НЕПОДРАЖАЕМИЯТ СВЯТ НА ЕДИН САМОБИТЕН ТВОРЕЦ

Таня Шелхорн

web

В подножието на Родопите има една приказна вила, заобиколена със зеленина и тишина, където реалното и фантастичното се смесват. Там живее един истински вълшебник, със широкоскроена родопска душа и талант на художник. В компанията на четириногия Том се раждат неговите творби - плод на творческа дейност и мълчаливо усърдие. Рисува и мълчи, мълчи и рисува. Под звуците на прекрасните черковнославянски песнопения неговите чудни картини и икони действително оживяват.

Приказната вила и нейните стопани Юри и Том

Щом прекрачиш прага на този артистичен дом, имаш усещането, че си попаднал в един свят с друго измерение. Толкова е красиво наоколо и така е през всичките сезони. Ухае на здравец, малката чешмичка на двора ромоли напевно, зеленият килим меко поема стъпките и те води до романтичните стълбички, нагоре към къщата. Един красив сив дог те посреща с радостен лай и се хвърля буйно върху раменете ти. Върти опашка със страшна сила и притичва напред-назад, за да извести стопанина си. Ето го и него - нашият скъп приятел Юри, засмян и доволен, че отново има гости.

Така е от дълги години, през които са се съхранили много спомени и преживявания. Незабравими срещи, останали завинаги в сърцата ни. Тогава Юри си "почива" от мълчанието и целият му вид сияе в усмивка, а устата му ронят "бисери". Ако някои анекдоти ме карат да се смея от сърце, то това са неговите.

Толкова се говореше, че България ще стане Швейцария на Балканите, песен се пееше... А пък че ще "настигнем американците", го слушах в различни варианти. Но това, което чух от Юри, ме разсмива и до днес: "Че ще ги стигнем американците, ще ги стигнем, ами да не вземем да ги задминем, че да ни видят голите задници!"

Случвало ми се е, след незабравими вечери у този творец на картини и смях, през следващите дни, вървейки сама по улиците, да не съм в състояние да удържа напиращия в мен смях. За Юри може да се каже, че притежава заразително чувство за хумор!

При някои мои посещения водех приятели и гости от Швейцария, за да ги запозная с един талантлив български художник - Йордан Йорданов-Юри. Предварително им бях разказвала за него, показвала съм снимки и репродукции на негови картини, но срещата на живо надминаваше очакванията им. От пръв поглед биваха пленени от чара и непринуденото поведение на този гостоприемен стопанин и с нескривано любопитство искаха да надникнат навсякъде. Юри ни развеждаше из градината, показваше плодните дръвчета и насадените зеленчуци, разказваше, кое как се ползва, беше много добър в кулинарията. Ако времето беше топло, оставахме отвън на терасата и цялата вечер се наслаждавахме на ухаещия мирис на цветята и свирукането на щурците в окосената трева. Вдигахме наздравица и учехме швейцарците да казват: "шопска салата, ракия". Това те никога не го забравиха!

Нямах търпение да им покажа интериора - мой дом да беше, не бих се хвалила така! Ама като е толкова хубаво, как да не се радвам заради добрия си приятел! Колко пъти ми е разказвал историята на своята приказна къща. Купил мястото, пълно с камънаци и тръни, и докато очисти терена, ръцете си изподрал. Още от студентските си години мечтаел да има собствена къща, някъде сред природата, защото планината е неговата слабост. Той е от Смолян. Един известен пловдивски архитект, Желязко Стойков-Буби, реализирал проекта за тази интересна къща, съчетала в себе си дом за живеене и ателие. Започнали последователните строителни етапи, толкова зависими от финансовите капризи на времето. Когато изградил първия етаж и излял плочата, се нанесли с Том. Точно около този период се бяхме запознали и оттогава, почти четвърт век, продължава нашето приятелство.

Помня ония години, когато още нямаше мобилни телефони, и Юри оставаше напълно изолиран от света. Нямаше и съседи наоколо. Но той не се отчайваше от несгодите, талантът го спасяваше и в най-тежките моменти. През дългите зимни месеци, когато снегът затрупваше пътищата и беше невъзможно да се излезе от вилната зона на Марково, единствена компания му правеше Том, с когото споделяше и залъка, и мъката си.

