Първа глава - Какво утешава хората

4. СТРУКТУРИРАНЕ НА ВРЕМЕТО И РОЛЯТА МУ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Още от първите мигове на живота си всеки от нас е обграден от множество консуматори на утешение. Но, от друга страна, веднага след раждането ни ежедневно се решава въпросът с постигането на утешение - отначало ни помагат родителите (най-често майката), а след това ни приучават да бъдем "по-самостоятелни". Което означава, че трябва сами да се справяме с възникващия ежедневно у нас Дискомфорт. Това, разбира се, не става веднага - дълго още нашите родители, баба, дядо, батко, кака, или който ги замества, ще ни показват как да се справяме с "лошото настроение", с "чувството на обида", с "тъгата", с "дискомфорта", обхванал ни в най-неочакван момент, като че ли безпричинно.

Постепенно обаче ние ще започваме да откриваме свои "собствени" техники за преодоляване на "кризите" от подобен род - това ще са първите техники на утешаване, които ще открием сами. Ще започнем да разбираме, че понякога ни предлагат утешители, които не са подходящи за нас (неадекватни), ще започнем да търсим по-универсални техники на утешаване или такива, които са най-лесно достъпни. Вероятно ще осъзнаем (а може би не), че някои "утешители" всъщност не са такива, а само заместители на истинските, т.е. ще опитаме "вкуса" на псевдоутешението и следващия го повишен дискомфорт. По-късно или ще открием начини за адекватно утешаване и последователно ликвидиране и избягване на консуматорите на утешение, или ще се плъзнем по стръмната пътека на лесното и бързо намиране на заместители, които ще ни водят до кратко утешение, а оттам - до псевдоутешение и задълбочаване на дискомфорта.

В един момент ще се окаже, че социалната ни реализация, че целият баланс на личността ни, както и степента на адаптацията ни към света (микросвета), в който живеем, зависи и пряко, и косвено както от състоянието на нашето Аз, така и от това, доколко то е правилно структурирано и кои структури в него доминират и са най-активни при вземането на решения. Ще се окаже също, че нашето Аз, за да функционира адекватно според поставените изисквания пред него се нуждае от нещо, което има свойството да бъде получавано, натрупвано и изразходвано, и че всички тези характеристики зависят не само от Аз, но и от всичко останало около нас и в нас.

Ние вече ще имаме своята собствена структура на Вярата си, ще таим в себе си Надежда за много неща и може би ще сме познали Любовта като състояние. В крайна сметка, дали ще осъзнаем всичко това или не, няма никакво значение, спрямо същността на протичащите процеси - резултатът от нашите действия, постъпки или бездействие ще бъде все по-силно зависим от състоянието на нашето Аз, от това дали сме в състояние на Дискомфорт или на Утешение.

... Но ние с вас вече знаем за какво става въпрос всъщност и, ако сте приели предложения модел, то можем да продължим нататък, за да видим как се пазим и как можем да се опазим от безбройните консуматори на утешение, които, между другото, ще бъдат разгледани подробно по-нататък в текста - на съответното място. А сега нека погледнем още веднъж, но отстрани, какво е необходимо да направим, за да достигнем състоянието на Утешение...

И така, задачата, която стои пред нас, може да бъде формулирана по следния начин:

• необходимо е да поддържаме спокойно, уверено в своята красота и неповторимост Естествено Дете, да подкрепяме в някаква разумна степен неговото любопитство, желанието му да притежава и завладява, както и стремежа му към самоизява. Да не го плашим или ужасяваме. Да му дадем възможност, колкото може повече да играе и да научава нови и все по-сложни игри. Внимателно да контролираме проникналите от Ид стремежи към разрушение и унищожаване, като им даваме възможност да се проявяват в различни видове игри и дейности, които няма да навредят както на нас, така и на когото и да е било. Да стимулираме максимално креативните (творческите), изобретателните и конструктивните стремежи, както и въображението. Да откриваме и предоставяме много възможности на Естественото Дете - както такива, при които да му се възхищават, така и възможности да се възхищава и удивлява то от други обекти, явления и събития. Да му предоставим възможност, чрез нашите действия да постигне максимално характеристиките на своя Идеал (да изучим, осъзнаем и се съобразим с ЕД*). Да поддържаме Естественото Дете живо и "във форма" така, както я описахме дотук и до края на живота си.
• да поддържаме спокойно Адаптираното Дете и да не подценяваме неговите стремежи, да постъпва така, както е получило "инструкциите" от Родителя. Да го поощряваме при всяка заслужена възможност. Да допускаме порицанието от страна на Родителя само тогава, когато подтискането на порицанието ще предизвика по-голям дискомфорт у Родителя, отколкото самото порицание у Адаптираното Дете. Да поддържаме усъвършенствуването на Адаптираното Дете в извършването на "ежедневните" работи и научаването му на това, как се правят нещата и как не бива да се правят. Да не допускаме да бъде наказано неправомерно - да уважаваме чувството му за справедливост такова, каквото е, и да се съобразяваме с него. Да контролираме "съюза" между Адаптираното Дете и Родителя, за да не се дава възможност решенията да бъдат вземани от една от страните или от "съюза" помежду им. Да дадем възможност на Адаптираното Дете да покаже, че се стреми към постигането на Идеала, предложен от Родителя (да изучим, осъзнаем и се съобразим с АД*).
• винаги, при всяка възможност, да даваме Признание на Родителя - уважение и благодарност. Да показваме колко са важни за нас съветите и натрупаният опит в Родителя. Да "се съветваме" с него кое е правилно и кое е неправилно. Ако постъпваме "неправилно", от гледна точка на Родителя, винаги трябва да имаме оправдание и обосновка на своите постъпки, но в рамките на понятията, съдържащи се у Родителя. Да постъпваме по такъв начин, че да не предизвикваме безпокойство у Родителя (чрез Р*), относно възможността ни да достигнем съответната позиция в обществото.
• постоянно да усъвършенствуваме Възрастния, давайки му максимално информация и методи за нейната обработка с цел разбиране същността на явленията, като по този начин му осигурим максимална свобода на мислите и действията. Да поддържаме пряка връзката между Възрастния и Естественото Дете, тъй като именно този "съюз" е носител на новото и нетрадиционното (за разлика от съюза Родител-Адаптирано Дете, който е призван да пази традициите и е съответно консервативен). Да се поддържа постоянна обратна връзка с Родителя и Адаптираното Дете, които често могат да помогнат в социалната сфера значително по-бързо, точно и ефективно, отколкото чрез използването методите на Възрастния или въображението (интуицията) на Естественото Дете. Постоянно чрез непрекъсната обратна връзка с действителността да изграждаме уверенност у Възрастния, че той постъпва точно, правилно и съответно на конкретните условия, в които се намира личността (т.е. да пазим чиста съвестта си, съобразявайки се по този начин с изискванията на В*). Да му предоставяме постоянно възможността да осъзнава и изучава както особеностите на соматичното в нас, така и тези на останалите субструктури - Ид, части от Его и Суперего. Да подкрепяме по всякакъв начин дейността на Възрастния, свързана с интегрирането на всички субструктури на личността с цел създаване на единна и вътрешно непротиворечива личност, готова да се справи с предизвикателствата на външния свят и особено с тези на обществото.

