Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"TAM, КЪДЕТО ИЗТОКЪТ Е ЗАПАД"

Богомил Нонев

web

Избраното заглавие на тези няколко страници всъщност е заглавие на книгата на английската писателка Хенриета Лесли, която е била гост на българския ПЕН-център през годините 1927-1928. По същото време нобеловият лауреат Джон Голсуърти обнародва призив към световната общественост да се даде помощ на България във връзка с катастрофалното земетресение в южните предели на нашата родина.

Не зная по-точна формулировка за България от посочената /"Там, където Изтокът е Запад"/ - една страна, в която в продължение на 1300 години се развива култура, книжовност, изкуство, дълбоко свързани с европейския ренесанс и свободолюбивите и демократични тенденции във философията, литературата, пластичните изкуства.

Позволете ми да се върна още малко назад.

През 1926 година, на път за Изтока, в София остава известно време известният унгарски учен и деятел на ПЕН-клуба - Юлиус Германус, който се среща с български писатели. Запознава ги с идеите на ПЕН-движението, което все повече разширява своето влияние на Запад: създава се широка дружба сред писателите от цял свят, изнурени и изпълнени с критицизъм след края на войната; хуманисти по душа и по разум, предразположени към широките простори на духовното общуване.

След заминаването на Германус, някои от неговите посрещачи като белетриста Владимир Полянов и поета Йордан Стубел решават да положат усилия в създаване на българския ПЕН-център. В него взимат участие 40 от най-видните представители на българската литературна мисъл. Създава се и първото ръководство: проф. Иван Д. Шишманов - председател, Дора Габе - поетеса, проф. Александър Балабанов и още други изтъкнати представители на художествената и есесистична мисъл в България.

Ние разполагаме с първия списък на членовете, но мястото не позволява да предложим характеристика на всеки от тези четиридесет души - създатели на ПЕН-центъра в България, една високо творческа и хуманистична организация, която ще премине през изпитанията, които й налагат както фашизмът, така и тоталитарният режим. Но тя оцелява благодарение на високия дух, интелектуалната зрялост и емоционална надареност на нейните членове като неотстъпно защитава дружбата между писателите от цял свят, тяхното творческо общуване и нравствена воля за мир и човеколюбие. Ще си позволя в няколко думи да очертая образите на тези, които са възглавявали центъра в течение на повече от 75 години.

Първи председател на ПЕН-център България е проф. ИВАН ШИШМАНОВ /1862-1928/ - европейски утвърден учен в областта на Ренесанса, сравнителните литератури, българския фолклор и история на литературата. Той ни напуска в Осло, където се е състоял поредният конгрес на ПЕН-клуба. За него, прочутият наш класицист проф. Александър Балабанов, който ще го замести като председател на ПЕН, ще напише:

"Далеч от България, от скъпата университетска катедра, в която в продължение на повече от тридесет години преподаваше сравнителна литературна история, той свърши живота си след последната литературна мисия, с която го бе натоварил българският ПЕН Целият живот на проф. Шишманов беше посветен на българската култура... С убедителното си и пламенно слово Шишманов възкресяваше различни епохи на световното литературно развитие и всеки слушател излизаше от лекциите му нравствено укрепен и жаден за работа..."

Професор АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ /1879-1955/ е вторият председател на ПЕН-център България. Той е изключителен познавач на античните литератури - още като ученик превежда "Илиадата", по-късно почти изцяло - комедийното творчество на Аристофан, трагедиите на Есхил, поезията на Сафо. Наред с това, проф. Балабанов е изтънчен познавач на българската поезия и език, неговите есеистични творби остават трайно наше културно наследство. Написва студиите "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" /1911/, дълбокото си тълкуване на темата "Любов и поезия" /1939/, автобиографичните си бележки, събрани в книгата "И аз на този свят", в която ще намерим ценни страници, обрисуващи дейността на ПЕН-центъра, неговите конгреси през следвоенните години в Барселона, Париж, Виена, както и твърде ценната му кореспонденция с видни европейски писатели. По време на неговото председателстване той ще бъде подпомогнат от поетесата Дора Габе /1888-1983/, видна представителка на българската поезия.

Повече от петнадесет години ДОРА ГАБЕ е председателка на българския ПЕН, развива изумителна активност, особено при посещенията си на конгресите в Лондон, Париж, Виена и много други места. Не би било пресилено, ако кажем, че в живота на ПЕН-центъра посочените трима български творци утвърдиха в международния културен живот името на България и нейната висока духовност.

Следващият председател е академик БОГДАН ФИЛОВ /1883-1945/ - вглъбен проучвател на архитектурните богатства на България. За съжаление, през 1938 година той почти изоставя своето място на председател на Българската академия на науките и минава в политическия живот. През времето, когато той е министър-председател, е забранен и българският ПЕН-център. Възобновен е отново през 1945-1946 г. под председателството на Дора Габе.

