Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА РАЗГОВОРНАТА РЕЧ ЧРЕЗ СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ И СОЦИАЛНИ СЛЕНГОВЕ
(Върху материал от компютърния сленг)

Людмила Кирова

web

Глобализирането на науката, бизнеса, масовата култура, спорта, информационните канали и др. области на обществения живот е причина част от съвременните професиолекти и социолекти да включват голямо количество интернационална лексика, създадена на основата на английския език. Чрез социалните мрежи и демократизираното публично пространство тези общности излъчват единици от своя речник в разговорната реч на националния език. По този начин интелектуализацията на обществото се осъществява чрез интернационализация не само на терминологичните системи, но и на разговорното равнище на езика.

Въз основа на корпус от комуникация в три електронни жанра - статия, форум и чат е извършено проучване върху компютърния професиолект и социално-професионалните лекти на геймърите и на чатърите1. Установява се, че актуалният процес, който протича в специалния език на компютърните технологии (КТ), е стилистично диференциране на лексиката (Кирова 2004). Оформят се различни пластове, тъй като ситуациите на общуване между членовете на компютърно базирани групи (КБГ)2 са твърде разнообразни. От своя страна, доминиращите социални функции на дейността, в която речта е включена, създават потребност от номинации с определен тип характеристики. Информативната функция в зависимост от официалността на ситуацията и специализираността на социалната общност може да се осъществи чрез термини или професионализми. В разговорната реч, която е вписана в ежедневната дейност с компютри, са необходими предимно професионалните названия като кратки аналози на термините. Груповата солидарност се потвърждава преди всичко чрез употребата на професионализмите и на експресивна специална лексика, т.е. професионалния жаргон. Дискурсите, в които забавлението изпъква като водеща социална функция, стимулират развитието на професионалния жаргон. По този начин специалният речник се обединява в три основни пласта: терминология, професионализми и професионален жаргон. Всички те съдържат заети думи или техни деривати.

Езиковите тенденции, които определят характера на компютърната лексика, имат прагматична основа3. Тенденцията към интернационализация на знака, принадлежащ към специален език, се диктува от глобализирането на конвенциите в областта на науката и техниката. Новото е, че тази тенденция се свежда и на равнището на разговорната реч, тъй като КТ присъстват в ежедневието. Обществото се интелектуализира - както чрез научната информация в комуникационните канали, така и по линия на бита.

В своята ежедневна комуникация КБГ използват думи, които имат терминологично значение, но нямат статут на термини. Подобно на термините, компютърните професионализми имат еднозначен референт от дадената професионална област, но се свързват с общността, която ги употребява и неофициалността на дискурсите, в които се появяват. Този пласт нараства чрез заемане и чрез употреба на родни, често използвани думи, в нови метафорични или стеснени значения, свързани с компютърните дейности.

Тези заети професионализми, чиято форма не е свързана с принципа за езиковата икономия, а само с КБГ, които ги използват в ежедневната си практика, имат същност на оперативни термини. Те най-лесно разширяват употребата си. Това става чрез естественото нарастване на социалната общност, която има отношение към КТ. В репертоара на индивидите, които практикуват компютърни дейности, се появява конкуренция между интернационалните названия и родните термини, като израз на противопоставянето на глобалната и на локалната норма. Напр.: 1) imat sa6tia problem i sa6to ne sa kam tozi provaider. (доставчик); 2) Zashtoto userite si smeniat ip-tata i programata za merene na trafik ne gi otchita. (потребител); 3) Resivari: Harman/Kardon, Nad, Onkyo... (приемател). Тъй като конкуренцията тече и в регистрите на общуване в публичното пространство, обществото е в съприкосновение с интернационалната специална лексика. Тя все повече се неутрализира - не се свързва с определена социална група и комуникативна ситуация, а въобще с областта на КТ. По този начин думи като файл, сайт, кликвам, принтирам са изместили по честота документ, страница, щраквам, разпечатвам, които не са еднозначни.

Друга тенденция, която определя характера на компютърната лексика е стремежът към минимизация на материалната форма на специалния знак. Тя се провежда чрез заемането на абревиатури, универбати, отсечени думи и норми на графично съкращаване, които понякога довеждат до лексикализиране на съкращението. Голяма роля за нарастване на употребата на всички думи от този род имат стандартите в областта на КТ и компютърно опосредстваната комуникация. Тенденцията към минимизация показва, че нараства значението на конвенциите в специалната област, които позволяват все по-голяма част от споделяното знание да се имплицира. Голяма част от заетите професионализми са универбати на терминологични словосъчетания, отсечени думи или създадени по модела на абревиатурите съкращения. Напр.: 4) Изпрати по е-майл. (електронна поща); 5) Dir инфо; 6) <Sarhondarane> Chi^Tenshi kaji mu na cs da smeni topic-a (от Channel Service - оператор на канала). По този начин много от професионализмите се свързват преди всичко с изискването за езикова икономия, което разговорната реч поставя. Връзката им с определен социален колектив става относителна, тъй като всеки, който трябва да прилага КТ в своето ежедневие, е принуден да използва думите именно от този пласт. При такива думи е оптимизирано съчетанието между информативност на съдържанието и минимална материална форма. Заемките имат предимство, защото за разлика от тях, материалната форма на родните професионализми не сигнализира, че са единици с ново значение от специално поле. Тъй като компютърните знания и умения се усвояват в практиката, думите от този пласт разширяват употребата си. Все по-често се срещат в медиите и влизат в конкуренция с терминологични словосъчетания. Напр.: 7) Мога ли да настроя SquirrelMail да работи с виртуални хостове? (хост сървъри). Подобни изменения във функционално-стилистичната характеристика на професионализмите предизвиква измествания в полето на останалите лексикални варианти, като ограничава сферата им на приложение. Последните се затварят в специализирани функции: терминологичните словосъчетания - за въвеждане на понятие от неподготвена аудитория и употреба в официални регистри, професионалните жаргонизми - като експресивни номинации, използвани главно от членове на КБГ при вътрешногрупова комуникация със социални функции забавление и солидарност.