Описана така подробно задачата изглежда като че ли неосъществима. Но ако се постараем да вникнем по-задълбочено във всяка конкретна част от написаното по-горе, ще видим, че поставената цел не е утопична - просто там е показана "програмата-максимум". Практически вариант на реализация на тази програма/задача е напълно възможен и, повярвайте ми, е по силите на повечето от нас. За да можете да се убедите повече или по-малко, ще разгледаме по-важните и по-често срещани начини на структуриране на времето, които всеки от нас използва през живота си - разбира се, в различна степен и комбинация.

Когато Ерик Бърн разглежда съществуващите пред нас възможности за структуриране на времето, той ги обособява в шест групи: отчуждение (затваряне в себе си), ритуали (и процедури), развлечения, дейности, игри, близост (едностранна и двустранна). Тази негова класификация подхожда много добре за използвания от него транзакционен анализ. Тя, обаче, би могла да ни послужи и на нас като отправна точка, при разглеждането на различните варианти за търсене на Утешение. Още повече, че нашите разглеждания до голяма степен са инициирани именно от прочетеното в книгите на Бърн, от една страна, а от друга - стремежът ни е не да апострофираме Бърн (или Фройд), а да погледнем по друг начин на същите тези структури на личността, които е дефинирал той - как функционират и защо по точно такъв начин.

Моля ви, не очаквайте, че мога да разкажа и представя всичко само в една (дадената) книга - тя ще стане нечитаема, защото ще плаши със своя обем. От друга страна - написаното не е адресирано само към специалистите, по-скоро обратното - стремежът ми е да се прочете от повече хора, защото те ще бъдат индикатора за това, доколко представените идеи са отразили нещо обективно съществуващо. Това не означава, че специалистите не трябва да четат тази книга, напротив - те могат да я прочетат (предварително абстрахирайки се от предубежденията и предразсъдъците си) като научно-популярно четиво, защото тези четива често носят информация, която при строгия научен стил на научните статии и творби обикновено се зачерква или от автора, или от редактора...

И така, ние ще използваме в общи линии дадената от Е. Бърн класификация на възможностите за структуриране на времето, като ще акцентираме там, където сметнем за необходимо, а ще минаваме мимоходом през останалите "места", защото, пак да кажа, не можем сега да разгледаме всички въпроси.

Отчуждение (или затваряне в себе си). Изборът на тази възможност за прекарване на времето, можем да предположим, зависи както от конкретното цялостно състояние на личността, така и от външните за нея фактори - природни и социални. От друга страна, изборът може да бъде както доброволен, т.е. по собствено желание, така и принудителен - или като избор на възможно най-малкото зло, или при болестни състояния (тогава не винаги отчуждението е осъзнавано - например, при определени психиатрични разстройства). Възможно е също да не съществува избор, а ситуацията да налага отчуждението - или когато обществото те поставя насила в обстановка, предизвикваща отчуждение (т.е. обществото те "изолира" по някакъв начин - не непременно във физическо или пространствено отношение), или когато съдържанието на структурите на личността е такова, че в конкретната обстановка е възможно само отчуждение.

Така или иначе отчуждението не е съвсем изгубена възможност за достигане на Утешение. Тя може да бъде използвана например с цел да се приглуши въздействието на Суперего (особено Р* и АД*, за сметка на В* и ЕД*), като се даде възможност на Естественото Дете и Възрастния да се занимават с някакво творчество. В случая обаче ще бъде необходимо да се успокои системата Р-АД, която ще настоява, че "не постъпваш като другите хора, а се правиш на философ-отшелник, велик художник, голям композитор" и пр. подобни неща. Родителят ще настоява да се преразгледа позицията на Възрастния, защото той дава много по-голяма свобода на Естественото Дете, а ролята на Адаптираното Дете е сведена до минимум.

Всичко това е валидно, разбира се, когато изборът да се намираме в отчуждение е направен от Възрастния, който, от своя страна, е правилно структуриран и умее да се ориентира точно в "околната среда". Забележете, че тук можем да използваме понятието "отшелничество" - но именно когато изборът да се "откъснем" от обществото и да се "затворим в себе си" е направен от описания нормален Възрастен. Според мен, обаче, отшелничеството е понятие с по-конкретно съдържание - то по-скоро показва, че човекът се е отделил или "избягал" от обществото в пространствено отношение и вследствие на това се е оказал в позицията на "отчуждение". Би трябвало в такъв случай да приемем, че по-общото понятие е именно "отчуждение", а понятието "отшелничество" ще използваме само в описания по-горе конкретен случай.

И тъй, Дискомфортът, трябва да се очаква, ще изхожда главно от Р-АД. Ако Възрастният с помощта на интуицията на Естественото Дете успее да успокои системата Р-АД, то Утешението ще бъде постигнато. В противен случай резултатът от отчуждението ще бъде незадоволителен и не само че няма да доведе до Утешение, но може да предизвика и неприятни личностови, а оттам и социални последици.

Може би не е случайно, че Ерик Бърн определя отчуждението като предмет на изследване и въздействие от страна на психиатрията. По този начин той вероятно загатва за обратна причинно-следствена връзка - човек, имащ нужда от психиатрична помощ, избира отчуждението, като начин на прекарване и структуриране на времето.

От описаното по-горе обаче ние виждаме, или поне можем да предположим, че това не винаги е така. Особено в случаите, когато отчуждението ти е натрапено във вид на "принудително отшелничество" (т.е. обществото те "изолира" по някакъв начин), а твоята личност е правилно структурирана и Възрастният функционира, съобразявайки се с цялата налична информация на конкретната обстановка. В такива случаи, предполагам, Утешение може да бъде намерено. На нас са ни известни редица факти, когато хора, попаднали в затвора или пратени на заточение, изолирани в най-отдалечени места и ъгълчета на планетата, са намирали способ да се утешават - главно чрез творчество. Нека посочим Солженицин (в лагерите на ГУЛАГ), Пушкин (заточение в Молдавия), първият български президент - Желю Желев, пратен в едно малко селце за няколко години, написва преведената на десетки езици книга "Фашизмът" и т.н., и т.н. - списъкът може да бъде продължен. Сигурен съм, че и вие можете да дадете редица примери.

Друг е въпросът, когато човек сам е избрал да се намира в състояние на отчуждение (или отшелничество). Нека си представим как постига Утешение самотният мореплавател (или алпинистът, изкачващ сам даден връх например): първо, той разчита на своя Възрастен, че има достатъчно информация и точни методи за оценка на реалната ситуация и разбиране на същността на нещата. Второ, неговото Естествено Дете жадува да се възхити на красотата и величието на световния океан, да покаже, че то (ЕД) е единственото (или такива като него се броят на пръсти), което може да се справи (с помощта на Възрастния) блестящо или по-добре от всички други (по-бързо, по-сложен маршрут, по-сложни метеорологични условия и т.н.), т.е. очаква да му се възхищават и на него, и трето, ще изпита удоволствието и успокоението, че в известен смисъл е завладяло един огромен обект - Земята - чрез околосветско плаване например.

"Разтревожените" отначало Родител и Адаптирано Дете от решението на Възрастния постепенно биват успокоявани чрез даването на признание на Родителя, че ще бъдат взети всички възможни мерки за безопасност, ще се постъпва "абсолютно внимателно", "рискът ще бъде сведен до минимум", уменията на Адаптираното Дете (например спазването на личната хигиена, храненето по определен начин, изпълняването на препоръките на Родителя, относно извършването на тези действия с "повишено внимание", защото ситуацията е "екстремална" и т.н.) ще бъдат използвани пълноценно и то ще заема полагащото му се място, а накрая, най-важното, когато всичко свърши, системата Р-АД, ще има възможност да изпита още по-голямо признание и успокояване, че извършеното не е било напразно, и че отново са в "царството" на обществото, където Р-АД се чувствуват значително по-добре.

