Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АДАПТАЦИЯ НА НОВОЗАЕТИ СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ И В РУСКИЯ ЕЗИК
(Върху материал от специалния език на компютърните технологии)

Людмила Кирова

web

Влиянието на английския език върху съвременните модерни езици е неоспоримо. Глобализацията, мобилността на хората и водещата роля на англоезичните страни, особено на Съединените щати, в световната икономика доведоха до повишаване на обществените функции на английския език. Той се използва не само като език за комуникация между представителите на различни народности, но е и общ източник за заемане на нови значения (тези на съвременните научни и културни достижения) и названия за тях. Английският език провежда въздействията от страна на редица екстралингвистични фактори на езиково равнище и то в глобален мащаб. По този начин до голяма степен унифицира резултатите по отношение на: специализацията на познанието; културата на професионалните и социални групи, произвеждащи и потребяващи продуктите на това познание; конвенционализирането на начините на комуникация, които съответстват на променящите се обществени форми на производство, потребление, общуване, забавление и пр.

Изследванията, посветени на специалния език на компютърните технологии (Кирова 2004, 2005а: 48-58), установиха, че чрез пренасянето на значения и/или знаците за тях от английския в българския език в родния речников фонд се утвърждават типове думи и словосъчетания, които налагат определени черти в системата на езика. Очертаха се характерни начини за словопроизводство и реализация на лексикалните единици в речта. Нещо повече - същите типови черти бяха установени в компютърните подезици на други славянски езици. Този факт още веднъж доказва, че става въпрос за общ процес, задвижван от едни и същи фактори на общественото развитие.

Типовите черти бяха откроени с помощта на т.нар. типова социолингвистична променлива - ТСЛП (Кирова 2005б). Тя представлява инструмент на социолингвистичния анализ, формиран и прилаган чрез собствени методически процедури, който позволява да се групират и обобщят данните от проучването на конкретни названия, за да се изведат на по-абстрактно ниво. ТСЛП е тип вариране на езикови средства по отношение на езиковия код и по отношение на различни равнища в българската езикова система, което има социолингвистичен смисъл. Типовите социолингвистични варианти (ТСЛВ) демонстрират вариране, общо за множество лексеми. Според това, кой аспект на езика се засяга, са определени следните видове типово вариране със социолингвистичен смисъл: вариране на езиковия код, словообразувателно вариране1, семантикономинационно вариране, вариране на лексиката по стилистична характеристика и прагматична функция, фонетично вариране и вариране на графичния код.

Всяка ТСЛП е изградена като бинарна опозиция по езиков признак, който отразява влиянието на сноп от екстралингвистични фактори, свързани с употребата на компютърните технологии. Като членове на опозицията са противопоставени ТСЛВ, които се реализират, в единия случай, в рамките на нормите на българския език, а в другия случай, демонстрират явления, проникнали от английския език. По-долу в рамките на типовите социолингвистични променливи са посочени иновативните типови социолингвистични варианти, които показват нарастващо изменение спрямо традиционната норма. Те са общи за всички славянски езици:

  1. Употреба на български езиков код/билингвизъм с английски език

  2. ТСЛВ: Билингвизъм - употреба на английски език наред с родния език: в едно и също изказване и в последователни изказвания, т.е. вмъкване на думи и фрази или превключване на кода.

  3. Употреба на кирилица/диграфия с латиница

  4. ТСЛВ: Диграфия - употреба на латиница наред с кирилицата: в едно и също изказване или в различни изказвания.

  5. Образуване на нови лексеми и словосъчетания от роден езиков материал/заемане на думи и словосъчетания

  6. ТСЛВ: Заемане на знакове от английския език, които в една или друга степен се адаптират морфологично като съществителни имена, прилагателни и/или като глаголи. Много рядко за новото понятие се изковава родно название от домашен материал.

