Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРКУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Даниела Стракова

web

"Най-доброто образование е това, което не забелязваш"
("La meilleure education est celle dont on ne s’aperзoit pas")

Андре Марло (1901-1976)

Интеркултурният дискурс на съвременното общество

Интензивният характер на междукултурните процеси в днешното общество променя комуникацията на фундаментално равнище - като практика и като поведение. Съвременните социо- и психолингвистични теории и изследвания налагат интеркултурния дискурс като ключов при интерпретирането на социалните взаимодействия между хората в глобалното общество. Едновременно с това е нормално да се променят и изискванията към индивидуалната компетентност, разбирана като комплекс от знания, умения и отношения, позволяващ ефективното справяне на индивида в ситуации, които са все по-често детерминирани от културните различия. В този смисъл лингвистичната компетентност се интерпретира като част от общата комуникативна компетентност, което определя тясната връзка между въпросите на езиковото разнообразие и социалната адаптивност на индивида, а също и тяхната значимост за социалната стабилност, за откриването на път не само към другите, а и към себе си. Затова смятамe за изключително важно да бъдат разгледани образователните аспекти на тези въпроси, интерпретирани в контекста на междукултурната комуникативна компетентност като една от ключовите цели на съвременното образование.

Напоследък все по-актуално става твърдението, че обучението по БЕЛ е обучение по култура и че у учениците се формира интеркултурна компетентност, коетo е приоритет на ЕС. Затова като обект на интереса си избирамe едно от най-важните умения (компетентности), на които съвременното европейско образование и Общоевропейската езикова рамка обръщат внимание - умение за междуезиково/междукултурно посредничество, или т.нар. интеркултурна компетентност. Предметът на работата ни са възможностите за интегриране на тази компетентност в ученето и преподаването на български език и литература в средното училище - на компетентността, която оказва влияние върху съвременната глобална икономика и многокултурното общество, докато нашите държавни образователни изисквания и програми не я отчленяват ясно. Образователният процес трябва да разшири обхвата си и от преподаване на отделни граматични структури и теоретични знания да премине към насърчаване на способности за общуване, към придобиване на умения за интеркултурен диалог. Това е предизвикателството на съвременния свят към нас и предизвикателството на бъдещето пред нашето образование.

 

Интеркултурната комуникация - това изисква светът, в който живеем днес

В контекста на нарастващия мултикултурен обмен в съвременния свят и динамичните глобализационни процеси въпросът за интеркултурната компетентност и многоезичието добива особена актуалност както в аспекта на тяхната значимост за личностната реализация, така и по отношение осигуряването на социална кохезия в демократичното общество. Ето защо според Р. Клувер "способността за ефективно справяне с присъщите на комуникацията културни различия става повече от конкурентно предимство в модерния свят". Това разбиране определя приоритетното място на интеркултурната компетентност в концепцията за ключовите компетентности за учене през целия живот. И това е съвсем естествено, имайки предвид стремежа към обединеност на държавите членки - "да се постигне по-голямо единство между страните членки", като тази цел се осъществява "чрез възприемане на общ подход в областта на културата" (Обща 2004: 11). Обръщаме внимание на интеркултурната компетентност не само защото у нас е сериозно пренебрегвана, а също и заради връзката, която има с гражданското образование. Тя е важна за формиране идентичността на младия човек и за осъзнаването на родината като ценност. В България след приемането на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по БЕЛ от учени и преподаватели се възприема идеята, че ще се изгражда и ще се оценява комплекс (корпус, ядро) от компетентности, необходими, за да се получи на изхода на средното образование един достатъчно образован и комуникативно компетентен млад човек, конкурентноспособен на европейския и световния пазар. Това е основанието да аргументираме по-нататък, че тази компетентност трябва да бъде приоритетна не само на европейско, но и на национално ниво. Така или иначе, интеркултурното образование е реалност и бъдеща перспектива на образователните системи по света.

