Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ОБУЧЕНИЕ ПО КУЛТУРА
(Опит за футурологичен анализ)

Ангел Петров

web

1. Издаването на „Тенденции в обучението по български език. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Кирил Димчев“1 е израз на уважение от страна на научни и културно-просветни обществени среди към юбиляря и към преподаваната от него в продължение на повече от 40 години университетска дисциплина. Появата на книгата е събитие, значимо както за методиката на обучението по български език (МОБЕ), така и за науките за българския език и за образованието.

Централно място в сборника заемат статии, в които се изследват теоретични и технологични проблеми на обучението по български език (ОБЕ). Авторите - методици, специалисти по съвременен български език, учители - анализират различни аспекти на родноезиковото обучение и проучват промените, които под въздействие на обществените условия настъпват в ОБЕ.

В изложението, което следва, се конкретизират някои идеи за бъдещето на ОБЕ, представени в една от статиите на юбилейния сборник (Петров 2000:23-31). Със съзнанието, че единственият съдник - времето - ще потвърди или ще отхвърли прогнозите, насочваме вниманието си към предстоящи „срещи“ на ОБЕ с предизвикателствата на новото хилядолетие.

2. Не е лесно да се отговори на въпроса „С какво ще се характеризира ОБЕ през 21. век?“ Трудностите, пред които се изправя футурологичният анализ на родноезиковото обучение, се отнасят както до сложността на системата ОБЕ2, така и до невъзможността от позицията на днешния ден да се определи еднозначно каква ще е структурата на българското общество през следващите десетилетия, кога ще завърши институционалното изграждане на българското средно училище, какви ще са резултатите от изследвания в науките, които осигуряват информационно образованието, и т.н.

В статията тенденциите в развитието на ОБЕ се разглеждат в рамките на педагогически дискурс, чиято основна цел е овладяване на култура. Такава интерпретация на езиковите занятия в бъдещ социокултурен контекст се основава на необходимостта в средното училище обучаваните да овладяват комплекс от знания, умения и отношения (ценностни ориентации и нагласи), които да съдействат за изграждане на „свободна, морална и инициативна личност“ (ДОИ 1999).

Според изследвания по културна антропология културата е институционализирана система от убеждения, чувства и стратегии за оцеляване, предавани от едно поколение на друго (Крейпо 2000:25). Овладяването на култура е необходим (задължителен!) етап от социализацията на подрастващия индивид. Трансформирането на културата от феномен, съществуващ извън конкретната личност, в културно поведение на личността е процес, който включва:

- осмисляне на битуващи в културното пространство идеи и превръщането им в убеждения;

- изграждане на ценностно отношение към света чрез развиване на способности за емоционално съпреживяване на факти и явления от действителността;

- развиване на умения за социална адаптация към променящите се обществени условия.

Основно средство за овладяване на културата е универсалният код - естественият човешки език. Чрез общуването с помощта на езика хората осмислят съдържанието и функциите на културата, запознават се със структурираните чрез културата норми и конвенции на живот, убеждават се в принадлежността си към общност от индивиди, чието поведение е ръководено от правила, приемани и спазвани от всички.

Образователната институция (и преди всичко ОБЕ) е сред водещите фактори за преднамерено и планомерно овладяване на различни аспекти на културата. Неслучайно в изследвания по МОБЕ се подчертава, че основно изискване към ОБЕ е да допринася за обогатяване на лингвистичната, комуникативноречевата и общата култура на учениците (Димчев 1998:142). За да се повишава резултатността на този процес в близко или по-далечно бъдеще, необходимо е да се отговори на редица въпроси, между които по-важни са следните:

(1) Какво информационно осигуряване е необходимо на бъдещото ОБЕ от страна на науките, които имат общ обект на изследване с МОБЕ? В зависимост от отговора могат да се предвидят промени в целите на ОБЕ и да се предложат нови концептивни ядра в учебното съдържание. Осмислянето на такава информация е предпоставка да се овладяват знания, да се приемат или отхвърлят идеи, да се изграждат убеждения (като първи елемент от структурата на културата).

(2) Чрез какви дидактически процедури се развиват умения за възприемане и за тълкуване на факти и явления от действителността, които въздействат върху емоционалното и светогледното израстване на учениците? Отговорът насочва към учебните похвати, чрез които в часовете по български език се съдейства да се изгражда ценностна система у обучаваните (като втори елемент от структурата на културата).

