Петър Денчев е български театрален режисьор и писател. Роден е на 08.08.1986 г. в гр. Варна. Завършил е IV Езикова гимназия "Фредерик Жолио Кюри". През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където е работил по текстове на Гогол, Молиер, Ведекинд, Жьоне, В. Хауф, Брукнер. Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея" е един от двата наградени на конкурса „Екстаз" на сп. "Алтера" (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича" печели конкурса за Нов български роман „Развитие" за 2007 г., а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса "Южна пролет", 2008. Неговите учебни представления "Смъртта и Дяволът", "Схватки" и "Слугините" са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. "Жената от миналото" по Роланд Шимелпфениг (ДКТ "К. Величков" Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Автор на сборника с разкази "Истории в минало време" (2011). Последната му книга е романът "Тихото слънце" (2012), книга с антиутопичен дух, но не съвсем. В момента работи и по различни свои театрални проекти. "Карнавал" от Жорди Галсеран (ДТ "Гео Милев", Стара Загора, 2012) е последният му театрален проект.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Писмо от Средиземно море
  Мъж с кожа от саламандър

ПРОЗА

Разкази
  Ще бъда бенката над горната ти устна
  Мълчанието на г-н С.
  Градовете на татко
  Кафене "Босфор"
  Малакоф, искам да остарея

* * *
Критика за Петър Денчев

© Електронно издателство
LiterNet, 2006-2011