Както се досещате, тук могат, ако е необходимо, да се използват и прийомите на Възрастния, такива като "излъгване" на Р-АД, чрез даване на обещание за "награда" след това или в "по-грубия" вариант - волята (така трябва да стане независимо че така не се прави или че така не може). В случая Възрастният заради себе си и огромните и силни стремежи и желания на Естественото Дете е готов да накара системата Р-АД или да "повярва", че така е "много по-добре", или поне да я направи "безразлична", за да не пречи тя на постигането на Утешение.

Ние тук разглеждаме случаите, когато Р-АД са опозиционно настроени към такива прояви на В-ЕД (Възрастен-Естествено Дете). Но в редица случаи това съвсем не е така. В образите на Родителя (съответно и у Адаптираното Дете) е възможно да съществуват записи, които са "паралелни" на желанията на Естественото Дете и могат да помогнат на Възрастния с лекота да се справи с много от ситуациите. В такива случаи обикновено родителите на такъв човек са му дали възможност "да види", да "участвува" в подобни ситуации или поне да си ги представи.

От друга страна, образите могат да бъдат получени и от различни художествени произведения - книги, филми - и да намерят своето място именно у Родителя (когато авторитета на истинските родители е бил слаб или просто тях ги е нямало, а са ги замествали именно такива образи). Оттам въздействието върху Естественото Дете от страна на Родителя ще доведе до създаването на Адаптирано Дете, което ще бъде по-скоро "приятел" на ЕД, отколкото негов съперник. У такава личност всичко ще изглежда устремено в една посока! А когато това е така - постиженията и достиженията са много по-близо и по-реални за изпълнение. Такова силно Его няма да допусне да му пречи Суперего - напротив ще го направи свой съюзник или ще отстрани неговото въздействие по най-елементарния начин - излизане от обществото, т.е. отчуждение (дори под формата на отшелничество). Но от гледна точка именно на обществото, това ще изглежда като избор на "свой собствен път" за реализация, която най-вероятно няма да бъде социално желаема.

Крайната цел обаче ще бъде търсенето на Утешение - Успокояване на ЕД и АД, т.е. сваляне на напреженията у тях, Признание за Родителя за неговата подкрепа и Свобода на мислите и действията за Възрастния. Интересното в случая е, че всичко, описано по-горе, може да се случи и в обстановката или при наличието на много хора, т.е. в самото общество. Тогава личността, използваща отчуждението ще действа така, както би действала, ако го нямаше обществото, но, разбира се, със съответните корекции, за да не се сблъска с неговия репресивен апарат. Естествено последният вариант е далеч по-сложен и неприемлив за обществото като цяло и при погрешно действие личността лесно може да се окаже в психиатрично заведение или друго подобно място с така наречените "изправителни" функции. Такава изолация може да доведе при определени условия също до Утешение, но това вече ще бъде утешаването, развиващо се по описния по-горе механизъм - чрез писане на книга (например мемоари), музика, рисуване (ако позволяват условията), поддържане на добра физическа форма и т.н.

За да обобщим, нека споменем отново, че тази форма, отчуждението, за постигане на Утешение и структуриране на времето самостоятелно, ако ни се струва най-приемлива и ако не е натрапена от външни фактори, може да бъде използвана само когато имаме силен Възрастен, защото именно той ще решава въпросите, свързани с постигането на конкретните форми на успокояване и сваляне напреженията у ЕД и системата Р-АД. От друга страна, самият термин "отчуждение" го използваме главно защото той е бил наложен от Ерик Бърн, но вие сами разбирате, че на повечето места в по-горния текст, думата "отчуждение" може да бъде заменена с "отшелничество" особено когато става въпрос и за пространствено "избягване" или "откъсване" от обществото - просто нейното съдържание и смисълът, в който се употребява, често я прави синоним именно на това, което разбираме под "отшелничество". Все пак обаче считам, че е по-правилно да оставим термина "отчуждение", от една страна, заради връзката му с Транзакционния анализ и концепциите на Е. Бърн, а от друга - струва ми се, че той е по-общото понятие, докато отшелничеството можем да считаме за частен случай на отчуждението. Така че изменения няма да правим.

Ритуали - представляват точно определена поредица от действия и/или взаимодействия с други хора, с почти пълна предсказуемост на крайния резултат. Можем да ги разделим поне на две групи: лични ритуали - когато те се изпълняват от личността самостоятелно и не е необходимо да присъствуват други хора, и обществени ритуали - тези, които са обусловени от традициите на даденото общество и се проявяват в конкретна форма в даден исторически (или времеви) момент. "Царството" на ритуалите е най-благоприятната среда за съществуване на системата Родител-Адаптирано Дете (Р-АД). Точно определена съвкупност от ритуали, зависеща от индивидуалните особености на личността, провеждани с "необходимата" периодичност, е най-добрата възможност за бързо и цялостно получаване на Признание от страна на Родителя и Успокоение и одобрение (поощрение за "съучастието") на Адаптираното Дете.

Ерик Бърн поставя въпроса за целесъобразността на ритуалите, но ние ще подходим малко по-различно - ще считаме, че те са, малко или повече, винаги целесъобразни, защото допринасят за снемане на напреженията в системата Р-АД. Независимо дали става въпрос за личните или обществените ритуали, както и независимо от оценката, която се дава за тях от страна на обществото или конкретни личности.

Все пак най-големият плюс на личните ритуали е, че най-често те са по-достъпни - човек може да ги осъществи (обикновено) самостоятелно, почти винаги независимо от това къде се намира. Но дори и да има проблем с мястото, той бързо се решава и се пристъпва към ритуала. Примери за лични ритуали - много. Сигурен съм, че всеки от вас си има и свои, които или не се срещат у другите хора, или се срещат изключително рядко. Има и такива обаче, които макар и да са лични (по начина им на осъществяване), се срещат у множество хора. Например у повечето пушачи запалването на цигарата и нейното изпушване е почти изцяло ритуализирано. Само непушачите не биха могли да оценят огромното успокояващо значение (понякога) на този ритуал за дадена личност. Ритуал може да бъде храненето, започването на някаква дейност и нейното завършване, молитвата преди сън, приемането на вана, извършването на различни действия по точно определен ред - например посрещането на гости, подготовката за даден празник и т.н.

Личните ритуали, макар и да нямат на пръв поглед голямо значение за постигането на Утешение, са практически задължителни за личността, когато са част от нейната система на живот и постигане на някаква степен на Утешение. В този смисъл, ако на човек му бъде "отнета" възможността да ги "спазва" или осъществява с "необходимата" честота, постепенно ще се натрупат значителни напрежения не само в системата Р-АД, но и у Възрастния, защото той ще се окаже виновен, че не е дал възможност да се снеме напрежението в тези субструктури, чрез някакви заместители (за които се предполага, че Възрастният винаги трябва да "държи под ръка", в случай, че няма други възможности за постигане на Утешение).

Но, трябва да добавим, личните ритуали придобиват огромно значение именно в брака. Сблъсъкът между системите от лични ритуали на двамата съпрузи неминуемо настъпва (с изключение на редките случаи, когато личните ритуали повече или по-малко съвпадат). Можете да не се съмнявате, че резултат от този сблъсък е една голяма част от разводите. Нещата се усложняват, когато в едно домакинство живеят повече хора - обикновено, представители на няколко поколения.

