Благовеста Иванова

web

Издирването на християнските храмове, в които металът е основен, има за цел събиране на материал за аналогии на българския храм "Св. Стефан" в Истанбул с други подобни паметници в света¹.

В самия край на ХІХ в. художествените тенденции в храмовата архитектура в Европа са свързани с историческите стилове. В този смисъл "Св. Стефан" не прави изключение. Използването на метала за декоративни цели в архитектурата също така не е изключение, а характерна за времето особеност. Не са изключение и християнските храмове, синагогите, гражданската архитектура в Латинска Америка и Африка² (15. C. F. M. n.d.; Railway 2007; Iglesia de las Mercedes n.d.), обществената (в това число и строежа на училища) и промишлената архитектура, в които доминира металът. Съществуват и храмове, изцяло сглобени от метал.

Особеностите на подобно строителство са свързани с индустриализацията, мисионерската религиозна дейност в отдалечени от Европа райони и свързаната с тях необходимост от бързо издигане на сгради.

Понтонен храм в Шотландия

Строителството на храмове, в които металът е основен материал, или са сглобени изцяло от метал, е известно още през първата половина на ХІХ в. Един от най-ранните примери на църква от стомана e датираният преди 1840 г. понтонен храм в Шотландия, без видими претенции за специфичен архитектурен и художествен облик (Towing n.d.).

Понтонната стоманена църква в езерото Сънарт, Шотландия

Православни храмове в Русия

През ХІХ в. в Руската империя са построени две църкви от желязо. Най-ранен е храмът "Св. Преображение Господне" в град Динабург (днешен Даугавпилс) в Латвия, осветен през 1871 г. (13 х 9 м), облицован с чугун и листово желязо. През 1904 г. той е пренесен в Цар-Град, днешният Ерсика, което показва практиката по отношение на една от функционалните особености на изградената изцяло от метал архитектура (Стойко б.г.; Петровский 2005)

Храмът "Св. Преображение Господне" в Ерсика
(Благодаря на Елена Петроченко от гр. Даувгапилс, Латвия, за любезно предоставената фотография)

По същото време, 1867-1871 г., в Киев е построена църквата "Св. Йоан Златоуст"³, която претендира за първата сглобяема желязна култова постройка в Руската империя. Отделни части от конструкцията й са създадени в Санкт Петербург по технология на инженер Никелс. Архитект е В. Юргенс, размерите й са били 28 х 13 м. Характерна е високата влажност вътре, поради което е съборена през 1934 г. (Фонтаний 2003).

Бюрото на Густав Айфел и разпространението на стоманените храмове в Латинска Америка и Югоизточна Азия

През 60-те години на ХІХ в. Густав Айфел проектира с метални конструкции църквата "Нотр дам де Шамп" (1867 г.) и "Св. Йосиф" (арх. Огюст Пере, 1868-1869 г.), и двете в Париж. През 1875 г. в бюрото на известния инженер са проектирани още три църкви, изцяло от желязо, за Латинска Америка: "Сан Марко" в Ариджа - Чили, в Тачна - Перу и "Св. Себастиан" в Манила - Филипините (построена през 1891). Малко по-късно, през 1884 г. е проектирана (построена през 1897) сградата на храма "Санта Барбара" за град Санта Розалия в Мексико (вж. ил. в Иванова 2008), (Boyken 1988, 1989: 206-207; Charpentes 2003).

Само един от храмовете от ХІХ в., този в Греша - Коста Рика е проектиран и произведен в Белгия (Arias n.d. и довършен в Италия (Barquero without year).

Съоръженията на Густав Айфел имат най-голям дял в този тип сгради. Те са предназначени за Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Океания. Наред с железните църкви, неговото бюро проектира синагоги, галерии, гари, пазари, сгради на митници, някои от които и за Франция (гарата в Будапеща, гара и локомотивно депо във Франция).