  7. Семантична деривация на родна основа/заемане на значения (калкиране)

  8. ТСЛВ: Заемане на значения и изразяването им с родни думи - копира се връзката, налична в английския език, между едно от значенията на съществуваща дума и ново, терминологично значение. По-рядко преносното название се създава чрез роден асоциативен пренос, който е само стимулиран от терминологичното значение и неговия чужд знак.

  9. Употреба на неабревиирани лексеми/заемане на инициални абревиатури

  10. ТСЛВ: Абревиация - използване на голямо количество инициални съкращения в ролята на думи, често като единствени названия на обозначаваното съдържание. Като правило те се изписват на латиница, за да бъдат универсално разпознаваеми като термини.

  11. Употреба на неминимизирани/употреба на минимизирани форми на думите

  12. ТСЛВ: Минимизация на езика - разширено прилагане на принципа на езиковата икономия: предпочитание към кратки думи и изрази (независимо родни или чужди), повишена употреба на усечени думи, факултативно образуване на инициални абревиатури, нови форми на графично съкращаване.

    Една-единствена променлива показва разлика при реализацията си в българския и останалите славянски езици.

  13. Словосъчетания със суфиксен компонент в атрибутивна позиция пред съществително/ словосъчетания с безсуфиксен компонент в атрибутивна позиция пред съществително

Докато българският език демонстрира рязко отклонение към безсуфикно словоообразуване при думи с атрибутивна семантика, то останалите славянски езици се придържат към традиционните, суфиксни модели.

Изясняването на различието е свързано със заемането на сложни названия от английския език и адаптирането им в съответния език приемник. Тук решаваща роля имат вътрешноезиковите фактори и в частност типологичната природа на езика: синтетична/аналитична. В този план българският език се откроява от останалите славянски езици със задълбочаване на аналитичните белези. При образуването на прилагателни имена от новозаети съществителни от чужд произход изцяло доминира конверсията за сметка на суфиксалната деривация2.

Приспособяването на английските сложни названия към системата на приемащия език преминава през следните етапи:

  1. Заемане на знак за сложно понятийно съдържание

  2. Оформяне на заетия знак като лексикална единица/единици в езика приемник

  3. Използване на заетия знак и компонентите му извън рамките на конкретната номинация.

    1. Заемане на знак за сложно понятийно съдържание

Всеки акт на мислене изисква свързването на две представи. В основата на производните названия лежи предикативна връзка, чиято същност е "утвърждаване на временното свързване на признаци” (Степанов 1973: 353). За обозначаването на същностите се създават единици, чиято функция е номинативна. На съвременния етап на развитие на познанието все по-често производните названия се създават чрез свързването на признаци, за всеки от които има собствен лексикален знак в езика. Това е т.нар. аналитична композиция, получена чрез синапсий, чийто резултат са синапничните словосъчетания. Временното свързване на признаци се използва и в синтаксиса. На това равнище обаче то е в конкретния речев акт, за целите на комуникацията. Затова се създават други единици - свободни синтактични словосъчетания. И при едните, и при другите словосъчетания предикативността е латентна, защото съдържа като скрити компоненти потенциално различните типове предикативни връзки, изразяващи отношението между свързващите се представи (Кирова б.г.). В този смисъл белег за номинативната функция на название със сложна структура е неутрализирането на пълноценността на поясняващата дума и превръщането й в зависим компонент - формант в сложна лексикална единица. Понятието със сложна структура получава знак, в който граматичната форма на поясняващия компонент е функция на цялото. На практика това означава този компонент да има неизменяма или съгласувана с основния компонент форма. По традиция в славянските езици при първия случай се реализира сложна дума, във втория - синаптично словосъченание. Образуването на аналитични производни на практика не се различава от същинското словообразуване с участието на морфема в ролята на формант. Нейният концепт се използва като се превръща в относителен към лексикално-граматичната категория на основния компонент на номинацията, т.е. пълнозначната дума се морфологизира.

В английския език суфиксацията е слабо застъпена. По тази причина при заемане от този източник в приемащите езици попадат названия (независимо дали сложни думи или лексикализирани словосъчетания), чийто поясняващ компонент не притежава нито граматична флексия, нито деривационен суфикс.

