ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ В СЪВРЕМЕННАТА ЕЗИКОВА КОМУНИКАЦИЯ

Людмила Кирова

web

За да владееш един език, трябва не само да познаваш неговия речник и граматични правила, но и да живееш сред неговите създатели. През последното десетилетие това важи с особена сила. Глобализацията, Информационното общество и демократизацията бързо и основно преструктурират обществените отношения и изменят националните езикови ситуации. По тази причина хората, които отдавна са напуснали родината си, срещат трудности да разбират сънародниците си. Пространствено-времевото отдалечаване от едно езиково общество обрича всеки негов член да "вкамени" в идиолекта си определено състояние от развитието на този език. И колкото по-сериозни са движенията, разтърсващи обществените пластове, толкова по-значително ще изостава комуникативната компетентност на емигранта. Всеки би почувствал това, ако е да речем българин, който разчита на "социалистическия" си руски език, за да разбере съвременен руски вестник, филм или виц. Подобна загуба на компетентност бихме нарекли социално-историческа. Същественият момент тук е, че у говорещия липсват знания за обществото като цяло, поради факта, че в неговото съзнание езикът живее като реч от друг исторически момент. Той притежава и езикова, и комуникативна компетентност, но те са спрямо това отминало състояние. Следователно те са архаизирани. Този вид компетентност е по характер социално-историческа, защото е изоставане от новостите в обществения организъм, което пречи да се разкодира промененото съдържание, форма или функциониране в речта. Липсва ключът - това парче от действителността, което може да "отключи" значението на структурно правилен езиков елемент, който да работи като знак за слушащия. Това е почти невъзможно да се случи с член на обществото, който живее в него. Дори да има изолация, тя не e пълна, затова и загубата на компетентност би била частична.

Съществува подобно положение, когато чужденец, който е изучавал език в организиран процес на обучение, (ползващ т.нар. академичен билингвизъм), попадне в съответната за този език страна или сред група представители на нейното общество. Той притежава конструирана езикова компетентност и силно ограничена комуникативна. Чужденецът не е в състояние на загуба, защото никога не е имал социалното знание, което му е необходимо за пълноценно общуване с членовете на това общество в най-разнообразни ситуации. Той е в състояние на недостиг на комуникативна компетентност.

Бих искала да насоча вниманието и към друг вид изоставане на комуникативната компетентност поради ограничена социална активност. Усложняването на обществената структура все повече ни се представя като процес на диференциация и специализация на знанието и труда, съчетана с ускорена и многопосочна комуникация между различните социални групи. Образът на "мрежата" е най-подходящият, за да си представим социалната инфраструктура и функционирането на съвременното общество. То вече не е строго йерархизирана, а гъвкава, динамична конструкция от елементи с тотална връзка помежду им. Техните характеристики правят възможно всеки път, според актуално необходимата функция, елементите да се свързват и комбинират различно чрез връзките и така да се обособяват групи, които са относителни, защото друг критерий (друга функция) създава нови отношения и нови групи. Характерно е участието на един и същ елемент в няколко групи - всеки човек попада в различни колективи, конституирани по социалните признаци на видовете дейност, която той извършва. Ако определен индивид е ограничен в количеството и разнообразието на контактите си, той се локализира - остава да съществува в един малък сегмент от социалната мрежа. Постепенно той се закрепостява към него и губи способността си да комуникира без затруднения с останалите участъци. Проблемът е, че е блокирал определен тип информационни потоци по определени комуникативни канали, а за темпа на комуникациония обмен днес критичният праг за загуба на компетентност е нисък. Ако не поддържа една добре развита индивидуална мрежа от социални връзки и медийни канали, която непрестанно да го захранва със знания за изменящото се общество, говорещият човек не актуализира пълноценно своята социокултурна компетентност. Като следствие към настоящия момент той разполага с ограничена социокултурна (социолингвистична) компетентност. Познанията му върху речта се свеждат само до определени социални групи и регистрите, които предимствено функционират сред тях. Такъв човек има бели полета по отношение на действащата социална структура на обществото и нейното речево поведение. При многопосочния и усилен информационен обмен в обществото той може да се окаже твърде безпомощен в ситуации на контакт. Неспособността му да декодира пълноценно много от съобщенията и да създава такива, задълбочава неговата неадекватност.

