ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА И КУЛТУРАТА НА НРБ В КОНТЕКСТА НА (НЕ)ПРОЧЕТЕНИТЕ АРХИВИ

Наталия Христова

web | НРБ-литературата

През последните двадесет години специалисти от различни хуманитарни дисциплини публикуваха изследвания, посветени на българското общество и културата от годините на социализма. Отделните екипи, както и индивидуалните разработки, понякога влизат в диалог, но по-често вървят успоредно и дори без да се познават и позовават едни на други. Това е един от проблемите, но не най-важният. По-тревожен е фактът, че нямаме представа докъде сме стигнали, кои въпроси сме развили по-цялостно, кои изобщо не сме формулирали. Не си оставяме време да погледнем собствените си проучвания, реконструкции, оценки и осмисляния и така рискуваме по-нататъшните ни търсения да са до известна степен хаотични и неплодотворни. Осезателна е потребността от провеждане на научна конференция, на която да проследим и отграничим създадените образи на социализма, да съпоставим различните портрети, да видим има ли съвпадащи характеристики, да оценим кой портрет е по-завършен и кой само етюден, кои образи са по-разпознаваеми, от кои групи и защо. Това ще позволи да обобщим направеното до момента и да определим кои от отграничените полета са по-бледи и къде би трябвало да насочим изследователските си усилия.

Националната академична кръгла маса Изследванията на литературата на НРБ: критически ракурси, инициирана от Пламен Дойнов в рамките на форума "Литературата на НРБ: история, понятия, подходи", е възможност да пристъпим към един, макар и не цялостен историографски преглед и оценка на публикациите, посветени на българската литература и култура през последните две десетилетия.

Следващият текст представя в хронологична последователност (водещ критерий при обособяването на периодите от последните две десетилетия е нивото на проучванията по темата) основните изследвания за българската култура от втората половина на ХХ в. в контекста на (не)прочетените архиви, без проследяванията и анализите да следват периодизацията на културата при социализма.

Първи период 1990-1995 г.

Това, в по-голямата си част, е времето на историците.

Преди тях бърза реакция проявява редколегията на Вести на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (ВС на БСП), която в кн. 2 и 3 на 1990 г. под заглавие "Политическото убийство на Александър Жендов" публикува Стенографския протокол на годишното отчетно-изборно събрание на първичната организация на Българската комунистическа партия (БКП) при Съюза на художниците в България (СХБ), състояло се на 7, 8 и 10 юли 1950 г. Разбира се, тази партия има привилегирован, единствен достъп до партийните архиви тогава и изпреварващата реакция изглежда естествена, въпреки че не това е водещият мотив. Става дума за ранната 1990-а, когато преименуваната БКП в БСП далеч не се е променила. Но властта е в реформаторите, в "перестройчиците", в антиживковистите и това обяснява ранната публикация на документа, силно компрометиращ Тодор Живков. Той има пряко участие в тази репресия - председателства комисията по обследването на Жендов и чете доклада й. Факт, който през целия период на управлението на Живков и особено до началото на 1960-те, му създава сериозни проблеми при общуването с художниците.

Следващите са Алберт Бенбасат и Анна Свиткова, които през 1992 г. издават "Случаят "Тютюн" 1951-1952 г. Стенограми, статии, рецензии, спомени" (1992). В изданието са включени повечето от документите, свързани със скандала, избухнал във връзка с обсъждането на романа "Тютюн" на Димитър Димов от началото на 1950-те.

От изследователите пръв и то по впечатляващо постсоциалистически (критично-аналитичен) начин пише/публикува Димитър Аврамов. Студиите му "Завръщане към естетиката" или бягство от нея? - Съдбата на една хуманитарна дисциплина" и "Неспокойната 1962 година - Гърчовете на протеста в клещите на тоталитарната идеология", поместени в книгата "Диалог между две изкуства" през 1993 г. (Аврамов 1993) и монографията "Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955-1965 г. Част първа" (Аврамов 1994) остават между най-добрите изследвания върху художествената култура от годините на социализма. И докато в първото издание позоваванията са предимно върху статии и дискусии от литературната периодика, то в монографията Димитър Аврамов използва и всъщност за първи път въвежда в употреба многобройни архивни документи от ЦК на БКП (отделите), фонда на Съюза на българските художници и Първичната партийна организация (ППО) при СБХ, художествени съвети, Общи художествени изложби (ОХИ), Съюза на българските писатели (СБП), ППО при СБП. В тези публикации, както и в откъсите от студията му в новото издание на неговата "Естетика на модерното изкуство" (2006) той представя процесите в българския художествен живот не парцелирано, какъвто на практика е стремежът на БКП още от 1950-те години - да раздели интелигенцията, за да се предпази от опасността за взаимодействие и организирано действие, което би застрашило донякъде властта, - а показва общите процеси, общите тенденции и принципи на управление и на художници, и на писатели, и на театрали. Този подход - да се използват архивни документи, публикации в периодичния печат, мемоари, писма, но и да се анализарат картини и литературни творби, да се представя историческия и общокултурен контекст - определено свързваме с Димитър Аврамов.

