ШЕСТНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Димитър Кардашев, дилър и половина, метеше първите есенни листа, нападали пред чейнчбюро "Тико". Загледан в златните си гривни и замислен какво ще си рекат гаджетата от "Корадо", ако го зърнат, Митака приличаше на весела лисица, вееща опашка насам-натам.

Монета от 50 пфенига издрънча на тротоара. "Как може да изтърват на земята цели 50 пфенига!" - измърмори дилърът и бързо пресметна стойността на паричката в левове. "И кой ли я е изтървал". Кардашев се огледа. Нямаше никой. Тромаво подпря метлата на витрината, наведе се, взе монетата, обърса я с ръкав и я прибра в портфейла си. Продължи да си мърмори: "Тъкмо народът търси дребни във валута. Ей, изядоха ги с парцалите, значи! По цял ден да се чудим с брата откъде да им намерим дребни..."

На отсрещния тротоар, точно пред Пожарната, спря бяла "Тойота". Митака, увлечен в размисли, не забеляза петимата млади мъже, които надяваха качулки и гумени ракавици. Нямаше как да види и че момчетата са пременени с чисто нови бронирани жилетки. Кардашев не вдигна глава, дори когато вратите на тойотата се затръшнаха.

Тръпка го накара да се огледа едва щом чу стъпките на двама гангстери, затичали се към него. Видя единия да размахва "Макаров" току под носа му, а отзад другият - същински Жан-Клод - заемаше стойки в едната ръка с патлак, а в другата с калашник.

- Лягай долу, пор сплескан! - ревна Христо право в лицето му и го изпръска с най-гневната лига, която някога бе затопляла кожата на Кардашев. - Ръцете на тила! Легни, казах!

С плавни движения дилърът направи две крачки към витрината, взе метлата, сякаш ще продължава да мете, усмихна се дружески и неочаквано халоса Христо по челото. Ако се бе бръкнал за пистолет, Христо светкавично щеше да му пръсне мозъка. Ако дори бе замахнал някак си, щеше да бъде свален на плочките с техничен каратистки "блок", съчетан с"цуки". Каквото и да предприемеше, терминаторът щеше да го размаже. Христо само това не бе очаквал - да се усмихне и да го цапардоса с метлата. Митака не спря. Врътна дървеното си оръжие странично и насини окото на Танков.

Минаха секунди, през които Беков и Танков ръкомахаха паникьосани. Дончо и Гъбата, току-що слезли от колата, се смееха гръмогласно. Като че ли всички бяха забравили, че имат пищови. Чак на шестото замахване, Митака уцели калашника и това подсети Христо, че може и да се отбранява.

- Мамицата ти... - той хрясна дилъра с дръжката на автомата. Митака падна.

Чул тупурдията на улицата, братът Георги Кардашев излезе от касата и захлопна вратата. Ключалката щракна, ключовете останаха вътре. В салончето за клиенти с размери метър на два влизаха Беков и Танков. Закачулените отвън се бяха прицелили в черепа на зашеметения Митак, готови да го взривят, ако се наложи.

- Отваряй касата! - Христо бе побеснял.

Гошо мълчеше и пресмяташе колко мига му остават.

- Отваряй!

Помисли си, че ще живее още не повече от две-три секунди. Христо опря калашника в корема му и залепи червата му на стената с помощта на куршумен откос. Седем изстрела.

- Друг път ще знае! - нервно се изхили Танков и понечи да отвори касата. Кръглата брава не поддаде. - Заключил е пидирасът.

Гошо още дишаше, макар и на пресекулки. Разглеждаше кръвта си. Бе я виждал и друг път, но сега му се стори черна като разтопен каучук... В отговор на определението "пидирас" незабележимо шавна с клепач. Сили за повече нямаше.

- Аре, ве-е-е! - дереше се отвън Вичо Гъбата. Беков го погледна свирепо. Дончо подскачаше около Митака и даваше знаци с ръка да побързат. Христо и Танков се спогледаха и веднага се разбраха.

- Сега! - викна Христо.

Раменете им едновременно удариха вратата. Нищо.

- Така няма да стане.

Запътиха се към изхода. Христо бе напълно издивял:

- Ебати шибания ден!

На тротоара Митака се размърда. Виеше му се свят и му се драйфаше. Сети се, че има пистолет под мишницата. Извади го бавно и опита да се изправи. Усети със слепоочието си дуло. Ръката му трепереше:

- Аве, ей! Ш-ш-ш... - съумя да изпелтечи Дончо.

Кардашев рязко се извърна и стреля.

- Какво му шъткаш! - Беков гръмна два пъти в корема на дилъра.

- Ш-ш-ш... - Куршумът бе рекуширал в бронежилетката на Кулишев.

- Айде, айде, айде! - зацикли Танков, уплашен. - Да се омитаме! Стана голям джангър... Да се омитаме! Айде!

Шашнати пожарникари гледаха през леко отворена завеса от стаичката на портала. Капитанът на командата вече звънеше на ченгетата. "Да идват, да се оправят те! Работа на огнеборците са пожарите. А в бюро "Тико" нищо не гори."

В тойотата Урумбашев блъскаше таблото и яростно въртеше ключа. Не щеше да запали. Четиримата бързо пристигнаха. Дончо като най-пъргав седна отпред. На задната седалка по очи се метна Танков. Беков го избута навътре. Гъбата обаче се спъна в туристически сак, пълен с тротилови разфасовки, залитна и се свлече по гръб между седалките. Пистолетът в ръцете му изтрещя. Оловото проби тавана. С един удар Беков му строши очилата. От веждата бликна кръв.

