СЕДЕМ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Вече втори час Дончо Кулишев седеше на ъгловия диван в своята обляна в слънце стая, вторачил празен поглед в учебника. Опитваше се да произведе някаква мисъл в главата си. За пети път подхвана изречението: "Колко точно народният будител е видял и оценил стъпалата, по които се слиза към родоотстъпничеството: най-напред е апатията към народното минало..." Разсея се и започна да следи една муха, която се занимаваше с далеч по-интригуващата дейност да пълзи по тапета.

Позвъни се. Звукът подейства на Дончо както динамитова шашка на анимационен герой. Бе му необходимо известно време да събере пръснатите из стаята свои крайници, преди да се затича по коридора.

Майка му, г-ца Милка Милева, вече бе успяла да отвори.

- Добър ден - ухили се Костадин Танков. - Доню тук ли е?

- Дончо е тука и учи за матура и никъде няма да ходи - тонът й далеч не бе любезен.

Дончо се промуши между майка си и вратата:

- К-к-к-какво има?

- Излез за малко, де! Да ти кажа нещо.

- Айде, две минути! И после да не се налага да ви прибирам от участъците! - каза г-ца Милка и отиде в кухнята да събори всички съдове.

Танков заговори бързо, защото знаеше от опит, че до следващото й появяване има около 10 секунди:

- Слушай сега. След половин час имаме съвещание в "Орхидеята". С Беков и Урумбашев надушихме един приятел като за нас. Обаче ще трябва да свършим работата скоростно. Човекът закъсал с някакви руснаци...

Откъм кухнята се дочуха стъпките на г-ца Милка.

- Чао значи! - викна Танков, затичал се надолу по стълбите, без да чака асансьора.

* * *

"Орхидеята" бе приютила три млади семейства с невръстните им отрочета и се бе превърнала в същинска фазанария. Групата се бе събрала на възможно най-отдалечената от тях маса. От дървото над нея постоянно падаха разни неща. Беков говореше:

- Нашият тарикат продава цигари. Има и няколко магазина: една мебелна къща и други работи. Та в тая мебелна къща скоро се разиграла срамна сцена. Трима руснаци нахълтали в кабинета му. Здравата се скарали.

- Кой ти каза? - прекъсна го Гошо Гаджонов, който поддържаше облика на одески мафиот и не се разделяше с коженото яке и каскета.

- Петя, гаджето на Урумбашев, бе! Нали работи там? - скара се Танка.

Компанията събра погледи върху Урумбашев. Той кимна на Христо да продължи.

- През стъклото видяла как един от руснаците шамаросал нашия авер. И казал: "Друг път да не си забравяш приятелите..."

- На български ли? - поинтересува се пак Гошо.

- На китайски - сопна се Беков. - Ще ме прекъсваш ли постоянно?

Млъкнаха, докато сервитьорката поднасяше мелба на Дончо Кулишев. После Танков реши да доразкаже:

- Изнася цигари в Русия. Сигурно е работил с братушките и внезапно си е наумил, че може и сам. Много е дебел наистина. Кара "Ламборджини"...

- Има ли си име? - прекъсна го Гошо.

- Стоян Карагьозов. - Христо този път не се поддаде на раздразнението. - Срещнахме се вчера с него. Поговорихме си. В началото не щеше да ни приема на сериозно, но го убедихме...

- Особено щом му тикнахме арбалета под носа - Урумбашев се чешеше с един пръст под пъпа.

- ... предложих му да го отървем от проблема. Някакви въпроси? Христо красноречиво се взря в очите на Гаджонов.

- Има. Как ще го отървем?

- Ще пречукаме навлеците.

- Доскоро обирахме лавки, сега афганци ще трепем - изрепчи се Гаджонов.

Христо махна презрително с ръка:

- Ако всички руски разбойници у нас бяха афганци, скапаната им война да беше спечелена за месец. След час Карагьозов ще ми каже къде се намират. Вие двамата, обърна се към Гаджонов и Дончо Кулишев, помислете до довечера. Ще се видим в "Борледо". И да не изпортите нещо, че първо вас ще гръмна.