Изходът в този случай е приемането на консенсусна система от лични ритуали или всеки член от семейството да си спазва своите лични ритуали, но да не пречи на другите да правят същото. Оказва се, че не е толкова лесно да се разделиш с личните си ритуали - значи, те имат голямо значение за всеки от нас.

По друг начин стоят нещата с обществените ритуали - те не само че дават възможност на системата Р-АД да изпита максимално удовлетворение (чрез признание и одобрение за участието в тях), но и са една реално използвана възможност за натрупване на утешителни запаси именно у Р-АД, които биха могли да бъдат използвани впоследствие. Например отиването в църква и спазването на ритуалите там дори веднъж седмично, но с повтаряща се периодичност е достатъчно, за да може Родителят и Адаптираното Дете да се "чувствуват" значително по-стабилни и имащи възможност да използват своите утешителни запаси до следващата седмица.

Спазването на ритуала - "венчавка" или "сключване на брак" - дава утешителен запас за Р-АД практически за цял живот ("ето, аз постъпих като всички останали и по този начин извърших нещо, което е правилно - сега мога да бъда спокоен поне в това отношение"). Който и обществен ритуал да вземем и разгледаме подробно, ще видим, че той е като "балсам" най-вече за Родителя - особено в началната фаза, когато се извършва самата последователност от действия, явяващи се същността на ритуала. Към края на цялото събитие, когато основната част, изисквана от Родителя, за да получи той признание, че "така се постъпва" и "така е правилно да се прави", вече е извършена, обикновено има част от ритуала, предначзначена да даде поощрение (одобрение, награда) за съучастието на Адаптираното Дете.

Например полагането на клетва от младите войници е ритуал, който завършва с първата им градска отпуска... Сключването на брак, брачната церемония (колкото е по-тържествен даден ритуал, толкова по-голяма е склонността на хората той да бъде наречен церемония) завършва с угощение в ресторанта - където не само си "хапваш" (за награда), но и можеш да потанцуваш и да се почувствуваш равен на "големите хора". Излизането от църквата след посещението на седмичната литургия и изпълнението на всички ритуални действия ти дава право да постъпваш "по-свободно" (наградата) до следващата седмица, когато отново можеш да демонстрираш смиреност, да запалиш свещичка и да се помолиш да бъдат опростени греховете ти. И така нататък...

Главното за нас е да разберем, че ако отчуждението е "зона на действие" на системата В-ЕД или само ЕД (при психичните разстройства например), която трябва да повлияе на Р-АД, за да бъде получено пълно Утешение, в случая с Ритуалите е точно обратното - Родителя и Адаптираното Дете като че ли казват на Естественото Дете "погледни, колко е интересно, ще ти хареса, само се включи и участвай, поиграй заедно с нас, тук ние (или всички) ще бъдем забелязани...". По такъв начин (отново чрез принципа на "излъгването") се спечелва отначало Естественото Дете за съюзник на Р-АД (особено като се има предвид, че някои ритуали са съпроводени с най-различни звукови, светлинни и други ефекти, "възхищаващи" и "удивляващи" нашето Естествено Дете).

След това Възрастният преценява, че ще е по-добре да даде възможност на "всички" (Р, АД, ЕД) да снемат част от напреженията, още повече - без да е необходимо той, Възрастният, да влага кой знае каква енергия и изобретателност. Следователно, логично за В ще бъде да използва по-икономичния начин за достигане на Утешение - Ритуалите. И в повечето случаи това наистина е така - крайният резултат е удовлетворение и Утешение. Именно в този смисъл казваме, че ритуалите са винаги целесъобразни. Те обаче могат да бъдат различно ефективни - в зависимост от постигнатото Утешение и натрупаните утешителни запаси.

Разбира се има случаи, когато определени ритуали могат да бъдат пагубни за участвуващия в тях. Например ритуалното изяждане на пленника при канибализъм - но, забележете разликата, пагубен ще бъде този ритуал само за изядения, а той и без това не би искал да участвува в такъв ритуал именно в тази си позиция... Всички сме чували за извършването на така наречените ритуални убийства - те са по същество същият ритуал като канибализма. Малко по-различно е при ритуалните самоубийства. Там, предполагам, системата Р-АД е подпомогната от (маниакални) деструктивни стремежи на Естественото Дете, при изключен или безразличен Възрастен. Така ритуалното самоубийство е последното "приживе" изживяно Утешение, като то почти винаги е свързано с Вярата, че животът продължава в "отвъдното".

При разглеждането на ритуалите като "серия от последователни, точно определени и предсказуеми транзакции" Ерик Бърн добавя и така наречените процедури. Тук, ние с вас, няма да постъпим по този начин, просто защото процедурите, както ще видим по-нататък, обикновено не носят утешение на системата Р-АД, а най-често на Възрастния (и понякога на ЕД). Даже може да се каже (това и Е. Бърн твърди), че е по-добре Родителят и Детето да не се намесват при осъществяване на дадена процедура - ще конкретизирам само че според мен става въпрос най-вече за Адаптираното Дете, а не на Детето като цяло.

И така, можем да си направим извода, че изграждането на собствена система от периодично повтарящи се ритуали - както лични, така и обществени, е винаги "добре дошла" за Възрастния, защото му дава възможност с по-малко вложени усилия да постига повече на брой, но с по-голяма продължителност мигове-утешения, а оттам, средностатистически погледнато, по-нисък фон на Дискомфорт при осъществяване на жизнените ни планове. Това обаче не означава, че именно Възрастният получава някакво удовлетворение (той даже може и да скучае), обратно - главните облагодетелствувани от ритуалите са Родителят и Адаптираното Дете; може да се "включи" малко или повече и Естественото Дете, но само ако му бъде интересно.

Сега вече можем да си представим отчуждението, съчетано с ритуали - лични или обществени, като една възможност за постигане на Утешение - отчуждението, използвано главно от "съюза" В-ЕД и ритуалите, предназначени основно за системата Р-АД. Налага се да направим, на пръв поглед, съмнителния извод, че от гледна точка на Утешителния анализ отчуждението и ритуалите са всъщност комплементарни (взаимно допълващи се) начини на структуриране на времето.

И наистина, ако се позамислим, ще открием много хора, даже сред нашите познати, които, от една страна, "не обичат много да общуват с хората" и "се държат отчуждено", но от друга - редовно посещават църквата според изискванията на канона и спазват всички ритуали там... Да не говорим, че всеки си има свои собствени лични ритуали, които също помагат значително при съчетание с отчуждението.

Следователно, може да се каже, че структурирането на времето у дадена личност би могло да бъде съчетание от различни видове (от гледна точка както на Транзакционния анализ, така и на Утешителния анализ) действия, които изглеждат (на пръв поглед) противоположни по своята същност и значение, но в крайна сметка водят до получаване на конкретна "печалба" - достигане състояние на Утешение, та дори то да е не толкова дълготрайно...

Развлечения - съвкупност от действия, с невинаги определена предсказуемост, чиято основна цел е както да даде "награда" на Адаптираното Дете за неговата добра "служба" у Родителя, така и да даде възможност на Естественото Дете за самоизява, възхищение (включително да му се възхищават на него) и игра. Последното важи и за Адаптираното Дете, само че игрите, които играят АД и ЕД, обикновено са различни. Това се дължи главно на факта, че помощник в игрите на АД е Родителя, а на ЕД помага основно Възрастният. По такъв начин можем да достигнем до предположението, че ако изберем съответното развлечение, ще можем да си тръгнем след това утешени с отстранен Дискомфорт, чувствуващи се готови "за нови подвизи".

