РАЗДЕЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА

web

Ще се разделим и ще поделим и общата ни собственост.
Ами белите лебеди от онзи ден,
плъзгащи се сред ледените късове в сумрачния канал.
Единият е за теб, другият - за мен? Но нали двойките лебеди
не се разделят никога.
За теб лебедите, а за мен вледеняващите им викове,
тези нежни тела на хармонията? Ти ще имаш
неми лебеди, а аз единствен вик и тръпка секнала,
подобно ехо на любов потъпкана
през нескончаемата нощ на вечността, нали?
                    След малко ще се разделим.
Разрязано на две е езерото, ръцете ни нарязани
от острието на вълните. Дали е кръв това или е залезът,
от пръстите ни който се отцежда? Смълчана привечер,
ще я разкъсаме в средата. И нека мъглата,
тази пленница тъжна на тръстики крайбрежни, да стене,
като агне да блее, сред ресите върбови изгубено...

© Визма Белшевица
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2010, № 5 (126)