Визма Белшевица е родена през 1931 г. в Рига в семейство на работници. Завършва индустриалното училище по полиграфия, а след това и Московския литературен институт "Максим Горки". В младостта си Белшевица работи във вестници и като училищен администратор. Член е на Латвийската академия на науките (1990), била е председател на латвийския ПЕН-клуб (1988-1990). Първите й стихотворения са публикувани в края на 40-те години на миналия век, но първата й поетична книга излиза едва в средата на 50-те. Първите й книги са нежни и лирични, но през 1969 г. излиза сборникът й "Пръстен на годините", който всява паника в тогавашното комунистическо ръководство. До 1976 г. на поетесата е отнето правото да публикува каквото и да е. Антируските навеи в книгата й в онзи период могат да доведат и до физическото й унищожаване, но съдбата е благосклонна към поетесата. За съжаление, това не се отнася и до сина й - талантливият поет Клавс Елсбергс (1959-1987), който загива при неизяснени и досега обстоятелства. Въпреки всичко поезията на Визма Белшевица не може да бъде наречена само "съпротивителна". Тя се характеризира с висока поетична култура и мисловност. По време на наложеното принудително мълчание Визма Белшевица усилено превежда творби на Шекспир, Данте, Пушкин, По, Рембо, Елиът и др. На няколко пъти е номинирана за Нобелова награда. Умира през 2005 г.

ПОЕЗИЯ

В превод на Аксиния Михайлова - от латвийски

Стихове
  На моя любим
  Разделяне на собствеността
  Движа се сред думите, както влюбените...
  Мрачен сезон
  Ти не разбираш за какво копнея...
  Признателност

---

© Електронно издателство
LiterNet, 2010