Най-забележителното произведение на Айфел е църквата "Сан Марко" в Ариджа, Чили в стил неоготика (вж. ил. в Иванова 2008) с план във формата на латински кръст. Тя се намира в центъра на града и досега няма изразени проблеми за повишена влажност или корозия. Орнаменталната декоративна стенна украса с гръцки кръстове и с релефни готически арки от метал изцяло напомня каменни ажури. Вътрешното пространство е значително по-опростено откъм декорация. В него ясно личат особеностите на конструкцията - по-високият централен кораб и по-ниските странични, характерни за базиликата. Сред художествените елементи са стилизирани равностранни кръстове, вписани в преградните решетки, и обобщени образи на раннохристиянски символи като рибите около кръста, разположен високо в предабсидното пространство. Самите риби представляват бегъл стилов намек за сецесион. Таванът на храма е оформен с рифелувана ламарина, колоните са профилирани, прозорците са с цветни стъкла, поради което пространството като цяло представлява странна комбинация от стилове и материали.

Храмът "Сан Марко" в Ариджа - Чили, интериор

Не успях да открия никакви сведения за проектираната от Густав Айфел църква в Тачна. Градът е разположен в южната част на Перу, близо до границата с Чили и е наблизо до Ариджа. От средата на ХІХ в. двата града са свързани с железница. Не е съвсем ясно кога са завършени храмовете, но строежът им показва, че транспортирането на сглобяемите детайли за култова архитектура не е било проблем около времето на Тихоокеанската война 1879-1883 г., в която Чили предприема военни действия срещу Перу за залежите на селитра. Тези факти очертават най-важната причина за производство на стоманени храмове през ХІХ в., както ще видим по-долу.

Църквата "Сан Себастиан" в Манила е известна като втората постройка в света от желязо след Айфеловата кула и като първата желязна църква в Азия. Нейната история напомня етапите на строеж на "Св. Стефан" - дървена и каменна сгради, преди металната постройка да бъде изградена върху свлачището на Златния рог. В Манила на мястото на съвременния храм първоначално е имало дървена църква, която изгаря през 1651 г. по време на китайското въстание. Построената на нейно място каменна е съборена по време на земетресенията през 1859, 1863 и 1880 г. Идеята за строеж на църква от желязо, която да бъде по-устойчива на пожарите и земетресенията в района, е на испанския архитект Дженеро Паласио (Genero Palacios). Той е автор на цялостния облик на храма в стил неоготика и необарок. Стоманата за него е произведена в "Societe Anonime des Enterprises de Travaux Publiques in Brussels", Белгия, а конструктор е отново Густав Айфел. Строителният надзор е извършен от двама белгийски инженери, а работата завършва през 1891 г.

Стоманената конструкция на църквата "Сан Себастиан"

Смята се, че църквата "Сан Себастиан" е най-големият храм от желязо. Тя тежи 100 т, а по сведения на Иммо Бойкен, тази в Перу е 44 т (Boyken 1988, 1989: 206). Храмът е достоен съперник на българския "Св. Стефан" в Истанбул (500 т), поради множество сходства: планът във формата на латински кръст; фронтонът в северния и южния край на трансепта; орнаментираните фасади; оформеният с метал и мрамор интериор. Архитектурните особености на "Сан Себастиан" показват, че желязото е използвано подобно на камък, а съчетаването му с мрамор в интериора засилва този ефект. За българската църква в Истанбул също е характерно използването на чугунени отливки в украсите на фасадите, които създават внушение за каменни, както и мраморните облицовки в интериора. За разлика от храма в Манила, металните детайли на фасадите и в интериора на "Св. Стефан" притежават значително по-богата орнаментика и са значително по-сложни според изпълнението си, което го прави уникален.

Храмът "Сан Себастиан" в Манила, Филипините

Завършеният вид на сградата в Манила до голяма степен повтаря нейната конструкция. Използването на готическите арки, които се виждат на фасадите, така и в свода на централния кораб на вече завършената църква, е приложено като основен принцип в конструкцията. Неприкриването, а дори изтъкването им във вид на нервюри, говори за приложението на конструктивните елементи в интериора.

Интериор на църквата "Сан Себастиан"

Еднокорабната църква "Санта Барбара" в град Санта Розалия на Калифорнийския залив в Мексико е изпълнена от готови елементи от галванизиран метал. Прави впечатление, че за разлика от нея, другите обществени сгради в града, плод на френската култура и архитектура, са традиционни като материал и тя е единствена по рода си. За особеностите на църквата "Санта Барбара" е важна проектната идея, чийто автор е най-голямото предизвикателство в конструктивната и стиловата промяна на архитектурата в третата четвърт на ХІХ в. Проектирана е също от Александър Гюстав Айфел през 1884 г. и е осъществявана в продължение на две години специално за ХІІ Световно промишлено изложение в Париж през 1889 г. (Iglesia Santa Barbara n.d.).