Общоевропейската езикова рамка обръща внимание на това, че междукултурността се основава на междуезиковото взаимодействие. Естествена е взаимовръзката и взаимозависимостта между двете. Във втората част на работата ще разгледаме езиците като стоящи в основата на постигането на разбиране и приемане на различните култури по адекватен начин - не само на лингвистично ниво. Необходимостта от изучаване на чужди езици все още не е съвсем осъзната в някои части на Европейския съюз и на света. Все още има много какво да се направи по този въпрос. Тук ще обясним защо умението за междуезиково и междукултурно посредничество има такова голямо значение за обществото ни през 21. век, особено що се отнася до работоспособността, глобалното сътрудничество и международния диалог.

Според становище на проекта ELSIE (English Language Skills Initiative for Employability - Инициатива за изучаване на английски с цел работоспособност) се казва: "Многоезикова и многокултурна компетентност означава способността да се използват езици за целите на комуникацията и за участие в междукултурни взаимодействия, при което съответното лице, разглеждано като социален агент, владее в различна степен няколко езика и се е срещало с няколко култури". Друг е въпросът по отношение на подхода за обучение. В последната част - "Съвременни методики за развитие на междукултурно/междуезиково умение чрез обучението по език и литература" - ще разгледаме различни възможности за достъп чрез родния език и литература към чуждите и/или обратно.

 

Понятийно-терминологични уточнения

Като имаме предвид, че интеркултурната комуникация е обект на изследване от много посоки, смятаме, че се налага да направим няколко понятийно-терминологични уточнения и уговорки за нашата гледна точка по въпроса.

В настоящата работа ще използваме понятията "междукултурно" и "интеркултурно" като синоними с уговорката, че ясно отчитаме разликата между двете, за която напоследък се говори в педагогическата литература. Но смятаме да оставим въпроса открит за спор между изследователите. Затова правим уточнението, че през последните години, когато се употребява понятието "интеркултурно", в него се влага разбирането за взаимен обмен, в който има приемане на другостта, на съществуване и уважение към нея. При признаване на правото и употребата на понятието "междукултурно" е достатъчно да има среща между участници, принадлежащи към различни култури. Последното обаче, според нас, не изключва обмена и приемането на другостта, а напротив - също ги включва. Затова приемаме подхода на англоезичната литература, при който интеркултурно, междукултурно и "cross-cultural" се използват като синоними.

 

Итеркултурното образование и правата на човека в документи

Европейскитe организации и документите на ООН говорят за същността на интеркултурното образование и правата на човека. Основата е Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г. Тя става универсален инструмент за развитие на процесите в тази област. В чл. 26 (и особено ал. 2) от нея се разглеждат проблемите на образованието. Правото на образование се приема като основно човешко право, и то трябва да е изпълнено с дух на разбиране, дружелюбие и приятелство към всички народи, расови и религиозни групи и да е насочено към разбирателство и мир между народите. Всъщност тук са определени и основните характеристики на интеркултурното образование.

Правото на образование е регламентирано и в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права от 19.12.1966 г. В чл. 13, ал. 1 е записано, че "Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование (...). Те приемат, освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчават разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи...".

Друг документ, създаден по-късно във времето, е Конвенцията на ООН за правата на детето от 20.11.1989 г. Без да цитирам целия чл. 29, само искам да отбележа, че според него образованието на детето ще бъде насочено към: " в) развитие на чувство на уважение към родителите, към неговата собствена културна идентичност, към езика и ценностите, към националните ценности на страната, в която детето живее, и на страната, от която то може да произхожда, и към цивилизациите, различни от неговата собствена".

Последният документ, на който искаме да обърнем внимание, е Общата европейската езикова рамка от 2004 г. Тя е създадена с цел да стимулира съвместната работа на европейските образователни институции и най-вече да направи езиковите компетенции съизмерими и сравними в една валидна за цяла Европа скала. От страна на европейските институции е констатирана необходимостта от създаването на инструмент, който да описва диференцирано чуждоезиковите умения на работното място въз основа на единна европейска система на компетенциите и да бъде отнесен точно към международния пазар на труда.

