Втора глава - Субект и обекти на Утешението

1. ОСОБЕНОСТИ НА ЛИЧНОСТТА И ИЗБОР НА ОБЕКТИТЕ НА УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Факти не съществуват - има само интерпретации.

Без да се впускаме в излишно теоретизиране, ще уточним две основни понятия, които ще употребяваме по-нататък - Субект на Утешението и Обект на Утешението.

Субект на Утешението ще наричаме нуждаещия се от утешаване човек - дадена личност в състояние на Дискомфорт.

Обект на Утешението - всички възможни и/или използвани техники на утешаване, както и самите "утешители" (дори когато те са конкретни лица или група от хора). Заместителите на "адекватните утешители" - утешителни заместители, независимо от това, че водят до Псевдоутешение, също могат да се разглеждат като обекти на Утешението, защото все пак чрез тях личността получава временно утешение. Като обекти на Утешението ще разглеждаме и утешителните запаси. Накратко - обект на Утешението е всяко "нещо", което може да доведе поне до миг-утешение (ако не до цялостно състояние на Утешение, макар и кратковременно), т.е. решава "проблема" поне спрямо един конкретен дискомфорт.

Логично и естествено е да се предположи, че структурата и съдържанието на личността ще определя до голяма степен какви фактори ще водят до Дискомфорт у нея, а следователно и какви (или кои) ще бъдат най-ефективните (т.е. адекватни) обекти за постигане на Утешение. Личността обаче постоянно се "развива" или търпи някакви промени - изменения както от по-голям мащаб в цялостната структура, така и далеч по-фини промени, които могат да касаят някаква малка част от съдържанието на дадена субструктура. Това налага да направим извода, че освен индивидуалното развитие и житейския път на всяка личност, които до голяма степен определят съвкупността от най-често прилаганите обекти на Утешение, влияние оказват и далеч "по-незначителни" на пръв поглед фактори, които обаче в даден момент, могат да се окажат решаващи за правилния избор на обект(и) на Утешение, за да се постигне желаната цел - състояние на Утешение или поне миг-утешение (вижте Приложение 1).

Необходимо е също да имаме предвид, че не винаги се осъзнава кой от възможните за избор обекти на Утешение е адекватен и кой - не! Този факт представлява достатъчно сериозен проблем, защото състоянията на Дискомфорт могат да си приличат по усещания, възприятия и представи, но да се различават съществено по своята същност - причините, поради които е предизвикано дадено състояние на Дискомфорт, които ние вече нарекохме конкретни дискомфорти. Именно съвкупността от конкретни дискомфорти представлява същността на общото състояние на Дискомфорт, което се нуждае от преодоляване (утешаване). Поради това, търсенето на бързо преодоляване на Дискомфорта по познати вече (от личен опит) механизми, т.е. с известни "утешители", не винаги ще даде желания резултат, просто заради факта, че в даден конкретен момент избраното средство може да се окаже неадекватно или даже индиферентно (безразлично) по отношение на Дискомфорта, а от друга страна - именно в такива случаи най-често се "прибягва" (понякога съзнателно, друг път - не) до утешителни заместители.

Идеята, която бих искал да ви внуша е, че е необходим някакъв минимален Утешителен анализ - или Утешителен автоанализ, за да се увеличи съществено вероятността за правилен избор на адекватна техника на утешаване (утешител).

Ние, съвместно с вас, ще се опитаме да си изградим минимум от "инструменти" за изследване на състоянията на Дискомфорт, за да можем, в "първо приближение", да си правим самостоятелно егография, определяне на его-позицията в даден момент и его-диагностика, чрез Утешителен автоанализ, след което, ако е необходимо (и възможно) да избегнем всички консуматори на утешение, да изберем и да приложим адекватна техника на утешаване (адекватен обект на Утешение или конкретен утешител), като не забравяме за възможностите на Утешителната профилактика.

Когато говорим за състояние на Дискомфорт, естествено е да се запитаме дали има някакви "видими" признаци, които да ни насочват директно към "поставянето на диагнозата". Разбира се, видимите признаци са едно, а какво е положението всъщност - съвсем друго. И макар че видимите признаци на неутешеност или утешеност могат да бъдат и симулирани, все пак, те не губят своето значение при Утешителния анализ.

Видими признаци на неутешеност са например: потиснато настроение; неадекватно общуване с околните; явно изразена тъга, готовност да се разплаче всеки момент; плач - характерен повече при неутешимост; изразена раздразнителност, достигаща до неконтролирани емоционални изблици; демонстриране състояние на безнадежност, или говорене, че "няма никаква надежда"; "никой не ме разбира"; видима завист или мнителност и т.н. (Разгледайте подробно Приложение 4).

