Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

Теменужки

Фоайе на хотел. Ден. Интериор. Чарли влиза вътре. Показва се униформено ченге, което сякаш е дебнело - него или някого като него.

Ченгето: Ей!

Чарли се прави, че не чува.

Ченгето: Ей! На тебе говоря! Я ела малко тука!

Чарли: Аз ли?

Ченгето: Ти, ами! Какво се правиш на ударен? Ела тука, ти казах!

Чарли: Да?

Ченгето: Ела по-близо, момченце!

Чарли приближава още повече. Навежда мълчаливо глава.

Ченгето: Какво правиш тука?

Чарли: Минавам.

Ченгето: Какво?

Чарли: Минавам.

Ченгето: Как така ще минаваш? Туй да не ти е улицата? Я си дай паспорта!

Чарли: Ей сега! (Търси из джобовете си.) Ей сега! Ще го дам!

Ченгето: Айде по-бързо! Айде!

Чарли: Тука беше...

Ченгето: Тука бил! Докога ще те чакам?

Чарли: Сигурен съм, че го взех.

Ченгето: Вече ми лазиш по нервите, момченце!

Чарли: Май съм го забравил. Приготвих го да го взема, ама не съм.

Ченгето: Как така ще го забравиш? Ти не знаеш ли, че си длъжен да си носиш паспорта? Не знаеш ли, а?

Чарли: Знам. Винаги го нося, ама сега...

Ченгето: Я ела малко с мен!

Чарли: Къде?

Ченгето: Ще видиш! Ей сега ще видиш! Тръгвай!

Чарли: Добре.

Двамата отиват в помещение зад рецепцията, където е по-тъмно, отколкото във фоайето.

Ченгето: Стой тука!

Чарли: Добре!

Ченгето: Казвай сега! Ти какъв си?

Чарли: Аз ли?

Ченгето: Ами ти, ами! Аз ли?

Чарли: Спасител.

Ченгето: Спасител, значи. На кой пост?

Чарли: На десети пост.

Ченгето: Знам го. Дай доларите!

Чарли: Какви долари?

Ченгето: Не ми се прави на дръж ми шапката, момченце! Дай ги тука веднага!

Чарли: Нямам долари!

Ченгето: Нямаш ли?! Я си изпразни джобовете, тарикат! Да видя какво имаш?! Бързо!

Чарли: Добре! (Изпразва джобовете си, ченгето се рови из съдържанието им.)

Ченгето: Я си събуй обувките! По-бързо!

Чарли: Какво?

Ченгето: Няма да ми викаш “какво”! Ще ми викаш “моля”! Чуваш ли? Казах да си събуеш обувките, сопол такъв!

Чарли: Аз...

Ченгето: (рита Чарли в кокалчетата). Няма “Аз”! Събувай, казах! (Пак го рита.) Бързо събувай!

Чарли: Добре! (Събува си обувките.)

Ченгето: (поглежда ги). Чорапите!

Чарли: Нямам долари!

Ченгето: Имаш! Събувай, путка майно!

Пак го рита. Чарли стиска зъби.

Ченгето: Хайде! (Вади пистолет и го тика под носа на Чарли.) Бързо!

Чарли: Добре! (Събува и чорапите си.)

Ченгето: (настъпва ги с крак). Вдигни си ръцете! Високо!

Чарли вдига ръце. Ченгето го опипва под мишниците, слабините.

Ченгето: Я сега се съблечи!

Чарли: Нямам долари!

Ченгето: Съблечи се, ти казах! (Рита го в кокалчетата.) Путко заспала!

Чарли: Добре!

Съблича се по бели гащи. Ченгето внимателно претърсва дрехите му - ризата, панталона.

Чарли: Нали ви казах? Нямам долари!

Ченгето: Събуй гащите!

Чарли: Ама...

Ченгето: Гащите! Бързо! (Тика пистолета в корема му.) Айде!

Чарли: Добре, добре! (Събува си гащите.) Няма долари.

Ченгето: (тика пистолета в устата му). Ей сега ще ти пръсна мозъка! Ти мене на маймуна ли ме правиш? Губиш ми времето! Мотаеш се из района ми и ме баламосваш! Путка майно! Ще те убия! В моргата ще те пратя! Няма да се усетиш как ти е дошло и докато мигнеш, ще те пратя на оня свят! Нещастник с нещастник, такъв! Ти мен за какъв ме мислиш! Че трябва да вися в този хотел и да ти търпя тарикатските номера ли? Ей сега ти ебах майката! Ебах ти майката и окото ми няма да мигне! С тоя пистолет ще те застрелям! Главата ти ще стане на гювеч! Твойта мама да еба!