С помощта на ОЕЕР, създадена по препоръка на Европейския съвет за културно сътрудничество, вече може по-лесно и диференцирано да се направи оценка на това, доколко даден човек може да се справи с различни (комуникативни) ситуации. Оценяват се компетенциите в четирите дейности: слушане, четене, говорене, писане. В рамките на тези четири дейности ОЕЕР дефинира шест нива на езикови компетенции - от А1 (начинаещи) до С2 (почти майчин език).

Като цяло, въпреки че се ангажира с ученето, преподаването и оценяването на степените на владеене на чужди езици, "Общата европейска езикова рамка представя обща основа за разработване на учебни програми по езици, нормативни документи, изпити, учебници и др. в Европа" (Обща 2004: 11) и "допринася за постигането на главната цел на Съвета на Европа..., а именно "да постигне по-голямо единство между страните членки", като тази цел се осъществява "чрез възприемане на общ подход в областта на културата" (Обща 2004: 12). Освен това, ако Комитетът на министрите подчертава значимостта на "насърчаване на многоезичието в европейски контекст", то в страна членка на обединена Европа, каквато е България, образованието по български език и литература не може да си позволи да не се съобразява с т.нар. "многоезичен подход": "...с постепенното разширяване на езиковия опит на даден индивид - като се започне от езика в семейството, премине се през езика на цялото общество и се стигне до езиците на други народи, които той усвоява в училище, университета или чрез директен опит - той не класира тези езици поотделно. По-скоро се изгражда лична комуникативна компетентност, за която допринасят всички езикови знания и опит, като езиците са взаимосвързани и си взаимодействат. (...) Това означава, че целта на езиковото обучение ще се промени основно. Не става въпрос да се овладеят един, два, три и повече езика независимо един от друг, като за абсолютен модел служи "идеалният носител на езика". Целта е по-скоро да се развива езиков репертоар, в който всички езикови способности да намират своето място" (Обща 2004: 15). Мислени в контекста на многоезичието, компетентностите по БЕЛ, респективно - методиките, най-общо казано, на ученето, преподаването и оценяването на успешността и адекватността на ползването му е необходимо да споделят обща концептуална рамка, каквато предлага Общата европейска езикова рамка. "Комуникативната езикова компетентност, разглеждана като многоезикова и многокултурна компетентност, представлява единно цяло (т.е. включва вариантите на родния език и на един или повече чужди езици)" (Обща 2004: 167). Рамката многократно подчертава своя недогматичен, "отворен" характер - тя цели да подпомогне, да ориентира, да предостави възможност за избор и за намиране на собствени, оригинални решения за конкретни действия на всички участници в образователния процес.

 

Как да разбираме понятието "култура"? Същност и измерения на културата

Съществуват над 250 определения на културата (А. Мол). За пръв път понятието се употребява от Цицерон в смисъл на въздействие върху човека в процеса на неговото развитие, като производно от думата colere - обработвам, разоравам (за почва).

Културата се разбира като особена, съществена човешка същност (втора природа), която прави хората различни и особени по начина си на живот и възприемане на света. В този си смисъл можем да кажем, че културата се противопоставя на природата. Тази теза се приписва на Йохан Хердер. Формулата "култура = цивилизация" е особено популярна в началото на миналия век (Норберт Елиас).

Известни са лингвистични определения за култура, свеждащи я до съвкупността от писмени и изобщо знакови изразявания на човека (Анре Мартине), които всъщност са продукт на същата тази култура.

В общосоциален план в съвременността се разглеждат две култури - поп култура и елитарна култура. От тази гледна точка не може да има човек без култура, тъй като самият човек е културен феномен. Усвоявайки културата, ние се адаптираме към средата си. За културата е характерна предсказуемост на поведението и именно тя дава сигурност на всички, които я споделят, включително и тези, които се срещат за първи път.

Според еволюционизма културната история на човечеството преминава от по-прости (дивачество) към по-сложни етапи (цивилизация). Тази теория съдържа в себе си и разбирането за висши и нисши култури.

Според Х. Хофстеде съществува т.нар. "култура едно" (Хофстеде) - "висока култура - цивилизация", която ни определя като част от цивилизованото общество. Тя е идеологически конструкт, чието осмисляне осигурява адекватност на индивида спрямо човешката общност, т.е. предпоставка е за конструиране на човешката идентичност. Елементи на тази култура са широко застъпени в т.нар. "явен (програмиран) курикулум". Те присъстват във всяка научнообоснована образователна концепция.