* * *

Диджей Смайли, вече съвсем прегракнал, водеше дискотеката. Беков си помисли, че напълно разбира хората, които бяха стреляли по него. Един ей така бе вдигнал пистолета и бе го гръмнал в корема. За удоволствие. За свое удоволствие.

Дончо, Урумбашев, Гаджонов и Танков взеха по джин и се изнесоха в голямото антре до тоалетната, пазена от масивен кореец, политически бежанец от режима на Ким Ир Сен.

- Е, решихте ли се? - Христо се облегна на огледалото.

Четиримата го наобиколиха. Той продължи:

- Шест хиляди долара не са много за тройно убийство, но парите ни трябват. Другата седмица ще дойде оня боклук с автоматите. Нямаме ли гущери в брой, не знам!

Дончо зададе въпроса, който го мъчеше целия следобед:

- И к-к-кой ще ги гърми? Т-т-така де, имаме само един пистолет.

- Какво ще кажеш ти да я свършиш тая работа? - посочи го Христо Беков.

Дончо си спомни общия им сексуален "прощъпалник". Бяха на 14 години, платиха пет лева на някаква циганка. Спореха кой да е първи и той бе попитал: "А на м-м-майка к-к-какво да й кажа?". След вечерта с проститутката, тяхна връстница, но неимоверно по-опитна, Христо намрази курвите, Гошо Гаджонов се разгони съвсем, Коста Танков остана с убеждението, че жените миришат на гранясало олио, а Дончо се уплаши да не го вземат за безхарактерен. Урумбашев нищо не разбра.

- Добре де, ще ги г-г-гръмна.

* * *

В понеделник вечерта село Великан бе опустяло. Допреди ден беше трудно да минеш с мотоциклет на втора, без да сгазиш някого. Както обясни информаторът на Карагьозов, Великан живва само през уикендите. Селото бе вилна зона едновременно на Чирпан и на Димитровград. Къщата, наета от руснаците, бе в съседство с палата на димитровградския кмет.

Фиатчето на групата спря пред кметския гараж. Руското свърталище отсреща бе едноетажна постройка, порутена и занемарена. Светеше един от прозорците. Отвътре изригваше диско в стил "Веселые ребята".

- Ей това там е външният кенеф - каза Беков. - Тъмно е колкото си искаш, проблеми няма да има. Сигурно смучат свинете, все ще излезе някой да пусне вода. Аз го удрям с тръбата и влизаме. С останалите двама обаче трябва да се внимава. Предполагам, оръжието няма да им е под ръка, но трябва да се стреля точно. Ще се оправиш ли? - обърна се към Дончо.

- Да, бе, да!

- Хайде тогава!

Беков застана вляво от вратата, за да може да мине откъм гърба на жертвата, останалите четирима се спотаиха в сянката около дъсчения клозет.

Руснаците фиркаха като за световно първенство по надпиване. Касетофонът се давеше от високите децибели, но никой не се сещаше да го намали. На груба маса с изпонарязана мушама бе поставена полупразна бутилка от фанта, пълна с безцветна течност. За мезе ръфаха биренки. Не си даваха труда да ги белят.Бяха прекомерно богати и търсещи екзотика в тъй наричания от тях "бийт туризъм", лишавайки се от какъвто и да е било комфорт, а също така и от евентуални срещи с Интерпол и местни бандюги.

Христо се опита да разбере къде крият оръжието си. На масата не беше, не се виждаше и на леглото, нито по столовете. В гардероба е, реши. Нали винаги можеше да надникне любопитен комшия. Двама от пиячите бяха по ризи с къс ръкав, а под пуловера на третия не се забелязваше характерната подутина.

Прецени, че не би се справил с когото и да е от тях, освен от засада. Видът им на редови служители в "Неохим", прекарващи отпуската си на село, му се стори измамен. В жилавите им тела чакаше случай да се изяви богатирска сила..

Единият се изправи и със залитване се отправи към изхода.

Беков се дръпна в сянката и долепи гръб към кирпичената стена.

Руснакът забрави вратата отворена и спря за миг на прогнилата веранда. Погледна месечината. Почуди се къде ли я е виждал преди.