Забележително е, че в историята си българският ПЕН-център е бил възглавяван главно от жени писателки:

АННА КАМЕНОВА /1894-1982/ е дъщеря на видния български държавник, дипломат и журналист - Михаил Маджаров; тя завършва науките си в Лондон и Санкт Петербург. Живее в Париж, заедно със съпруга си, големият български юрист Петко Стайнов. Председател на ПЕН-центъра е в годините 1967-1971, за да предаде през 1971 г. "щафетната палка" на своя заместник-председател, поетесата ЛЕДА МИЛЕВА. Тя е известен преводач и автор на най-зрелите и изпълнени с обич към детето стихове, широко популярни и днес.

През 1980 година ще я замести също поетеса - ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА, автор на няколко десетки книги поезия и пътеписи: "Ида при вас", "Вулканите на Мексико димят", "Една есен в Америка" и др.

След края на тоталитаризма, през 1991 година бе избран за председател на ПЕН-центъра БОГОМИЛ НОНЕВ. Той е автор на книги с разкази, пътеписи, есета, литературно-критически студии. Нему се пада тегобата да помогне за утвърждаване на демократичните принципи и живот на българския ПЕН-център, един продължителен и труден период, който ще бъде продължен през 1995 г.под председателството на НЕВЕНА СТЕФАНОВА - изискан поет, тънък наблюдател на политическите нрави, пътеписец и преводач на френска поезия. Тя ще вземе участие в конгресите в Барселона, Виена, срещите на ПЕН-центъра в Македония и други места.

През 1999 г. председателството бе поето от ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ, директор на популярното литературно списание "Пламък" и автор на няколко десетки стихосбирки: "Обичам те дотук", "Дърво и птица", "Лявата ръка на Бога", както и на хумористична поезия, публицистика и на проза за деца. Поетът взе участие в няколко европейски срещи на поети: Стокхолм /1998/, Маастрихт /1999/, Любляна /2000/.

Успешно работиха в последните години и секретарите на Българския ПЕН-център: Симеон Хаджикосев, Вера Ганчева, Вътьо Раковски, Алек Попов.

Българските писатели, създатели на националния ПЕН, приеха с цялата си душа думите на Джон Голсуърти, произнесени в Берлин още след установяване на мира след Първата световна война. Нашата страна, преживяла катастофата на поражението, прие с цялата си душа призива на ПЕН:

"Международният ПЕН-клуб издига своята емблема - перото и с него ще повали опустошителния меч из ръцете на кръвожадните, за да поведе стремленията на народите към мир, любов и културна работа."

Между първите четиридесет, създали българския ПЕН-център, се намираха класици на литературата като Елин Пелин и Йордан Йовков, но и представители на младата тогава литература като Светослав Минков, Владимир Полянов, Йордан Стубел. Членове на ПЕН бяха високи представители на есеистиката, литературната история и философията като Иван Д. Шишманов, Александър Балабанов, Спиридон Казанджиев, поетеси като Елисавета Багряна и Дора Габе - всички принадлежащи вече към класиката на българската литература. Следващото поколение - Леда Милева, Лиляна Стефанова, Невена Стефанова, пък и най-младите, е свидетелство за приемствеността в българския ПЕН-център, оцелял и съхранил дълбокия си хуманизъм и привързаност към европейските ценности.

И не е случайно, че още в първите години на своето съществуване българският ПЕН-център имаше за приятели, а в повечето случаи и свои гости, световно известни писатели като Джон Голсуърти, Хърбърт Уелс, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагоре, Франц Верфел, Артур Шницлер, Иво Андрич, Раде Драйнац, Морис Метерлинк, Анатол Франс, Стефан Цвайг, Ернст Толер, Жюл Ромен, Анна Мария Матуте, Пиер Емануел, Амрита Притам, Константин Симонов, Леонид Леонов, Мишел Турние и още мнозина. Това свидетелства и за волята на българските членове на ПЕН да превъзмогнат както настъплението на фашизма, така и остротата на студената война.

Ние сме убедени и днес, че можем и трябва да играем активна роля в дейността на Международния ПЕН, въпреки всички трудности, които сме длъжни да превъзмогнем. Убедени сме, че ПЕН-центърът защитава правата на твореца и на цялата писателска интелигенция, активно съдейства за търсене на пътища в духовния живот на епохата, бори се за съхранение на културното наследство и проявява непримиримост към всякаква расова, политическа или религиозна неприязън. Тъкмо затова намираме изключителна стойност както в конгресите, които стават всяка година, така и в активизирането на регионалните срещи като средища за създаване на един дълбоко хуманен и творчески климат - климат на взаимно уважение и широка демократизация на обществения живот...

© Богомил Нонев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2001, № 4 (17)

Други публикации:
Бюлетин на ПЕН (посветен на 75 годишнината на ПЕН центъра). София, 2001.