Разбира се, комбинацията от два или повече признака, както и видимото съществуване на само един от тях, е достатъчен сигнал за предприемане на някакви действия с цел преодоляване на започващия или вече оформил се Дискомфорт. Както сами виждате, повечето от описаните в Приложение 4 признаци на неутешеност, не са нищо друго освен познатите ни симптоми при така наречените невротични и/или психотични състояния. Има, обаче, и някои различия - например завистта, угризенията на съвестта, чувството на обида и пр. са признаци, които обикновено не се отнасят към така наречените в медицината симптоми - нали всички ние в един или друг момент сме ги изпитвали и добре ги познаваме... Макар че те имат различен смисъл и значение за конкретните личности. Нека да си припомним обаче, че всеки "болен" човек задължително изпитва някакъв Дискомфорт, а това значи, че той освен от останалата терапия се нуждае и от Утешение.

Повечето от "признаците" могат да бъдат изразени в различна степен, с различна сила, т.е. при "добро желание" можем да определим в количествено отношение тяхната степен на проявеност. Ако приемем, че това е действително възможно (а то наистина е така), тогава, в случаите на най-силна изразеност на един или съвкупност от признаци на неутешеност, ще говорим за състояние на Неутешимост (остър Дискомфорт).

Може да ви се стори, че приложеният списък е твърде разширен, или обратно - не всички "основни признаци на неутешеност" са посочени. Какво пък, всички ние сме различни и нашият, личният ни списък от основни признаци на неутешеност е съвсем конкретен, а следователно всеки трябва да си го "напише" сам. Тук аз съм се опитал да дам това, което според мене се среща най-често, но не претендирам за изчерпателност, както и за еднаква степен на значимост на посочените "признаци".

За да довършим започнатото, би трябвало да продължим с описанието и разграничаването на основните видими признаци на утешеност.

Такива са например: добро, приповдигнато настроение; явно изразена радост и чувството, че "можеш да полетиш"; смях - характерен най-вече за процеса на натрупване на утешителни запаси; изразено спокойствие и увереноств себе си; състояние на изразен оптимизъм и "напълненост с надежди"; стремеж към и осъществяване на целесъобразни за личността действия - включително творчески; чувството, че "върви ми във всичко"; отворено и добронамерено отношение към околните; "можем да се разберем, даже можем да бъдем близки"; любим човек, любима работа, проявена обич към близките, позитивно и добронамерено отношение към тях - "винаги съм готов да ви обърна нужното внимание"; интерес към всичко наоколо - пълно включване в обстановката и т.н.(А сега, разгледайте Приложение 5).

Колкото повече от посочените признаци са налице, толкова по-пълноценно е постигнатото Утешение. Ако при това и степента на количествена изразеност е много висока в даден момент - личността казва, че изпитва "щастие". Щастието може да трае само миг, но може да бъде и по-дълготрайно. За съжаление (или за радост?!), обаче, преценката относно времетраенето на моментите на щастие е винаги субективна (зависи от личността) и няма смисъл да бъде измервана с астрономическо (или календарно) време.

И накрая, възможно е да се съчетават (да са налице едновременно) признаци на неутешеност и признаци на утешеност - в такива случаи ще говорим за дисоциация (разделяне) на състоянията, и в зависимост от сумарната значимост (за дадената личност) на едните и другите ще се определят тенденцията и прогнозата относно бъдещото развитие на "събитията", т.е. състоянието, в което ще изпадне индивида. Такава "дисоциация" обаче в повечето случаи е тревожен сигнал, говорещ за неустойчивост на състоянието, т.е. на психическото равновесие.

Засега ние няма да се спираме подробно върху този феномен - пред нас са още много и интересни "обекти", с които бих искал да ви запозная, и едва тогава ще се върнем (ако има време и място в тази книга) към по-задълбоченото изучаване на тази по-конкретна "материя".

Когато ние възприемаме света около нас или извършваме определени действия, когато общуваме помежду си или просто наблюдаваме какво правят другите хора, когато изучаваме определен обект, явление или събитие, когато даваме оценка за каквото и да е и въобще процесът на натрупване на целия ни жизнен опит показва, че ние постоянно сме свързани, или зависими от определени личностни качества, които се проявяват чрез нашите ежедневни действия и "способности" - част от тях обусловени от соматичните ни "дадености", а друга, значително по-голяма част - от психичните. Тъй като психологията като наука все повече и в по-голяма степен използва аналитичния метод при своите изследвания, създаване на модели и формулиране на изводи за обективно съществуващите психични феномени, то не е случайно, че психиката (или психичното) у човека е "раздробена" на множество, така наречени, психични функции (или качества).

