СЕДЕМНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Велинов поръчваше проститутка за Беков, винаги щом викнеше нещо и за себе си.

През двата месеца изгнание в тайната вила на върховния бос Христо опита от най-добрите плодове на десетина нации от всички раси.

Германката с изненадващо нежните възгласи "Яволь" и "Цюрюкцюрюк" разби представите му, че немският е език само за ефрейтори.

Китайката почти го убеди, че еротиката и сексът са две коренно различни неща.

Ливанката го научи на шадраван-сикиш. Ескимоската го докара до оргазъм, смучейки палеца на левия му крак.

Заирката му разкри тайните на содомията.

* * *

Вечерята бе миноги в соев сос. Низшите многоклетъчни биваха поливани с младо "Божоле", ланшна реколта.

- Винаги идвам с кеф тука! - Бойко ядеше така, че ушите му плющяха. Буквално.

- Има защо - съгласи се Христо. Той броеше дните, които бе прекарал тук. Тази нощ беше шейсет и първата.

- Ние с Христо добре си прекарваме, нали Ицо? - каза Велинов.

- Повече от добре, Наско!

Македонеца ги изгледа обезпокоен.

- За съжаление обаче скоро ще ви се наложи да прекарвате един без друг. Отваря се работа.

Беков се учуди, че новината не го разочарова. Напротив - знаеше, че само с работа може да постигне това, което желае. А той желаеше вилата, парите и контактите на човека, чийто гост бе.

- Работата ми разваля апетита - намеси се Велинов. - Нека изчакаме поне до коняка.

* * *

- Мисля, че е време за нов удар - започна Македонеца. - Нещата се поуталожиха с ония... братята. Време е да ударим решително.

- Какво имате предвид, Бойко?...

- Проляхме първа кръв. Не е нужно да се церемоним повече.

Беков се намеси:

- И аз съм на това мнение. Мисля, че не трябва да се церемоним с боклуците. Трябва да ги мачкаме от раз.

Велинов се надигна:

- Решено значи! И не прекалявайте с пиенето. Лека нощ.

На тръгване намигна съучастнически на Христо. Той знаеше какво означава това. Бойко също бе наясно, че в спалнята ще има изненада. Този път обаче тя надмина очакванията му. Чакаше го македонка. С приятни за смукане мустачки и едри гърди. И малка 25-сантиметрова пишчица. Към 2 часа от стаята се разнесоха крясъци и псувни. Македонеца я бе познал.

* * *

- Беков, обещаваш ми, пич, че този път няма да застрелваш никого - Гъбата се молеше. Бяха паркирали пред бюро "Скепсис". Прозорецът на колата бе отворен и заради декемврийския студ от устата на Беков излизаше нещо като дим:

- Да, бе, да.

- Сериозно ти приказвам... Всичко си има граници. Освен това, и да не ни пипнат, не те ли е страх от Страшния съд!

- Аз съм Страшният съд! Аз съм Страшният Бек! Ясно ли ви е? - в гласа му се долавяше лудост. - А ти, Гъбо, ще ме извиняваш, си лайно. Твоята работа е да си висиш тук и да си отваряш очите не на четири, а на шест - толкова, колкото ти е диоптърът, разбра ли? Ние ще си вършим нашите задължения, нали така, Пелтек? Така ли е?

- Обаче без да у-у-у-у-убиваме...

- Нали вече обещах! Айде! - беше укротил фашизоидния си тон.

Гъбата бе изпъден на студеното, да пази. Гаджонов спря колата точно срещу бюрото, да пречи на случайните погледи. От нея изскочиха Беков и Дончо, с качулки и ръкавици. Христо държеше патлак "АУГ", Дончо - калашник и найлонова торбичка за парите.

* * *

Велко Чомаков четеше вестник зад бронираното стъкло на касата. Вниманието му обаче трудно се задържаше върху статията за измръзнали в Рила сектанти. В чейнчбюро не е лесно да се чете каквото и да било, ядосваше се той. Велко заместваше жената на собственика. Работеше в ДС-каса, парите все не стигаха.

Близостта с толкова много зелени банкноти го изнервяше.

Велко не успя да забележи колата отвън. Не видя и двамата млади гангстери как пристъпят с нервна походка към бюрото. Успя обаче да чуе изстрела от калашник и подскочи на стола си, щом ключалката на вратата към касата изпуши и входът към нея зейна беззащитно.

- Това е обир! Ръцете на стената! - разрева се превъзбуден Дончо.

Чомаков се подчини. Предния ден го бяха плашили с уволнение, но това тук беше друга работа. Тия хлапаци размятаха оръжие. "Мен не ме мислете. Имам си работа в чейнчбюро" - бе отговорил той.

Христо не изглеждаше убеден в доброто бъдеще на дилъра. "АУГ"-то в ръцете му потръпваше като разгонено.