Информацията е основният ресурс, главният двигател на глобализираното Информационно общество, което осъществяваме. Определени информационни потоци имат водещо за световния прогрес значение и засягат социални групи с огромна численост. Когато не се интересуваме от тях, ние оставаме изолирани от най-активните и влиятелни за обществото сектори и непрестанните изменения, извършващи се там. В настоящия момент във всички езици най-активно се развиват преди всичко подезиците на науката и социалните жаргони. Колкото повече игнорираме дадени групи от обкръжаващото ни общество, толкова повече изоставаме от развитието на родния си език. За да успеем да общуваме със съвременните информационни поколения например е необходимо да се интересуваме от техния начин на живот и да познаваме особеностите на техния език (вж. Кирова 2000). Това е задължително за учителите, които не могат да изискват общуване, без да познават философията на мислене, действие и говорене на постмодерния човек, чието ярко въплъщение са съвременните млади поколения и техните субкултури (вж. Кирова 2001а).

Нормите за взаимодействие еволюират. Съобразяването със стандарти, които имат локална задължителност и допустимост, е отстъпило пред толерирането на такива интеракции, които осигуряват разбирането чрез прилагане на глобални правила и универсални модели. Става така, чееднаквите начини на действие и мислене, придават сходни социални параметри и сближават речта даже на хора, говорещи различни езици. Дори първокласният професионалист в дадена сфера може да остане такъв, само ако актуализира знанията и уменията си. Но освен това той трябва да познава инфраструктурата на оповестяването и да владее стратегиите за успешно разпространение на своя продукт, в това число и речев. Това налага да знае водещия/те езици в научната си област или практически утвърдения като международен език за комуникация - английския. Той трябва да е способен да борави с техниката и технологиите, които при това непрестанно се обновяват. Тази компетентност е функционална. Тя почива на познания и способности, които осигуряват безпрепятствено функциониране на комуникативните канали, които се използват при предаване на съобщението.

Както твърди Дел Хаймс (1972а: 55), "Речевите общности могат да се различават по относителното изтъкване на фактори и функции." Той подчертава (1971, 1972а и 1972б) водещата роля на функционалната множественост на езика и вторичността на диалектните граници. Непрестанната зависимост на говоренето от социални и стилистични параметри налага идеята за една вариативна граматика на опции и избори, различна от традиционната граматика, разбирана като независима. При съвременната комуникация настъпва разместване на приоритетите на функциите, първопричините за което, се коренят в постмодерното общество. Като резултат днес комуникативните намерения на участниците в акта на общуване могат да бъдат твърде различни от тези на родителите им. Ключът за интерпретиране на тяхното вербално и невербално поведение е друг. Сега много по-често водещи функции при комуникацията са: обменът на професионална информация, подчертаването на принадлежността към групата и забавлението. Ако за единия събеседник прагматичната същност на даден разговор се свежда до езикова игра, а другият търси информативната му стойност, те със сигурност ще се разминат в оценката за неговата ефективност. Умението да се улавят водещите функции на изказванията, както и да се изтъкват така, че да предизвикат очакваната реакция от страна на слушащия, е прагматична компетентност. Обикновено целта на изказването се разглежда в рамките на ситуацията като неин елемент и е свързана с йерархията на функциите в дадена комуникативна ситуация. Един насочен анализ на речевите събития и речевите актове вътре в тях, от които се състои комуникацията, съчетан с контент анализ, изважда наяве истинската причина да се състои един разговор. Прагматичната компетентност означава успешно използване на социалното и психологическото познание за човека, за да се постигнат определени лични и обществени цели. Основен инструмент за прилагане на тези умения е езикът. Свързването на определени прагматични цели с подходящи дискурси, адекватна организация на текста и комуникативни техники гарантира, че отправеното съобщение не само ще бъде регистрирано от адресата, но ще последват точно предвидени действия от негова страна. Езикознанието все повече се развива освен като социолингвистика, също така като психолингвистика, прагматика и текстолингвистика. Тези приложни дисциплини са в услуга на рекламата, на медиите, на имиджмейкърите, на политическата, академичната и друга публична реч, и пр. Ето защо т.нар. дискурсни стратегии са основен обект на разработване днес.