Историците, които (припомням казаното по-горе) проучват архивните документи и публикуват най-интензивно своите анализи на българската литература и култура през първите 5-6 години на 1990-те, в по-голямата си част нито забелязват, нито приемат, а още по-малко са готови да приложат подхода на Димитър Аврамов. Естествено, погледите (компенсаторно на предходния период) са насочени към управлението на културата, взаимоотношенията власт-интелигенция, политическата цензура и репресиите. Само подборно ще спомена първите публикации на Весела Чичовска - монографията Международна културна дейност на България 1944-1948 (Чичовска 1990), която всъщност е докторската й дисертация, защитена през 1988 г. и статията й Главлит. Формиране на единна цензурна система в България (1952-1956) (Чичовска 1991: 38-69), Ани Златева - Творческите организации и Отечественофронтовската власт 1944 г. (Златева 1993: 169 и сл.), Евгения Калинова - България и международните културни организации (средата на 50-те до средата на 60-те г.) (Калинова 1991: 20-30) (това е част от кандидатската й дисертация) и Българската култура през погледа на западноевропееца (Калинова 1993: 8-20), Наталия Христова. Трифон Кунев - "Ситни-дребни... като камилчета" (Христова 1993: 19-24); Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное народное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года) (Христова 1994а: 52-82); Словото между интелигенция и политика (Христова 1994б: 17-23).

Историците са професионално изкушени и забързано, задъхано се възползват от отварянето на партийните архиви - на Политбюро, ЦК, ППО-та, те са и убедени, че това е напълно достатъчно и изчерпва спецификата на историческото изследване. Осъзнаването на потребността да се запознаят с публикуваната художествена литература, произведенията на изобразителните изкуства, театъра, киното още не се е случило. Дори би могло да се каже, че преобладава съпротивата, категоричното противопоставяне на необходимостта това да се прави, макар и, естествено, като социологически прочит. При вербализирането на тази потребност, при констатацията, че изследване, в което произведенията са извън вниманието на анализатора, е непълно и хуманитарно недостатъчно, конфронтацията се засилва. Това продължава до голяма степен и днес.

В годините 1990-1995 динамиката, контролът, взаимовръзката идеология - политика - култура, драмата на интелектуалната адаптация, възсъздадени въз основа на прочетените първостепенни архиви и отчасти на позовавания на публикации в периодиката дава частична, фрагментарна представа за действителните литературни и културни случвания предимно за времето от 1944-а до началото на 1960-те. Въпреки че в пресата са публикувани не малко мемоарни разкази, те рядко се използват от историците.

Изключение е 50години "Стършел" (исторически етюд), публикуван в юбилейната книга на в. "Стършел" (Христова 1995: 38-116). Поръчката на редколегията е за 20-ина страници есе - възхвала, естествена за юбилей на вестника. В работата всъщност се проследява историята на сатиричния седмичник от появата му през февруари 1946-а до 1991 г. (когато престава да е издание на ЦК на БКП и издаването му се поема от ООД на работещите в него журналисти) по документи от фондовете на ПБ, ЦК, Съюз на българските журналисти (СБЖ), стенографски протоколи от заседания на редколегията и на партийната организация на "Стършел", СБП, и ППО на СБП И СБХ), както и чрез мемоарни разкази и актуални интервюта с основатели на вестника. Така, въпреки известното неудовлетворение на поръчителите и уговорката, че няма да се цитират много източници, за да не се нарушава веселия дух на изданието, е публикуван историческият етюд. В него са очертани основните тенденции и проблеми в българския художествен живот през целия период на социализма. През следващите години те се доразвиват и аргументират чрез повече архивни документи и други източници, но тезите по същество остават непроменени.

Втори период 1996-2000 г.

През него се дообогатява изворовата база - влизат в обращение нови документи както от партийните, така и от държавните, институционалните и частните архиви. Включват се и все повече публикации от периодичния печат, мемоари и проведени лични интервюта с представители на културния елит.

В годините 1996-2000 издаването на монографии е доста трудно начинание. Изследванията почти не се финансират - това важи не само за монографиите, а и за статии и студии - авторите често сами финансират списания и сборници. Причина са трудностите на прехода: либерализация на цените, намаляване на заплатите, фалити на банки. Търсенето и предлагането, т.е. пазарът става определящ за издателите. Науката и културата са изтласкани в периферията - както от издателствата, така и от научните и културните държавни институции.

И през този период продължават основно да работят историците, въпреки че броят им значително намалява¹.