Трябва обаче да отбележим, че развлеченията са толкова разнообразни по форма и съдържание, че много по-често срещано е да бъде "презадоволена" например системата В-ЕД за сметка на Р-АД или обратното, отколкото да се постигне "хармонично"развлечение, което би ни донесло търсеното Утешение.

Сигурно и на вас ви се е случвало да искате да си починете от... почивката (т.е. от вчерашното развлечение, което се очакваше да ви даде отмора?!). В такива случаи няма нужда да се самозаблуждавате - не е това развлечението, което ви е нужно! Истинското развлечение би трябвало да ви достави удоволствие, да ви накара да се чувствувате комфортно (т.е. утешени) и след него. В случаите, при които е валидна руската сентенция "Чем лучше вечером, тем хуже утром!" (Колкото по-добре вечерта - толкова по-зле сутринта!), вие не сте на подходящата вечеринка - това развлечение не е вашето развлечение. Защо ли? Защото няма да получите Утешение, а Псевдоутешение - това си личи по повишения Дискомфорт на следващия ден или веднага след завършване на развлечението...

Когато говорим за развлечения, можем веднага да ги разделим на две групи - неформални и формализирани. Първите си ги правим ние - сами, или съвместно с други хора, които са съгласни да отделят време за развлечение. Резултатът ще зависи отново от нас - какви са били очакванията, а какво се е получило в крайна сметка.

Сега, когато вече знаете, че целта е комфорт (т.е. Утешение) както по време на развлечението, така и след развлечението, може би ще погледнете на тази "проблематика" с друг поглед - за какво ви е да попадате в Псевдоутешение, а след това и в състояние на повишен Дискомфорт?

При формализираните в някаква степен развлечения, трябва да се очаква, че поне в началото ще се "подхранва" системата Р-АД - ще се играят най-различни Игри, такива, които са така добре описани в бестселъра на Е. Бърн "Игрите, които хората играят и хората, които играят игри". Постепенно обаче, ако "сценарият" на развлечението предполага "разкрепостяване на обстановката", ще се включи с пълна сила Естественото Дете и напълно възможно, но не задължително - Възрастният. Включването на всички субструктури на Его в търсене на своето удовлетворение (т.е. снемане на напреженията) и желанието им да го получат, участвувайки в развлечението, не гарантира обаче техния успех. Постигането на комфорт на Его, който да се "задържи" и след края на развлечението (например на следващия ден или при спомняне за развлечението като за нещо приятно и незабравимо) зависи от множество фактори, но един от главните е именно "сценарият", по който се предполага (това определя очакванията), че ще се развият събитията и самото развитие на събитията на практика (сбъднали се очаквания или разочарование). Затова при формализираните развлечения е по-добре очакванията да бъдат "по-скромни" - освен, ако не сте един от авторите на "сценария" за развлечението.

Вероятно има някакъв смисъл да се твърди, че личности, за които Признанието на Родителя и поощрението (наградата, одобрението) на Адаптираното Дете (т.е. системата Р-АД) са доминиращите субструктури в Его, които изискват първо и задължително техният Дискомфорт да бъде снет, за да може да се достигне до Утешение, трябва да участвуват по-често именно във формализирани развлечения - там те ще плуват в свои води и там те ще играят до насита Игрите (по Бърн), като даже понякога могат да привлекат за съюзник Възрастния, а също и ЕД (чрез "излъгване", че е интересно).

Така например едно широко разпространено развлечение е гледането на телевизионни сериали. Всеки, след като помисли мъничко поне, ще се съгласи, че гледането на така наречените "сапунени опери" не носи кой знае каква информация и не е предназначено за Възрастния. Обаче, Адаптираното Дете, с одобрението на Родителя, попива многократно едни и същи схеми на поведение (роли) и това го кара да се чувствува успокоено, че е готово за евентуална среща (защото вече "много знае") с представените "жизнени" ситуации и още повече - за Игрите, които ще играят съвместно с Родителя при взаимоотношенията на дадената личност с други хора. Или пък многократно се търси (и намира) потвърждение на собствените схеми на поведение и постъпки (или фантазии), че са правилни - щом се показват толкова често и се случват на толкова хора. Понякога системата Р-АД успява да "излъже" и ЕД, че всичко това е много "интересно". В такива случаи само силен Възрастен може да прекрати игрането на подобни Игри (имам предвид описаните от Ерик Бърн), но може да се превърне и в съюзник на останалите структури - такива хора стават виртуозни "играчи", но почти никога не достигат до близост с другите или до адекватно Утешение - най-честият резултат е Псевдоутешение с всичките последици от това.

Обратно - тези, които желаят да блеснат с ум, остроумие или чувство за хумор, или пък искат да им се възхищават на способностите (свирене на пиано, китара, пеене, разказване на вицове, танцуване, играене на различни "конвенционални" игри, т.е. не тези по Бърн) би било по-полезно и правилно да избират неформалните развлечения. При тях водещи са Естественото Дете и Възрастният - системата В-ЕД ще намери начин да включи АД (чрез неговите стандартни умения), а също и Родителя (например чрез някой ритуал - представен, да кажем, във вид на игра).

Естествено, ние приемаме, че развлеченията са формализираните или неформални, само условно. Понякога формализираните развлечения могат да преминат в неформални, друг път - обратно. А понякога е трудно да кажеш към кой от двата типа може да се причисли дадено развлечение - например, празнуването на рожден ден, но в рамките на работния колектив...

Трябва да сме наясно обаче, че развлеченията за съжаление рядко водят именно до търсеното Утешение - в значително по-голямата си част те предлагат Псевдоутешение. Това се дължи на факта, че "правенето на развлечения" се превърна в развлекателна индустрия. Предлаганите от нея развлечения са масово рекламирани, някои са много лесно достъпни, други пък се издигат в "култ", когато се каже, че сега е модерно да се развличаш именно така.

В крайна сметка макар и насочени към Детето тези развлечения преследват други цели - главно извличане на финансови печалби, поради което, след като всичко свърши, се оказваш в състояние на повишен Дискомфорт (признак на получено Псевдоутешение) и с нетърпение търсиш поредната "порция" развлечение (почти като пристрастен към наркотик), която на принципа "клин, клин избива", решава временно проблема, за да може той да се появи с нова, по-голяма сила...

Струва ми се, че няма нужда да правя някакви изводи вместо вас - вие сами ще решавате и избирате в кое състояние бихте искали да попаднете и по какъв начин. Развлеченията са само една от възможностите за постигане на Утешение - но за съжаление тук вече има много "подводни камъни" и постигането на Утешение се превръща все по-често в илюзия, а за някои видове "развлечения" - в утопия.

За разлика от отчуждението (което е предимно за В-ЕД) и ритуалите (насочени главно към Р-АД) развлечението може да предложи ликвидиране на Дискомфорта както в системата Р-АД, така и в В-ЕД - а нерядко и на всички субструктури на Его. Рискът от получаване на Псевдоутешение тук е значително по-голям, отколкото при ритуалите и отчуждението.

Игрите - изключително разнообразни начини на структуриране и прекарване на времето, които могат да ни донесат както Утешение, така и Псевдоутешение. Нещо повече - при игрите е много по-често срещан варианта на недостигане до Утешение въобще, или директно повишаване на Дискомфорта. Прието е за всяка дейност, която можем да наречем игра, да се говори за печеливш(и) и губещ(и) в играта. В зависимост от това, какво "печелиш" или "губиш", се определя крайният резултат относно постигането или не на Утешение. Следователно, трябва да си дадем ясна сметка, че "играем" играта, за да спечелим "нещо" ("приз"), което вече, от своя страна, може да доведе до Утешение, Псевдоутешение или пък да бъде безразлично, по отношение на изпитвания от нас Дискомфорт. Това е едната възможност - индиректно или непряко (чрез "приза") получаване на Утешение (Псевдоутешение).