2. Оформяне на заетия знак като лексикална единица/единици в езика приемник

Зает сложен знак за понятие по традиция се адаптира в славянските езици като сложна дума: видеоигри, уебдизайн (бълг.), видеоигры, уебдизайн, уеб-дизайн (рус.). По този начин, от една страна, се подчертава единството на семите в понятийното съдържание. От друга страна, се поддържа автентичното звучене на термина.

Възможно е да се реализира и друг модел - на словосъчетание. В този случай понятийното съдържание се разпада на съставящите го семи и всяка от тях получава свой знак - отделна дума, които остават обединени в единна номинация. Това на практика е стъпка към употребата на понятийното съдържание на компонентите на равнището на синтаксиса. Причините за разпадането на сложния знак се свързват на първо място с осъзнаването на неговите компоненти като знакове за отделни същности. На втори план, влиянието на езика източник, откъдето постъпват преди всичко словосъчетания, е много силно изразено в професионалните и социалните групи, които са двуезични и осъществяват преноса. Доказателство за това ни дават данните от ad hoc проверката за честотата на различните начини за изписване на заетото название, осъществена в интернет с помощта на търсещата машина Google. Застъпваме позицията, че системно повтарящи се графични отклонения от нормата показват изменения в езиковото съзнание.

Наблюдават се много интересни резултати. В интернет страниците на български език преобладава разделното изписване на компонентите независимо дали те участват в лексикализирано или в свободно словосъчетание. При това суфиксация при оформянето на поясняващия компонент като прилагателно се прилага само когато в българския език вече съществува мотивиращо съществително, заето в периода до 1989 г. (Кирова 2001). Едно от малкото названия с този облик - контролен панел - се поява в 190 000 стр. Нещо повече - макар това условие да е налице, суфиксният модел може да е рядкост: драйверен порт - 2 появи (в наш корпус), 0 в интернет. За сметка на това контрол панел се среща в 14 800 стр., control панел - 3 стр., а драйвер порт - в174 стр., въпреки че поясняващите компоненти са заети преди 1989 г. Това означава, че в много случаи се извършва повторна (или по-скоро вариантна) адаптация - по продуктивния модел.

Среща се и полуслятото изписване, но в значително по-слаба степен. То влиза в разрез с правописните правила на българския език, които изискват да бъде прилагано при съчинителна връзка между съставките на сложното название. Наличието на такива форми е показател за тенденцията към лексикализация на поясняващия компонент.

Слятото изписване е изключителна рядкост. Отново от значение е кога са навлезли в речниковия фонд названията, които съдържат поясняващия компонент: контролпанел - в 5 стр., драйверпорт - в 0 стр. По тази причина като морфема видео/видео- се реализира по-често (но пак достатъчно рядко), отколкото проникналите едва след разпространението на интернет в България компоненти като уеб/уеб-, чат/чат- (които са твърде кратки и проявяват аглутинативност), да не говорим за имейл, интернет и под., които нямат морфемен вариант.

В интернет страниците на руски език знак за единно понятийно съдържание, което е заето, се изписва или като сложна дума: контролпанель - в 101 стр., драйверпорт - в 0 стр.; или разделно: контрол панель - в 455 стр., control панель - 110 стр., драйвер порт - в 149 стр., driver порт - 5 стр. При падежно изменение обаче се променя само основния компонент. Всичко това показва, че говорещите във висока степен са под влияние на езика източник (изписването control panel се среща общо в 110 000 бълг. и руски стр., driver port - в 9 руски стр. и в 13 бълг. стр., като 12 от употребите са в изречения на английски език, а само една е в български контект). Също както българите руснаците биват тласкани към лексикализация на атрибутивния компонент. Тази тенденция обаче на етапа на обозначаване на единно понятие, макар да се маркира графично, не може да се осъществи реално в руския език. Независимо как са изписани названията на практика те остават сложни думи. За да се превърне атрибутивният компонент (формант) в пълноценна дума, съобразно системата на руския език той трябва да получи падежно формоизменение. Това не се осъществява на този етап, а едва на следващия - при образуването на производни названия за атрибутивния признак, необходими за временното свързване на признаци в конкретен речев акт.