Някои учени педагози говорят за т.нар. "скрит курикулум". Това е неизказаната, невербализирана, имплицитна част от програмирания курикулум, която участниците в образователния дискурс пораждат в хода на своето взаимодействие. Върху явлението "скрит курикулум" силно влияе т.нар. "култура две" (Хофстеде 2001), която включва всекидневните културни практики, практиките от масовата култура и пр. Когато ученикът възприема целенасочено и преднамерено чрез обучението по БЕЛ идеята за "нашата/родната култура", т.е. за традиционно-фолклорната, битовата, гражданската, социалната и пр. култура, той възприема заедно с необходимите му за справяне в типични социокултурни ситуации знания и умения и редица стереотипни и предразсъдъчни представи за другите. За да преработва безпроблемно постъпваща информация от околния социален свят, подрастващият се учи да категоризира явленията и процесите. Според Х. Хофстеде културата не се унаследява, а се придобива, т.е. не е предопределена биологически. Определени аспекти от нея хората учат преднамерено, а други се усвояват чрез пряко или непряко наблюдение на чуждото поведение.

Друго определение, на което си струва да обърнем внимание, имайки предвид темата за интеркултурното образование, е антропологическото. Според него културата е социално наследство, което всяка генерация организира за следващата - възприемане, модифициране, координиране на старите, традиционни и иновационни моменти. Това разбиране е много близко и до тезата на Жаклин Ромили, която извежда формулата "култура = образование". Според нея терминът има аналогичен смисъл, отнесен и към растенията, и към животните, и към хората. Както се облагородява едно растение, "окултурява" се растението, така това се прави и с човешката душа. Оттук можем да кажем, спрямо нейната теория, че културата е храна за човека. Благодарение на образованието човек става дисциплиниран, развива свое мнение за проблемите, придобива свой опит, ползвайки опита на другите, живели преди него. Често в нашето общество под култура се разбира съвкупността от чисто духовни феномени - изкуства, философия и пр., което придава на това понятие прекалено елитарен характер и я противопоставя на "народната" (фолк, поп). В това отношение битува разбирането за "културния човек", за разлика от "некултурния"...

Съществува и социологическо определение за културата - маниерите, начините на чувстване и мислене в една социална група; "начинът на живот", "стилът на живот", по които хората от една група се различават от друга. Ние имаме собствен хабитус (habitus) - език, система от ценности, схеми за възприятие и за поведение, начин на мислене и чувстване, характерни за собствената култура. Този въпрос има и субективен план, тъй като според Едмунт Липиански става дума за една "компетентност при комуникация", това, което ни позволява една нормална комуникация, основана на живота в групата - норми и схеми, подлежащи на разбиране (Жилбер Сюмондон), специфична за културите, която не е само лингвистичен проблем.

Ако се вгледаме внимателно, ще установим, че всички определения за културата на различни учени и изследователи от най-разнообразни научни области водят към един фундаментален извод. Той може да бъде обоснован с идеята, че всяко общество е разделено на индивиди и групи по разни белези: основни (националност, етнически произход/принадлежност) и вторични (социални, регионални особености на културата), които оформят специфични субкултури. Комуникацията между хората се основава именно на различията.

При всички подходи основни за културата и нейното съдържание са ценностите. Обикновено те са ранжирани в идеален ред по степен на важност. Несъответствието или дори конфликтът на ценности са от съдбоносно значение за нейното бъдеще. Ценностите диктуват поведението и емоциите, определят етиката, начина на живот, дори езика. Те влияят на живота по четири начина: определят нуждите; определят виждането за това, което е проблем; определят начините за решаването на проблемите; създават очаквания за поведение (както стана въпрос по-горе, културата създава усещане за предсказуемост).

Системата от ценности в една култура се конструира от господстващата идеология и философия, от възгледите за живота, които изискват точно определени норми. Обучението в училище се явява всъщност обучение в ценности, защото проектира в системата от норми и действие, и поведение, които реално регулират обществените дела.