Другата възможност е, когато играта се води с цел достигане на директно, пряко Утешение, просто поради факта, че се представяш изключително добре в дадената игра и всички ти се възхищават (Утешение главно за системата В-ЕД, но и с одобряващата подкрепа на Р-АД, ако играта не е от "забранените" или "неправилните" според Родителя).

Игрите могат да бъдат класифицирани по най-различни начини в зависимост от използваните критерии. Ние обаче ще ги разгледаме, изхождайки от това, коя субструктура (една или повече) от Его получава "главния приз" - достига до своето Най-благоприятно състояние, което, от своя страна, е предпоставка за достигане на Утешение на цялото Его впоследствие. Следователно, можем да разделим игрите на следните по-важни групи:

• познавателни - предназначени главно за В или ЕД, или В-ЕД;
• възпитателни - предназначени за АД, или Р-АД (отчасти за В - като информация);
• развлекателни - предназначени основно за ЕД и АД, но понякога и за В;
• ролеви (тренинги) - предназначени предимно за ЕД, или АД, или Р-АД, или В-ЕД;
• спортни - могат да обхванат всички субструктури на Его - някои в по-голяма, други в по-малка степен. Напоследък е по-адекватно спортните игри в "големия" спорт да се разглеждат като вид дейност (виж по-долу), а не като игра, тъй като става въпрос за професионално участие в дадената игра;
• хазартни - главно касаят ЕД или Р-АД (при особености в съдържанието на образите у Родителя) при, на практика, безразличен Възрастен (или "заразен" с маниите на Детето).
• социални - само в смисъл на "микросоциални", т.е. става въпрос за Игрите по Бърн, които могат да са предназначени за коя да е субструктура от Его, но от гледна точка на Утешителния анализ предимно се отнасят до ЕД или АД, или Р и много рядко до В.

Разбира се, можем да подходим съвсем елементарно и да кажем, че най-общо съществуват ИГРИ, които са насочени или към даване на Свобода на В, или към Признание на Р, или към Успокояване на ЕД (АД), или към конкретна комбинация между някои от представените възможности.

Но, можем също така да кажем, че съществуват само две групи игри, а всички, посочени по-горе, са техни подвидове - реални и виртуални. И едните, и другите могат да бъдат експериментални или да не бъдат.

Реални ще бъдат игрите, които се осъществяват в реална обстановка и биха могли в зависимост от играта да имат реални последици или виртуални последици - невинаги утешителни. Виртуалните се провеждат във виртуална (нереална) обстановка, която може да наподобява повече или по-малко реалната, но последиците от включването в играта също могат да бъдат или реални, или виртуални.

Следователно, водещо значение има обстановката на провеждане на играта. Какво означава това? Това значи, че полученото Утешение или Дискомфорт ще бъдат различно ценни или ефективни по въздействие за конкретната личност - в зависимост от нейното структуриране и съдържание на структурите.

Независимо от последното обаче, наблюдава се тенденцията към заличаване на границата между реалните и виртуалните игри, и то именно в този "пункт" - ценност и ефективност на въздейстивето върху личността (можете да гледате филма "Игра" с участието на Майкъл Дъглас в главната роля - там главният герой не знае, че участвува в игра, докато всички останали знаят. Финалът и кулминацията на филма са именно в изпитаното огромно утешение от главния герой, когато той разбира, че всичко е било игра)...

Различните видове игри при децата например са предназначени, от една страна, да подготвят Възрастния (давайки му информация) за по-нататъшното водене на подобни игри, а от друга страна - те са най-често от типа, който директно води до Успокояване на Естественото Дете (стремеж да се покаже колко е добро в дадената игра, да се изяви, да го забележат, да му се възхищават и т.н.). Тук наградата ("призът") при спечелване на играта се обезценява и има второстепенно значение, защото е ясно от самото начало, че "аз обичам да играя тази игра, защото се справям все по-добре и ми харесва да печеля (независимо от наградата), тъй като тогава всички ми се възхищават...".

Разбира се, децата участвуват и в игри, при които по-голямо значение има наградата при "печалба". Но обикновено или става въпрос за по-големи деца, или за деца, на които им е натрапена игра от страна на възрастните (и даже те повече се радват на спечелената награда, отколкото "победителят" в играта, който е "щастлив", че са го забелязали повече хора и са се "възхитили" от него).

Сигурно сте забелязали, че малките деца си играят просто така (даже игрите им често нямат конкретно название) помежду си или с нещо, което ние наричаме "играчка". Тогава, можем да предположим, че те играят дадената игра, заради самата игра (естествено, че това се среща по-късно и при големите - възрастните)! Какво им носи самият процес на игра? Като имаме предвид описаното в първата част развитие на Его, започвайки още от раждането, можем да направим заключението, че играенето, самият процес на водене на дадена игра, действа директно успокояващо на Естественото Дете - неговата "награда" първоначално е получаването на Успокоение, намаляване на Дискомфорта и в крайна сметка достигане състояние на Утешение. Вероятно сте забелязали как заспива малкото дете - то иска до него да бъде любимата играчка (след като си поиграе и достигне необходимия комфорт, детето е готово за сън и или заспива заедно с играчката, или я подава на родителите си, в знак на това, че повече не е нужна).

Колкото повече порастват децата и постепенно се превръщат във възрастни, толкова повече им се внушава или се приподнася в процеса на възпитание, че когато играеш дадена игра, най-важното е да спечелиш, да си победител. Забележете, вече никой не говори, че можеш да играеш играта, заради самата нея и да получиш удовлетворение (утешение) от самия процес на игра! Изтъква се, че в играта е важна "печалбата", или по-точно - подготвеният предварително "приз" за победителя. Интересен е фактът, че когато някой "се сети" (или усети), че основната функция на играта е друга - участието в нея и удовлетворението от самия процес на игра - веднага се добавят така наречените "утешителни награди", "утешителна обиколка", "утешителна премия" и т.н., и т.н. Разбирате, нали? Това не съм го измислил аз! Значи отдавна е забелязано, че не е важна само спечелената награда, а и нещо друго - постигането на Утешение, че си участвувал в играта, че самата игра е достатъчна и без наградите, за да изпълни своите функции.

Когато става въпрос за Естественото Дете и неговите желания и стремежи да "блесне", да се "покаже", да разкрие своята неповторимост и красота, наградата действително ще остане на втори план, при каквато и да е игра - важно е постигането на Успокояване и ако само то е липсвало на Его, то ще бъде равносилно на постигането на Утешение. Но, не трябва да забравяме, че Естественото Дете "обича" също "да завладява", "да притежава", да има "най-хубавата играчка". Тези негови стремежи, могат да бъдат подкрепени от Родителя, че - да, така е "правилно" ("вземи от живота колкото можеш") и това се прави от всички, както и от Адаптираното Дете, което има възможност да се присъедини към успеха с недотам големи усилия, а и от Възрастния, който преценява ситуацията като благоприятна възможност за даване на признание на Родителя, поощрение на АД, че това "не е забранено", защото "така правят всички" и, накрая - успокояване на ЕД, че е имало възможност да се представи по "най-блестящ" начин в играта и даже да спечели и притежава награда, която другите няма да имат.

