Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБУЧЕНИЕ СПОРЕД ПРИНЦИПИТЕ НА ПОСТМОДЕРНОТО МИСЛЕНЕ

Людмила Кирова

web

За да конструираме успешни стратегии за обучение, е необходимо да познаваме контекста на общественото развитие. Вглеждането в социалните процеси е толкова по-належащо именно днес, във времето, когато се сменя парадигмата и индустриалната епоха е наследена от информационната. Революцията, която беше породена от сливането на компютризацията, средствата за комуникация и медиите, е най-мощната сила, оформяща днешния свят. (Челенте 1999: 17-18) Огромният потенциал на сътворените от нас оръдия и на новата действителност, която създаваме благодарение на тях, поставят пред нас изискването да използваме техните безкрайни възможности като ги овладеем до съвършенство. Но докато променяме средата посредством техническите си достижения, интензивното взаимодействие с нея променя нас.

Новите моменти се проявяват като способности на човека и неговите "интелигентни продължения", каквито са компютърните и комуникационните технологии. Обект на тази кратка работа са характеристиките на постмодерното мислене, познание и поведение, които трябва да са водещи, когато изобретяваме моделите на образованието сега, в началото на ХХI век.

1. Промяната в нас

Взаимодействието с компютъра въздейства на разум, тяло, съзнание за себе си и за машината, като видоизменя фундаментални процеси - мислене, познание, учене. Той е преди всичко инструмент, с чиято помощ произвеждаме и комуникираме. Начинът, по който пишем, смятаме, създаваме, е метод на непрестанно експериментиране в интензивен диалог. Използването на компютъра като средство и среда подменя традиционните представи за правене на текст или за четене. Мисловното поле е разширено и динамично, защото днешното писане е непрекъснато редактиране сред прозорци, предлагащи едновременен достъп до разнообразен материал. Усещането за плътно взаимодействие с машината се засилва от индивидуалния начин, по който тя може да въплъщава идеите ни и да изразява нашия път към решенията. Времето и пространството нямат главната роля както преди, защоточрез няколко прозореца на екрана почти едновременно сме на няколко места или общуваме с различни хора, превключвайки бързо и често. Като резултат идентичността се представя като "сума на разпределено присъствие." (Търкъл 1995: 13)

Чрез технологията се учим да живеем във виртуални светове като развиваме нова социална и културна чувствителност. Създаваме не само текста, но и себе си, конструирайки нови азове чрез социално взаимодействие. Това води до фундаментални изменения в начина, по който сътворяваме и преживяваме човешката идентичност. Плурализмът на възгледите в Постмодерната епоха ни предоставя философската основа и технологичната база да се вживяваме в различни, непреживявани аспекти на собственото Аз, в нетипични социални роли, в друг човек, в други раси, в другия пол.

Основните функции, които възприемаме от компютърните технологии в начина си на работа и отношение към света са симулация, навигация и интеракция. Културата на калкулацията, която имаше ясни, логични, йерархични структури бе изместена от култура на симулацията, в която познанието се придобива чрез опит - действия в истинската или във виртуалната реалност. Това, което контролира процеса на придобиване на опита, са не инструкции, а единствено ограниченията на системата - правилата на средата, техническите възможности.Макар животът на екрана да е илюзия, ако това, което виждаш работи за теб, значи притежава всичката реалност, от която се нуждае. (Търкъл 1995: 24) Щом посредством тази измислена среда, добиваме умения (често недостъпни в реални условия), учим се, общуваме и взаимодействаме, можем дори да я досътворяваме, следователно тя е функционално значима за нас.

2. Принципи на обучение в духа на новото мислене и действие

2.1. Учене чрез правене

Да играеш и да опитваш отново е водещото начало. Макар да нямаш съзнанието, че учиш или работиш, ти го правиш, докато се забавляваш. Разучаваш системата, играейки с нейните възможности. Така, като изработваш собствени проекти и сам подбираш източниците, пътищата и средствата, по нов начин структурираш информацията. Разбивана на части по определен критерий и събирана в неповторима мрежа от връзки, мозайката ражда същността, цялото, всеки път и за всеки човек различно. Избираш, откриваш своя начин и отстояваш независимо мислене в борба против постулираните истини. Резултатът е пачуърк от самостоятелни решения на конкретни задачи, достигнати по индивидуален път.