Подобно на "Св. Стефан", след като църквата била проектирана, тя е издигната на мястото, където са произведени нейните елементи. След това е купена за град Санта Розалия и е разглобена, превозена е с кораб. Храмът е действащ и досега и е в добро състояние. Той е пример за функционална архитектура с ненатрапваща се художествена украса.

"Санта Барбара" в Санта Розалия, Мексико, интериор

Смята се, че и за трите църкви Айфел използва еднотипни готови елементи от метал, които замисля да представи на Световното изложение в Париж през 1889 г. Както личи от анализа на трите различни по план и художествени особености сгради, еднаквите елементи са използвани за конструкциите, прикрити са и не оформят цялостното им внушение. От примерите също се вижда, че отделни конструктивни елементи са включени в декоративната украса.

Производството на конструктивните и декоративните елементи от метал в проектите на Айфел във Франция и сглобяването на храмовете на друго място неизбежно довежда до пренос на идеи от "центъра" към "периферията". Тази особеност е характерна за колониалната архитектура. Подобна тенденция проличава и в църквата "Св. Стефан", която е проектирана в известната с работата си с метални конструкции фирма "Рудолф Филип Ваагнер" в Австрия, по архитектурен проект на Ховсеп Азнавур. С плана във формата на латински кръст и характерната за историзма и еклектиката в края на ХІХ в. декоративна украса, тя няма връзка с типологичните и стиловите особености на византийската църковна архитектура, която пряко кореспондира с литургията. Един от примерите за преноса на идеята и нейното осъществяване личи особено ясно в различния характер на някои декоративни елементи, като ангелските лица например. Създадени по един образец в Австрия и Русия, ангелските лица от метал във външната украса и от дърво в иконостаса, са различни според визията и внушението си. По този начин духът на мястото на създаване се пренася и оформя в новата среда без връзка с местната историческа традиция.

Поради употребата на метални облицовки за външните фасади в повечето църкви художествената украса е сведена до минимум. Сред всички разгледани паметници "Св. Стефан" е характерен с много добре оформени в пластично отношение детайли. До него се приближава храмът в Манила.

Металната църковна архитектура не се свързва с дълговечността, каквато идея има всеки храм. За нея се смята, че тя винаги може да бъде разглобена и преместена, както показва практиката с църквата в Ерсика, което се потвърждава и от документи, свързани със "Св. Стефан".

В подкрепа на тезата за дълговечността и духът на мястото е и случаят с "Храма на Милосърдието" ("Iglesia de la Nuestra Señora de las Mercedes") в град Греша (Grecia) в Коста Рика. Този пример показва как на едно и също място последователно се издигат храмове от различни материали, според възможностите на населението. Храмът на милосърдието е построен през 1838 г. в чест на Гърция, а може би и с преселници от наскоро освободената от османско владичество балканска страна. Характерът на мястото има значение, тъй като поминъкът на преселниците в областта на земеделието по това време е добивът на захар и кафе, а в индустрията - текстила и металите. Първоначално е построена малка дървена църква с плетен покрив от палмови клони. След земетресение, през 1890 г. е взето решение за построяване на нова църква с метална конструкция и с устойчив на земетресения покрив. През 1891 г. е подписан договор с белгийска компания (Iglesia de las Mercedes without year). Храмът е построен от железни елементи, докарани с кораби от Белгия през 1892 г. до пристанището Пуерто Лимон на източния бряг. Църквата е трикорабна базилика. Стилът е неоготика и е без връзка с историческите архитектурни и художествени традиции на преселническото население. Централната фасада, фланкирана с две камбанарии, е украсена с висок готически портал. Фасадите са обшити с плоскости, съединени с нитове. Вътрешното пространство е лишено от специфична украса. Този пример също напомня за етапите на строителство на българския храм на брега на Златния рог, с тази разлика, че храмът в Цариград е предназначен за земи, в които християнското население е било основно.