- Занимай се с парите - нареди на Дончо и залепи дулото на тила на Чомаков.

Дончо метна калашника си на рамо и трескаво се зае да пълни пачките от отвореното чекмедже в найлоновата чантичка.

- Знаеш ли какво смятам да ти сторя? - Христо шептеше на ухо на дилъра. - Не, няма да те еба, ако за това се сещаш. Смятам да ти реша всичките проблеми... Знаеш ли колко ми е лек спусъкът? Има едно място, където не съществуват проблеми - и именно там ще те изпратя. Е, вярно и птички там не пеят, но на теб за какво са ти притрябвали птички? Слушай внимателно. Претеглям те, оказваш се недостатъчен... Секундите ти са преброени. Отлиташ като ракета. Четири, три, две, едно, бам!

Изненадан от гърмежа, Дончо надигна глава от чекмеджето, прибирайки последната пачка. Стори му се, че вижда как гръкклянът на дилъра увисва.

- К-к-к-! - каза Дончо.

- Пак започна да заекваш - намигна му доволен Христо. - Хайде да поемаме.

На излизане от бюрото видяха Гъбата да се качва на такси.

- Казах ви, че боклук ще излезе - припомни Христо и се натовари на колата. - Ще трябва да се погрижа за него, преди да е станало късно.

Гаджонов потегли с ряз.

* * *

Гаджонов беше бесен:

- Обеща ли, че няма да гърмиш тоя път! Вече ни закопа всичките! Не можеш ли да разбереш, че сега всички насрани ченгета от цялата насрана страна ще са по петите ни. Тъкмо позабравиха за ония братя и сега...

- Не ми дръж такъв тон, бе боклук! - изсъска Христо.

Останалите брояха парите.

- Ще ни изпоарестуват до дни - продължи Гаджонов. - Ще мобилизират насраната полиция навсякъде. Ще правят проверки, ще настане цял ад. Що ти трябваше да го гърмиш, ми кажи?

- За единия комат... За едната коричка типов хляб... Да има какво да ядат децата.

- Какви деца имаш ти бе, Бекче? Ти нямаш деца!

- Вие сте ми децата.

- Добре, добре, обаче кажи ми защо го очисти тоя тип? Защо?

- Прав си. Виж как хубавичко си го е написал Вапцаров: "После има друго. То някак мъчно се разбира. Тръгват. Бият се. Защо? Само хлебът ли ги сбира?" Не може само за хляб да се работи. Трябват и зрелища. Кеф. За удоволствие го пречуках. Ама това тъпата ти тиква никога не може да го разбере.

- Ти си маниак, бе майна! За удоволствие!

- Маниак ли? Забрави ли кой те направи човек? Ако не бях аз, сега щеше да си дребен джебчия. От тия, дето ги ритат навсякъде и станат ли на четиридесет, ги намират в кофа за боклук.

- Благодарение на теб може и да не доживея четиридесет.

- Именно благодарение на мен няма да доживееш. Взе да ми писва от теб.

Гаджонов прибра дела си.

- Изобщо не трябваше да се връщам. Повече няма да правя тази грешка. Хайде, чао, не ме търси повече.

- Ще те потърся само веднъж.

* * *

Георги Гаджонов предвидливо бе скътал 3,4-милиметровия дамски "Валтер" в еластичния си чорап. Както и предполагаше, Мечката го претърси, без да се престарава.

Бойко седеше на бюрото си в офиса и говореше по телефона. Махна му с ръка да седне. Гаджонов се настани в отсрещния стол и зазяпа картината на стената. Успя да открие далечна прилика с Христовото разпятие. Бе нервен. Поканата на Македонеца не предвещаваше нищо приятно.

Гаджонов мразеше да стреля. За разлика от някои от компанията, видът на пръснат череп го изпълваше с ужас. Често се будеше от кошмари, в които неговата собствена глава експлодира и мозъкът му се разтича по някакви улични павета. Обичаше хубавите гаджета и разпивките, както и максимата, че благата са оскъдни и се набавят само чрез насилие. Въпреки това досега не бе убивал и нямаше намерение да го прави.

Македонеца остави слушалката и се вгледа в младежа.

- Аааа, ти си значи петият елемент!

Гаджонов нищо не каза. Оня го ебаваше... Нещо свързано с химията...

- Другите ти авери ги знам - продължи Бойко.

- Знам, че ги знаеш - не знаеше какво друго да каже.

Македонеца извади кутия с пури и му предложи. Гаджонов си взе една и я разгледа. Беше хаванска - в магазина струваха по хилядарка.

- Как се оправяхте през това време? - попита Македонеца. - Моят добър приятел Фикрет не се е оплаквал от шантаж...

"Добър приятел" бе силно казано, но че имаха общ бизнес напоследък бе истина. Дори Беков бе реализирал поръчка във връзка с вакъфските имоти.