2.2. Неотделимост на производството и комуникацията

Чрез действието субектът, обектът и инструментите се обединяват в единно цяло, което включва както ориентирания към предмета продуктивен аспект, така и ориентирания към човека комуникативен аспект. (Rossi-Landi 1983, по Коул 2000: 174) В човешкото поведение технологичните, икономическите и социалните условия създават и непрестанно разширяват и усложняват дейностите, които изискват вербална комуникация. В различните ситуации усилията на всички участващи се координират по нови и разнообразни начини. Разпознаването на типа комуникация изисква грамотност относно различните формати на изразяване и компетентност по отношение на ситуационния фон и контекста на цялостния дискурс.

2.3. Функционалност

Когато мотивацията за дадена дейност произтича от самата нея, това прави учещият целенасочен и изобретателен. Коул отбелязва, че практиката се появява едновременно и среда, и резултат, и предварително условие за човешкото мислене. (Коул 2000: 172) Тя представя познанията в йерархията на отношенията и ценностите. Тя осигурява културните модели, от които тръгва познанието на индивида и в които се влива трудът му. Така социокултурният план задава основа на всяка дейност, оставайки отворен за нейното развитие и ответен резултат.

2.4. Интерактивност

Семейството не е вездесъщата единица на обществото. Днес важни за нас са колективите, в които сме избрали да участваме - групи от независими индивиди, които споделят еднакви интереси, ценности, стил на живот и отговорности помежду си и по отношение на обществото. Изследванията на Лабов (Лабов 1972: 205-206) показват, че за вербалното поведение от най-голямо значение е социалната ситуация. Когато децата биват ангажирани да действат съвместно помежду си и заедно с възрастните, те се учат да изграждат себе си като превръщат природата в култура. Съвместната опосредствена дейност на хората изявява техния разум, представя предметите като конфликти на идеи, превръща ги от колектив в екип. Така се ражда Колективният разум.

Образованието на Индустриалната епоха, което дава знанията, необходими да станеш добър работник в определена професия, превръщаше учениците в стандартни продукти на конвейерното образователно производство. Сега ученето чрез взаимодействие ражда атмосфера на находчивост и спонтанност, които поощряват интуицията и импровизацията като ценни прояви на индивидуалност и творчество.

2.5. Визуална култура

Цивилизованият човек преживява материята и чрез нейните абстрактни образи. Той осъзнава собственото Аз в редуване на реалния и серии от виртуални светове. Постмодерната епоха изисква синтетични решения, които въздействат като цяло и веднага, затова залага на образите. Те са универсален език и са по-интуитивни за възприемане. При състояние на физическо отпускане и концентрацията върху визуален образ, умствената картина на предмета и снопът на мислите, фиксиран в нея, директно се предават на подсъзнанието. (Иванов 1991:237)

2.6. Синкретичност

Знанието да не се диференцира строго, а да се уловят връзките и да се съхрани цялостното неразчлено възприемане, което е естествено за начина, по който нещата съществуват. Това е урокът на Изтока, отправен към крайния аналитизъм и рационализъм на Запада. Да навлизаш в обектите, не за да ги разчленяваш дистанцирано и да ги осъзнаваш единствено интелектуално. За да почувстваш същността и психическата сила на всичко живо, трябва да се вживяваш, да се отъждествяваш с него.

2.7. Мултикултурализъм

Условие за познание и поведение в съвременността е да се запознаем със значенията, нормите и социалните практики, зададени от социокултурната рамка на всякакви общности. Обогатяването на интерпретацията с различни модели улеснява ситуирането ни в културната среда на новото глобално общество. Интегрирането на обучението с ежедневието и на изкуството с науката в познавателните подходи (вж. Янакиев 1998), обединява интелектуалния с емоционалния, духовния и физическия аспект на личностното израстване и го свързва с обществената реализация.