3. Използване на заетия знак и компонентите му извън рамките на конкретната номинация

В терминологичните словосъчетания номинацията свързва знакове за аргументи на предикативно отношение в постоянна връзка, поради това че тази връзка е типична в специалната област (ниво I). Когато термините започнат да се свързват с думи извън рамките на първоначалния потенциален кръг от названия за типичните аргументи, те се детерминологизират (ниво II). Словосъчетанията, в които участват, вече не назовават типична връзка, а се конструират в речта. Колкото по-далечна става връзката между ядрото и периферията, в толкова по-голяма степен тя е синтактична, контекстова. Срв.: интернет адрес с интернет забавления, онлайн достъп и онлайн възможностите.

Поливербизацията като начин за създаване на термини при заетите названия на определен етап преминава в обратния процес - детерминологизиране и свободно комбиниране на думите, участвали само в лексикализирано словосъчетание. Осмислянето на заетите знакове в словосъчетанията като думи им позволява да реализират номинативната си функция не само в рамките на образуването на други лексеми, а незабавно и на равнището на синтаксиса и то въпреки редицата блокиращи фактори.

В българския език лексикализация на поясняващия компонент в заето сложно название се извършва още на етапа на неговата адаптация. Би могло да се възрази, че в руски също наблюдаваме разделно изписване, но това е проява единствено на графично ниво - в същността си компонентът не е лексикализиран, а е част от едно цяло, което представлява сложна дума. Доказателството се крие в облика на производните прилагателни, които функционират в свободни словосъчетания в българския и съответно в руския език. Бихме могли да твърдим, че разделното писане е само формална реализация на сложна дума, ако образуваните впоследствие прилагателни са суфиксни. Но в българския език те не са. Получени са чрез конверсия на съществителното, което има аналогичен облик.

По-долу употребите на разделното и полуслятото изписване са противопоставени на употребите със слято изписване. Софтуерът на Google е базиран на англоезичната постановка за полуслятото писане, което маркира не само съчинени отношения между отделно съществуващи думи, мотивиращи названието, както е в българския, а и подчинени отношения между тях. Същественият признак е, че са налице отделни представи, недостатъчно споени помежду си, а свързването им е в речта, породено от комуникативна нужда. В българското езикознание по традиция се разграничават сложните думи от лексикализираните словосъчетания. Полуслятото писане обаче на практика е полуразделно писане - то нарушава кодификационните норми на българския език, показвайки тенденцията към лексикализиране на поясняващия компонент. В общата група на първо място е посочен вариантът с по-висока честота. Там, където стойностите са почти изравнени, това е посочено.

ИЗРАЗЯВАНЕ НА АТРИБУТИВНИЯ КОМПОНЕНТ В ИМЕННАТА ГРУПА ЧРЕЗ МОДЕЛ БЕЗ СУФИКСАЦИЯ

ЗАЕТИ И АДАПТИРАНИ НАЗВАНИЯ

Разделно и полу-разделно (полу-слято)
Слято писане
Български

хард диск/ хард-диск 84 000

харддиск 821

демо-версия/ демо версия 219 900

демоверсия 308

фото галерия/ фото-галерия 1 040 000

фотогалерия 796 000

Руски

хард диск/ хард-диск 46 600 (почти по равно)

харддиск 720

демо-версия/ демоверсия 1 960 000

демоверсия 278 000

фото галерея/ фото-галерея  770 000 (почти по равно)

