ПЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Купонът в къщата на Бойко Вънов (Македонеца) течеше втори ден. Започнала в петък преди залез слънце, оргията не даваше изгледи да приключи, докато не се изпият наредените като снаряди до стената три галона уиски "Голдън уединг". Но колкото и голяма вместимост да имаха тримата комити и двете им приятелки, количествата алкохол едва ли щяха да бъдат усвоени по-рано от вторник. За да не им доскучае монотонното фиркане, гуляйджиите се бяха загърнали в чаршафи, като римски патриции. Македонеца, който се явяваше главатар, войвода на компанията и на регионалния клон на партията, даже бе полегнал на една страна същински Гай Петроний, поглъщащ мезе след напитка и мезе след напитка.

Коленичила, неговата братовчедка Тони с интерес изучаваше веничките му.

Това занимание не й омръзваше вече час.

- Що не ти беше по-плоска главицата, да си слагам пепелника отгоре? - пошегува се Македонеца.

- Шефе, може лесно да я уредиме тая работа! - Анго Мечката закашля от смях.

Анго бе най-якият човек в организацията. Работата му беше да троши ръцете и краката на партийните врагове.

Личният шофьор на Македонеца Ванче Васов, и манекенката Юлия се съвокупяваха безшумно на дивана в отсрещния край на стаята.

- Ей, маскари, спирайте, да не заиграе сатърът - викна Бойко Вънов и доброжелателно ги замери с пепелника. - Това уиски нас чака. Докато не се изпие всичкото, никакво мърдане оттук!

На Ванче му се повръщаше от многото алкохол. Той изохка, щом тежкото стъкло го тупна по задника, и се изправи в цял ръст.

- Трябва да отида до тоалетната.

- Ето ти кърпа, бърши се и сядай! - нареди шефът и хвърли някакъв мръсен пешкир на пода. Но Ванче вече прегръщаше тоалетната чиния. Не чу как на вратата се звънна.

Вилата се изпълни с пиукането на половинкилограмовия електронен звънец, тип "Чучулига", подарък от Жириновски.

- Сега я вапцахме, шефе! - Анго заподскача с два крака в единия крачол на панталоните си. - Отивам да видя кой е.

Македонеца също се сепна:

- Ако е жена ми, кажи й, че имаме оперативка, и й дай някакви пари, да се пръждосва. Ако е някой за донаебаване, нека влезе.

Минавайки забързано по коридора, Анго не чу как Ванче се дере в тоалетната. Отвори вратата със замах.

На височината на гърдите си видя стоманената ноздра на пистолет "Макаров", 22-ри калибър.

Отзад се бяха наредили трима с черни качулки. Единият даже носеше арбалет. Мечката вече бе виждал как с подобен уред се пробива ствол.

- М-м-мръдни се малко! - мръдна с потреперващи пръсти стоящият отдясно на пищовлията.

- Води ни при шефа си - нареди Христо Беков, който предвождаше групата.

Анго вдигна ръце.

* * *

Качулатите се стъписаха, когато Македонеца ги посрещна:

- А, дойдоха ли вече кукерските празници? Благодарско, че се сетихте и за мене. Сядайте да пием по едно!

Смаяни, момчетата се настаниха около масата на голия, пиян и невъоръжен стопанин. Това не влизаше в програмата им. Всичките им сетива бяха нащрек. Следяха с периферното си зрение Мечката, който стоеше мирно до стената.

- Запознайте се с момичетата. Ето Тони, а онова там е Юлия. Няма ли да си свалите шапките? - предложи Македонеца и добави: - Възпитаните хора пият гологлави. Анго, я дай по една чаша и сядай!

Новодошлите се спогледаха и смъкнаха качулките.

- Браво, бе! Вие сте били много малки! - бащински ги похвали Бойко. - Хайде, живи и здрави, добре сте ми дошли!

Мечката разнесе чашите и всички отпиха.

- Какво ви води насам?

- П-п-поръчаха ни едни фотографиии, актови! - поясни Дончо, кимвайки няколко пъти.

- А? Актови? Много си падам по такива работи!

- От вестник "Провинция" също си падат! - изхили се Урумбашев, който не отлепяше поглед от бедрата на пълничката Юлия.

Тя му се усмихна широко.

- Що не ги разгледаш по-отблизичко - подкани го Македонеца.

Урумбашев се стегна като за скок, но Христо го сряза:

- Първо работата, кефът после. Та да си дойдем на думата.

Манекенката надипли чаршафа около кръста си и леко разтвори нозе. Вместо да им се порадва обаче, Христо зае поза за стрелба. Мишена му бе току-що влезлият Ванче.

