Богомил Нонев е български литературовед и публицист. Завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1943 г. По време на Отечествената война (1944-1945) е военен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Белград, а след това аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947-1950). През 1951–1953 г. е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи. В периода 1954–1968 г. е главен редактор на сп. "Наша родина". В периода 1966-1968 г. е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Оглавява отдел "Печат и информация" при Министерството на външните работи. От 1972-1976 г. е посланик на България в Тунис. През 1979-1982 г. е на длъжността съветник в Министерския съвет. Първите му публикации са от 30-те г. в ученически издания. Сътрудничи на сп. "Просвета", "Изкуство и критика", "Златорог", "Вестник", "Дъга", "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. През 1989-1992 г. е председател на Българския ПЕН-център. Автор е на съчиненията "Дунавската конференция в Белград" (1948, в съавт. със Ст. Кръстев), "Градове и хора" (1955), "Добрите пътища. Виетнамски дневници" (1957), "Ветрове на надеждата. Размисли, паралели, пътеписи" (1965), "Критически летопис. 1960-1965" (1965), "Залези и размисли" (1978), "Асен Златаров - общественик, гражданин, писател" (1985), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986) и др.

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Статии
   Там, където Изтокът е Запад

* * *
Критика за Богомил Нонев

© Електронно издателство
LiterNet, 2001