 

Мултикултуралността на света

Съвременният свят е мултикултурален. Умишлено използваме термина "млтикултурален", защото той се отнася до приемането на различни културни групи, явления и характеристики в рамките на общността или на определен регион и особено в организации като училища, бизнеси, съседни квартали, градове, общности, нации, т.е. с термина означавам постоянната динамика на междукултурните взаимодействия. "Мулти-" и "плурикултурно" имат сходни значения - означават "много", "повече". Те са повече статични характеристики на ситуацията. Всяко общество всъщност е мулти- и плурикултурно, тъй като е съставено от индивиди и групи, представяши различни култури.

И въпреки навлизането на информационните технологии и средствата за масова комуникация, противно на очакванията, в него културните различия не изчезват, а напротив, увеличават се. Всъщност националният живот на една държава се оказва интернационален.

В изследване на World Digest се дава следната статистика за населението в света: 56% азиатско, 21% европейско, 9% африканско, 8% южноамериканско и 6% североамериканско. В религиозно отношение то е: 30% християнско; 17% ислямско, 12,8% хиндуистко и др. Има и други прогнози и изследвания, например за цвета на кожата на децата, родени през 2011, 2012 г. и т.н.

По данни на Съвета на Европа сега в Европа живеят 48 лингвистични малцинствени групи, с повече от 30 млн. члена, както и повече от 15 млн. имигранти от други континенти. Бъдеща Европа ще обедини 600 млн. жители, от които 100 млн. ортодокси (източноправославани) и 100 млн. мюсюлмани.Статистиката, която давам, всъщност е най-големият пример за бъдещето на нашия континент. Същевременно и най-големият показател, че ако нашата държава се стреми да бъде наравно с другите европейски страни, да култивира достатъчно конкурентноспособни на пазара на труда млади хора, то превръщането на образованието ни в интеркултурно образование в мултикултуралната среда е неизбежно.

Според Габриела Гиани човек е едно "същество в отношение". Неговата личност не може да бъде определена без отношението с другите хора, неговата идентичност се формира под влиянието както на собствения опит, така и на културата на групата, в която живее. Вярно е, че обществото е продукт на всички хора, те обаче притежават някакво културно своеобразие.

През прединдустриалното общество социумът се характеризира с еднотипна форма, търпи много малко вариации. В съвременния свят не е така. Съвременното общество е общество на различията, то е плуралистично - политически, икономически, културно, както и е общество на контактите, като сега изолацията е невъзможна, а контактите са контакти на различия. Плуралистичното ежедневие изисква всеки да има нагласата да приема другите хора и същевременно да конструира една свободна от конфронтации личност.

 

Интеркултурност и интеркултурно взаимодействие

Днес интеркултурността е изключително актуална тема, може би защото е сравнително нов феномен. Интеркултурността засяга всички сфери - политика, право, етнос, религия, доколкото се основава на принципите на свободата, толерантността и любовта. Зависи и от състоянието на международните отношения както в региона, така и в планетарен мащаб.

Основно за интеркултурността и уменията за междукултурно посредничество е, че те постулират необходимост от позитивни контакти между групите и индивидите в обществото, те са едно разбиране, един метод, една перспектива на действие. През последните години междукултурните умения са станали част от чуждоезиковите учебни програми, въпреки че на тях все още се набляга значително по-малко, отколкото на лингвистичните компетенции и способностите на общуване. Затова обръщам по-голямо внимание на интеркултурността, в чиято основа лежи междуезиковото посредничество.

Интеркултурността предполага обмен. През последните 15-20 години под влияние на политическите промени в целия свят и в Европа, в редица изследвания в областта на психологията, социологията и педагогиката започват да се разглеждат и проблемите на интегрирането на деца, които не са от културната общност на мнозинството в училището. Процесът се нарича културна интеграция, а насочените към постигането й процеси в училище - "интеркултурно образование".