2.8. Космическо съзнание

Младежта днес бива възпитавана в нова отговорност за света - да осъзнава в многообразието Единството на Материята, Енергията и Ума (информацията) и да възприема живота като поток в непрекъсната промяна и движение. "Всичко във Вселената е живо, защото съдържа материя и енергия, а те винаги са съпроводени с проявления на съзнанието и живота." Следователно човекът е отговорен за всичко, което възниква в пределите на неговото влияние. Думата е център на идеи, а идеята - център на умствения образ. "За да придадем сила на идеята и способност да я въплътим в действие, трябва да зафиксираме в ума си ясната концепция от значението на всяка дума." (Иванов 1991: 167-197)

3. Форми на обучение по български език, отговарящи на постмодерните принципи

Според Ф. К. Бартлет съществуват затворени системи на учене, които имат фиксирана цел и структура и чиито елементи и допустими отговори са известни. В една отворена система учещият е изследовател, а не зрител. Има цел, но не се задават подходи и ограничения. "В отворената система някакъв отговор е конкретизация на нова стъпка в по-широката област на интерес". (Бартлет 1958 по Коул: 291) Важно е не конкретното знание, а пътят към него. Съществено е да се формира стремеж към опознаване на света и на собствените възможности. Да се експериментира с мисленето и поведението в полето на собствената индивидуалност става непресъхващ извор на мотивираща сила за развитие на личността.

Ролевият тренинг не е нов учебен метод, но съответства в най-висока степен на начина, по който е склонен да учи като играе днешният млад човек. Позволих си да го приложа в обучението по български език за чужденци, като подчертано следвах изброените принципи за съвременно познание. За да се формира среда, не се тръгна от отделни нагледни или вербални стимули, а беше създадена синтетична ситуация, фиксирана от тема и жанр на комуникацията, напр., "Квебекският мост" - "съдебен процес". Така зададената рамка можеше да обхване всевъзможни типове речева дейност - четене и писане (при предварителната работа с материалите), по-късно - слушане, говорене, водене на записки. На практика акцентът не беше върху отделните характери (роли) а върху развитието на симулираната ситуация, т.е. осъществихме симулативни игри.

В нашите учебници се направи крачката към чисто комуникативните задачи, които разгръщат наученото в свободната форма на живото слово. Сега задачата ни "да правим реч" се конкретизира в по-отворени форми за самостоятелна изява, които осигуряват многообразие от типове дискурси като докладване, коментар, дискусия, доказване на теза и др. За целта е необходим широк диапазон от форми, различни по тематика, социално съдържание, тоналност и възможности за писмена и устна комуникация: практически занятия -ателиета, практикуми, напр., за обсъждане, редактиране и изработване на "издание"; проекти с различен фокус - социален, културен, художествен; разнородни жанрове на комуникация, които предоставят възможности да се комбинират типовете текст - интервю, студио, дебат, сценарий и др.

Първоначално акцентирах върху ситуативен тренинг, при който се запазват социално-психологическите характеристики на участниците - публична реч тип "ораторска" и тип "форум".Това, което съм изпробвала в обучението на чуждестранни студенти, добре овладели български език, е: описание на архитектурен обект от проектантска, технологическа и потребителска гледна точка; представяне, обсъждане, одобрение или отхвърляне на проект; "мозъчна атака" за решаване на проблем - все начини да разработиш обекта в различен дискурс.

По-късно въведох експериментални задачи, при които учещите влизат и в социални роли, определени от симулативните игри "защита на проект", "съд", "рекламна промоция на продукт", "пресконференция".Внимателно бяха планирани подходящите комуникативни стратегии и изработени материали за отделните страни в инсценираната речева ситуация. Интегралният характер на обучението наложи обвързването на всичко, което работи в часа, без да се подценява индивидуалния подход към елементите и участниците, нито да се нарушават баланса и градацията.

Беше невъзможно с тестове да се отбележи личния напредък в комуникативната компетентност, затова за конкретната цел бяха съставени средства за контрол на уменията, върху които е работено. Това бяха самоотчети и обсъждане на очакванията, реакциите и степента на удовлетворение от симулацията. Много важна задача имаше активната публика, която вземаше роля на "съдебни заседатели", "рекламни целеви групи", "зрителска аудитория" и пр. Тя можеше да излъчва експерти-критици, да задава въпроси и др. Реакцията й беше съществен мерител на критериите за адекватност на изказванията и за степента на тяхната убедителност. Средата на непринуденост подкрепяше усилията на всеки студент и стимулираше неговата увереност и активност.

Изводите от натрупания опит са:

Подреждането на обстоятелствата, при които се осъществява дейността, може да доближи поведението в класната стая до модела на всекидневието. Езикът се явява интегрална част от цялостния процес на усвояване на култура. Моделът на "симулирано всекидневие" улавя реално елементите на отворената система, която би трябвало да моделира. Впряга интереса, вниманието и въображението на участниците. Речевото действие активизира учещия да вложи в словото мисъл, воля и емоционална сила и да повлияе върху средата със съзнанието, че тя не е негов избор.

