Славчо Цанков Иванов е роден на 15.12.1939 г. в с. Цар Петрово, Видинска област. Завършва Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1964 г. В периода 1964-1971 г. работи като учител и инспектор по български език и литература в гр. Силистра, а от откриването на Педагогическия институт (1972) в града е преподавател по Нова и Най-нова българска литература. Доктор от 1980 г. с теза за творчеството на Страшимир Кринчев и доцент от 1986 г. В същия институт e заместник-директор (1981-1985) и ръководител на катедра (1986-2001). В Педагогическия факултет, филиал на Русенския университет "Ангел Кънчев", става професор през 2000 г. Автор е на книгите: "Критици от миналото" (1986), "Хубаво е, където ни няма" (1991), "Пътища за оцеляване" (1991), "Поезията между две епохи. 1878-1900" (1994), "За поезията в нова България" (1999), "Столетие. Литературна антология. 1900-2000" (2001), "...От век до век. Поезията през очите на две столетия" (2001). Има многобройни участия в национални и международни конгреси, конференции, сесии и колоквиуми, около сто статии в специализирани издания и сборници. Основните му научноизследователски интереси са в областта на творческото наследство на някои по-малко изследвани автори, литературни критици и естетически движения от края на деветнадесети и началото на двадесети век, като разглежда и отгласа им в новите времена. Една немалка част от творчеството на Сл. Иванов представлява рецензии и статии, свързани с традициите и новаторските търсения на писателите от добруджанския край. Умира през 2006 г.

Статии
  Яворов с Незабравка при Вазовия "Excelsior!"
  Две писма разговарят

* * *
Критика за Славчо Иванов

© Електронно издателство
LiterNet, 2005-2006