Историческите условия на живот на българското население в града, сърцето на Византийската империя и впоследствие, сърцето на Османската империя, поставят българското население в невъзможност българската "народна църква" да бъде построена според православната християнска традиция. Тук се намесват важни фактори като особеностите на терена, трудностите около финансирането, бързината на реализацията на проекта. Те са съществени и за определянето на типа на материала. Австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" с високите си цени на метала за оформянето на интериора изпълнява поръчката при неблагоприятни за българското правителство условия. Въпреки че тя е специализирана в работата по метални конструкции, "Св. Стефан" е единственият храм на тази фирма. Сравнението на художествената украса обаче показва, че от платените огромни суми за вътрешното оформление, храмът само печели. Неслучайно той е единственият в света плод на индустриализацията с толкова богата пластична украса, което го прави достоен да бъде определен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

Църквата в Греша, Коста Рика

Проектите за сгради от желязо на Айфел не са единствените в света, но той се налага като водещ, благодарение на представянето на църквите на Световното изложение, както и на проектирането на други обществени сгради и инженерни съоръжения. През 1879-1883 г. в Кейптаун, ЮАР е построена църквата "Св. Матю" от рифелувана ламарина. Архитект е Джон Нортън от Лондон. Построена е за 13 000 паунда и поради много скъпата й подръжка е съборена през 1960 г. (Thornburgh 2006).

Както установихме, през ХІХ в. сглобяемата църковна архитектура е в руслото на историзма или не се отличава с художествените си особености. Конструкциите не са изцяло прикрити. Характерът на материала става част от художествения облик на храмовете.

Традицията за употреба на стомана за строеж на храмове през ХХ в.

Църквата "Сент Барб дьо Крюсн" във френския департамент Мьорт-е-Мозел областта Крюсн, Лотарингия (вж. ил. в Иванова 2008), наречена на закрилницата на миньорите Света Барбара, е последната църква, в която намира място традицията на храмовата архитектура от желязо през ХІХ в., въпреки че е по-късна. Тя е замислена като мисионерски храм за френските колонии. Проектирана е от архитектите Клод Роб и Алфонс Фено от фирма "Вендел" в Аянж (Claude Robbe and Alphonse Fenaux,Wendel à Hayange). Изпълнена е във фабриката на Толерие Фердинанд Фило (Ferdinand Fillod) със седалище в Сент Амур, Франция през 1938 г. Църквата представлява трикорабна базилика, с размери 31,75 м х 9,20 м, с тристенна абсида. Страничните кораби са значително по-ниски от централния и създават впечатление на обиколни галерии. Като по-късна постройка, тя носи в себе си изживяната в началото на ХХ в. традиция на прилагането на желязото, подобно на бетон. Иммо Бойкен сравнява паметника с авангардния проект на Огюст Пере от началото на ХХ в. - фасадната плоскост на известния гараж на ул. "Понтийо" в Париж от 1905 г., която е повлияна от стила "ар нуво" и построената от същия архитект църква "Санта Тереза Монтмагни" през 1926 г. В тази фасада са обединени конструктивната и художествената задача на бетона чрез правоъгълните форми и внушението за гладки, изчистени от детайли стени (Boyken 1988, 1989: 192).

Конструкцията на храма "Сент Барб" в Крюсн

С преодоляването на традиционната за църковната архитектура форма, с предизвикателната си линеарност и стилизация на готическите форми, архитектурата на храма "Сент Барб" се намира на границата между ХІХ и ХХ в. - историзма и рационализма в оформянето на храмовото пространство. Тя не е замислена в светлината на съвременните за архитектурата от желязо концепции, защото е предназначена за френските колонии. Подобно на пробното сглобяване на "Св. Стефан" във фабриката на фирмата "Ваагнер", "Сент Барб" е временно сглобен в Крюсн с рекламна цел, като е било предвидено храмът да отпътува за някоя от френските колонии. Той остава недовършен и идеята за износ на храмове не е осъществена поради началото на Втората световна война. Като паметник на архитектурата на Франция храмът, който години наред е бил в тежко състояние, сега е реставриран (L'Éeglise Sainte-Barbe n.d.).