Постепенно вилата се разхубавяваше и всеки път, когато го посещавах, виждах нови постройки и приспособления. Къщата е на два етажа с избени помещения, в които се извършва дърводелската работа от самия художник. Какво ли не умее да майстори, сам реставрира старинните мебели, към които е пристрастен. Винаги започваме "пътешествието" от избеното ниво, до което е и гаража. Тук има много неща за разглеждане, а пък щом Юри започне да показва и обяснява какво реставрира в момента, то можем да си останем с часове. Направил е и битов кът. Представям си удоволствието през зимните месеци - да се сгушиш на китениците, да пийваш на малки глътчици греяна ракия с мед, а Юри, препасал престилката, да пука пуканки и да разказва някой анекдот. Това в чужбина го няма.

Когато се застоим дълго долу, напомням на гостите, че има още много за разглеждане. Хайде най-напред да се качим горе, предлагам аз, защото най-атрактивното трябва да остане за финала. На втория етаж са разположени три спални, мебелирани с подходящите старинни огледала, шкафове, масички, столове и дивани, а по стените са окачени картини. В предната част на къщата красиви тераси, от които се открива прекрасен изглед, оформят пространството. Оставала съм понякога да нощувам в най-малката стаичка, то е божествена тишина и спокойствие!

Слизаме отново по витата стълба, а Юри разказва как я е правил, покривал стъпалата, изрязвал, лепил... ах, този сладкодумец! Влизаме в дневната, която през всичките години от историята на тази чудна къща, не е престанала да ме изненадва! Какво ли не промени грижовният й стопанин: като се започне от подовата настилка и отоплението, новите мебели, огромния витраж, та се стигне накрая до разширяването и преустройването на интериора. Едно ново крило към дневната оформя уютния кът от трапезария и кухня. Всичко е изработено с естествени материали, мебелите са от дърво в топли цветове. Нови картини по стените, една от друга по-интересни, просто да се ненагледаш. Аз, която съм посещавала многократно този дом, съм пак впечатлена и възхитена от новостите, а какво остава за тези, които го виждат за първи път - само гледат и мълчат учудени!

Юри и Том - нагледен урок по дресура

Сядаме за малко отдих и разтоварване от емоциите, че да не смайваме гостите напълно. Нека да се посъвземат и тогава ще накарам Юри да отвори вратите на своето привилегировано царство. На трапезата е весело, особено, когато Том се ръкува поредно с лява и дясна лапа. Разказваме си взаимно преживяванията, споделяме един на друг впечатленията си от живота, научаваме и за други наши приятели. Разговорите с близките по дух хора никога не оскъдняват.

Незабравим спомен остава едно от последните ми посещения, когато пак бях завела приятели и близки, също и моя съпруг. Юри беше приготвил невероятна вечеря, някакъв задушен дивеч, както той умееше да готви. Тогава вечеряхме в новата трапезария. Поднесох му най-възторжените си комплименти, а той сияеше от радост. Правихме снимки, много се смяхме, останахме до късно след полунощ. Такива преживявания те карат да усещаш истински живота.

В ателието на художника

Когато дойде подходящият момент, който, аз лично, очаквам с нетърпение, влизаме в ателието. Тук мога да остана с часове и да се наслаждавам дълго на многобройните картини на този самобитен творец. Какво ли няма - пейзажи, натюрморти, голи тела, портрети, ескизи, акварели.

Йордан Йорданов-Юри е завършил художествена гимназия в София, а през 1976 г. се дипломира в Художествената академия при проф. Мито Гановски. Автор е на многобройни фрески, стъклописи, витражи, мозайки в обществени и частни домове. Рисува също икони. Рядко съм виждала така изписани образи и обработка на дървото. Имам три икони от него.