Професионализмите са с най-широк спектър на употреба в специалния език на КТ. Поради общата демократизация на речта те много по-добре съответстват на най-често употребяваните дискурсни типове. Тъй като в ежедневната реч все по-често се говори за референти от специалната област на КТ, в нея се вливат най-много и все повече думи именно от този пласт. От пресичането на професиолекта и частните корпоративни компютърни говори се образува пояс от общоупотребявана от всички КБГ лексика - компютърен сленг. Той се превръща в макроговор, където се приемат често употребявани единици, типични за разговорното равнище на специалното лексико-семантично поле на КТ. Значително място в него имат интернационалните минимизирани единици, които са пресечна точка на езиковите тенденции, действащи в полето на специалния език. Чрез компютърния сленг интернационалната лексика прониква в разговорната реч на националния език.

Изследването установява, че с нарастването на диференциацията на обектите от областта на КТ, заемането на инициални абревиатури се превръща в един от най-продуктивните начини за номинация. Те са интернационални знакове на специално знание, които имат минимална материална форма и са подходящи за комуникация във всички регистри. В много случаи те са единствени названия. Ако информативната функция преобладава, абревиатурите са предпочитани варианти. Неформалният тон на дискурса може да изведе на преден план други варианти (отсечени, експресивни), ако такива съществуват в синонимния ред. Констатира се, че инициалните абревиатури се превръщат в думи. Те получават формоизменение на съществителни имена според формалния завършек, като в писмените форми на разговорната реч (напр. форум и чат) то много често се отбелязва графично: 8) RAM-a си го пише.; 9)...като издуеш цепеуто... При комуникация в националната езикова общност и в по-официални регистри абревиатурите обикновено се срещат в именни словосъчетания, където подобно на други заети съществителни чрез конверсия образуват неизменяеми прилагателни:10) DSL интернет връзка; 11) CSS стилови множествa. Когато са самостоятелно употребени, те са съществителни, но формоизменението им обикновено не се отразява графично в писмена реч с по-формален характер.Зачестяват обаче случаите, когато флексията се изписва и в по-официални регистри. напр. в статии:12)За да се спре досаден процес, който се пуска при стартиране на РС-то.

В специалния език на КТ паралелно се заемат думи и терминологични словосъчетания. Еднословните заемки се мотивират като универбати на тези словосъчетания. В пример 13)“<_opium_> ela malko na privateпрайвит съдържа значението ‘личен разговор в чат’, т.е. мотивира се като резултат на вторична номинация от прайвит чат.. В някои случаи заетите универбати са многозначни думи, които в разговорната реч актуализират значението на различно терминологично словосъчетание. Напр.: 14) zip - zip програма, zip формат, zip архив. Компетентността на възприемащия е от съществено значение, за да може да интерпретира различния смисъл. Ето защо чуждите думи се дефинират като термини в понятийната йерархия “род-вид-подвид” с разгърната семантична структура, организирана около базовото понятие4 в приемащия език. Напр. 15) рирайтъбъл < рирайтъбъл диск < рирайтъбъл [компакт] диск.Редовното универбиране говори за преминаване на предишни подредни понятия в базови: 16) Може да се качва на форматиран рирайтъбъл. Щом в езика, разбиран като даден лект, определено понятие се установи като базово, то започва да функционира в речта като самостоятелна дума. Категориално диференцираните отношения започват да се изразяват спрямо него. Фактът, че в такава роля започват да се явяват много чужди думи, говори за високата степен на интернационализация на разговорното равнище на специалния език.

Заетите универбати се конкурират с родни универбати или с инициални абревиатури: 17) видео карта > видео - карта < видео карта; 18) хард диск > хард - диск < хард диск - HDD; 19) флопидисково устройство > флопи - FDD и пр. За разлика от родните универбати заетите не изискват първо в текста да се въведе пълното название, за да могат да се използват във веригата от кохерентни и кохезивни връзки. Диференциращата дума винаги е с по тясно значение от опорната. Тя назовава точно, а не замества значението на словосъчетанието с хипероним.