Ученето посредством симулационна игра създава подходяща среда за водещи до развитие преживявания. Осъществява се символно опосредстване, чиято най-висша изява е езикът като средство за овладяване на поведението. Симулираната позиция дава идеи и размах на интерпретацията, тъй като провокира индивидуална речева реакция в социално структурирана лингвистична среда.

Ако целта включва и концентрация върху ролята, това развива наблюдателност към речта и невербалното поведение на различните социални групи във всевъзможни психологически състояния. Дава шанс да се овладеят стиловите регистри и да се разчитат социолингвистичните маркери, което е забележителен успех за чужденци. В разработваното поле езикът се разглежда като средство за политически, рекламни и други речево базирани стратегии, които прехвърлят мостове между различните квалификации и умения на участниците. Откликващото взаимодействие е съществен фактор за успех.

Трудности и опасности:

Необходимо е високо ниво на владеене на езика, затова методът би работил още по-добре при обучение по български език като роден, отколкото като чужд. При симулирането на синтетична ситуация е по-трудно да се идентифицират отделните когнитивни задачи, отколкото ако се дават на стъпки с инструкции. Много лесно могат да убегнат моменти като класификация, обобщение, заключение, които не са диференцирани в потока на обучение, имитиращо естествени житейски ситуации. Учителят, освен да определи полето, в което да работят обучаемите, често се налага да структурира дейностите, за да не се ощети изпълнението, поради по-беден език или опит. Необходимо е през цялото време да се поддържа достъп до информация и инструкции.

Разбира се, в новия век обучението все повече ще се развива към използване на симулативните възможности на виртуалната реалност и компютърно опосредстваната комуникация. Напредъкът в дистанционното обучение изглежда ще превърне образователния процес в домашно занимание, съобразено с индивидуалното ниво и темпо. Електронните медии, ангажирани да предоставят специализирани курсове, организирани от корпорации и общности за отделни слушателски и зрителски аудитории ще осигурят възможности за всяка група със специални нужди или местни потребности, както и да се развива уникалният талант. Характерът и балансът в труда на учителите ще се променя към виртуална творческа и екипна работа, чийто приоритет е структуриране и моделиране на учебните програми и процеси. На второ място - осигуряване на достъп до всевъзможни източници - световните библиотеки, бази данни и виртуални лаборатории и на трето - взаимодействие с учещите. (вж. Чобанов 1999) "Интерактивното обучение в режим на реално време ще революционизира образованието." (Челенте 1999: 251)

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Иванов 1991: Иванов, Ю. М. Йога и психотренинг: Путь к космическому сознанию. Москва: СП Лесинвест, ЛТД, 1991, 287 с.

Лабов 1972: Labov, William. The Logic of Non-standart English. // Language and Poverty. Ed. F. Williams. Chicago: Markham, 1972.

Коул 2000: Коул, Майкъл. Социокултурна психология. София: Дилок, 2000, 451 с. (Michael Cole, Cultural Psychology: A Once and Future Discipline. President and Fellows of Harvard College, 1996).

Търкъл 1995: Turkle, Sherry. Life on the Screen: Identity of the Age of the Internet. London, Phoenix, 1997. (Originally published: Simon & Schuster, New York, 1995).

Челенте 1999: Челенте, Джералд. Тенденции 2000. София: Весела Люцканова, 1999, 315 с. (Gerald Celente. Trends 2000. 1997).

Чобанов 1999: Чобанов, Георги, Генов, Любомир. Литературна мрежа / LiterNet и българската литература, култура и образование в дигиталния свят. // Електронно списание LiterNet, 17.06.1999, № 1 <https://liternet.bg/publish/gchobanov/liternet.htm> (28.12.2005). Също: Литературен вестник, 12.-18.05.1999, № 18. Също: Български език и литература, 1999, № 4, 57-62 (вариант).

Янакиев 1998: Янакиев, Мирослав. Проект Неогея. // <http://www.language-change.ibl.bas.bg> (23.10.2000; 28.12.2005 - не работи).

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2001, № 7 (20)

Текстът е четен на конференция "Обучението по български език в началото на XXI век (в памет на доц. д-р Стайко Кабасанов)", 7- 9 юни 2001, ПУ "Паисий Хилендарски" - филиал Смолян.