Шофьорът стоеше до вратата в стойка "за почест по фронта".

- Това е моят шофер. Мнооого хубав човек. Що не го гръмнете? - бръщолевеше Македонеца.

Христо свали мерника, а Ванче се запридвижва към стола, където бяха панталоните му, прикривайки слабините си с ръце.

Дончо извади снимките и ги подаде на Македонеца, който тутакси се изсмя:

- Виж се какво си прасе бе, Мечка!

На фотографията ясно личеше червендалестото лице на Македонеца, легнал под крехката си братовчедка Тони, а върху двамата с всичките си 110 килограма се беше проснал Анго.

- В научнопопулярната литература това се вика "сандвич" - обясни Урумбашев и замечтано присви очи.

Мечката пое снимката и изгрухтя:

- Шефе, друг път като правим тройка, да не лъскаме много задници към прозореца...

- То при тебе дали ще ти снимат главата, или гъза няма значение - включи се вече Тони, за която всичко бе част от купона.

Друг от кадрите изобразяваше разчекнатата Юлия и Ванче, заровил лице между краката й като прасе във варена тиква. Над двамата се бе извисил техният началник.

- Мерсаж - каза Македонеца и прибра тестето в джоба си. - Предполагам все пак, че има и негатив?

- Естествено - потвърди Христо.

- И на каква цена го предлагате?

- Десет процента от месечния доход. Ергенски данък.

- Справедливо... Значи това ще рече... Дванайсет хиляди долара!

Гостите сподавиха порива да се спогледат изумено.

- Само едно нещо ще искам. Някой ви е казал за мен, нали така? Не сте минали оттук случайно!

- Фикрет ни изпрати. - Христо и за миг не се поколеба.

Македонеца експлодира в спонтанен смях, придружен от звучно плясване по задника на Тони:

- Ай, ше го еба и манафина! Пък аз им викам на нашите момчета: не го закачайте, да не вземете там да му подпалите вилата, комшия е, не е удобно някак си... И какво, и него ли изтарашихте?

Христо кимна.

- И колко ви даде циганинът?

- Дванайсет. Като вас.

- Аз пък ще дам петнайсет тогава. Не може един мангал да има повече пари от мене! Анго, иди вземи от касата, аз искам да покажа на момчетата нещо.

Мечката се заклати към другия край на стаята. После клекна и започна да връзва обувката си.

- Останете с него. - Христо посочи с пръст другите двама. - Ако мръдне, заковете го с арбалета на стената.

Христо тръгна след Македонеца. Не сваляше пръста от спусъка. За Македонеца се говореше, че собственоръчно е екзекутирал трима рекетьори.

Отидоха на втория етаж. Домакинът бутна една от вратите. Виждаше се тясна и стръмна стълба, водеща нагоре. Изкачиха я и се оказаха на изненадващо голяма тераса, с изглед към задните дворове. По-далеч се открояваха Родопите. До парапета бе сложен бинокъл на статив.

- Тука играе перспективата - изрази се неясно Македонеца. - Отдолу терасата не се вижда. И аз си падам малко по шпионажа. Елате до окуляра.

Погледна през бинокъла, сръчно нагласяйки обектива. Отстъпи мястото си на Христо и се дръпна на няколко метра встрани, за да не поддържа у него усещането, че всеки момент може да бъде нападнат. Христо зърна задния двор на неголяма вила, няколко къщи нагоре. Бе ограден с високи зидове от всички страни. Не забеляза нещо по-ценно от лехите с домати, които стопанинът окопаваше с мотика.

Канеше се да попита какво толкова интересно има за гледане, когато съзря и любопитната подробност.

Градинарят бе обут в стар дочен панталон, на главата си бе турил направена от вестник шапка. От кръста нагоре бе гол, като се изключи черният сутиен 75В, който захлупваше разрошените космалаци по гърдите му.

Дрешката очевидно бе нова и вероятно купена от сексшоп. Човекът се изправи, протегна се. Имаше делово изражение.

Христо вдигна поглед от бинокъла:

- Таен травестит, а? И какво?

- Засега нищо. Нашият човек е културтрегер. Подарявам ви го. Поет и писател. Чели ли сте партизанския му цикъл? Имаше един разказ "Политкомисарят", много поучителен. Та чух, че щял да се издига в политиката. Току-виж станал я общински, я областен... Направил съм си снимки за всеки случай. В Марково има повече перверзни типове, отколкото в английската камара на лордовете.

От долния етаж на къщата се разнесоха гърмежи. Светкавично Христо изви ръката на Македонеца и го подпря с патлака.