Заемат се и отсечени още в езика източник думи, както и групови абревиатури, чиито части се използват самостоятелно. Те се мотивират като отсечени в съпоставка със стари и новозаети думи в системата на българския език. Някои от тях в ролята на неизменями прилагателни участват и в именни словосъчетания, образувани чрез свободно свъзване: 20) демо запис, демо диск, демо CD; 21) Инфо радио, инфо сайтове. Други засега се реализират като съществителни. Напр.: 22) комп < компютър; 23) ник < никнейм; 24) пост < постинг; 25) лап < лаптоп. Наблюдава се тенденция и тези отсечени думи да участват чрез свободно свързване в нови, сложни номинации в атрибутивна позиция. В тези случаи обаче отсечените съществителни нямат съответни суфиксни прилагателни, а конверсно образуват неизменяеми прилагателни. Напр.: 26) imam problem s source na kernel-a - ne moze da go nameri za da kompilira net driver.

Роля за широката употреба на отсечени думи имат груповите абревиатури и особено собствените имена - чужди или създадени на българска почва, построени по този модел: 27) про < професионалист, професионален: kato te udariat pro-ta nema dori da im vidish acc-tite. - ProSoft; 28) софт < софтуер: Игри Хардуер Софт - UniSoft; 29) инфо < информация, информационен: Дай малко инфо. - InfoTech; 30) админ < сисадмин <системен администратор; 31) оп < сисоп < системен оператор и под.

За разговорните дискурси на компютърно опосредствана комуникация, каквито са форум и чат, са характерни и речеви употреби на отсечени глаголни форми. Напр. 32) scan < сканирам - <Morene> trqq si naprawq new pix5:) <Morene> i posle she gi scan:); 33) add - адвам/ адна - <BadBoyForLife> chaai te add6.

Абревиатурите и отсечените думи залагат норми, които се прилагат при комуникативна нужда. Всички групи във всички жанрове използват конвенционализирани в общността начини за графично съкращаване. Напр. моделът на инициалната абревиация се прилага към собствени имена на програми, игри, геймърски издания и пр. Напр.: 34) GW есъкращение от Gamers' Workshop; 35) BX есъкращение от Bitex. Такива употреби понякога се лексикализират - BG сайт, DBZ-tata и пр.: 36) <pipi> imah si BG kompilaciq s mnoo pesni...; 37) <Sephiroth`> aidi bre <Sephiroth`> DBZ-tata da se biqt7.

Генералният извод от направеното изследване е, че специалната лексика на КТ достига до книжовния български език не само чрез компютърната терминология. Наред с това разпространение в разговорната реч на националния език намира единен по териториална реализация компютърен сленг, съдържащ множество интернационални специални названия. Развитието на КТ и глобализацията са фактори с нарастваща мощ, които допринасят за интелектуализацията на обществото. Това дава възможност в комуникацията да участват все повече единици от специален речник, включително голямо количество интернационална лексика.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Изследваният корпус е от комуникация в интернет и има обем от 38 968 графични думи. [обратно]

2. Компютърно базирана група е обединение от индивиди, чиято обща социална характеристика е извършване на дейност с компютър и редовно взаимодействие с други индивиди, извършващи същата дейност с компютър (Кирова 2001). [обратно]

3. Използвана е концепцията на Карл Гутшмит (1998: 98) за езиковата тенденция. [обратно]

4. Хъдсън (1995: 127-131) подчертава социолингвистичния смисъл на факта, че обществата и общностите в зависимост от специализацията си се различават според това кои понятия определят за базови. [обратно]

5. Отсечена английска дума pix (същ. мн. ч.) от pic< picture ‘дигитална снимка’. [обратно]

6. Минимизация на глагол, образуван от името на командата add ‘добавям, допълвам’. [обратно]

7. Със съкратеното название на чат стаята Dragonballz метонимично са наречени говорещите там. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Гутшмит 1998: Гутшмит, К. Понятието тенденция в Пражката лингвистична школа и неговото значение за синхронното изучаване на славянските езици. // Slavica Pragensia ad tempora nostra. Konference ke 150. výročí založení stolice slovanské filologie na Karlově univerzitě. Praha, 1998.

Кирова 2001: Кирова, Л. Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи.// LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/model.htm> (13.03.2006). Също: Българският език - история, настояще, бъдеще. (Юбилейна международна научна конференция), БАН, ИБЕ, София, 03-07.10.2002 (под печат).

Кирова 2004: Кирова, Л. Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. // LiterNet, 14.05.2004, № 5 (54), <https://liternet.bg/publish3/lkirova/lex-procesi.htm> (13.03.2006).

Хъдсън 1995: Хъдсън, Р. Д. Социолингвистика. София: УИ “Св. Кл. Охридски”, 1995.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2006, № 3 (76)

Текстът е представен като доклад на Националната конференция в чест на 85-годишнината на акад. Ив. Дуриданов, ИБЕ, БАН и СУ “Св. Кл. Охридски”, София, 9-10 май 2005.