Оттеглянето на някои от колегите от историята на културата се дължи на нежеланието и трудната мотивация да се изчитат стотици хиляди страници с документи и стенографски протоколи от заседания на ПБ, ЦК, културните отдели към ЦК, Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), Комитета за култура, пленуми, заседания на творческите съюзи, ППО на същите, открити партийни събрания, художествени и издателски съвети, за да се публикават 20-ина страници текст. Интересът към политическата, стопанската и историята на международните отношения става по-голям, а и те се работят много по-леко. Изходната позиция и оценките за тях са предимно негативни, докато за културата нещата не стоят така просто и еднозначно, въпреки че и в тези изследвания преобладават силно критичните подходи и негативните характеристики, тъй като във фокуса на вниманието на специалистите продължават да са властовите репресии и корективната/критична литература и култура (Христова 1997: 99-129; 1998б: 152-179; 1998в: 208-216; 2000а: 396-404; 1999: 155-166; 1998а: 111-133; 2000г: 51-59; 2000б: 205-226; 2000д: 72-80).

През този период силно нарасна общественият интерес към архивните документи. Любопитството какво е ставало в тъмните стаи на Партийния дом, в Министерския съвет, в Държавния съвет, на тайните (закрити) сбирки на партийните организации на творческите съюзи се засилва, особено в средите на интелигенцията, която не е познавала работата на тези институции и не е участвала в събранията и която и в онзи момент няма свободен достъп до архивите. Това до голяма степен предопределя и решението някои от публикациите да са с документални приложения. Поради ширещото се съмнение обаче, че историците подбират или манипулират архивите, документалното приложение на Власт и интелигенция. Българският скандал "Солженицин" 1970-1974 на издателство Аб, 2000 г. (Христова 2000в) не е според издателските изисквания, а в сканирани автентични документи.

И през 1995-2000 г. основно се изследва периода 1944-а - началото на 1960-те години. Документацията, както вече отбелязах, е огромна, хората са малко и е необходимо време по-подробно да се проучат тези години, за да се пристъпи към следващите. Картината на българската литература/художествена култура се обогатява, илюстрациите и позоваванията са повече, но няма нови тези. Силно изостава изследването на изобразителните изкуства, въпреки няколкото значими национални и международни проекта. Театърът и киното от годините на социализма все още са обект предимно на мемоарите, по-малко на анализи на отделните постановки или филми, документалното проучване предстои да започне през следващия период.

Определено се засилва интересът към гражданските действия на българските интелектуалци от края на периода 1988-1989 г. През 1997 г. Евгения Иванова публикува част първа на Българското дисидентство 1988-1989, което включва както интервюта с ключови фигури от неформалните организации, така и някои документи от личния архив на авторката. Твърде интересен и изцяло документален е сборникът Шесто управление срещу неформалните организаци в България 1988-1989 г. на фондация "Д-р Желю Желев", отпечатан също през 1997 г.

Оттеглянето на част от и без това малкото историци, които се занимат с история на културата доведе до включването на други изследователи - също историци, които обаче до този момент не са проявявали интерес към нея.

Трети период 2001-2005 г.

Така през следващия отграничен трети период 2001-2005 г. се появяват статии и монографии на Владимир Мигев - Българските писатели и политическият живот в България 1944-1970 г. (Мигев 2001) и някои глави и параграфи в Пражката пролет`68 и България (2005). Прави впечатление, че той е много търпелив и последователен проучвател на архивите, най-вече на СБП, ППО на СБП, ЦК и ПБ, но историческият му анализ представлява предимно хронологичен разказ/преразказ на документите. Все пак Вл. Мигев улеснява употребата на многобройни документи, чието проследяване в студии и статии на други автори е по-трудно. Спорни в неговите текстове са онези моменти, в които се опитва да проблематизира професионален литературен дебат. Той не го разбира до край и опростява анализа до квалификации от типа "ретроградни" и "прогресивномислещи", "леви" и "десни". Мигев е и един от най-ревностно протовопоставящите се на мнението, че историците би трябвало да включват в изследванията си и конкретния литературен/културен продукт.

През 2001 г. излиза от печат и книгата Литературните погроми. Поръчкови "убийства" в новата ни литература (Литературните 2001). В нея са събрани по-голямата част от т.нар. поръчкови статии, от началото на 1950-те до началото на 1980-те години, поместени в "Литературен фронт", "Народна младеж", "Отечествен фронт" и сп. "Ново време". Съставител и редактор на изданието е Иван Радев. Причислявам тази книга към архивните документи, тъй като те имат точно такъв характер и издирването им е съпроводено с добро познаване на репресиите към писатели или литературни творби от годините на социализма.

Интерес към включване на материали от архивите в изследванията си проявява и Александър Янакиев. През 2003 г. излиза от печат книгата му Синема bg. 100 години филмов процес. Личности/филми/кина (Янакиев 2003). Най-много документи и той използва, когато представя властовите репресии - спрян или недопуснат до екран български филм.

