 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ти не разбираш за какво копнея.
Да поседя за малко върху някой камък. Човек се чувства добре
от мълчанието на камъка. Да бъдеш сам
и заедно в същото време.
После да си представиш съболезнованието на камъка,
когато попитам дали ме обичаш. Няма отговор.
Няма отказ на протегната ръка.
Само мек комфорт: не бъди тъжен,
когато денят леко се приплъзва
към студенината на здрача...
Не бъди гневен. Зная,
че не трябва да копнея толкова силно.
© Визма Белшевица
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2010, № 5 (126)