(3) Развиването на какви компетентности у учениците е водеща цел на занятията по български език през предстоящите десетилетия? Отговорът се отнася до резултатите от ОБЕ. Усъвършенстваните чрез обучението компетентности са основа за овладяване от подрастващите на различни стратегии за оцеляване3 (като трети елемент от структурата на културата).

В статията се предлагат някои възможни отговори на поставените въпроси.

3. При конструиране на модел на ОБЕ, чиято първостепенна задача е овладяване на култура, основното ядро от научна информация трябва да отразява отношенията между понятията език - човек - свят.

Овладяващият култура ученик е човек, който действа чрез езика с две основни цели:

- да възприема, да осмисля и да разбира света;

- да преобразува света.

Условия и средства подрастващият да се научи да действа (рационално и/или емоционално) с помощта на езика осигурява комуникативно ориентираното обучение по български език (КООБЕ). Мотивацията за изучаване на българския език в рамките на КООБЕ се създава, когато младата личност се убеждава, че родният език е инструмент както за разширяване на знанията за човека, природата и обществото, така и за обогатяване на собствения опит. Очакван резултат е успешното участие в комуникацията, т.е. чрез реализация на уменията да се възприемат и да се изграждат комуникативно пълноценни изказвания ученикът да се проявява като компетентен комуникатор.

За постигане на целта по време на занятията се поставят следните акценти. Усъвършенстват се умения: за оценяване на адекватността/неадекватността на изрази по отношение спецификата на социалния контекст, в който са използвани; за правилно и уместно използване на изрази в конкретни ситуации на общуването.

Овладяването на посочените рецептивни и продуктивни речеви умения дава на обучаваните възможности да споделят и да търсят информация, да изказват свои мнения и да ги защитават с помощта на различни средства за аргументиране, да разширяват интересите си в разнообразни области на познанието, да изразяват отношения и емоции, да натрупват опит и т.н.

Едно от условията да се конструира модел на КООБЕ е в изследвания по прагмалингвистика, текстолингвистика, социолингвистика и психолингвистика да се разрешат следните по-важни задачи.

• Да се опишат характеристиките на речевите актове, в които обучаваните най-често участват4.

• Да се направят изводи за зависимостта между езикови варианти и социокултурни контексти, в които подрастващите най-често попадат.

• Да се проучат същността и функциите на понятието за дискурс (Д) като проява на междуличностна и на социална интеракция, осъществявана от учениците в рамките на различни социално маркирани сфери на общуване.

• Да се изследват стадиите на психично и интелектуално развитие, през които преминават учениците, когато усъвършенстват уменията си за въз-приемане и за създаване на Д.

Както е известно, отношението между МОБЕ и науките, които осигуряват информационно ОБЕ (лингвистика, психолингвистика, социолингвистика, социология, педагогика и др.), се определя от междудисциплинната и интегративна „природа“ на методиката. „Характерно за предмета на методиката е, че проучването на широкия кръг от въпроси, свързани със системния характер на обучението, се прави от подчертано оценъчна и преобразователска позиция и е ориентирано към повишаване резултатността на учебно-възпитателния процес“ (Димчев 1998:37). Тази особеност на методическия предмет налага при моделиране на методическа система (или на отделни нейни елементи) да се използват само онези сведения, които съдържат концептивни възможности за формулиране целите на езиковите занятия, за определяне и структуриране на учебното съдържание, за изграждане на функционална дидактическа технология.

Осигуряването на информация по поставените (все още нерешени) проблеми ще послужи на специалистите по МОБЕ да потърсят възможности за концептивно и технологично обновяване на ОБЕ. Очевидно е, че само с помощта на усилия от страна на учени, работещи в различни области на хуманитарното знание, родноезиковото обучение ще „отговори“ на нарасналите обществени изисквания към качеството на получаваната от учениците по време на учебните занятия езикова подготовка.

4. Създаването на условия за овладяване на елементите от структурата на културата, които влияят върху емоционалното и светогледно съзряване на учениците, е една от възможностите родноезиковото обучение все повече да се превръща в „система, широко отворена към света“ (Димчев 1998:239).

Според Р. Крейпо (Крейпо 2000:28-30) системата на чувствата (като съставка на културата) включва три подсистеми:

- емоции, т.е. реакции, в които се отразява доколко контактът с някакъв обект е приятен или неприятен;

- нагласи, т.е. предпочитания, в които се отразява доколко обектът е харесван или нехаресван;

- ценности, т.е. отношения към обекта, в които се отразява действието на морални императиви, за да се определи кое е добро и кое - лошо, кое е правилно и кое - неправилно.