Доколкото повечето от въведените понятия са придобили значителна популярност, предлагам и ние с вас да не спорим с психолозите и да използваме най-популярните психологически термини, обозначаващи различните психични функции, като няма да ги дефинираме строго - ще разчитаме на вашите лични представи за тях. Пък и всеки, който се интересува от по-строги определения, може сам да ги намери - слава богу, сега това е далеч по-лесно, отколкото преди петнадесетина години, например.

За по-голяма лекота при възприемането на информацията и създаването на по-опростена представа ви предлагам да приемем за начало следния модел-хипотеза:

• Емоциите управляват главно тази част от нашето Его, която ние (по Ерик Бърн) наричаме Дете (разделяйки го после на Естествено и Адаптирано Дете); те се използват и същевременно като основен метод за решаване на дилемата Искам - Неискам - в зависимост от това дали са положителни или отрицателни;

• Паметта се използва за управление най-вече чрез сравнение главно на тази част от нашето Его, която наричаме Родител и същевременно служи за основен метод при решаване на дилемите от типа правилно-неправилно; паметта обаче се използва както от Детето, така и от Възрастния;

• Интелектът управлява главно тази част от нашето Его, която обозначаваме като Възрастен и същевременно е основен метод за решаване на дилемите от типа Трябва - Нетрябва, Необходимо - Не е необходимо;

• Въображението (приемаме, че интуицията е въображение в действие) може да бъде присъщо на всяка от субструктурите на Его, но е характерно най-вече за Детето (особено Естественото Дете);

• взаимодействието между всички субструктури на Его, както и поддържането на (в "нормалния" случай - постоянна) обратна връзка помежду им, се осъществява от специфичен информационен носител, наречен език, състоящ се от образи (символи, картини),думи (понятия, реч) и знаци (от различен произход и тип).

Разбира се, не бива да забравяме, че в Естественото Дете постоянно постъпват "сигнали" в неосъзнат вид от могъщото Ид (преработило от своя страна либидните и мортидни импулси, идващи от Соматичното), които се "прочитат" и "интерпретират" (някои се осъзнават, други - не) от ЕД като императивни стремежи, желания и импулси, търсещи незабавна реализация. Всички те - желания, стремежи и пр. обикновено се "оцветяват" емоционално и в такъв вид се представят като дилема за решаване - Искам - Неискам. Его постоянно се сблъсква с решаването на тази дилема, като самото "уравнение" става все по-сложно, защото се намесват и решенията на характерните за Родителя и Възрастния дилеми.

Всичко, описано по-горе, ни подсказва, че при извършване на Утешителен анализ е много важно да отбележим в самото начало кои "психични функции" са с най-изявен Дискомфорт. Така например наличието на признаци на неутешеност, свързани главно с емоционалното състояние на анализираната личност, веднага ще ни подскаже, че основния, действащ в момента, Дискомфорт се намира в Детето. От друга страна, това означава също, че Възрастният не се е справил с възникналата ситуация и не намира начин да утеши (да успокои) Детето, т.е. не е намерил адекватна техника на утешаване (или утешител). Това би могло да означава също, че думите може и да не помогнат - може да е по-перспективно използването на образи (!). Би трябвало също да се провери веднага дали причината не е у самия Родител, който е поставил някаква "забрана" относно определено желание на ЕД или е "порицал" АД за някакво действие (или бездействие), изхождайки от "богатия" си опит, сравнявайки на базата на паметта, изпълняването на желанието, действието (или бездействието) и вариантите на последиците - все пак Родителят обикновено знае кое как се прави и как е правилно да се постъпва.

В случая, когато се забелязва обърканост в действията, несигурност в себе си, елементарни пропуски в поведението и когато човек се сблъсква с една и съща ситуация всеки път така, като че ли попада в нея за първи път - можем да се насочим към Родителя. Най-вероятно основният Дискомфорт произлиза от него. Това, по необходимост, ще доведе до несигурно, слабо обособено, обезпокоено и даже плахо Адаптирано Дете - следователно, налице ще се появи и специфична "емоционална окраска", изразена в сдържаност на емоциите, т.е. дори и да бъдат проявявани, те ще бъдат със значително снижена интензивност, страх да не се проявят вътрешните противоречия на личността и невъзможност за емоционално съпреживяване с други хора. Следователно на преден план ще изпъкват, от една страна, паметови (но те не са такива!) разстройства, а от друга - емоционални. Чувствувайки слабостта и объркаността на Родителя и Адаптираното Дете, Естественото Дете ще се опитва периодично да взима инициативата в свои ръце - отстрани това ще изглежда като временни, но силни емоционални взривове, което ще влоши окончателно позицията на Възрастния в рамките на разглежданата личност.