Със солидно документално приложение е и книгата Дечко Узунов. Памет и забрава. Едно изследване за изкуството в България с автори и съставители Аделина Филева и Ирина Генова (Узунов 2003).

Историците продължават да са водещи в документалния анализ на културата/литературата от годините на социализма. Все повече изследователите пристъпват към проучаването на следващите периоди - края на 1960-те, 1970-те и 1980-те години².

Такава е в най-общ вид равносметката за периода 2000-2005 г. По проблемите на българската култура/литература работят твърде малко автори (разбира се, през всички тези години продължават да пишат и други историци, които публикуват предимно в сборници от конференции, но те изследват или проблеми на регионалната история на културата, или не разширяват особено документалната база на изследванията си).

Четвърти период 2006-2012 г.

Определено може да се каже, че 2005-2006 г. е гранично време. През него се конституира Институтът за изследване на близкото минало, който събира екип от специалисти за целенасочено проучване на годините на социализма. В резултат през следващите години се публикуват Културният фронт на Иван Еленков (2008), както и колективните издания на История на Народна република България. Режимът и обществото (2009); НРБ от началото докрая (2011) - и двете последни издания включват самостойни части, посветени на българската култура с автори Иван Еленков и Пламен Дойнов; Българският соцреализъм 1956, 1988, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ на Пламен Дойнов (2011).

Появата на Института за изследване на близкото миналоактивизира Центъра заисторически и политологически изследвания на БСПи той прави проект Изследвания на историята на социализма в България в три части, като втората е посветена на времето от 1944 до 1989-а (Изследвания 2010). Тя също включва две студии за българската художествена култура през периода (Христова 2010в:158-177; 2010б: 429-464). Този финален (чисто хронологично, разбира се) период се характеризира с по-голяма интензивност на изследванията, с все по-засилен интерес към архивните документи вече не само от страна на историците, а и на литераторите.

Институтът за литература към БАН реализира свои проекти, сред които Антитоталитарната литература (2009). През 2008 г. във връзка с впечатляващо шумното отбелязване на 40-годишнината от 1968 г. беше създаден и документалния сайт "Пражка пролет 1968. Софийско лято" на Найо Тицин (2008).

Определено обаче най-активно и продуктивно работи департамент Нова българистика на НБУ, който в своята програма "Литературата на НРБ (1946-1990)" организира няколко модула, към които функционират по-малки проекти, чиито резултати се публикуват в няколко издателски поредици - Литературата на НРБ: история и теория (с четири книги до момента: Социалистическият реализъм: нови изследвания (1998), Соцреалистически канон / Алтернативен канон (2009), Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев (2009), Алтернативният канон: Поетите (Дойнов 2012), поредицата Библиотека "Личности" (със седем книги досега за водещи български поети (Кънчев 2008; Динков 2009; Теофилов 2009; Павлов 2009; Фотев 2010; Иванов 2010; Йосифова 2011). На всички поредици водещ редактор и съставител е Пламен Дойнов. Друга поредица е Годините на литературата(с водещи Михаил Неделчев и Пламен Дойнов) - със следните сборници до днес: 1907, 1910, 1956, 1968, 1989.

Тук специално внимание заслужават авторските публикации на Пламен Дойнов - както научно-изследователски, така и документални, придружени с въвеждащи студии. Той издава документалната поредица Червено на бяло: Литературен архив на НРБ (с книги досега - Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962) (Принудени 2010), Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958-1962) (2010) и Инкриминираният Иван Динков) (2011), както и появилото се извън специална поредица издание Другият "Тютюн": документи и спомени, съставено съвместно с Анна Свиткова (Другият 2010).

Налице са и опити за художествено-документална проза, в която са използвани подборно институционални (архиви на МВР и съдебни протоколи) и най-вече лични архиви (Александрова 2008).

И докато този синкретичен подход, при който много умело се съчетават литературоведските и документалните анализи, вглеждането и реконструкцията на българския литературен живот са по-задълбочени, по-плътни, по-обективирани, но и по-разбиращи, то преобладаващата част от историците продължават да пишат основно върху архивни документи и мемоари, като се позовават понякога на тези нови изследвания, но отново без да приемат или оспорват тези и подходи на авторите, а като продължават традицията да цитират предимно визирани факти. Това е характерно и за Вл. Мигев в частта за културата в книгата Полската криза, "Солидарност" и България (1980-1983) (Мигев 2008), и за Е. Калинова в монографията Българската култура и политическият императив 1944-1989 (Калинова 2011). Отделни автори изследват и други теми: Илияна Григорова - Комитетът за наука, изкуство и култура и издателското дело в България (1948-1950) (Григорова 2006: 633-656); Поля Иванова - Основни етапи в развитието на българската телевизия (1959-1989) (Иванова 2006: 690-702); Михаил Груев - Людмила Живкова - пътят към "Агни йога" (Груев 2006: 796-816); Евгения Калинова - Симбиозата власт-интелигенция в България през 70-те години на ХХ век (Калинова 2006: 770-795), както и другаде - Културнитеизмерения на кризата в България през първата половина на 80-те години (Калинова 2006: 188-203).