"Сент Барб" след реставрацията

Според изследователя на храмовете от метал Иммо Бойкен, българската църква има много по-големи възможности за дълговечност пред въздействието на корозията във влажния климат край Златния рог, поради разумно замисленото проветрение на двойните стени с въздушния слой между тях. В църквата в Крюсн колоните възпират свободната циркулация на въздуха. Отново според Бойкен, църквата "Св. Стефан" има и друго предимство - всички части на конструкцията са занитени така, че тя да бъде като едно цялостно тяло, което има равно разпределен натиск върху фундамента и при земетресение, което в Константинопол не е рядкост, създава възможност за най-голяма сигурност срещу увреждане. Според него, проблемът на храма се състои в това, че в "твърдо зависещото цяло" няма нито една фуга за движение, което довежда до дълбоки процепи, които не са скъсали нитовете, а са се получили напречно между металните части. Бойкен достига до това заключение благодарение от предоставените му от Волфганг Мюлер-Винер от Дармщад снимки (Boyken 1988, 1989: 209).

Църквите "Сан Марко" в Ариджа, Чили, "Сан Себастиан" в Манила, Филипините, "Сент Барб" в Крюсн, Франция и "Св. Стефан" в Истанбул, Турция са идейно близки според художественото си внушение. В тях желязото не е изявено в своята същност, а е използвано подобно на традиционния за ХІХ в. материал - камъка или гипса например.

От края на ХІХ в. съществува и друг вариант на употреба на желязото за църковно строителство. Това са съвсем непретенциозни църквици, за направата на които е използвана рифелувана ламарина. Подобна продукция води началото си от Англия. Тя е свързана с развитието на манифактурното производство, с неговия износ зад граница, а също така и с миграциите на населението. Целите, задачите и функциите на подобна архитектура не са много различни от тези на разгледаните по-горе храмове. Те се различават от тях по липсата на художествена декорация.

Друг износител от Англия е Самуел Хеминг от Бристол, който транспортира църкви, магазини, хотели и вили в Австралия по море. Малки църкви от рифелувана ламарина са строени и в Англия като временни параклиси. Така например, през 1890 г. компанията "Хародс" купува около 130 църквици от рифелувана ламарина за обширната си дейност във връзка с недвижимите имоти.

Споменатите църкви в Русия, Чили, Перу, Коста Рика и Филипините, произведени в Русия, Франция, Англия и Белгия са отбелязани като интересни паметници и редки примери на църковната архитектура от желязо, включени са в електронни сайтове и в туристическите маршрути. В същото време те са примери, които показват, че българската църква в Цариград не е единствена. Транспортирането й от Виена до Цариград, което е много коментиран факт в историята на нейното строителство, не е чак толкова интересно, защото, както стана ясно, някои от храмове са пренесени на по-далечни разстояния и при по-сложни обстоятелства, също в разглобен вид, например в Латинска Америка.

Създаването на храма "Св. Стефан", подобно на разгледаните примери, е естествена закономерност на времето. Българската църква в Истанбул обаче, притежава една много съществена немаловажна особеност, която я отличава от останалите. Тя има богата пластична украса, която я прави уникална. "Св. Стефан" е единствената църква дело на специализираната в мостостроителството австрийска фирма "Рудолф Филип Ваагнер" за разлика от типовата църковна продукция на ателието на Айфел. Теглото на храма "Св. Стефан" е по-голямо от разгледаните - носещата конструкция и външната облицовка са 360 т, а вътрешната облицовка е 140 т.

Интересна подробност в днешно време е, че църкви от желязо продължават да се строят по необходимост и във връзка с бързи действия, което още веднъж потвърждава историческата традиция на ХІХ в. Такъв е случаят с църквата в град Спитак в Армения.

Църквата в град Спитак, Армения

Тя е построена след трагичното земетресение през 1988 г. и е облицована с метални листове от Узбекистан. В този случай не може да става въпрос за храм с художествена украса, но силно впечатление прави издигането на храма поради функционална необходимост при съблюдаване на традиционните особености на арменската църковна архитектура (Spitak 2005).