фотогалерея 7 040 000

ПОЛУКАЛКИРАНИ НАЗВАНИЯ

Разделно и полу-разделно (полу-слято)
Слято писане

Български

чат разговор/ чат-разговор 34

чатразговор 0

чат стая/ чат-стая 120 000

чатстая 5

уеб страница/ уеб-страница 95 600

уебстраница 70 200

фитнес зала/ фитнес-зала 26 800

фитнесзала 235

Руски

чат-разговор/чат разговор 244

чатразговор 9

чат-комната/ чат комната 33 000

чаткомната 11

уеб страница/ уеб-страница 1 340

уебстраница 41 800

фитнес зал/ фитнес-зал 118 000

фитнесзал 158

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА, ОБРАЗУВАНИ ЧРЕЗ СУФИКСАЦИЯ

Руски
Именителен падеж
хардовый 713 хардовая 540 хардовое 493 хардовые 791 = 2 256
чатовский 25 400 чатовская 771 чатовское 265 чатовские 598 = 3 094
уебский 600 уебская 236 уебское 111 уебские 486 = 932
Изводите се отнасят не само за компютърната лексика. Напр.:
фитнесовый 24 фитнесовая 81 фитнесовое 8 фитнесовые 178 = 291
фитнесовых 163 (и т.н. за останалите падежи)
Български
?уебски, -а, -о , -и 0 ?уебов, -а, -о , -и 0 ?уебен, -а, -о , -и 0  
?хардов, -а, -о, -и 0 ?харден, , -а, -о, -и 0 ?хардски, , -а, -о, -и 0  
чатов 1 чатова 3 чатово 1 чатови 2
?фитнесен, -а, -о, -и 0 ?фитнесов, -а, -о, -и 0 ?фитнески/фитнесски, -а, -о, -и 0  

ПРИМЕРИ

Руски

... Мысль: на хардовой плате по питанию был фильтр
проблема у тебя не софтовая мой друг :) а хардовая...
... всегда казалось что хардовое ускорение получается за счет того что ...
так что хардовые плеера выигрывают у флэш.

О безопасности касаемо чатовской деятельности.
Большая чатовская встреча.
Так что это такое - чатовское общество? ...
Чатовские отношения вполне возможны, я вот с парнем уже пол года встречаюсь и ...

... Никак не могу отучиться от уебской привычки ставить дефис там, где не надо
... твоя уебская сущность предполагает, что я вместе со ступенью улечу в открытый космос?
не охота что-нить сильно уебское, но и думать сильно некогда завтра надо сказать.
... приперся сам, жаждал общения, писал какието уебские исповеди…

А скейт парк там по-любому будет фитнесовый
моя фитнесовая приятельница говорит…
а чё там за фитнесовое видио
Еще продаю ролики, качественные, брэндовые но брэнд не помню, фитнесовые, оч. хорошие

Български

във Форума обсъжданията могат понякога да вземат чатов характер
'чатова' концепция за форума
банване за лошо чатово поведение
факти от форумно-чатово естество
Хората се ръкуват, целуват и усмихват чрез чатови знаци

За прилагането на конверсия с нулев морфологичен показател съдействат множество фактори - екстралингвистични (Кирова 2005в) и езикови: от езика източник, които въздействат върху всички езици, а така също от системата на езика приемник. От страна на системата на езика източник влияят типологичните особености на типичен аналитичен език. Конкретно въздействие оказват следните факти:

  • високата степен на употреба на лексикализирани словосъчетания без участието на суфиксация;

  • конверсията като основен словообразувателен начин.

Към това се прибавят белези на съвременната комуникация, която се характеризира с висока степен на специализация и минимизация (езикова икономия във всички регистри на речта, в устната реализация и в графичната форма). В английския език тези процеси са много напреднали и влиянието им се провежда по линията на заемането на лексикални единици и дискурсни норми на комуникация. Това води до наличие на:

  • множество инициални абревиатури които функционират в няколко синтактични функции: услуги през WAP - WAP стандарта, WAP телефони;

  • множество усечени думи, които функционират в няколко синтактични функции: Дай малко инфо. - Можеш да намериш новости на всички инфо сайтове;

  • сложен строежна поясняващия компонент: dial-up достъпа, peer-to-peer мрежата;

  • повече от един поясняващ компонент. При адаптацията със суфиксен модел това би довело до тафтологизирането на показателите за граматичните значения, което се избягва: интернет i-mode мобилната мрежа, интегрираната Hyper-Z хардуерна компресия;

  • чуждоезичен графичен облик.

