ШЕСТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Христо Беков се качи в тройката уморен. Цяла нощ бе прекарал в дискотека "Борледо". На сутринта се оказа без стотинка. За първи път от доста време насам се бе напил зверски и дори се бе заял с един от шефовете на СИК, Цеко. Не го спря предупреждението на собственика на луксозното заведение, Борьо Червения, че не бива да го дразни. Цеко имал "длан като самар" и удрял само веднъж.

Ботушите на Беков блестяха от чистота и това привлече вниманието на Силвия. Тя бързаше да не изтърве упражнение по физиотерапия в Полувисшия медицински институт, известен като "Мара Малеева". Бе отличничката на групата.

Въпреки че тролейбусът бе почти празен, Христо се бе насочил към нейната седалка. По нищо не личеше, че е пиян.

- Свободно ли е при вас?

Силвия не съумя да отговори.

- Мерси - каза той и седна до нея.

Бъдещата медсестра гледаше през прозореца Чифте баня. Спомни си, че е строена през римско време и народът грешно я смята за турска.

- На лекция ли?

Силвия притисна до гърдите си студентската папка, която непознатият вече бе разучил. Заприлича на героиня на Тургенев при запознанството й с деец на българското националноосвободително движение.

- На упражнение - гласът й бе тих.

- Упражненията са слабото ми място. Къде учиш?

Сепната от това, колко лесно Христо мина на "ти", Силвия му хвърли поглед крадешком. Направи й впечатление, че е уморен. Под тениската му се очертаваха силни мускули. Само с периферното си зрение мярна очите му.

- В "Мара Малеева". - Тя отметна косите си като пианистка и заедно с отговора й полъхна мирис на парфюм "Нина Ричи". На Христо му се зави свят, клепачите натежаха от махмурлийска нега. Примлясна тихичко два пъти и напразно опита да задържи очите си отворени.

Внезапно умората надделя и го застави с грациозно движение да легне в скута на вкаменилата се Силвия.

Тя с усилие помръдна нечовешки дългите си бедра, за да го намести по-удобно.

Институтът бе още далеч.

На една от спирките се качи тумба работници в неприятно понеделнишко настроение.

Част от тях тутакси насядаха, други се заоглеждаха за кондуктор, само чиновник с мазен поглед впи очи в Силвия.

"Мисли, че сме влюбени", рече си момичето. За по-малко от секунда й се прииска това наистина да бе така.

Христо сънуваше как пръсва черепа на Цеко с оловна тръба, закупена от Завода за оловни тръби и винкели. Пробълнува неясно: "Имал бил голяма ръка... Веднъж бил удрял..." И утихна.

Силвия спокойно оглеждаше фигурата му. Отбеляза твърд корем и навярно стегнат задник. Христо се размърда и несъзнателно плъзна ръка през кръста й. Момичето се напрегна, но не се съпротиви. Последваха няколко напразни опита да го събуди, но Христо само се протегна, доколкото му позволяваше позата, и заспа още по-дълбоко.

Тя го хвана за раменете и го раздруса.

Никакъв ефект.

Помисли, че истинските мъже се будят трудно.

Христо отвори едното си око. Щом зърна студентката, се изправи и разтърка клепачи.

- Аз... Слизам... - уведоми го тя.

Христо откри покана в тона й.

- Много се извинявам - още търкаше очите си.

- Няма нищо... Аз бях дотук... Е, довиждане...

Запъти се към вратата. Той се олюля незабележимо и я последва.

- Съжалявам... Ще ми простите ли? - подтичваше след нея.

Силвия го щадеше и не бързаше много. Иначе едва ли би я стигнал.

- Нищо особено не се е случило.

- Към "Марата" ли сме?

- Да. И закъснявам.

- Ще хвана такси.

- Не-не! - мина й през ум, че той едва ли щеше да пътува с тролейбус, ако имаше излишни пари.

- Но дотам е поне километър и половина! Не бих допуснал хубаво момиче като вас да бие толкова път пеша...

- Не, не... - махна с ръка Силвия.

Направи още няколко крачки. "Къде се губи това такси?", огледа се.

Появи се жълт "Деу Рейсър". Натовариха се, казаха на шофьора да побърза.

- До колко продължават лекциите ви?

- Късно... До пет и десет...

Христо неочаквано се приведе към Силвия и я целуна. Тя опита да се дръпне, но почувства желязната му прегръдка и езика, способен да строши зъбите й в случай на отказ. Нямаше мърдане. Зави й се свят. Притесни се дали ще успее да слезе от таксито, стане ли време. Нямаше да може да стои изправена.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001