През този период се търсят нови теми, разширяват се източниците за изследване, като освен архивни документи се използват все повече публикации в периодиката, мемоари, актуални интервюта, конкретни литературни творби (Христова 2006в: 703-720; 2006г: 177-186; 2006б, 161-170; 2006а: 179-188; 2007а: 480-490; 2007в: 28-30; 2007б: 348-352; 2008а: 99-101; 2008б: 355-365; 2009б: 156-168; 2009а: 317-342; 2009в: 161-175; 1989; 2010а: 48-57; 2010г: 244-267; 2011а: 389-397; 2011в: 110-120; 2011б: 162-169).

През 2007 г. излиза от печат и Някога, в 89-а. Интервюта и репортажи от архива на журналистката от радио "Свободна Европа" Румяна Узунова (Някога 2007).

Равносметката

Видимо е, че за двадесет години сме успели да създадем най-обща картина на българския културен, предимно литературен, живот от годните на НРБ. Не малка част от архивните документи - предимно от Централния държавен архив на РБ - са прочетени и въведени в научна употреба. Въз основа на тях, както и на документи от Литературния музей, архива на БАН, критични статии и дискусии от специализираната периодика, мемоарите и само в отделни случаи (тук няма как отново да не спомена статии и книги на Пламен Дойнов) на конкретни анализи на литературни произведения, са назовани основни проблеми и тези, направена е частична селекция на най-значимите български поети и белетристи, характерни с корективното/критичното си творчество.

Все още непроучени докрай остават стенографските протоколи от заседанията на издателските и художествените съвети, личните архиви, не малка част от архивите на културните институции (въпреки че чрез Културният фронт на Иван Еленковосновната работа е свършена), на архивите на Държавна сигурност - основно непрочетени остават докладите на ресорните офицери за настроенията сред интелигенцията - отделно сред писатели, художници, театрали, кинотворци, музикални дейци, журналисти, както и към всички печатни издания и електронни медии.

Необходимо е и отново и по-спокойно да се прочетат т.нар. партийни архиви, особено от периода края на 1940-те - средата на 1950-те години, да се проследят по-прецизно механизмите както на управление и контрол на културата, така и политическия контекст, за да се възсъздаде една по-успокоена и по-нюансирана картина на художественото случване и преживените лични драми през този най-тежък период от годините на социализма.

Успоредно с това предстои да се изследва и масовата художествена/литературна продукция, която всъщност предоставя съществена информация за начините на идеологическо въздействие върху българите чрез художественото творчество.

Съвсем фрагментарно са проучени театъра, киното, изобразителните изкуства. Създаден е Музей на социалистическото изкуство, чиито експозиции не просто се критикуват, а почти изцяло отричат, без да е ясно, а при липсата на конкретни изследвания, е и невъзможно, да се каже как би трябвало те да изглеждат.

Още веднъж споделям убеждението, че е необходимо да се организира историографска конференция, за да се събере, подреди и осмисли направеното до момента и да се очертае една по-ясна и конкретна визия за насоките на бъдещите изследвания. Време е също да се направи поне опит за цялостен очерк на модерната и съвременната българска култура (от Освобождението до днес), за да се проследят както традициите, така и иновациите в нея. Необходимо е да се разгледа българската култура в европейски, източноевропейски и световен контекст, за да се отграничат и общите тенденции, и спецификите.

Направеното до момента не е малко, но очевидно предстои още твърде много, при това екипна, работа. Така бихме могли да получим няколко прочита на българската художествена култура и духовен живот в периода на НРБ, което би било адекватно на съвременните историографски тенденции и на съвременния ни живот.

БЕЛЕЖКИ

1. Весела Чичовска почина, за съжаление, а тя беше водещ специалист в изследването на българската култура от годините на социализма, въпреки че интересите й бяха предимно към функционирането на институциите и образователните политики до края на 1940-те години. Евгения Калинова продължи работата си по международните културни контакти, но стартирането на различни, при това международни проекти, като "България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии" провокира интереса й към теми, свързани с него (Калинова 2000: 418-424). [обратно]

2. Вече споменах книгите на Вл. Мигев. Е. Калинова е автор на параграфи и глави за политика и политика и култура от общото им с Искра Баева изследване (Калинова, Баева 2005), както и на очерка за българската култура след Втората световна война в т. 3 на История на българите (Калинова, Баева 2008). Също така Н. Христова (2001: 147-159; 2002в: 181-199; 2002а, 97-105; 2002б: 174-191; 2003б: 295-309; 2003а: 137-148; 2004а: 59-64; 2004б: 116-130; 2004в: 319-322; 2005б: 130-138; 2005а: 153-163, както и монографията (2005). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Аврамов 1993: Аврамов, Димитър. Диалог между две изкуства. София: Български писател, 1993.