Образователната институция (включително ОБЕ) съдейства за изграждане преди всичко на третата от посочените съставки.

Ценностната система на личността, определяна като единство от „структурирани и взаимно свързани по определен начин критерии за избор на цели и средства, за оценяване на обществени явления, регулиращи индивидуалното и груповото поведение“ (Тилкиджиев 1997:551), е резултат от взаимопроникване между ценностите на обществото и личностните ценности на конкретния човек. Тази „дифузия“, осъществявана по време на социализацията на подрастващите, е процес, който силно се влияе от целенасочени образователни и възпитателни въздействия. Усвояването на социалните ценности и превръщането им в елемент от личностната ценностна система на ученика се осъществява успешно в рамките на КООБЕ.

По време на занятията с комуникативна насоченост учениците се запознават с диференциалните признаци на понятието за Д и развиват уменията си за рецепция и за продукция на различни дискурсни типове. Овладените дискурсни умения са основа подрастващите:

- да разбират по-добре собственото си поведение (неречево и речево), като основа за обогатяване на репертоара от средства за неговото рационално управление;

- да възприемат действителността, интерпретирайки нейни конкретни проявления от различни гледни точки (социална, психологическа, лингвистична, културологична и др.) като предпоставка за овладяване на начини за резултатното й преобразуване.

Крайната цел на педагогическото взаимодействие е обучаваните да умеят да тълкуват и да осмислят същността и взаимоотношенията между реални факти и закономерности, за да могат да разбират и да оценяват света около себе си и да определят своето място в него.

Изграждането на ценностна система у подрастващите в рамките на представените учебни условия е резултат от приемане на общностните ценности чрез „съпреживяването“ им. По този начин учениците се убеждават в тяхната значимост и се приобщават към тях по собствено желание, а не като следствие от манипулация, принуда, насилие и т.н.

За да може ОБЕ да изпълнява функция на средство за изграждане у учениците на ценностна система, адекватна на ценностите на обществото, необходимо е да се разрешат следните по-важни проблеми.

• Да се създава мотивация за изучаване на родния език като за овладяване на ценност, чрез която се осмисля значимостта на други ценности - нравствени, религиозни, естетически и т.н.

• Да се поставя акцент върху изграждане на умения за разграничаване на различни смислови равнища в буквалните значения на факти и явления (езикови и неезикови) от действителността.

• Да се създават условия за овладяване на нормите и правилата на кооперативното и на вежливото общуване като предпоставка за резултатно по-стигане на целите на комуникацията.

• Да се задълбочават връзките между ОБЕ и институциите, които чрез емоционалното си въздействие оформят отношението на учениците към действителността (преди всичко културни институти, медии и др.)5.

Както „думата надживява изречението и остава на разположение за нови употреби“ (Рикьор 2000:100), така и системата от ценности надживява конкретната личност и се запазва чрез езика, изкуството и историята в опредметени феномени на културата. Без съмнение усилията на днешните дейци на образованието (включително на специалистите по МОБЕ) са сред предпоставките за трайността във времето на ценностите, които характеризират облика на съвременния млад човек.

5. Стратегиите за оцеляване са системи от действия, които осигуряват биологична и социална адаптация на индивида към заобикалящата го среда. Те предлагат възможности за бърза и безпроблемна социализация на личността. Резултатите от социализацията се изразяват в постигане на екзистенциален „идеал“ - успешна личностна и професионална реализация; натрупване на авторитет, влияние и материално благосъстояние; получаване на публично признание и т.н.

Особеност на съвременното (още повече на бъдещото!) общество е, че е възможно личността да постигне своя екзистенциален „идеал“ само ако притежава определени качества - интелект, познание, езиков усет, езикова подготовка и др., осигуряващи проявленията на един, условно наречен, комуникативен „идеал“. Чрез неговото постигане се гарантира успешното участие на подрастващите в процесите на комуникация.

За МОБЕ е съществен фактът, че посочените качества могат да се усъвършенстват с помощта на целенасочени образователни въздействия в рамките на КООБЕ.

На занятията по български език учениците овладяват стратегии за оцеляване, като се подготвят за резултатно участие в различни социални практики, осъществявани в разнообразни обществени сфери - битова, научна, обществено-политическа и т.н. Чрез упражнения за дискурсен анализ у подрастващите се изграждат умения резултатно да възприемат и да създават устни и писмени речеви продукти (дискурси), които притежават характеристики като информативност, функционалност, свързаност на различни равнища (кохезивно и кохерентно) и др. Съвкупността от посочените умения представя концепта за дискурсна компетентност (ДК) на учениците (Петров 2000:42).