Трябва да признаем, че този случай е един от сложните, тъй като възстановяването или още повече преизгражданетона Родителя, който след това да възстанови и успокои Адаптираното Дете, е задача не само трудна, но и ако е осъществима, заемаща продължителен период от време. Казано най-просто и грубо - трудно е (ако не е невъзможно) да превъзпиташ някого. Още повече - Възрастният в подобни случаи рядко е свободен в действията и мислите си. Първо, той обикновено не разполага с най-елементарна информация (даже и да е специалист по "отварянето" на врати например), която обикновено се поднася "наготово" от Родителя и се извършват автоматизирани действия от Адаптираното Дете и, второ, не разполага с адекватни методи за точна оценка на околната действителност. Това естествено ще му пречи да намери адекватната техника на утешаване (доколкото тя съществува) и единственият изход ще бъде използването на утешителни заместители. Такива хора се нуждаят както от изключително подробен Утешителен анализ, така и от Транзакционен и Психоанализа, а често и от психиатрично лечение с използването на невролептици (и различни други лекарства).

Пълната картина в случая би могла да ни даде възможност да намерим поне една адекватна техника на утешаване - това ще бъде достатъчно, за да се излезе постепенно от порочния кръг на утешителните заместители и Псевдоутешението. Много по-леко е когато всички описани промени (и проблеми) с Родителя и АД са възникнали поради конкретна, известна причина и имаме основание да смятаме, че са временни. В такива случаи, най-често се налага да се отстрани консуматорът на утешение (причинил и/или продължаващ да причинява Дискомфорта) и нещата постепенно се нормализират, т.е. достига се до Утешение.

В случаите, при които страда интелектът, но са сравнително запазени паметовите и емоционалните функции, се наблюдава Дискомфорт у Възрастния - той не е свободен в своите действия и мисли. Това се дължи главно на факта, че липсата на информация и/или методи за адекватна оценка на действителността, постепенно води до натрупване на "грешки", от които започва да страда цялата личност. В следствие на това, Естественото Дете и/или системата Р-АД установяват контрол върху личността, поради което се наблюдава или възможност за нейното пълно манипулиране, или проявен почти във всяко отношение конформизъм с обществото, в което се намира дадената личност. Разгледаният случай не може да бъде отнесен към тежките, или трудните за повлияване - в смисъл, намиране на адекватно Утешение. Ако липсват соматични (органични) причини за "пропуските" в интелекта, т.е. Възрастният е само функционално нестабилен, то даването на поне определен минимум от информация и методи за оценка на действителността ще доведе до "чудеса". Всъщност, най-общо казано, такава е една от основните цели на образованието - именно ефективността на образователната система може да ни подскаже дали случаите с Дискомфорт у Възрастния ще бъдат повече или по-малко.

"Каква е ролята на възпитанието, тогава?" - може би ще попитате. Ами, то според мене е насочено главно към укрепването на системата Р-АД и използването на методи за потискане на естествените желания на ЕД. Това не означава, че тези "желания" изчезват - те ще търсят начин да бъдат освободени, да се свали натрупаното напрежение (а значи Дискомфорт) у Естественото Дете. Тогава, помощта би трябвало да дойде от три страни: от образователната система, която да включва всевъзможни игри по време на обучението (както на ЕД, така и на В), възпитателната система (от страна на семейството, училището, обществото, "улицата"), която да усили позициите на Р-АД, но и същевременно да даде възможност на ЕД да изяви своята неповторимост по обществено приемлив, "правилен" начин, и накрая - Възрастният, който ставайки все "по-зрял", да организира и структурира времето на личността по такъв начин, че да въвлече ЕД в някаква творческа дейност, като му я представи за "изключително интересна" и му обещае, че тя ще му донесе (на ЕД) изключителна самоизява и удовлетворение от собствената неповторимост. При това добре е Възрастният да положи всички усилия и да използва всички свои умения, но да спази даденото на ЕД обещание...

Има обаче случаи, и те са повечето, при които не може да бъде определено "ядрото" на Дискомфорта. Той като че ли се е разпространил върху цялото Его. Нещо повече - различните субструктури "претендират", че именно тяхното положение е "най-сериозно", най-засегнато. Как да се постъпи в такива случаи, особено, ако няма квалифицирана помощ наблизо или се налага да се направи Утешителен автоанализ (независимо от причината) с цел - намиране на повече или по-малко универсална техника на утешаване (утешител)? Въпросът може да бъде зададен и по друг начин: ако са засегнати от Дискомфорт всички субструктури - ЕД, АД, Р и В, с коя да започнем утешаването, ако не знаем универсална адекватна техника на утешаване (утешител), която да утеши всичките?