Интеркултурното взаимодействие (употребява се и терминът "интеркултурна комуникация") засяга различни форми на отношения между културите: разпределения на продуктите за консумация, масмедийни емисии и т.н. Тази комуникация се основава на плурализъм на културите. Анализирайки предмета на интеркултурната комуникация, Юлияна и Клаус Рот на базата на преглед и съпоставяне на много авторови позиции стигат до извода, че: "Общо за всички дефиниции е, че те определят интеркултурната комуникация като интерактивен процес, участниците в който произхождат от различни култури" (Рот, Рот 2007).

Имайки предвид възрастта на учениците в средното училище, е съвсем естествено, че точно в този период у тях се засилва чувството за културна идентичност. Според нас е важно да отбележим, че това усещане може да бъде едновременно и условие, и пречка за интеркултурна комуникация; възприемането на другите като чужденци засилва диференциращите механизми у подрастващите. Тези механизми затрудняват едно адекватно оценяване на различията. Изборът на подходяща интерактивна методика на обучение е много важен момент за всеки педагог, за да може да акцентира на другите като подобни и така да се достигне до разбиране и разпознаване.

 

Интеркултурното образование - същност, цели и задачи

Същност

И. Иванов (1999а) дава следното определение за същността на интеркултурното образование: "образователен процес, в който участниците, представители на разнообразни етнически, расови, религиозни и социални групи, съобразно със своите институционни роли, традиции и интереси работят кооперативно, в дух на взаимосвързаност и взаимно уважение, необходими за обединението на страната и света". Спрямо неговия огромен и неизчерпаем принос към сферата на нашия интерес, ще се опитаме да класифицираме основните цели и задачи на интеркултурното образование.

Основни цели

Съветът на Европа формулира своите ръководни цели за интеркултурното образование в четири основни пункта: 1) Европейските страни са станали мултикултурални. 2) Всяка култура има своя заслужаваща уважение специфика. 3) Мултикултурализмът е една възможност за културно богатство. 4) Изграждането на общността е възможно само при взаимно опознаване на всички култури, при запазването на спецификата на всяка от тях. На тази основа се позовават и основните училищни образователни цели. Интеркултурното образование си поставя за цел да достигне до:

  1. Откриване на училището към проблемите на живота, света, народа в тяхната взаимосвързаност.

  2. Адекватна оценка на различните култури - ценности, начин на живот, поведение. Представяне на различията като едно реципрочно обогатяване.

  3. Постигане на социална, политическа, икономическа и образователна справедливост.

  4. Разкриване на ценностите и връзките, съставящи уникалността на хората.

  5. Приемане и уважение на културните различия.

  6. Трансформиране на властовите отношения и реализиране на равенство за тези, които са депресирани поради своята култура, начин на възприемане на света и поведение.

Основни задачи

От задачите, които се приписват на интеркултурното образование, ще посочим само основните, които имат пряка връзка с поставената тема:

  1. Повишаване ефективността на училищната мрежа.

  2. Поддръжка и заздравяване на основни социални умения (основно езикови) - писмено и говоримо овладяване на официалния език.

  3. Намаляване силата на социалните конфликти в училищното пространство. Приемане на другите и приемане на себе си; повишаване на толерантността в училище и в квартала.

  4. Изследвания в областта на училищната политика - има за цел проучването на опита на другите страни в Европа.

  5. Идентификация, измерване и анализиране на училищните постижения на децата от различни култури. Идентифициране на различията - както структурни, така и психологически, които въздействат върху училищната успеваемост.

  6. Подготовка на учителите и другия училищен персонал, намиране на подходяща методика, с която педагозите да стимулират развитие на умението за междукултурно посредничество.

  7. Изследване на типовете училищно поведение на децата; изследване на интеракцията "учител - ученик".