В ателието цари присъщият за художниците артистичен безпорядък - бои, четки, рамки, картини са разпилени навсякъде. Ателието е на две нива, има малка тераса, която се затваря през студените месеци и се превръща в ефектна зимна градина. Нали си е естет, пак е оформил едно приятно кътче за посетителите - малко кокетно диванче, в мек пастелен цвят, с две табуретки и масичка пред него. Дървена решетка го отделя от второто ниво, където е бюрото.

Влезе ли човек в ателието, неминуемо е изкушен от желанието да притежава поне една картина от тоя художник. Изборът е богат, има за всеки вкус. С позволение от Юри обръщам картините, наредени с гръб покрай стената, не могат всички да бъдат окачени на видно място. Много често, точно измежду тях, някой си харесва нещо и го купува.

Седнем ли на зеленото диванче, заобиколени с картини, просто не ни се тръгва от тоя вълшебен свят. Тук пием по чашка кафе и бъбрим с наслада. В големите прозорци се отразяват светлините, навън вече е нощ, а на нас сега ни се бохемства!

Портрет на Таня Шелхорн от художника Йордан Йорданов-Юри

Разказвам подробно как Юри ме е рисувал и всички искат да видят портрета. Няма го, отнесла съм го в Швейцария, но ето снимките. Никога няма да забравя тези няколко сеанса, в които позирах, седнала на стол, качен върху масата. Колко ме гласи този взискателен майстор: тука гледай, не мърдай, не се закачай с Том, ще го изгоня, щом те разсейва... Ах, как ще изгони Том, навън вече беше студено, затова съм със зимното палто. Още от летните месеци Юри настояваше да започнем сеансите, бях си приготвила една красива розова рокля, но аз все не намирах време да отида до Марково. Предстоеше ми ново турне в Швейцария, подготвях ново куклено шоу, тичах до София за куклите, там ми ги изработваше кукломайсторката Ани, правех нова музика, репетирах... и времето отлиташе неусетно. Когато се застуди и розовата рокля стана излишна, си казах, че на всяка цена трябва да се осъществят тези 2-3 сеанса, иначе никога няма да имам портрет от голям художник. Така някога се разминахме с Младен Гърдев, който беше един от най-добрите портретисти.

Един ден Юри дойде у дома и направо ми заповяда да тръгвам с него. Не бях решила какво да облека, за розовата рокля и дума не можеше да става, само простуда ми липсваше преди пътуването. Отворих гардероба и погледът ми веднага попадна върху моето лилаво палто, което толкова обичах. Радостно възкликнах и го показах на Юри - той мигом го хареса. За щастие, имах и шапка в същия цвят и "коктейлът" се получи. Хайде, отпрашихме към вилата, бяхме доволни, че най-после се уцелихме. Аз радостно заявих, че моят портрет ще стане най-хубавият от всички, които е нарисувал досега. Някога така ме уверяваше Младен.

Докато Юри определяше мястото и светлината, аз набързо се гримирах и послушно се качих на масата. Не зная колко пъти се качвах и слизах, защото все нещо не се нравеше на художника. Той изпипваше нещата до детайли. Беше толкова сериозен и вглъбен. Просто всяваше респект. Никога дотогава не бях го виждала, когато работи. Той беше професионалист до мозъка на костите. Умълчах се и потънах в моите мисли, като се стараех дори да не шавна. Юри настоя за още два сеанса, искаше да ме направи по-весела, но придаде на образа ми това, което аз изживявах в момента.

С годините портретът става все по-хубав и по-жив. Особено впечатление създава погледът, който те следи навсякъде. В подходящ ракурс имаш чувството, че от очите ще потекат сълзи. Не си спомням какво съм мислила, когато позирах, но във всеки случай не е било весело, защото този момент съвпадаше с един труден период в моя живот. Бях точно на 40 години.

Толкова спомени се редят в съзнанието ми, и сега, когато искам да ги разкажа, оценявам изключителния шанс, да имам такъв приятел в живота си. Всичко можех да споделя с него, той умееше да слуша и успокоява. Аз, от своя страна, също съм му помагала, за което той винаги е бил благодарен. За Юри бих могла да напиша и роман, но засега съм осъществила само два разказа: "Том" (Шелхорн 2005б) и "Косово" (Шелхорн 2005а).