Аврамов 1994: Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955-1965 г. Част първа. София: Наука и изкуство, 1994.

Александрова 2008: Александрова, Ивайла. Горещо червено. Пловдив: Жанет 45, 2008.

Антитоталитарната 2009: Антитоталитарната литература. Съст. Вихрен Чернокожев. София: Издателски център "Боян Пенев", 2009.

Беседи 2010: Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958-1962). Съст. П. Дойнов. София: Сиела, 2010.

Григорова 2006: Григорова, Илияна. Комитетът за наука, изкуство и култура и издателското дело в България (1948-1950). // Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, с. 633-656.

Груев 2006: Груев, Михаил. Людмила Живкова - пътят към "Агни йога". // Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, с. 796-816.

Динков 2009: Иван Динков в българската литература и култура. София, 2009.

Дойнов 2011: Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм 1956, 1988, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София: Сиела, 2011.

Дойнов 2012: Дойнов, Пламен. Алтернативният канон: Поетите. Нов български университет. София, 2012.

Другият 2010: Другият "Тютюн": документи и спомени. Съст. П. Дойнов, А. Свиткова. Монд Дипломатик: Несарт, 2010.

Еленков 2008: Еленков, Иван. Културният фронт. София: Сиела, 2008.

Златева 1993: Златева, Ани. Творческите организации и Отечественофронтовската власт 1944 г. // Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Том 2. София, 1993.

Иванов 2010: Биньо Иванов в българската литература и култура. София, 2010;

Иванова 2006: Иванова, Поля. Основни етапи в развитието на българската телевизия (1959-1989). // Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, с. 690-702.

Изследвания 2010: Изследвания на историята на социализма в България. София, 2010.

Инкриминираният 2011: Инкриминираният Иван Динков. Съст. П. Дойнов. София: Сиела, 2011.

История 2009: История на Народна република България. Режимът и обществото. София: Сиела, 2009.

Йосифова 2011: Екатерина Йосифова в българската литература и култура. София, 2011.

Калинова, Баева 2005: Калинова, Евгения, Баева, Искра. Българските преходи 1939-2005. София: Парадигма, 2005.

Калинова, Баева 2008: Калинова, Евгения, Баева, Искра. Българската култура след Втората световна война. // История на българите. Том 3. София: Труд, Знание, 2008.

Калинова 1991: Калинова, Евгения. България и международните културни организации (средата на 50-те до средата на 60-те г.). // ВНР, 1991, с. 20-30.

Калинова 1993: Калинова, Евгения. Българската култура през погледа на западноевропееца. // История, 1993, № 3, с. 8-20.

Калинова 2000: Калинова, Евгения. Българският вариант на съветското размразяване в културата 1953-1963 г. // България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. София, 2000, с. 418-424.

Калинова 2006а: Калинова, Евгения. Културните измерения на кризата в България през първата половина на 80-те години. // Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев. Велико Търново, 2006, с. 188-203.

Калинова 2006б: Калинова, Евгения. Симбиозата власт-интелигенция в България през 70-те години на ХХ век. // Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, с. 770-795.

Калинова 2011: Калинова, Евгения. Българската култура и политическият императив 1944-1989. София: Парадигма, 2011.

Кънчев 2008: Николай Кънчев в българската литература и култура. София, 2008.

Литературните 2001: Литературните погроми. Поръчкови "убийства" в новата ни литература. Съст. Иван Радев. Велико Търново: Слово, 2001.

Между мечтата 2009: Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. София, 2009.

Мигев 2005: Мигев, Владимир. Българските писатели и политическият живот в България 1944-1970 г. София: ИК "КОТА", 2001.

Мигев 2008: Мигев, Владимир. Полската криза, "Солидарност" и България (1980-1983). София: УИ "Св. Климент Охридски", 2008.

НРБ 2011: НРБ от началото до края. София: Сиела, 2011.

Някога 2007: Някога, в 89-а. Интервюта и репортажи от архива на журналистката от радио "Свободна Европа" Румяна Узунова. Съст. Лиляна Александриева. Фондация "Д-р Желю Желев". София, 2007.

Павлов 2009: Константин Павлов в българската литература и култура. София, 2009;

Пражката 2005: Пражката пролет`68 и България. София: Изток-Запад, 2005.

Принудени 2010: Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Съст. П. Дойнов. София: Сиела, 2010.

Случаят 1992: Случаят "Тютюн" 1951-1952 г. Стенограми, статии, рецензии, спомени. Съст. А. Бенбасат, А. Свиткова. София: УИ "Климент Охридски", 1992.

Тицин 2008: Тицин, Найо. Пражка пролет 1968. Софийско лято, 2008 <http://1968bg.com> (23.06.2013).