- А избий ни, де! А избий ни!

- Не ще да пали, бе майна! - Урумбашев, напълно истерясал, разбиваше с две ръце таблото.

Беков възвърна предишното си самообладание:

- Слизайте! Майната й на тойотата! Докато не са цъфнали пожарникарите.

Петимата наизскачаха отново за ужас на зрителите с пагони. Завеската незабележимо се дръпна и огнеборците видяха как се стопира такси. С калашник. Първо изхвърчаха клиентите, после и шофьорът. Легнаха с ръце на тила. Вдишаха дим почти направо от ауспуха. С насълзени очи наблюдаваха отдалечаващата се кола. Никой не посмя да мръдне. Сметките си щяха да оправят после. Успокоиха се чак когато дойдоха ченгетата.

За Митака още имаше някаква надежда. Режат му се пет-шест метра от червата. Ако не обръща внимание на отделните храносмилателни проблеми и на честите нощни насирания, ще се чувства нов-новеничък.

* * *

Ключалката беше станала неизползваема от оловото.

- Тоя дъртак ще го... - гневът на Беков избухна наново и той се спусна надолу по стълбите.

- Чакай! - Танков хукна след него и го задърпа за якето. - Заеби го... Само ще я оплескаме повече.

Христо се спря, пое дълбоко дъх и го задържа половин минута. Качи се на площадката, огледа се и като не забеляза шпионки, извади пистолет от единия джоб и заглушител от другия. Стреля и вратата се отвори.

- Пелтек, до половин час да оправиш поразиите.

Подпънаха вратата с дамския патлак, който носеха със себе си само защото лесно се крие в чорап. После седнаха по пода, застлан с вестници.

- О-лях-ме се - проговори Гаджонов.

- Знам - отвърна недоволно Беков. - Има ли някакво пиене тука?

- Взел съм бутилка "Балантайнс". Да полеем случая - изхили се Урумбашев.

- Голямо поливане има да пада - промърмори мрачно Гъбата. След първия лек успех, той си бе помислил, че винаги ще им върви като по читанка.

Урембашев разля уискито в четири пластмасови чаши. Никой не произнесе тост. Четиримата си лъхнаха питиетата наведнъж и подадоха за дубъл. Христо се обезпокои от себе си - за пръв път в живота си изпитваше необходимост от алкохол.

- Нещата се объркахааааа - проточи той. - Не трябваше да ги гърмя тия боклуци, пък нямаше друг вариант.

- И с парите закъсахме - Гаджонов въртеше разсеяно чашата в дланта си. - Тая тойота погълна всичките манги, а сега ще трябва да я зарязваме.

Беков присви очи и дълбокомислено примлясна:

- Аз имам някакви. Ще изкараме до следващия обир.

- Поне за мене следващ няма да има - Гъбата почеса оредялата си косичка.

- Как така? - тонът на Беков не се промени, но въпреки това въпросът прозвуча застрашително.

- Ей така. Каза, че няма да има трупове. А сега изведнъж... Че и два! Мислиш, че няма да ни емнат ченгетата? Трябва да се покрием.

- И къде ще се покриеш, бе Гъбо дъждовна? С какво ще се покриеш? Както по филмите - ще отскочиш до Тибет ли? Ти по-далече от Цалапица няма да стигнеш. Пък и в Цалапица да се скриеш, нали и за там пари ще ти трябват? Отде тия пари?

Танков реши пак да се направи на помирител:

- Никой няма да се отказва, естествено. Всичките сме скапани. Дайте да се наспим, утре ще обсъдим положението. Ето го и Пелтека идва.

- К-к-к-...? - попита той.

- Някой да му обясни - поръча Беков и се изнесе навън.

* * *

- Шефът каза да се покриете - от негроидната уста на Анго Мечката излизаше пара на облаци. Бе застудяло внезапно.

- Вчера нямахме късмет - Беков мразеше да се оправдава.

Мечката вдигна яката си и запристъпва от крак на крак.

- Що не си купиш топли дрехи? - подхвърли приятелски Христо. - Да ти дам пари, ако нямаш?

Анго се разсмя гръмогласно:

- Нали помниш какво слънце грееше вчера? Това са те - путкините месеци. Септември - "С" като "Слива".

Христо днес нямаше настроение да дискутира времето.

- Какво казва Бойко?

- Каза, че случилото се е неприятно, но не те вини. Каза да ти кажа да се покриеш.

- Къде да се покрия?

- Каза да ти кажа да отидеш у тях по-другия ден. Той ще те заведе.

- А другите? Вече им са се разтреперали мартинките. Изчезна ли, ще се разбягат във всички посоки.

- Бойко каза, че няма да се разбягат.

Беков се огледа в мъглата, докато реши какво да предприеме. Група напомпени тийнейджъри излязоха от Клуба на гребеца и ги огледаха с интерес. Да му имам тайните явки на Мечката, рече си ядно. "Такъв тъпак!". Анго додаде:

- Бойко поръча да им заповядаш и те да се покрият. По родните села. Оня... Гаджун... има къща в Габровско, другия... - бръкна в джоба и извади омърляна хартия - Кулишев... Дончо... в Симеоново, Ямболско...

- Стига, стига - Христо погледна часовника си. Минаваше пет и половина. - Предай му, че ще дойда. И си купи дрехи!

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001