Стратегиите за социална адаптация, придобивани от учениците чрез усъвършенстване на тяхната ДК по време на езиковите занятия, се реализират в практическата дейност на подрастващите чрез използване на различни техники за изграждане на дискурса (дискурсни техники)6. Младите хора безпрепятствено се приспособяват към променящите се условия на социалната среда, когато при участие в комуникацията умеят целесъобразно:

- да описват - т.е. да представят реални факти и закономерности;

- да разсъждават - т.е. да осмислят значението на фактите и закономерностите чрез размисъл върху тяхната същност и функции;

 - да разказват - т.е. да пресъздават „сблъсъка“ между фактите и закономерностите и своето възприемащо съзнание.

За да бъде развиването на ДК на учениците чрез КООБЕ предпоставка за овладяване на стратегии за социална адаптация, необходимо е да се намерят начини за разрешаване на следните по-важни проблеми.

• Да се определят диференциалните признаци на концепта за ДК на учениците7.

• Чрез експертни оценки да се разграничат равнища в ДК на учениците, като се представят уменията, изграждащи всяко равнище.

• Да се изследват същността и функциите на понятието за дискурсна техника като психо-физиологичен инструмент на мисленето и интелекта за „превръщане“ на комуникативните намерения на общуващите в речеви продукти с определени особености.

• Да се опишат учебните похвати, чрез които учениците овладяват различни дискурсни техники (разказване, описване, разсъждаване).

6. В статията се прогнозират тенденции в развитието на родноезиковото обучение, като се набелязват някои все още нереализирани цели на езиковите занятия (например превръщане на ОБЕ в обучение по култура, задълбочаване на комуникативната ориентация на ОБЕ и др.). Анализът на конкретните условия и средства, чрез които се съдейства за постигане на посочените цели, са предмет на предстоящи методически изследвания.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Барт 1991: Р. Барт. Въображението на знака. Наука и изкуство, София.

Васева и др. 2000: М. Васева и др. (съст.). Тенденции в обучението по български език. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Кирил Димчев. Булвест 2000, София.

Димчев 1998: К. Димчев. Обучението по български език като система. Сиела, София.

ДОИ 1999: Рамкови изсквания за разработване на ДОИ за учебно съдържание. - Аз-Буки, бр. 47.

Крейпо 2000: Р. Х. Крейпо. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. Издателство „Лик“, София.

Кръстев 1990: Б. Кръстев. Граматика на комуникацията. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Петров 2000: А. Петров. Дискурсният анализ в обучението по български език (5.-8. клас). Булвест 2000, София.

Петров 2000: А. Петров. Развиването на дискурсната компетентност на учениците - тенденция в съвременното обучение по български език. В: Тенденции в обучението по български език. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Кирил Димчев. Булвест 2000.

Рикьор 2000: П. Рикьор. Конфликтът на интерпретациите. Наука и изкуство, София.

Тилкиджиев 1997: Н. Тилкиджиев (съст.). Енциклопедичен речник по социология. ММ, София.

 

БЕЛЕЖКИ

1. Васева и др. (съст.) Тенденции в обучението по български език. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Кирил Димчев. С., 2000. [обратно]

2. Както е известно, върху функционирането на ОБЕ въздействат различни фактори - социални, културно-образователни, общопедагогически, методически и др. [обратно]

3. Стратегии за оцеляване, разбирани не само като средства за продължаване на физическото съществуване на индивида, а и като средства за постигане на хармония между индивидуалното битие на подрастващия и нормите и конвенциите на обществото, т.е. за социална адаптация. [обратно]

4. В книгата „Граматика на комуникацията“ (Кръстев 1990) се представя функционално описание на българския език само с оглед на изучаването му от чужденци. [обратно]

5. Идеи за задълбочаване на посочените взаимоотношения вж. у Димчев 1998:240-241. [обратно]

6. Срв. „Техниката е същността на всяко творчество“ (Барт 1991:344). [обратно]

7. В някои изследвания (вж. Петров 2000) се правят опити да се представят признаците на ДК. Тъй като проблемът е дискусионен, изграждането на общоприет модел на понятието е въпрос на предстоящи проучвания. [обратно]

 

 

© Ангел Петров, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 03. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2001, бр. 2-3.