ОСЕМНАДЕСЕТ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

Прикрит зад неизползвана будка зад Синдикалния дом, Беков търпеливо изчака Гаджонов да излезе от офиса. Отчете, че е стоял там час и четиридесет и три минути. А това означаваше едно нещо - война.

* * *

- Нали ти бях казал да си купиш нещо по-топло? - напомни Беков. Мечката зъзнеше в тънко пролетно яке.

- Уж е април, мама му стара. Пък все едно Антарктида - отговори Анго.

- Скоро ще стане горещо.

- А дано! Че не държа на студ.

- Стига глупости. Кажи по-добре какво иска Македонеца тоя път.

Мечката се огледа. Клубът на гребеца бе вече затворен, само откъм дискотека "Кулата" се носеше шум.

- Ходиш ли там? - поинтересува се Анго.

- Не. Не ми харесва.

- Що бе? Знаеш ли какъв купон е? Само да не ти се понрави някой, отиваш и прас баницата по главата.

- Има много такива места. Но по-добре ми кажи какво е поръчал Македонеца?

- Каза, че работата с бюрата вече е решена. След последната ви проява всички до един клекнаха. Сега просто си трай. Има технически неща за уреждане, но скоро ще ти се обадят. Каза, че ще си получиш своето, да не се безпокоиш.

- Аз никога не се безпокоя. Знам, че ще си получа своето. И ти ще ми го дадеш, нали?

- Какво искаш да кажеш?

- Дай да не се лъжем. Изпратиха те да ме убиеш, нали?

Отговорът се забави, но не много:

- Ти се самозабрави, брат. Скоро щеше да тръгнеш срещу нас. Шефът побесня като разбра за оръжието, дето го трупаш. Наскоро пък Велинов решил да изкорени розите и засажда някакъв нов сорт...

- Открил е джаджата?

- Аха. Яд ме е, че трябва да те убия. Хубаво си прекарахме с теб, толкова народ изтрепахме...

- Знаеш, че и аз съм въоръжен, нали?

- Да.

- Така че който-когото.

- Дадено.

Гледаха се напрегнато в черните дупки, където бяха очите им. Христо заговори:

- Това е разликата между нас, Мечка. Ти си доволен вечно да вървиш след Македонеца. Да му вършиш черната работа, той да те почесва по врата. А аз не съм такъв. Аз искам или всичко или нищо.

Извадиха пистолетите едновременно, едновременно ги насочиха един срещу друг, но изстрелът на Беков отекна пръв. Анго се полюля на пети напред-назад, полюля се, полюля и рухна по лице.

Беков обърна тялото. Бе го улучул точно между очите.

Така най обичаше.

* * *

- Ако дойде Бекчето, ми ставаш от коленете, да не се пердашим с тебе - предупреди Гошо Гаджонов седящата в скута му Силвия и леко я гризна по мекото на ухото. Бе пиян, но още съумяваше да разсъждава по малко за разлика от нея.

- Добре, бе-е-е! - изблея медсестрата. Гласът й се стопи в припева на "Коко Джамбо", който гърмеше по "Panasonic"-а

- Сериозно ти говоря - стисна зъби от яд, а и за да не повърне. Бе мешал антибиотици и вино, грип и имен ден. На трапезата имаше голяма тава агнешко печено и три вида каберне. Гъбата лапаше здраво и бе омазал бузите, ушите, ръкавите и крачолите си с лой. Той и Гошо си викваха тостове през минута, недостатъчна дори за едно дръпване от салема - ментолова, дамска цигара, но само такива имаше. Момчетата бяха обърнали половин кило портвайн, въпреки че от това десертно вино не бива да се пият повече от 50 грама, за предпочитане са с лебервурст. От 100 на сутринта задължително те цепи глава, от двеста спиш до обяд, от триста - до обяд на по-следващия ден, а от петстотин някой друг се събужда вместо теб.

-Дъ-нъ-зъ-мъ-мъ-дъ-ри-бърр? - попита Гошо. Въпросът му трябваше да означава "Да не вземем да ритнем бакърчето с тоя потвайн?". И удари на екс остатъка в чашата си. След разговора с Македонеца не можеше да заспи, освен ако не е пиян, а напиеше ли се, го обземаше истерично веселие.

- Със сигурност... - каза Гъбата, който го разбираше докато говори. После се засмя шумно и от устата му излетя някаква мръвка. Лепна се на анцуга на Гаджонов.

Смехът в стаята се усили - Силвия се разпищя като второюнска сирена, а Гошо се пляскаше по бедрата и повтаряше: "Не мога, майна, не мога..." Вече бе забравил причините да покани тоя Юда, а именно да подразбере какво знаят ченгетата. Даже не го мразеше в момента.

По "Руски" се зададе ладата на Христо. Той бе избрал "Макаров" за подарък на Гошо Гаджонов. Или по-точно куршуми от "Макаров".

* * *

- Звъни се, звъни се! - Силвия надвика "Коко Джамбо", Вичо Гъбата и Гошо Гаджонов в квартирата на ул. "Братя Райт" 98. - Намалете музиката!

"Който звъни, ще си навре звънеца отзад" - понечи да каже пияният Гаджонов, но се нагълта с портвайн, направо от бутилката.

- Бричед, да взема да проверя аз, а? - попита Гъбата.

- Тука ще стоиш! - изломоти Гошо. В този момент по вратата взе да се блъска с шутове.

Той скочи с вик "Абе, я-а-а".

Отвори.

На прага стоеше ченге.

"Баш на именния ми ден ли!".

Ченгето козирува и се представи. Гаджонов запази пиянско самообладание и също козирува:

- Донаборник Георги Гаджонов! Къде ще ни водиш да се почерпим на път за тъмницата?

- Какъв е тоя рев! Веднага да намалиш музиката! Пощурили сте съседите - излая капитан Георги Гечев, който веднага бе проумял, че всякакви почести са излишни. - Я вижте кое е време.

- Я вижте коя е дата! - Гошо леко залитна към полицая, но се овладя както винаги. - Гергьовден!

Бе разбрал, че арестът се отлага.

- Да не трябва да идвам пак, щото... - и на него не му се занивамаше баш на именния си ден. - Айде! - обърна се, вече без да козирува, и заслиза по стълбите. Пред входа спря. Музика не се чуваше. Качи се в служебния форд, докато край него профучаваше Беков. Христо дори и не помисли да спира. За него вече всичко бе ясно. Щеше да дойде утре. Когато Гаджонов остане сам.

Купонът бързо се разпадаше. Още с влизането си Гошо направи неодобрителна физиономия.

- Гъбо, тая я взимаш и я водиш някъде... Да ви няма и двамата! - Говорът на Гаджонов беше станал по-разбираем.

- Виж, че не ще, бе!

- На тебе приказвам! - от очите на Гошо хвръкнаха искри. Обикновено след тях политаха шамарите. Той се наведе над разлигавената Гъба: - Ставай! Ставай веднага ! На тебе приказвам, Юдо!

И Силвия се повдигна с кръвясал поглед. Абсолютно нищо не каза. Пожелаеше ли, ставаше твърда.

Вичо и Силвия, хванати под ръка, се оглеждаха за такси на тротоара. Върху главите им се посипаха фасове и коркови тапи. Гаджонов изхвърляше пепелниците.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001