От страна на системата на езика приемник влияят типологичните особености на: аналитичен език - при българския; синтетичен език - при руския. Конкретно влияние оказва още фактът, че в българския език съществуват неизменяеми прилагателни, проникнали от турски, т.е. подобен процес вече е осъществяван. Резултати от него съществуват в периферията на системата. Английският език само катализира латентни способности на езика. В следствие на това е засегнато словообразуването при чуждите думи. Новото е, че образуването на аналитични производни с участието на конверсиви е продуктивният модел за производство на прилагателни имена на високо стилистично равнище - в терминологията. Доколкото се появяват новообразувани суфиксни прилагателни, те са изключително с наставка -ски и словообразувателно значение ‘който принадлежи на предмета, означен от мотивиращото име’. Схващат се като по-разговорни: Интернетски трафик (срв.с Интернет трафик) започна да набира скорост в събота вечерта и към полунощ официалният уеб сайт на SCO е задръстен със заявки.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Заемането и синапсият условно са подведени към словообразувателното вариране. Подобно на Мурдаров (1983) синапсият се съпоставя със същинските словообразувателни начини, т.е. разглежда се като "специфична аналитична композиция” (ЕСБЕ 2000: 423) за създаване на именни терминологични словосъчетания, назоваващи едно понятие (вж. също аналогиите между лексикалната и синтактичната деривация у Кубрякова 1974). [обратно]

2. Съвременните позиции за конверсията изтъкват като нейна основна същност употребата на думи в неизконна за тях синтактична позиция (вж. напр. авторите, цитирани у Кубрякова 1981: 145-158 и Крумова 1987: 16). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

ЕСБЕ 2000: Eнциклопедия на съвременния български език. Велико Търново: ИПК "Св. Евтимий патриарх Търновски", 2000.

Кирова 2001: Кирова, Людмила. Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон. // Обучение без граници: Език и култура. [CD-ROM]. София: СУ, ДЕО-ИЧС. // Също: Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/evolution.htm> (23.09.2007).

Кирова 2004: Кирова, Людмила. Един сравнителен поглед върху компютърната лексика в славянските езици. // Електронно списание LiterNet, 14.05.2004, № 5 (54) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/slav.htm> (23.09.2007).

Кирова 2005а: Кирова, Людмила. Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. // Български език, 2005, № 1.

Кирова 2005б: Кирова, Людмила. Компютърните технологии като социолингвистичен фактор в българския език. Автореф. докт. дис., 2005.

Кирова 2005в: Кирова, Людмила. Български словосъчетания със зает компонент в атрибутивна функция (Върху материал от специалния език на компютърните технологии. // Словото - класическо и ново. (Юбилейна научна конференция на ФКНФ, СУ, 05-06.12.2005), (под печат). Също: Електронно списание LiterNet, 23.06.2006, № 6 (79) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/e-slovosychetanieto.htm> (23.09.2007).

Кирова б.г.: Кирова, Людмила. Анализ на сложносъставени термини с чужд атрибутивен компонент чрез словообразователносемантичната йерархия, използвана от Е. Пернишка. // Юбилеен сборник в чест на Е. Пернишка (под печат).

Крумова 1987: Крумова, Людмила. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български език. София: БАН, 1987.

Кубрякова 1974: Кубрякова, Елена. Деривация, транспозиция, конверсия. // Вопросы языкознания, 1974, № 5, с. 64-76.

Кубрякова 1981: Кубрякова, Елена. С. Типы языковых значений. Москва: Наука, 1981.

Мурдаров 1983: Мурдаров, Владко. Съвременни словообразувателни процеси. София, 1983.

Степанов 1973: Степанов, Ю. С. Семиотическая структура языка (три функции и три формальных аппарата языка. // Известия АН СССР, ОЛЯ, 1973, т. 32, вып. 4.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2007, № 9 (94)