Не е тъжно. А той (сочи администратора). Той е едно младо тарикатче, което знае само да се прозява. И на него му се спи. Май в тая шибана държава на всички им се спи. Защо? Защо ви се спи? Толкова много ли бачкате?

Жената: Може ли да ми обясните? Първо ми предлагате цигара, после ме молите да остана, а сега обиждате. Пиян ли сте?

Ниският: Проститутка ли си?

Жената: Какво?

Ниският: Колко пари искаш, за да се изчукаш с тоя отворко, администратора?

Жената: (смее се). Боже мой!

Ниският: Говоря сериозно. Имам пари. Много пари. Ти проститутка ли си?

Жената: (обидено). Ако обичате, не си...

Ниският: (вади пари). Ето. Тук имам хиляда марки. Колко искаш, за да се изчукаш с тоя тука? А? Дръж парите!

Ниският тика парите в ръцете на жената. Тя се дърпа.

Жената: Ама моля ви се!

Ниският: Дръж ги! Не се прави на интересна!

Жената: Мисля, че вие...

Ниският: Тук в България всички се продавате. Навсякъде по света хората се продават, ама тук дори не знаете как. Ето, сега аз искам да ви дам един урок как стават нещата на Запад. Едно чукане в Хамбург е сто марки. Има и по-евтино, ама и по-скъпо. Ти, курво, за колко ще си разкрачиш краката ей, пред тоя младок тука, а?

Жената: Дръжте си парите! (Понечва да тръгне, но ниският я хваща.)

Ниският: Виж го. Млад и хубав. Не ми се прави на интересна. Нищо не губиш. Само кажи колко. Виж. Парите са твои. Аз само ще гледам. Той ще те чука, а аз ще ви гледам. Български секс. Ще се забавлявам. Хайде, казвай колко искаш!

Жената: (разколебано). Сега разбирам, че всъщност се шегувате.

Ниският: Не се шегувам. Колко искаш? А, да. Българският свян. Свенливите български жени. Ако беше някой западняк, отдавна да си вдигнала краката. А защо не ги вдигнеш пред това момче? С какво е по-лош от другите? Няма пари. Ето! Аз плащам вместо него. Казвай колко искаш!

Жената мълчи.

Ниският: Ще ти дам двеста марки.

Жената: Двеста?

Ниският: Колко?

Жената: Хиляда.

Ниският: Не са ли твърде много за едно чукане?

Жената: Тук в България е така.

Ниският: Взех да се развеселявам. Започваш да ми харесваш. Но не искам да те чукам. Само ще гледам. Ето ти хиляда марки. (Обръща се към администратора.) Къде ще я чукаш? Тук става ли, или да отидем в моята стая?

Служителят: Мисля, че...

Ниският: И ти ли искаш пари, а? Не ми играй номера, момченце! Ще я чукаш ли тая твоя сънародничка, или няма да я чукаш? Ако се откажеш, губиш всичко! Решавай!

Служителят: Ще я чукам!

Ниският: Без пари?

Служителят: Без пари.

Ниският: Хайде, тогава! Искам пълна програма!

 

Край

<<< || >>>

 

 

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)