Ами, подходите могат да бъдат различни, но изборът на който и да е от тях зависи главно от конкретната личност (съдържанието на нейната структура и цялостното й състояние в конкретния момент).

Първи вариант: Универсален утешител - използва се една или повече от посочените в първата част на книгата универсални техники на утешаване. Така или иначе те помагат при почти всички хора - може да не доведат до Утешение, а само до Псевдоутешение, но това е печелене на време, през което можете да се обърнете към специалист или сами да откриете търсения универсален утешител. Тук особено са ефективни споделянето (ако е налице адекватен човек), съпреживяването, подаряването (на себе си), развлечението (ако то е от любимите), игра, смях и т.н.

Втори вариант: "Утешете Детето!" - дайте възможност първо да бъде успокоено вашето Дете (ЕД или АД, или и двете заедно). Особено е чувствително ЕД, то е и най-натоварено - не забравяйте, че именно то е подложено на натиска на Ид. Едва след като сте успокоили ЕД (или Детето въобще), за да не ви пречи със своите "капризи", можете да преминете към утешаващи техники за Родителя и Възрастния (в случая, именно в тази последователност).

Трети вариант: "Оставете на мен!" - този вариант се препоръчва само при личности, които имат изключително силен Възрастен, за когото те знаят, че ако е във форма, ще "измисли" нещо и "нещата ще се оправят". Тогава ще трябва да "върнете" свободата на действие и мислене на Възрастния. Следователно, необходими са три неща: първо, информация, второ - яснота на съзнанието (например може да е достатъчно да се наспите добре или просто да си осигурите почивка), а третото, той го има "по условие" (щом е силен Възрастен) - методи за точна оценка на реалността. След като Възрастният се възстанови, т.е. получи свободата си - той взима инициативата и намира необходимата техника на утешаване на останалите субструктури и възстановява баланса на личността.

Четвърти вариант: "Така правеше мама!" - това е вариант, който се препоръчва да бъде използван, когато имате дори и най-малки подозрения, че Дискомфортът се развива (или се е развил) главно в системата Р-АД. Тогава, именно тогава, е най-добре да се премахне напрежението (или да се снеме до минимум) у Адаптираното Дете и Родителя. Следователно, изберете си осъществяването на някакъв ритуал, такъв, който вероятно множество пъти са извършвали вашите родители пред вас. Особено ефективно ще бъде, ако се съчетаят личен (или лични) ритуал с някой обществен ритуал. Едва тогава, когато не ви "досаждат" Р и АД, можете да пристъпите към успокояването на ЕД или ЕД и В едновременно, включвайки се в някаква игра например.

Пети вариант: Сексуален контакт (когато е физически възможен естествено) - тук става въпрос именно за секса - такъв, какъвто го разбират повечето хора, за сексуална близост (интимност) и пр. Макар че по своя механизъм този вариант не се отличава от варианта "Утешете Детето!", ние го представяме отделно, защото, съгласете се, това е, от една страна, съвсем естествен начин за постигане на краткотрайно успокоение на Естественото Дете (снемат се множество напрежения у ЕД), а от друга - обяснява до голяма степен популярността на проституцията още от древността.

Тук стои съвсем отделно въпроса за моралните, икономическите и законовите страни на проституцията и нейното място в обществото. Фактът обаче, че има търсене, което продължава от векове, говори, че това е една необходимост - необходимост от сексуален контакт без никакви други обвързвания, а именно под формата на оказана услуга, за която естествено си плащаш.

Но сексуалният контакт може да бъде осъществен не непременно с професионалист(ка), т.е. жиголо или проститутка, а дори и със собствения съпруг (или съпруга) чрез така наречения "бърз секс" или с предвидения за подобни случаи любовник (любовница). След като сексуалният контакт е осъществен и е успокоено (временно) ЕД, личността трябва да продължи с даването на признание на Родителя (че е прав, както винаги) и да освободи Възрастния (да действа и да мисли), в противен случай до Утешение няма да се стигне.

Тук няма да разглеждаме състоянието на личностите, оказващи сексуалните услуги - какво изпитват те: комфорт или Дискомфорт, оказвайки такива "услуги". Това за тях е вид дейност (работа), която може да им харесва или да не им харесва - както при всички останали хора, които работят.

Но, разбира се, много по-добре са тези, които могат да получат Утешение чрез сексуална близост (интимност), което обаче е съвсем отделна тема.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.