 

Ключовите компетентности за учене през целия живот от интеркултурна гледна точка

В концепцията за ключовите компетентности за учене през целия живот първите две (комуникация на майчин и на чужд език) са пряко свързани с една от задачите на интеркултурното образование, а именно "Поддръжка и заздравяване на основни социални умения (основно езика) - писмено и говоримо овладяване на официалния език", затова отделяме по-голямо внимание именно на този концепт, който показва как въпросът за езиковото разнообразие не е отразен в неговата пълнота. Както основателно отбелязва С. Чавдарова-Костова, "като особено важни и значими са откроени само две от трите основни измерения на езиковото разнообразие, а именно - майчиният и чуждият език. Сред основните компетентности липсва компетентността за комуникация на официалния език на държавата", което може да се интерпретира като "сериозен пропуск" в рамката на ключовите компетентности от интеркултурна гледна точка, тъй като официалният език на една държава е този, който изпълнява несъмнена "обединяваща" функция между гражданите й. Въпреки че би могло да се приеме, че в случаите, когато майчиният език е различен от официалния за страната, всъщност става въпрос за комуникация на чужд език, в Рамката все пак е посочено, че "способността за общуване на един официален език е предварително условие за обезпечаване на пълно участие на индивида в обществото". Смятаме, че това уточнение е важно, защото официалният език може да бъде на различни равнища на "чуждост" за детето в зависимост от редица фактори като семейна среда, вида билингвизъм и т.н.

Общуването на майчин език (communication in the mother tongue) според рамката на компетентностите се определя като "способност да се изразяват и интерпретират идеи, мисли, чувства, факти и мнения в устна и писмена форма (...) и да се взаимодейства лингвистично по съответстващ и творчески начин в богатия диапазон от социални и културни контексти, в образованието и обучението, работата, дома и свободното време". Това означава, че комуникативната компетентност е резултат от усвояването на майчиния език, което е вътрешно свързано с развитието на индивидуалните познавателни способности.

Необходимостта от овладяване на официалния език на държавата се определя от обстоятелството, че това е езикът на общата комуникация между хората в държавата, респективно езикът, на който се осъществява образованието на подрастващите. От интеркултурна гледна точка изучаването на официалния език е едновременно с това и процес на усвояване на националната култура и приобщаване към нейните ценности, което определя решаващото му значение за социалната адаптация и образователната интеграция на учениците. Това обяснява факта, че повечето образователни програми по света фокусират вниманието си именно върху езика.

В рамката на ключовите компетентности общуването на чужди езици е втората по важност компетентност, която на индивидуално ниво отразява "социалното и културното обкръжение на индивида, среда, нужди и/или интереси" и "изисква също умения като медитация и интеркултурно разбиране". Компетентността предполага също така "позитивно отношение", изразяващо се в "оценяване на културното разнообразие и интерес и любопитство към езиците и интеркултурната комуникация". В контекста на задължителното за всички ученици чуждоезиково обучение изучаването на чужд език подпомага съществено приобщаването на учениците към ценностите на културния плурализъм, тъй като е свързано с усвояването на културни специфики и контексти. Това определя важната му роля за формирането на умение за междуезиково/междукултурно посредничество у учениците, което е приоритетно и за Общоевропейската езикова рамка. Нещо повече. Владеенето на чужди езици е важен елемент от общата комуникативна компетентност в глобалното общество, което обуславя специалното внимание към въпросите на езиковото разнообразие в европейската езикова политика, имаща за цел:

• "да съдейства за взаимното разбиране и толерантност, уважение към идентичностите и културното разнообразие...;

• да подкрепя и съдейства за по-нататъшното развитие на богатството и разнообразието на европейския културен живот чрез по-добро взаимно познаване на националните и регионалните езици, включително тези, които са по-малко преподавани;

• да отговори на потребностите на мултилингвистична и мултикултурна Европа чрез развитие на способността на европейците да общуват едни с други отвъд езиковите и културни граници;

• да предотврати опасностите, които могат да възникнат от маргинализацията на тези, на които им липсват необходимите умения да общуват в диалогична Европа." (Рамка 2006: 3-4).