Социалистическият 1998: Социалистическият реализъм: нови изследвания. София, 1998.

Соцреалистически 2009: Соцреалистически канон / Алтернативен канон. София, 2009.

Теофилов 2009: Иван Теофилов в българската литература и култура. София, 2009,

Узунов 2003: Дечко Узунов. Памет и забрава. Едно изследване за изкуството в България. Съст. А. Филева, И. Генова. София: АРС МИЛЕНИУМ МММ, 2003.

Фотев 2010: Христо Фотев в българската литература и култура. София, 2010;

Христова 1993: Христова, Наталия. Трифон Кунев - "Ситни-дребни... като камилчета". // Хемус, Будапеща, 1993, № 9, с. 19-24.

Христова 1994а: Христова, Наталия. Сатира и политическая пропаганда в Болгарии с обособления оппозиции до выборов ХХVI Обикновенное народное собрание (сентябрь-ноябрь 1945 года). // Bulgarian Historical Review (BHR), 1994, № 4, р. 52-82.

Христова 1994б: Христова, Наталия. Словото между интелигенция и политика. // Български наблюдател, 1994, № 9, с. 17-23.

Христова 1995: Христова, Наталия. 50 години "Стършел" (исторически етюд). // Гнездото на стършелите. София, 1995, с. 38-116.

Христова 1997: Христова, Наталия. Политика на "психотерапията". Щрихи към художествения живот в България в началото на 50-те години. // Лица на времето (Власт и опозиция). Том 2. София, 1997, с. 99-129.

Христова 1998а: Христова, Наталия. От маските до маскарада. Интелектуалците и предизвикателствата на социалната памет. // Епохи, 1998, 2, 111-133.

Христова 1998б: Христова, Наталия. "Социалистический реализм" и драма болгарского творца (середина 40-х - середина 50-х годов). // BHR, 1998, 1-2, 152-179.

Христова 1998в: Христова, Наталия. Художествената култура в България след Втората световна война - от европеизация към съветизация. // България в сферата на съветските интереси. София, 1998, с. 208-216.;

Христова 1999: Христова, Наталия. Власт и интелигенция в България след Втората световна война. // Ново време, 1999, с. 155-166.

Христова 2000а: Христова, Наталия. Българският интелектуалец пред проблема "социалистически реализъм". Драмата на адаптацията (средата на 40-те - началото на 50-те години). // България и Русия през ХХ век. София, 2000, с. 396-404.

Христова 2000б: Христова, Наталия. Власт и интелигенция. Българската 1968 г. // Исторически преглед, 2000, № 5-6, с. 205-226.;

Христова 2000в: Христова, Наталия. Власт и интелигенция. Българският скандал "Солженицин". 1970-1974. София, 2000.

Христова 2000г: Христова, Наталия. Власт и художествена интелигенция в България 1956-1958 година. // Проблеми на изкуството, 2000, № 3, с. 51-59.

Христова 2000д: Христова, Наталия. Трифон Кунев и пропагандно-психологическата съпротива срещу властта в България 1945-1946 г. // Българската опозиция и организираната съпротива в България 1944-1954 г. Сливен: ИК "Жажда", 2000, с. 72-80.

Христова 2001: Христова, Наталия. Българският художествен елит след Втората световна война - между идеите и идеологията. // ХХ век. Опит за равносметка. София, 2001, с. 147-159.

Христова 2002а: Христова, Наталия. Българският духовен елит и културните измерения на опозицията Изток-Запад през втората половина на ХХ век. // Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. София, 2002, с. 97-105;

Христова 2002б: Христова, Наталия. Политическа култура на българския духовен елит след Втората световна война. // Политическата култура - история и съвременност. София, 2002, 174-191.

Христова 2002в: Христова, Наталия. Споменът и забравата. Писателите и тяхната "мемоарна" памет. // Исторически преглед, 2002, № 3-4, с. 181-199.

Христова 2003а: Христова, Наталия. 120-годишният юбилей на Георги Димитров - повод за размисъл. // Георги Димитров - между възхвалата и отрицанието. София, 2003, с. 137-148.

Христова 2003б: Христова, Наталия. Политическа култура и интелектуални позиции в България през втората половина на ХХ век. // Collegium Germania 4. София, 2003, с. 295-309.

Христова 2004а: Христова, Наталия. Българският духовен елит и култура пред проблема "наше-чуждо" през ХХ в. // История, 2004, кн. 1, с. 59-64.

Христова 2004б: Христова, Наталия. Западната легитимация на късното българско "дисидентство". // Историческо бъдеще, София: Асоциация "Клио", 2004, № 1-2, с. 116-130.

Христова 2004в: Христова, Наталия. Трифон Кунев - обреченият на забрава. // Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Пазарджик: Регионален исторически музей - Пазарджик, 2004, с. 319-322.