БЕЛЕЖКИ

1. Преговорите за неговото строителство от стомана с украса от чугун и цинк започват през 1892 г., договорът за конструкцията с австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" е сключен на 15.02.1893 г., договорът за изработване на облицовките в интериора - на 07.09.1894 г. Монтажът завършва през пролетта на 1896 г. (ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 120, л. 177, 184). [обратно]

2. Построени от ателието на Гюстав Айфел от модулни елементи. [обратно]

3. Цената й е 80 000 рубли. Храмът "Св. Стефан" струва на България 1 млн. франка. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Иванова 2008: Иванова, Благовеста. Българските старини в Царигград. // Електронно списание LiterNet, 14.05.2008, № 5 (102) <https://liternet.bg/publish22/b_ivanova/bylgarskite.htm> (02.03.2010).

Петровский 2005: Петровский, Юрий. Даугавпилсский кафедральный собор Cвятых благоверных князей Бориса и Глеба отмечает свое 100-летие. // Наша газета, 04.08.2005 <http://www.nasha.lv/article.php?id=555942&date=4-8-2005> (02.03.2010).

Стойко б.г.: Стойко, Михаил. Преображенский храм в Ерсике. // Латвийская православная церковь. Официальный сайт Латвийской Правoславной церквил. Б.г. <http://www.pravoslavie.lv/index.php?newid=190&id=179>(02.03.2010).

Фонтаний 2003: Фонтаний, Ек. Где живем? Была когда-то в Киеве церковь из... железа. // Сегодня, 28.06.2003, № 1487, Полоса 4.

Arias n.d.: Arias, Marcela. Grecia: town of contrasts. // Nirvana Newsletter <http://www.nirvanarealestate.com/email.htm> (02.03.2010).

Barquero n.d.: Barquero, Carlos Alberto Maroto. Why a Church of Iron? // The Mountain Howler, n.d. <http://www.mountainhowler.com/indexapril.html> (02.03.2010).

Boyken 1988, 1989: Boyken, I. Vorgefertigte Eisenkirchen, Jahrbuch des Sonderforschungsbereiches 315, Erhalten historisch bedeutsamer Bauwerke. Berlin: Ernst & Sohn Verlag, 1989.

Charpentes 2003: Charpentes metalliques. // Association Gustave Eiffel, 3 mars 2003 <http://www.gustaveeiffel.com/Ses_ouvrages/body_charpentes_m_talliques.html> (02.03.2010).

Iglesia de las Mercedes n.d.: Iglesia de las Mercedes. // Andalucia <http://www.andalucia.org/turismo-cultural/visitas/cordoba/iglesia-de-las-mercedes> (02.03.2010).

Iglesiá n.d.: Iglesiá Santa Barbara de Santa Rosaliá. // BajaQuest <http://www.bajaquest.com/santarosalia/baja06i_2.htm> (02.03.2010).

L'Eeglise Sainte-Barbe n.d.: L'Eeglise Sainte-Barbe de Crusnes (Meurthe-et-Moselle). Un prototype "tout acier" pour les colonies. // Patrimoine XXe <http://www.patrimoine-xx.culture.gouv.fr/pages/res_ste_barbe.html> (02.03.2010).

Railway 2007: Railway Station. Things To Do in Maputo. Maputo Travel Guide. Nossa Senhora da Conceicao - Cathedral. // Virtual Tourist Real Travelers-Real Info, 02.06.2007 <http://members.virtualtourist.com/m/p/m/355dfa/> (02.03.2010).

Santa Rosalia n.d.: Santa Rosalia. // Tour By Mexico <http://www.tourbymexico.com/bcs/starosal/starosal.htm> (02.03.2010).

Spitak 2005: Spitak Metal church. // One world Multimedia Blog, 12.11.2005 <http://oneworld.blogsome.com/2005/12/28/spitak-metal-church> (02.03.2010).

Thornburgh 2006: Thornburgh Richard. St. Matthew's, Kemptown. // My Brighton and Hove, 2006 <http://www.mybrightonandhove.org.uk/page_id__6575_path__0p114p457p939p.aspx> (02.03.2010).

Towing n.d.: Towing the Iron Church into Loch Sunart. // Am Baile highland history &culture <http://www.ambaile.org.uk/en/item/item_illustration.jsp?item_id=18467> (02.03.2010).

15. C. F. M. n.d.: 15. C. F. M. Railway Station. Maputo - Downtown Area, Time Out Magazine. Mocambique. // Time Out <http://www.timeout.co.mz/maputo/downtown.htm> (02.03.2010).

Централен държавен архив

ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 120, л. 177, 184.

© Благовеста Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125)