Общата европейска езикова рамка въвежда термина "плурилингвизъм", който отразява разбирането за взаимодействието между езиците като междукултурно взаимодействие. Мултилингвизмът като владеене на няколко езика може да бъде постигнат чрез разнообразяване на езиците, достъпни за изучаване в образователната система, насърчаване на учениците да овладеят повече от един чужд език. Плурилингвистичният подход набляга на факта, че индивидуалният езиков опит в неговите културни контексти се разширява до формиране на комуникативна компетентност, в която, според Рамката, езиците функционират в тяхната взаимосвързаност и взаимовъздействие. Тъй като езикът е основно средство за културно изразяване, различните култури, до които личността има достъп, не съществуват изолирано една от друга, те също си взаимодействат активно, в резултат на което можем да твърдим, че се формира плурикултурна компетентност, в която плурилингвистичната компетентност е компонент, също взаимодействащ с останалите. В този смисъл изискванията към нашето и световното образование са ясни - засилване на акцента върху формиране на умения у учениците за междукултурно/междуезиково посредничество.

 

Интеркултурната компетентност - предизвикателство пред съвременното образование

Според Юлияна и Клаус Рот интеркултурната компетентност би могла да се постигне единствено по пътя на интеркултурното образование. То "не си поставя за цел даване на знания за цялостни култури... преди всичко то насочва към начините на откриване на културните различия и възможностите да се справим с тях, като използваме знанията си така, че да действаме адекватно в интеркултурни ситуации. С други думи, става въпрос за постигане на интеркултурна компетентност, която се схваща като една разновидност на социалната и комуникативната компетентност" (Рот, Рот 2007).

Интеркултурният подход в обучението по български език и литература ще даде възможност на младите хора за по-дълбоко проникване в други култури и начин на живот, ще разшири хоризонта им и ще помогне за преодоляване на лични и глобални ограничения. А в епохата на глобализация и интернационализация това става все по-важно. Днес разбирането и общуването придобиват нова важност, а културата попада в центъра на вниманието.

Изучаването на езици и култури е обогатяващ опит за всеки. Овладяването на умение за междукултурно/междуезиково посредничество, т.е развиването на интеркултурна компетентност у учениците е задача - предизвикателство пред българското образование и перспектива за всяко едно образование в света.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Дамянова 2007: Дамянова, А. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание и учебните програми по български език и литература в перспективите, очертани от Общата европейска езикова рамка. // Електронно списание LiterNet, 04.11.2007, № 11 (96) <https://liternet.bg/publish3/adamianova/doi.htm> (21.03.2014).

Димчев 2011: Димчев, К. Културата като цел и съдържание на съвременното обучение по български език. // Електронно списание LiterNet, 04.12.2011, № 12 (145) <https://liternet.bg/publish/kdimchev/kulturata.htm> (21.03.2014).

Иванов 1999а: Иванов, И. Интеркултурно образование. Шумен: Аксиос, 1999.

Иванов 1999б: Иванов, И. Гражданско образование и интеркултурно образование. Шумен: Аксиос, 1999.

Обща 2004: Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. Варна, 2004.

Падешка 2010: Падешка, М. Обучението по български език и идеята за интеркултурното образование. // Електронно списание LiterNet, 27.12.2010, № 12 (133) <https://liternet.bg/publish9/mpadeshka/obuchenieto.htm> (21.03.2014).

Петров 2002: Петров, А. Обучението по български език - обучение по култура (Опит за футурологичен анализ). // Електронно списание LiterNet, 03.07.2002, № 7 (32) <https://liternet.bg/publish/apetrov/kultura.htm> (21.03.2014).

Рамка 2006: Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. Варна: Релакса, 2006.

Рот, Рот 2007: Рот, Ю., К. Рот. Студии по интеркултурна комуникация. София, 2007.

Хофстеде 2001: Хофстеде, Х. Култури и организации: Софтуер на ума. София, 2001.

Чавдарова-Костова 2010: Чавдарова-Костова, С. Съвременни предизвикателства към интеркултурното възпитание. София: Образование, 2010.

 

Common 2006: Common European Framework of Refference of Languages: Learning, teaching, assessment. Strasbourg: Council of Europe, Cambridge University Press, 2006.

Cross-cultural 2003: Cross-cultural and intercultural communication. Ed. William B. Gudykunst. SAGE Publications inc, 2003.

Key 2007: Key competencies for lifelong learning. European reference framework. 2007.

 

 

© Даниела Стракова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2014, № 3 (172)