Христова 2005а: Христова, Наталия. Конфликтът власт-интелигенция в България (1960-1961 г.). // Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. София, 2005, с. 153-163.

Христова 2005б: Христова, Натальия. Культура как оппозиция: роман "Лицо" Благи Димитровой (1982 г.) (документальное исследование). // Восточноевропейские исследования. Международный журнал по социальным и гуманитарным наукам, 2005, № 2, с. 130-138.

Христова 2005в: Христова, Наталия. Специфика на българското "дисидентство". Власт и интелигенция 1956-1989. Пловдив: Летера, 2005.

Христова 2006а: Христова, Наталия. "Езоповият език" и неговите "преводачи". // Сборник в чест на доц. Минчо Минчев. Велико Търново, 2006, с. 179-188.

Христова 2006б: Христова, Наталия. "Като малко нещо интелигентен син на своя народ..." Илия Бешков за българо-югославските отношения (средата на 40-те - средата на 50-те години на ХХ век). // Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. София, 2006, с. 161-170.

Христова 2006в: Христова, Наталия. "Недостоверен случай". // Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София, 2006, с. 703-720.

Христова 2006г: Христова, Наталия. Нови подходи в осмислянето на модерната българска култура. // Историческата наука в България - състояние и перспективи. София, 2006, с. 177-186.

Христова 2007а: Христова, Наталия. Интелектуалната бохема в София през 50-те - 70-те години на ХХ век. // Модернизацията на България и Габрово 1878-2006, Велико Търново, 2007, с. 480-490.

Христова 2007б: Христова, Наталия. Ретроспективен и съвременен поглед върху проблема "За ценностните филтри в културата" . // Българската култура между държавата и пазара. София: ИК ИФИ-БАН, 2007, с. 348-352.

Христова 2007в: Христова, Наталия. Феноменът Радой Ралин. // Историята, 2007, кн. 2, с. 28-30.

Христова 2008а: Христова, Наталия. Има ли българската култура проблем с европейската си идентичност? // Европа като културно пространство. Благоевград, 2008, с. 99-101.

Христова 2008б: Христова, Наталия. Митът за всеобщия конформизъм на българските интелектуалци през втората половина на ХХ век. // Известия на Българското историческо дружество. Том 40. Институт по история при БАН, 2008, с. 355-365.

Христова 2009а: Христова, Наталия. Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник "Народна култура" 1986-1989 г. // Толерантният националист. София: Парадигма, 2009, с. 317-342.

Христова 2009б: Христова, Наталия. Промени в българския културен живот и менталните нагласи на художествения елит 1987-1989 г. // България и Русия - между признателността и прагматизма. Университетско издателство на СУ "Св. Кл. Охридски", 2009, с. 156-168.

Христова 2009в: Христова, Наталия. "Тоталитарни" и "антитоталитарни" рефлексии в българските медийни дебати за 1968 година. // Антитоталитарната литература. София: ИЦ "Боян Пенев", 2009, с. 161-175.;

Христова 2010а: Христова, Наталия. "Вариации" на тема 1989 година. // 1989. Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. София: Сиела, 2010, с. 48-57.

Христова 2010б: Христова, Наталия.Динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти (1944-1989 г.). // Идеологически, идеен и ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. София, 2010, с. 429-464.

Христова 2010в: Христова, Наталия.Изследвания на историята на социализма в България. // Идеологически, идеен и ценностен свят на българите през втората половина на ХХ век. София, 2010.

Христова 2010г: Христова, Наталия. Театралите и властта в началото на 60-те години на ХХ век: спомени за конфликти, конфликт на спомените. // МИФ 15, София: Издателство на НБУ, 2010, с. 244-267.

Христова 2011а: Христова, Наталия. Българската култура през ХХ век между Запада и геополитическия Изток: идентификационни характеристики. // България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания. София, 2011, с. 389-397.

Христова 2011б: Христова, Наталия. "Вариация" 2 на тема 1989 година. // Призвание и всеотдайност. Сборник в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. дин Витка Тошкова. София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2011, с. 162-169. Също: НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. Варна: LiterNet, 2013 <https://liternet.bg/publish28/natalia-hristova/dobri-zhotev.htm> (24.06.2013).

Христова 2011в: Христова, Наталия. "Вариация" 3 на тема 1989 година (Константин Павлов). // Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2011, с. 110-120.

Чичовска 1990: Чичовска, Весела. Международна културна дейност на България 1944-1948. София: Издателство на БАН, 1990.

Чичовска 1991: Чичовска, Весела. Главлит. Формиране на единна цензурна система в България (1952-1956). // Исторически преглед, 1991, № 10, с. 38-69.

Янакиев 2003: Янакиев, Александър. Синема bg. 100 години филмов процес. Личности, филми, кина. София: Титра, 2003.

© Наталия Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2013, № 6 (163)
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2013
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Съставител Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, Варна: Силуети, 2013.