Стратегийната компетентност, е по-широко разбиране на прагматичната компетентност (вж. Димчев 1992, 1998; Виденов и др. 1996). Основната цел тук е безпрепятственото протичане на съобщението по канала. Стремежът е да се осигури максимална ефективност на общуването, като се елиминират евентуални сривове или разминавания в разбирането на обменената информация. Ние сме предпочели да отделим познанията как да реализираме определени цели чрез речта (прагматична компетентност) от познанията как да използваме разнообразието от канали и кодове, за да осигурим безпрепятственото приемане на информацията (стратегийна компетентност). В края на краищата, при определяне на аспектите на комуникативната компетентност не е от такова значение каква стъпка на дискретизация ще изберем и как ще наречем откроените видове. Съществено е да осъзнаем кои елементи от комуникативната ситуация сме в състояние да повлияем и да развиваме начините, по които можем да го постигаме съобразно ефекта, който желаем да окажем върху събеседниците си.

"Не само въвеждането на нови форми на поведение, но и засилената знаковост (символичност) на старите форми, може да свидетелства за определена промяна в типа култура." (Лотман 1990: 236). Показателно е, че смяната на културите (например в епохи на социални катаклизми) обикновено е съпроводена с рязко повишаване на семиотичността на поведението. Само езикът, усвоен в неговия ситуативен контекст, може да осигури пълноценна комуникация. Това е смисълът на съвременното понятие дискурс. Езикът се разглежда не като някаква структура, а като "дейност на субекти, вписани в определени контексти" (Менгьоно 2000: 17). Дискурсът е комуникативна единица, свързана с определени условия на произвеждане. Комплексите от условия могат да бъдат типологизирани в палитра от жанрове. Така своеобразието на всеки дискурс може да бъде изучавано в рамките на даден жанр, от който основно произтича спецификата му.

За да "е в час", членът на едно езиково общество не само трябва да има представа за актуалните кодове, които функционират в него, но да е запознат с жанровете и дискурсите, в които те се реализират. Възникнали са например множество нови типове ситуации на компютърно опосредствана комуникация (Кирова 2001б). Общото при тях е каналът за връзка - интернет средата, а останалите елементи се различават. Като резултат се оформят варианти на речта с различна композиционно-структурна организация. Има вариране на жанровете в една обща виртуална среда в зависимост от промяната на водещите функции, комуникативната интенция, събеседниците и др. Мени се начинът на говорене и съществува йерархия от регистърни слоеве. Компютърно опосредстваната комуникация дава определен регламент кое е договореност вътре в колектива и кое е въпрос на предпочитание на отделна личност и те трябва да се разграничават. От съществено значение е да се владеят "компютърно предопределените" начини на общуване и речево поведение, чиято употреба ще се разширява и ще нараства. Новосъздадените жанрове - електронно писмо (е-mail), чат, ICQ, mailing list, е-форум, SMS и пр. - притежават съвършено нови характеристики, които съвместяват особености на спонтанната устна и писмена реч; на два езика и на две графични системи; на буквени и на прагматични знаци и др. Те трябва да се усвояват и интерпретират само като единство на текста с неговата употреба. Налагането на чисто лингвистични оценки спрямо силно прагматични жанрове е проява на отричане на природата на езика - да служи на човека да усвоява, изразява и управлява действителността, която възприема. Невъзможно е езикът да съхранява характеристиките си, когато светът драстично се променя.

Необходимо е говорещият да се ориентира в многообразието от маркери на новите субкултури и професиолекти в областта на информационните и комуникационни технологии, бизнеса, музиката, киното; да знае кога и къде може да си позволи професионален или социален жаргон, диграфия, билингвизъм, графични маркери и емотикони, преднамерено нарушаване на правилата за правоговор, пунктуация и правопис в ролята на знак и т.н. Способността за възприемане и създаване на подходящи текстове за наличните събеседници в актуалния канал с оглед на поставените цели е дискурсна компетентност (вж. още у Петров 2000: 41-47). Това е компетентност по отношение на адекватните за ситуацията езикови формати и средствата, които ги осъществяват. Дискурсната компетентност е обединяваща по отношение на останалите и ги реализира в конкретен текст. Тя е практическо умение, приложено по повод конкретна цел. Ето защо езиковото образование трябва да протича като непрестанен уъркшоп, ателие по създаване на дискурсна компетентност, т.е. творене на жива реч във всевъзможни жанрове в широк диапазон от комуникативни ситуации.