По този механизъм, описан съвсем накратко, всички субструктури (ЕД, АД, Р, В) на Его постепенно "разбират", или биват "приучавани", че игрите дават възможност да се извлече състояние на комфорт, за която и да е от тях. Това с течение на времето се превръща в съперничество помежду им, формират се двата "съюза"- Р-АД и В-ЕД, като всеки от тях се стреми към своето: за Р-АД на първо място е престижа и самата награда, а на второ - "удоволствието" от участието; обратно - за В-ЕД на първо място е изявата в самата игра, как е била проведена, колко "блестящо" е постигнат крайният успех, а на второ място - самата награда.

Описаното по-горе е все пак възможно най-схематично и не претендира за изчерпателно обяснение на причините, поради които ние участваме в едни игри и не участваме в други. Още повече - когато Възрастният е повлиян от "пресметлив" Родител, който се е стремял през цялото време да "научи" Адаптираното Дете, че не е толкова важно участието, колкото "изгодата" (разбирана именно като получаване на "приз" - независимо материален или идеален), тогава в Естественото Дете ще бъдат стимулирани и подкрепяни постоянно стремежите за "притежаване", "завладяване" и постигане на максимален резултат в тази посока, а не в "естествено-детското" направление да се изпита удоволствие и успокояване от самия процес на игра...

Ние вече намекнахме, че съществуват личности, при които дадена субструктура на Его - сама или в съюз с друга, доминира, при вземането на решения. Следователно, можем да очакваме, че при наличие на дадена доминация личността ще предпочита да участвува в точно определен вид игри и ще избягва, доколкото е възможно, останалите. Например, притежавайки необходимото количество качествена информация и разбиране същността на нещата, Възрастният ще контролира изцяло игрите, в които ще участвува личността, и ще допуска изключения само "за тонус" или "за разнообразие". Ако В предпочита даден вид игра (или игри), той би могъл да "потърси" подкрепа у ЕД (неговият естествен съюзник), "обещавайки му" след това или развлечение, или любимата му игра.

От друга страна, В може да "включи" и присъщия на Р-АД "здрав смисъл" и умения, като по този начин ги "поласкае", а също и да им "обещае" участието в Игра (ако те му помогнат) от типа на описаните от Ерик Бърн или пък формализирано развлечение, а може и участие в някой обществен ритуал - така те ще се включат в играта, която според тях няма смисъл да се играе, но ще очакват след това "обещаната" награда.

Забележете, че резултатът от участието на Възрастния в предложената от него игра ще бъде както целесъобразен (поради вложения от В смисъл), така и ще доведе до Утешение на личността като цяло - а в основата първоначално, както виждате, ще стои преценката на Възрастния, че тази именно игра е необходимо да се играе независимо от неразбирането и нежеланието на старта на останалите - Р, АД, ЕД.

За съжаление (или може да е за добро - вие как смятате?!), струва ми се, че много рядко именно Възрастният стои в основата на избора на игрите, които играем, а това води най-често до Псевдоутешение. Една от причините е, че се избира игра, която снема напрежения в дадена субструктура на Его, но повишава Дискомфорта у останалите или някоя от тях. Така най-често играем игри, които Ерик Бърн би нарекъл деструктивни (а ние ще добавим - носещи Псевдоутешение, или даже повишаващи Дискомфорта директно, без фаза на псевдоутешение) и даже не правим опити да оставим Възрастния да подскаже подходящата игра или поне да се вслушаме в "интуитивните" стремежи на Естественото Дете да играем заради самата игра, защото това носи най-малкото, успокоение на ЕД, а нека не забравяме все пак, че именно Естественото Дете е нашето първо Его - след появата ни "на бял свят".

Можем да направим едно "леко" обобщение - Игрите, които са изключително богата възможност за постигане на Утешение и ние би трябвало да ги използваме. Кои игри да играем обаче и кои - не, е въпрос, който зависи от конкретните особености на структурите на личността и най-вече - на нашето Его.

Дейности - под това понятие ще разбираме извършваните най-разнообразни действия от страна на личността, определени за целесъобразни най-често от Възрастния, както с цел осигуряване на своето собствено съществуване, така и с цел постигане на Най-благоприятното състояние на своето Его - Утешението. Следователно, при осъществяване на каквато и да е дейност, главната "роля" в структурата на нашето Его играе именно Възрастният. Последното е казано в смисъл, че той взема решението (или поне така би трябвало да бъде) да се постъпи именно по този начин, а не по друг.

Дейностите можем да разделим на две главни групи: лични - осъществявани от личността, без да е необходимо прякото участие на обществото, и обществено-зависими - основният синоним, за които ще бъде думата "работа". За да приемем, че дадено поведение или поредица от действия е дейност обаче, независимо дали лична или обществено-зависима, тя трябва да отговаря на посочените по-горе условия - да е целесъобразна от гледна точка на Възрастния, т.е. да осигурява (обезпечава) собственото съществуване и оцеляване и да предполага възможност за достигане на Утешение.

От своя страна, личните дейности също могат да бъдат разделени на групи или пък да се посочат по-главните от тях: например хранене, различните видове почивка, действия по съблюдаването на определен минимум лична хигиена, конкретен за всеки човек минимум както физическа активност (изразена по най-различен начин), така и сексуална активност, минимум действия по осигуряване функционирането на отделителната система и т.н.

Особено значение придобива напоследък и обезпечаването на собствената безопасност, както и безопасността на своите близки, когато е осигурявана от дадената личност самостоятелно. Това е един от видовете лични дейности, който ще придобива и вече придобива все по-голямо значение. Тук влизат както умението да боравиш с определени видове оръжие, така и различните видове бойни изкуства и техники, при които не само че използваш тялото си като оръжие за самоотбрана (или за нападение), но и изучаваш определен възглед за света, философия за него - обикновено, когато става въпрос за бойно изкуство. По такъв начин Утешението се търси и постига както поради това, че си осигурил някаква степен на безопасност (за себе си и/или своите близки), така и в духовен план - усвоил си нов възглед за света и си обогатил жизнената си философия, при което най-малкото Възрастният ти е получил повече свобода.

Тук можем да отнесем и различните видове лично творчество, когато то отговаря на условията за дейност,т.е целесъобразно е от гледна точка на Възрастния, защото не само може да доведе до Утешение, но и осигурява (по някакъв начин) собственото съществуване на личността (или въобще обезпечава нейното оцеляване) чрез преплитане с обществено-зависимите дейности. На практика, този вид лична дейност се среща достатъчно често, но, разбира се, не всеки може да бъде Алберт Айнщайн, Ърнест Хемингуей, Пабло Пикасо, Джон Ленън, Александър Пушкин, Владимир Висоцки, Антон Чехов, Михаил Булгаков, Леонардо да Винчи, Чарли Чаплин, Стивън Спилбърг, Мария Кюри, Станислав Лем, Ерик Бърн, Зигмунд Фройд и т.н., и т.н. Това са само малка част от известните личности, при които личната им творческа дейност се е вплитала повече или по-малко в обществено-зависимите дейности.

Някъде тук трябва да поставим и Изкуството (изобразително, музика, литература, кино, театър, опера, цирк и т.н.) - то е извор на Утешение, както когато го правиш, така и когато го консумираш. То може да бъде осъществявано като лична дейност, но и като колективна (и даже обществено-зависима).