- А... - Гаджонов махна с ръка. - Нищо особено. Приключихме с тези глупости.

- Дори и онзи ли? Как се казваше... вашият бос?

- Не ми е бил бос никога. Пък и отдавна нямаме отношения.

- Аха. Значи тогава нямате нищо общо със серията обири на чейнчбюра?

Гаджонов мобилизира мускулите си да не трепнат. Изтръска внимателно пурата, спечелвайки време.

- Сещам се за какво питате - каза няколко секунди по-късно. - Четох във вестниците. Поне аз нямам нищо общо. С такива неща не се занимавам.

- А Беков?

- Той си знае.

Още когато Мечката го бе поканил любезно да си поговори с шефа, Гаджонов заподозря, че Македонеца е научил нещо. Очакваше, че ще го изнудва, само не знаеше за какво.

- В такъв случай - каза Македонеца - тук Христо не е говорил за вас и мога спокойто да дам касетата на полицията.

Той се облегна назад и натисна копче на бюрото си. Чу се собственият му глас: "...Някой, който може да бъде пожертван..." и след това на Христо: "Сещам се за някои хора..."

- Това копеле... - Омразата на Гошо избуя с такава сила, че вече не бе невъзможно да я крие: - Взел ни е за... Мааааайка му шеейбааа!

- За жертви. Полицията трябваше да получи своето. Товя бяхте вие четиримата. Няма да ви лъжа - самият аз не бях против това. Но нещата се объркаха. Първо, оказа се, че имате внедрено ченге...

- Оня очилат боклук ли?

- Същият. Ченге е комплимент за него. Просто бивш дребен пласьор, който е готов на всичко. Стига да го оставят на мира... Но той обърка работата. Защото докладва на ченгета, които първоначално нямаха отношение към случая. Нещата излязоха от контрол.

- Значи кучетата са по петите ни?

- Има изход. Ако правите това, което ви кажа. Вие и останалите.

- Имаме ли път назад?

- Никакъв. А и това, което ви предлагам, ще ви хареса, уверен съм. Мога ли да разгледам пистолета ви?

Този път Гаджонов наистина подскочи. Осъзнал, че няма смисъл да се дърпа, откачи "Валтер"-а от чорапа си и го плъзна по бюрото. Македонеца го разучи с интерес:

- Чудесна играчка. Напълно подходяща за млади дами, нападнати от ексхибиционисти в парка. - Той помириса дулото.

- Не е стреляно - обади се Гаджонов.

- Наистина не е. Мога ли да го задържа? Ще го подаря на жена си. Тъкмо смятах да й взема нещо подобно, ще ми спестите търсенето.

Пусна пистолета в някакво чекмедже, после продължи:

- Та този Вичо Печуров се оказа първия проблем. Бихме могли да го разрешим, но се появи друг проблем, много по-сериозен.

- Кой ?

- Как се държи напоследък Христо?

- Луд е за връзване. Втълпил си е, че е супермен, или архангел, или не знам какво...

- Именно това ни тревожи... Осигурил съм му оръжие и боеприпаси до края на другия век. Въпреки това разбирам, че е купувал и от други места. Вие имате ли наблюдения?

- Виждал съм чифтетата в квартирата му. Десет калашника, гранатомет, пистолетите не съм ги броил... Само с експлозивите може да вдигне цял квартал във въздуха. Затова и се скарахме. Пръска луди пари за тия неща. Нямам си и понятие какво смята да прави - гражданска война ли ще води... Според мен просто е луд, това е.

- А за мен това означава, че води двойна игра. Което не позволявам на никого от служителите си. Така че по същество. Получих информация, че скоро ще бъдете арестувани. Няма смисъл да бягате. Аз ще осигуря всичко оттам нататък. В края на краищата никой от вас не е убивал, нали така?. Гарантирам минимални присъди, а на свобода ще излезете, след като излежите половината от тях. Ще бъдете финансово обезпечени. Няма да оцелее само един. От вас искам адекватно държане при разпитите в следствието и в съда.

- Ще говоря с момчетата. Обещавам, че ...

- И още нещо - Бойко вдигна ръка: - Искам вие да го убиете.

Гаджонов скочи от стола:

- Слушайте, казах ви, че е луд! Ходи с по три пистолета в тоалетната и стреля като Били Хлапето.

Бойко го успокои с жест:

- Добре. Аз ще го оправя. Но не забравяйте, че ви държа. Искам само подкрепа по време на следствието.

Гошо седна отново:

- Но присъдата...

- Именно благодарение на смъртта на Христо, която ще считам за лична услуга от моя страна, и присъдата ви ще бъде по-ниска дори от тези на останалите. Обещавам да бъде символична.

Помълчаха известно време, после Македонеца бръкна в долния шкаф, извади бутилка и предложи:

- Какво ще кажеш за по чашка. Конякът е разкошен. Един приятел ми го поръча от Париж.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001