Загубата на Том беше много тежка за Юри, той не можа да го прежали и повече не взе друго куче. Аз, когато съм на вилата, все очаквам, че ще изскочи отнякъде и ще подаде лапа за поздрав. Уви, това повече никога няма да се случи, защото Том почива спокойно между двете борчета в градината. Сега, неговата история се разказва като приказка.

Не мога да забравя и онези студени утрини, когато Юри пристигаше от Марково още по тъмно, за да ме закара с колата до София. Бяха направили едни твърде ранни зимни полети за Швейцария и аз трябваше да отида или още предната вечер и да пренощувам в София, или да тръгна рано сутринта от Пловдив. Бяха едни от последните ми турнета в чужбина, дори не ми се тръгваше в студа, но нямаше на кого да разчитам в живота, сама си печелех хляба. Юри винаги ми вдигаше настроението и ме зареждаше с бодрост. А моите кукли ме окриляха във всяко начинание. Когато ми беше студено или тъжно, много бързо се "загрявах" с една-две репетиции и бях винаги във форма.

Юри с "дамата на сърцето си" - атрактивната Ерта

Последното шоу, което направих, беше с фантастичната кукла Ерта, и то имаше невероятен успех. Юри пак щеше да ме съпровожда до София и дойде надвечер у дома, за да се уговорим за предстоящото пътуване. Тъкмо бях приключила репетицията си и той беше първият, който видя новата ми кукла. Щом влезе в хола, се стресна от красавицата, кръстосала крака във фотьойла. В първия момент не можа да разбере, че това е кукла. Гледаше Ерта с такъв интерес, но не смееше да я пипне. Раздвижих я леко и тя оживя. Говорейки нежно, я положих в скута на Юри, който веднага се включи в играта. Взех фотоапарата, за да ги увековеча в тази поза. С неподражаемото си чувство за хумор, Юри позираше като истински "бос" с "дамата на сърцето си", а аз ги снимах и примирах от смях. Да имаш някакъв талант, е нещо прекрасно, но да запазиш в себе си детската фантазия, е направо фантастично! С Юри и двамата бяхме такива чудаци, тъй че скуката бягаше от нас!

Снимките станаха чудесни и Юри никога не се раздели със своята "муза". И досега носи снимката със себе си и винаги я показва на приятели и колеги, а те го гледат ревниво - такъв "сексапил" не са имали в живота си!

Аз също съм показвала снимките на някои познати в Швейцария, но те упорито твърдят, че това не е кукла, а съм аз, с маска на главата! Убеждавам ги, че грешат, не бих си позволила такава еротична поза в обятията на най-добрия си приятел, а те хитричко се подсмиват и ме гледат така, сякаш са ме демаскирали. Какво пък, това си е страхотен комплимент! Ерта беше "Първата дама" на кабарето и търсеше мъж, който да й даде своя "максимум". Късметът се падна на Юри!

Годините летят неусетно, вилата става все по-приказна и беше представена в престижното списание "Хубавите къщи". Интересна статия беше написана за "автентичната българска архитектура в един артистичен дом". За Юри къщата не е просто самоцел, тя е част от творческата му дейност и говори за неговия стил на живот. Тук се събират голяма част от пловдивската бохема, също и художниците, приютили се в Марково. Посещават го и хората от селото, дори понякога може да се чуе гайда в неговия двор. Това е то, истински родопчанин!

Юри е от ония хора, които знаят защо са дошли на земята. Той може да бъде напълно удовлетворен, че дните му не са пропилени напразно. Оставил е богато творческо наследство и мили спомени у приятелите си. Да е жив и здрав още дълги години, да рисува и прави изложби и да бъде много щастлив!

ЛИТЕРАТУРА

Шелхорн 2005а: Шелхорн, Таня. Косово. // Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69) <https://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/kosovo.htm> (23.10.2012).

Шелхорн 2005б: Шелхорн, Таня. Том. Том. // Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69) <https://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/tom.htm> (23.10.2012).

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2012, № 10 (155)