ЧЕТИРИ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Фикрет Алиев, най-уважаваният човек в Джамийското настоятелство, се потеше и унижаваше пред тия хлапета. Мустаците им бяха едва покълнали.

- Нестандартно мислите, господин Алиев - похвали го водачът им 19-годишният Христо Беков, разглеждайки тесте фотографии. На една от тях се виждаше жена, театрално изкривила лице като древногръцка маска, а зад нея Фикрет, съсредоточен и величав, същински Баязид Йълдъръм в битка с кръстоносците.

- Хайде сега! - нервно се ухили турчинът. - Знаете как е, мъже сме!

Според изчисленията му това трябваше да поласкае момчетата. Но не успя да ги впечатли.

- М-м-мъже, мъже - заекна Дончо Кулишев. - Ама Аллах к-к-к-акво е казал? "Н-н-недей да пожелаваш ж-ж-жената на ближния си".

- Трай, бе, курчо! - скара му се Таньо Урумбашев и го плесна по врата. Дончо го погледна обидено.

Фикрет не обърна внимание на това. Разсъждаваше дали по хилядарка ще им стигне. Същата сутрин, ей така, по роднински и на майтап, бе завлякъл един ТИР на братчеда.

- Дайте сега да седнем, да се разберем - предложи бодро и едва се смести в креслото. Намираха се в непристъпната му вила в Марково, строена в стил "късен демократичен феодализъм".

Реши да даде по петстотин отгоре, ако му разкрият как са влезли, без да ги усети.

На ъгловия диван скучаеше полуразсъблечена жена. Приличаше на оная от снимките: дебел гъз, малки гърди.

- Ще се разберем, не се безпокойте - включи се сговорчиво Христо и седна. Другите двама се настаниха след него. Личеше си кой е шефът.

- Значи вие имате тези снимки... - шавна напред Алиев.

- ... а вие имате пари - довърши Христо. - Класическа ситуация!

- Какво ще кажете за по хилядарка?

- На човек ли? - зяпна Дончо.

- Че теб кой те брои за човек, бе? - угаси ентусиазма му Урумбашев, дебел акселерат с грухнал нос.

- На човек, разбира се! - махна с щедър жест турчинът. - Няма да се циганим, нали така!

Беков направи бърза сметка в кожен бележник и отсече:

- Не. Три хиляди са много. Във фотото една снимка е два и петдесет. Умножено по трийсет кадъра, излиза точно седемдесет и пет. Естествено, ако качеството на някоя не ви удовлетворява, ще приспаднем от цената.

- Е, хайде сега! Да не сме...

- За толкова пари ще получите снимките, но ние ще задържим негатива - продължи Христо. - И понеже не го цените особено, ще го изпратим в настоятелството. Нека хората видят, все пак за мюфтия ще ви издигнат някой ден. А чувам, че г-н Коркут и г-н Челеби много се вълнували от такива работи.

- Ей, момченце, внимавай с кого се ебаваш! - изсъска Фикрет. При споменаването на омразните имена гневът взе да измества угодническата му поза. - Имам двайсет джелатина...

Мускулите на челюстите на Христо запулсираха, очите се присвиха. За част от секундата той така се преобрази, че Алиев млъкна и се сгуши в креслото. Лице на убиец, определи го членът на Джамийското настоятелство.

- Слушай бе, рязана карабино, - вдигна се от стола Христо. - Хич не се опитвай да ме плашиш с манафите си. Иди до бюрото ей там, вземи пистолета, дето го държиш вътре, и ни избий! А ако ще търгуваме, да търгуваме.

- Нека търгуваме - едва изрече Фикрет. Бе плувнал в пот.

Изражението на доволен девствен отличник се върна върху лицето на Христо.

Той се усмихна:

- Десет хиляди марки? Една двайста от месечния ви доход. Толкова е ергенският данък.

Операция "Ергенски данък" бе разработена върху основите на по-ранни експерименти, кодово названи от Христо "Глоба Кърсикиш". От юни до септември предното лято групата причакваше застаряващи любовчии, кривнали след работа на популярна явка между Асенова крепост и Яврово.

Дончо Кулишев блесваше със светкавицата през страничното стъкло на колите, чиито шашнати обитатели после бързо опразваха портфейлите си. Счетоводители, ръководителки ТРЗ и треторазредни директори бяха най-честите жертви.

Като се застуди, Христо създаде новата стратегия.

В парвенюшките вили в Марково полк трудоваци можеше да изиграе ламбада и да си тръгне необезпокоен, тъй като в повечето случаи скъпите алармени системи не ставаха за нищо.

Фикрет сам се учуди на себе си, че споменатата така нехайно сума не го накара да подскочи в креслото. През главата му мина само старата поговорка "Хастаи дюшекте сикирлер" *

- Бе, момче - каза той. - Ти знаеш ли десет хиляди марки колко пари са?

Христо сви рамене.

- И каква гаранция ще ми дадеш, че няма да продължите. - Турчинът бе сериозен.

- Негатива.

- Аз отде да знам, че нямате копия?

Алиев отиде до барчето. Отвори кичозната му вратичка и от огледалната вътрешност се разнесе латернено "Fur Еlise".

- По едно уиски?

- Мерси! - отговори за всички Беков. - По работа сме.

Другите двама заклатиха глави със съжаление.

Фикрет се бе примирил със загубата заради лесно спечелените 50 000 марки сутринта.

Турчинът съзнаваше плюсовете и минусите на своите джелати. Бяха готови да влязат в огъня за него. Но щяха да рухнат психически веднага щом им заповядаше да изрежат ноктите на някого с бръснарско ножче и да продължат да дялкат, докъдето стигнат. Не ставаха и за по-сложни задачи, като запаметяването на петцифрен телефон. Така че заключи: не дава пари под натиск, а прави капиталовложение - това хлапе можеше да му бъде полезно.

- Ето, - охкайки и сумтейки, наброи сумата. - Но нека видя как излизате! Толкова пари съм потрошил, пък да ме хванете по бели гащи, мама му стара!

- Без г-г-г... - изплющяване на звучен шамар прекъсна мисълта на Дончо.

- Платили сте, заслужавате - одобри Христо.

- А, и още нещо! Вземи тая визитка. Може да ми се обадиш някой път. Пък вместо да се заяждате с честните хорица, що не го видите оня в зелената вила надолу. Знаеш ли какви ги приказва за нас, що не сме ядели сланина... Той като е християнин, идете да видите какви ги върши. И не десет хиляди, двайсет му вземете!

- За Бойко Македонеца ли си говорим? - попита Беков.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001