Ченгето пуска Чарли. Чарли диша запъхтяно, гледа много уплашено, почти ужасено.

Ченгето: (също запъхтяно). Кажи ми, ама честно, какво правиш в тоя хотел?

Чарли: Минавах оттук и...

Ченгето: И влезе.

Чарли: Да.

Ченгето: Да правиш чейнч.

Чарли: Не!

Ченгето: Защо? А? Не ме лъжи, путко майно! (Притиска го с пистолета до стената.)

Чарли: Търсех една жена!

Ченгето: А, жена! Защо я търсиш? Да я чукаш? Западнячка, ли? Затуй ли дойде тука? Да търсиш западнячки за чукане? Или вече си я изчукал? Къде е тя? В тоя хотел ли? Сигурно! Чака те да й хвърлиш едно чукане? Как ги чукаш, тарикат? Как ги сваляш тия западнячки, а? Какво им говориш, че успяваш да ги омаеш и да ги накараш да ти се разкрачат, а? Сладки приказки им говориш. Знам аз. Шепнеш им на ушенцето разни мръсни думички докато се подмокрят гащичките им, а после направо ги нагъваш на пясъка. Те стенат и ти се гърчат под кура ти, а ти им се лигавиш! Така ли е? А? Казвай, путка майно! (Продължава да го притиска с пистолета.)

Чарли: Да! Така е!

Ченгето: Всичко знам аз! Само едно не разбирам! Ти какъв спасител си да нямаш долари?

Чарли: Нямам.

Ченгето: Аз ще ти дам.

Чарли: Какво?

Ченгето: Ти пак ли оглуша? Ще ти дам пет долара! Ама ще ти направя свирка! Става ли? (Лукаво.)

Чарли: Не. (Мрачно.)

Ченгето: Какво?

Чарли: (взима му пистолета и го усуква с ръка около врата все едно го души). Ей такова! Как се чувстваш сега? Къде ти е пищова? Искаш да стреляш в мен ли? А? А сега стреляй, де! Що не стреляш, ченге? Свирка щял да ми прави! Ей, туй направо ме разби! Все бях виждал откачени ченгета, дето ми се правят на интересни и всякакви, ама ченге педал още не бях виждал! Свирка щял да ми прави! Ти знаеш ли как се правят свирки? Какво ми размахваш това желязо пред очите? Досега ти търпях простотиите, щото не ми беше ясно що за птица си, а ти си помисли, че съм някой тъпанар, дето ще вземе да ти се върже, така ли? Може би щях да се вържа, а и за известно време се вързах, докато те мислех за поредното тъпо, корумпирано ченге, дето гледа да изкара нещо частно в извънработно време. Ама ти си бил извратен! Ти дори за ченге не ставаш! Затова ли си облякъл тази униформа? Да тикаш пищова в устите на разни пичове, пък после да им лапаш оная работа? (Пуска го и започва да се облича.) Като ми каза, че искаш да ми правиш свирка и разбрах, че няма да стреляш! Щеше да те е шубе да го направиш! Ако не беше такъв, нямало е да сложиш фуражка. Ама това си е твой проблем. Аз отивам сега при една мадама, дето ще ми направи свирката, пък ти стои тука да духаш супата! Чуй ме добре! Всички ченгета тука ме знаят и повечето не ме обичат. Някои са ме пердашили, други са ме окошарвали. Ама ако ги питаш за мен, ще ти кажат, че с педали не се занимавам. Аз съм по мадамите, ченге. От ония, дето пъшкат и ти се изпотяват в ръцете. Разбираш ли? Истински мадами, а не имитация като теб. Хайде! На ти пистолета! (Дава му пистолета.) Ще стреляш ли, а? Щото ще си ходя. Хайде де!

Обръща се и излиза. Ченгето вдига пистолета към него, прицелва се.

Ченгето: Стой! Стой, ти казвам!

Чарли: (без да се обръща). Еби си майката! (Излиза.)

 

Край

>>>

 

 

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)