"Затвори я! Затвори я!" - повтаряше на ум Христо. Оня изплю фас и се приготви да пикае от самата веранда. Беков изруга тихо. Как не се бяха сетили, че руснаците няма да си трошат краката в мрака.

От стаята долетя неразбираема псувня. Христо различи само думата "комары". С пиянско движение братушката тресна вратата и потърси ципа на дюкяна си.

"Сега или никога!" - Беков се сниши и пропълзя под ниския прозорец. Изчака.

Прозвуча характерния съсък, с който почвата поглъща течността.

Христо се стегна целият, отблъсна се от стената и се метна върху пикаещия.

Руснакът сподавено изхълца, щом тежката оловна тръба го халоса по врата. Усети как за част от секундата изтрезнява, разсънва се и изкарва гаден махмурлук; ядоса се, че няма зелева чорба под ръка, а после започва да потъва в бляскава лилава мъгла, малко преди да престане да чувства каквото и да било.

Екзекутор и жертва се търкулнаха върху отдавна незасажданите лехи пред къщата.

Урумбашев, Гаджонов и Танков, последвани от Дончо, се приближиха. Беков, обзет от един от характерните за него пристъпи на ярост, не им обърна внимание.

- Умри! Умри! - стискаше зъби той и блъскаше с тръбата. Ръката, гърдите и лицето му бяха целите в кръв. Панталоните по бедрата и коленете прогизнаха. Христо усети, че макар и мъртъв, братушката продължава да пикае. Изправи се, изпука с прешлени и погнусен дръпна Урумбашев за ръкава:

- Хвани го за крака!

Изтеглиха трупа до клозета и застинаха за кратко.

- Дончо влиза пръв - прошепна Беков, след като нормализира дишането си. - Ще се оправиш ли?

Отговорът закъсня две секунди:

- Да.

- Ще стреляш бързо и малко над пъпа, както съм те учил. Дадеш ли им възможност да се окопитят, всички сме мъртви. Ясно ли е?

Дончо кимна в тъмнината.

Беков и Танков застанаха от едната страна на верандата, Дончо и Гаджонов от другата. Тарторът хвърли поглед през рамо към прозореца. Двамата руснаци невъзмутимо пиеха и замезваха.

Христо даде знак на Дончо и силно изрита вратата.

Онези се вцепениха от почуда, щом видяха треперещия Дончо с пистолет, насочен към тях, и Беков, надничащ иззад гърба му:

- Стреляй!

- Д-д-д-д! - Дончо бе целият в пот. Представяше си как ще експлодират гърдите на руснаците и почувства силни спазми.

Направи две крачки напред, посочвайки с дулото ту единия, ту другия. Всички наблюдаваха безмълвно. По-едричкият плъзна ръка под масата и притегли към себе си табуретка. Беков изкрещя:

- Стреляй бе, келеш!

- Н-н-н-н - Дончо помисли, че ще припадне, и се попита: "Какво ще кажа на майка?"

Руснакът светкавично награби оръжието от табуретката и го насочи към главата на Дончо.

- Стреляй веднага!

Прозвучаха три последователни изстрела.

Дончо погледна надолу и отбеляза, че тялото му не е надупчено. На пода домакините агонизираха. Беков ги довърши с два куршума в главите.

- Нещастник! - с презрение каза той. - Видя ли се колко струваш! Добре че купих втори пистолет... Иначе, ако трябва на вас да разчитам... А сега да почистиш. Все едно не сме идвали.

* * *

На сметището в Цалапица работата почва още в пет сутринта. Един от местните цигани видя в ямата едва подаваща се сравнително нова маратонка. Беше хубава оригинална "Adidas". Мангалът заоглежда рова, за да открие и втората от чифта, но вместо това зърна подут окървавен крак, пъхнат в маратонката. Такива намираше всяка седмица, а фасулът в следствието не си струваше, така че той реши да не се поддава на първичния порив да търси повече.

Махна към фадромата, бръмчаща наблизо, зариването да започва.

По това време в Пловдив Дончо Кулишев търкаше тенекията на окалян "Фиат Уно". Бе в немилост.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001