* * *

Стрела от арбалет трептеше, забита в касата на вратата към стълбището за терасата. Гърмежите продължаваха. Надаващ непрекъснат рев, Анго стреляше напосоки, трошейки прозорци и покъщнина. Клатеше се като пиян, но не от изпиването на галон уиски, а от съприкосновението на главата му с голяма бутилка уиски.

Урумбашев я беше хвърлил от укритието си - катурнат от него диван.

Щом Мечката посегна към шкафа в другия край на стаята, под предлог, че ще вади пари оттам, и измъкна пистолет "Борхард-Люгер", първата работа на Урумбашев бе да обърне дивана и да стреля с арбалета. Но не улучи.

Малко преди това Дончо тихомълком се изнесе към тоалетната, където се кри и през цялото време на тупурдията.

17-годишната симпатяга с минетчийска структура на лицето Тони се бе свила до Урумбашев на пода и пищеше, колкото сила има. Юлия си седеше на креслото най-невъзмутимо: по носа й се белееше прах от тавана, косата й бе също бяла.

- Кажи му да пусне патлака! - Христо се готвеше да счупи ръката на Македонеца.

- Добре, добре, само не се афектирай. Анго, чуваш ли какво ти казват, или искаш да отрежат ръката, която те храни! Мяченка, хвърли тая играчица.

Мечката огледа стаята като новодомец и пистолетът тупна на пода.

+ + +

- Точно петнайсет бона. Заповядайте! За окумуш момчета не ми се свиди.

Христо пое парите и кимна на Дончо, който на секундата извади негатива. Бойко го мушна в джоба си и предложи:

- Какво ще кажете за още по едно? Тъй или иначе трябва да го изпием това уиски, можете да помогнете.

- Айде-айде. По-добре да вървим! - каза Христо.

- Щом сте решили... Македонеца вдигна рамене и тръгна да изпраща изнудвачите. Нека ви дам един съвет като на млади колеги. Правилно сте се насочили. Само не се увличайте. Не предизвиквайте тъмните сили. Аз, дето съм по-голям от вас, не го правя. Знам си мястото. И още нещо, не се предоверявайте. Това много скоро ще го осъзнаете.

След като заключи пътната врата, Македонеца се върна в гостната. Беше поизтрезнял. Извади негатива и провери дали е същият. После изведнъж се сети нещо и се разсмя:

- Казах им да не се предоверяват, а май направих тяхната грешка - обясни на недоумяващата компания, докато изгаряше филмчето със запалката си. - Симпатични хлапета. Далеч ще стигнат, ако не се самозабравят.

* * *

Оказа се "кукла". 200 долара вместо 15 000. Само горната и долната банкнота от пачката бяха истински. Останалите хамалски фалшификати, вадени на цветен ксерокс, различими дори от дете в предучилищна възраст, страдащо от тежка олигофрения. Христо, седнал зад волана на личния си фиат, бе целият почервенял. Не искаше да си го изкарва на момчетата. Успя да каже:

- Тоя през цялото време ни се е подигравал. Много имаме да учим още.

- Д-д-да му подпалим къщата, неговата м-м-мамка! - ядоса се Дончо.

- Не, това беше добър урок. За такъв урок целуваш ръка, да не говорим, че Македонеца вече е извадил арсенала - с тези думи Христо даде газ и потегли нагоре към централния път за Пловдив.

Три къщи по-нататък въздебел, гладко обръснат мъж отключваше шкодата си. Наместо сутиена носеше избеляла риза. Извърна се и изгледа колата им. Непознати рядко се мяркаха по тези места. Изведнъж фиатчето спря и от него изскочи Христо. Доближи се с едри крачки до поета.

- На пеперудки се правим, а? - тонът му предвещаваше лавина от юмруци.

- К’во? - не разбра мъжът.

- Пеперудки казах! С крилца на точици и с ей такива цици! Цици са ни се приискали, а? Голям кеф е да си гледаш разликата в тена пред огледалото, а?

- Младеж, не знам какво ис... - започна онзи и се дръпна рязко.

Разпорената риза откри бели гърди на фона на загоряло шкембе. Бялото имаше очертанието на сутиен.

- Педал смачкан! - изсъска с омраза Христо и му удари две крошета.

Травеститът падна на земята и не помисли да се съпротивлява. Христо го ритна веднъж, стана му още по-противно и се върна във фиата. Преди да влезе, се сети нещо, обърна се и извика:

- Македонеца ти е направил цял куп еротични снимки! Ще ги праща в списание за педерунгели.

Подкара колата, отчасти удовлетворен.

Чак на Пловдивско шосе проговори:

- От турските марки останаха пет хиляди. До седмица трябва да намерим поне още десет. Иначе ще видим автомати на куково лято.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001