Независимо дали поради мобилността или усложнените социални структури, човешката среда се променя изключително бързо. Следователно адаптационните механизми на човека трябва да сработват за максимално кратко време. Новите изисквания, които поставя промененото общество, формират нови нагласи. Това е нова организационна култура, чийто основен признак е динамичната й природа. Както подчертават социолозите, изследвали съвременния действащ човек, чертите, които го отличават, са "автономия, творчество, стратегическо мислене, гъвкавост, прагматичност, интерактивност, интеграция и т.н." (Социалните науки 1998: 232).

Изводът е, че е наложително съвременните младежи "да бъдат подготвяни за множествени паралелни кариери, за да могат да реагират адекватно на бързите изменения в трудовата среда" (Социалните науки 1998: 193). Не случайно всички родители и самите деца се стремят от ранна възраст да овладяват чужди езици и компютърни умения. Все повече се налага нуждата от развитие на социалните умения на личността, които дават възможност съвременният човек да се представя и провежда целите си с всеки елемент на своето присъствие и поведение в групата и обществото. Всичко това означава, че за него основа на всяка себереализация е да овладее средствата и начините за комуникация с цялото множество от субекти и обекти в свят с вечно разширяващ се хоризонт.

БИБЛИОГРАФИЯ

Виденов и др. 1996: Виденов, М., Банчева, М., Сотиров, П., Ангелов, А. Социолингвистиката и ученическата реч. София, 1996.

Димчев 1998: Димчев, К. Обучението по български език като система. София, 1998.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. Т. 7. София: Международно социолингвистическо дружество, 2002. Също: LiterNet, № 8 (21), 18.08.2001 <https://liternet.bg/publish3/lkirova/gamers.htm> (04.05.2004).

Кирова 2001а: Кирова, Л. Обучение според принципите на постмодерното мислене. // Обучението по български език в началото на XXI век. Ч. 2. Смолян: ПУ "П. Хилендарски", 2001. Също: LiterNet, № 7 (20), 24.07.2001 <https://liternet.bg/publish3/lkirova/post.htm> (04.05.2004).

Кирова 2001б: Кирова, Л. Особености на чат-разговора. // LiterNet, № 7 (20), 12.07.2001 <https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm> (04.05.2004). Също: Проблеми на българската разговорна реч. (VI научна сесия с международно участие, Велико Търново: ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", 31.05.-1.06.2001) (под печат).

Лотман 1990: Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

Менгьоно 2000: Менгьоно, Д. Ключови термини в дискурс анализа. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2000.

Социалните науки 1998: Социалните науки и социалната промяна в България. София: АИ "М. Дринов", 1998.

Петров 2000: Петров, А. Дискурсният анализ в обучението по български език (5-8 клас). София: Булвест, 2000.

Хаймс 1971: Hymes, D. Competence and Performancein Linguistic Theory. // Lаnguage Acquisition: Models and Methods. Eds. R. Huxley & E. Ingram. London: Academic Press, 1971.

Хаймс 1972а: Hymes, D. Models of the Interaction of Language and Social Life. // Directions in Sociolinguistics: The Ethnography of Communication. Eds. J. J. Gumperz & D. Hymes. New York: Holt, Rinehart & Winston, 1972.

Хаймс 1972б: Hymes, D. On Communicative Competence. // Sociolinguistics. Eds. J. B. Pride & J. Holmes. Harmondsworth, 1972.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.05.2004, № 5 (54)

Други публикации:
Обучението по български език в началото на XXI век. Ч. 2. Смолян, 2001, с. 30-37.

Текстът е четен на Научната конференция в памет на доц. д-р Стайко Кабасанов, ПУ, филиал Смолян, 7.-9.06.2001.