Защо го причислявам към дейностите ли? Ами в днешно време далеч по-рядко може да се говори за "чисто изкуство" или изкуство заради самото себе си. Напротив - Изкуството се комерсиализира дотолкова, че и то като спорта, на който ще се спрем подробно по-долу, вече отговаря по своите основни показатели на определението за дейност: създава се с цел осигуряване на своето собствено съществуване, а едновременно с това и с цел да се постигне Най-благоприятното състояние на Его - Утешението. Различието се състои в това, че тук, при Изкуството (каквото и да е то), освен Възрастният, който определя целесъобразността, голяма роля играе именно Детето - Естественото Дете като вдъхновител на идеи, а Адаптираното като изпълнител чрез своите умения.

И освен това, Изкуството има свойството да утешава в един и същ момент милиони хора!

Не бих искал да се спирам подробно на различните видове изкуства и как те допринасят за нашето Утешение, но, струва ми се, на всички ви е ясно, че без някакъв, поне един, вид изкуство ние не можем да живеем нормално. Дали това ще бъде музика, театър, балет, изобразително изкуство и пр., няма голямо значение. Важното е, че всички, надявам се, ще се съгласят - Изкуството може да ни помогне да постигнем Утешение. Отделен е въпросът дали ще се възползваме от тази възможност.

... Една скобка: чувал съм да казват, че можеш да разпознаеш американските филми по няколко основни признака, един от които е щастливият край - happy end, представен в различни варианти, но, казано най-общо, като "победа на доброто над злото", "възтържествуване на справедливостта", "надеждата, че ще бъде по-добре" или от типа "... и те си заживели щастливо". Обикновено това се възприема като слабост на американското кино.

Защо?! Та нали хубавите приказки свършват именно по този начин - щастливо. Не е ли по-добре да изпитаме Утешение поне в края на филма, след всичките несгоди на героите и показаната несправедливост? По-добре ли ще бъде да се показва "сюрреализъм" и всякакви там предизвикващи дискомфорт неща (които и без това са толкова много в ежедневния ни живот), а отгоре на всичко да ни лишат и от Утешение на финала? Не зная какво бихте предпочели лично Вие, но аз предпочитам happy end,колкото и да е представен наивно...

И още нещо - именно Изкуството (в най-различните му форми) ни помага да разкрием същността и значението на Красотата - красивото в най-общ смисъл на понятието. А Красотата, където и в каквото да я открием, е утешителна, защото е конкретна хармония - Хармонията, която ни възхищава и успокоява (ЕД), а значи и поставяща основата на бъдещото състояние на Утешение...

Накрая ще споменем, че към личните дейности отнасяме и една част от така наречените процедури - в случая лични процедури, при които извършваната дейност има точно определена последователност от действия с прогнозируем резултат, като прогнозата е с много голяма достоверност. Тъй като процедурите са в повечето случаи целесъобразни от гледна точка именно на Възрастния (така и би трябвало да бъде), то на тях няма се спираме подробно - те, общо взето, винаги постигат своята цел, включително и получаването на миг-утешение (поради тяхната конкретност), а понякога и пълноценно състояние на Утешение. Примери за лични процедури? - пране, гладене на дрехите, миене на съдовете след храна и т.н.

Обществено-зависимите дейности ("работата") са толкова разнообразни, че можем да се занимаваме с тяхната класификация съвсем отделно и да ги разгледаме по-подробно в рамките на друга самостоятелна книга, която би преследвала и друга цел. Сега ще се ограничим само с това, че този вид дейности имат една характерна особеност - резултатът от тях първоначално се измерва с условни единици, които в различните страни се наричат по различен начин, но общото им име е... пари. Тоест ние ги извършваме, за да получим парично възнаграждение - пари. В много по-редки случаи става дума за еквивалентна на дадено количество пари услуга или получаването на конкретен предмет или обект, изпълняващ ролята на възнаграждението.

Основната идея е в това, че парите могат да ни помогнат да спазим условието за "осигуряване на собственото съществуване". От друга страна, ако "работата" не ни носи Утешение, с пари можем да си купим заместители (с които можем да изкараме определено време), а понякога и адекватни утешители. По този начин, работата може да ни "доведе" до Утешение, освен пряко, когато обичаме работата си, и косвено - чрез изкараните от извършената дейност пари.

Точно тук настъпват трудностите - при купуването. Невинаги личността може да прецени дали купува адекватен утешител, или купува някой от безбройните заместители, които ще доведат до Псевдоутешение, или въобще няма да помогнат (не настъпва промяна в Дискомфорта - например при употреба на несъответни лекарства), или направо ще вкарат личността в повишен Дискомфорт. Трябва да имаме предвид, че Псевдоутешението е състояние на Утешение, но поради своята неадекватност (спрямо Дискомфорта) продължава значително по-малко време, отколкото при използване на адекватна техника на утешаване (утешител) и след преминаване на състоянието личността влиза в повишен Дискомфорт. Това създава "привикване" към дадения заместител и повишаване честотата на неговото използване с цел - да не се достига до състоянието на повишен Дискомфорт... Трябва да отбележим, че повечето хора работят, полагайки максимални усилия, за да изкарат повече пари, които, в крайна сметка, се харчат основно за заместители на утешителите и много по-рядко за достигане на адекватно Утешение.

Иска ми се да споделя с вас и следното: струва ми се, че по-голямата част от хората си мислят, че няма значение какво работиш - важното е да изкараш повече пари, защото с пари можеш да си купиш всичко...

Ще оставя на вас да прецените състоятелността на това твърдение, след като вече сте прочели написаното дотук и знаете какво е Утешение, Псевдоутешение, заместители, и какво значение имат те за нас. От друга страна, аз съм наясно с факта, че повечето от нас живеят на "заместители", а постигането на Утешение изглежда като недостижима мечта, утопия. Тогава "изкарването на пари" се превръща в първостепенна необходимост - още повече, че дори и да има "какво да ядеш и облечеш", това едва ли ще е достатъчно да преодолее възникващите състояния на Дискомфорт - следователно, "утешението" ще трябва да бъде намерено в някой "магазин" и съответно да бъде купено...

Необходимо е да признаем, че дейностите, както и всичко свързано с тях, са една необятна област за изследване - по какъв начин влияе конкретната дейност (лична или обществено-зависима, т.е. работа) върху различно структурираните личности, от една страна, и върху конкретната личност в даден момент - от друга. Освен това, дейностите имат интересното свойство по решение на Възрастния (както и при моментна негова слабост) или поради "форс-мажорни" обстоятелства (т.е. такива, които не зависят от нас) да се превръщат в ритуал, развлечение или игра, както и в комбинация от тях. Това може да бъде временно (еднократно) или периодически да се повтаря. Освен всичко друго, много от обществено-зависимите дейности са съставени предимно от поредица от процедури.

От друга страна, редица дейности съдържат като част от себе си елементи на ритуали, развлечения, или игрови моменти. Това е съвсем "нормално" и, бих казал, очаквано явление, защото Възрастният ще трябва да използва някакви "аргументи" (освен волята), за да "приглуши" Неискам на Детето (или да го преобразува в "безразличие"- за да не пречи, а може преобразуването да достигне и максималната си цел, като превърне Неискам в Искам), както и да удовлетвори жаждата за Признание от страна на Родителя или да преодолее неговата "обида", че "нещата не се правят правилно" - "така, както се постъпва винаги".

Именно поради тази причина ще трябва да признаем, че така наречените дейности, са най-усложнения начин за структуриране на времето, в сравнение с разгледаните по-горе отчуждение, ритуали, развлечения и игри, което, от своя страна, води до възможно най-трудно достъпния способ за постигане на Утешение.

... Независимо от това обаче ние сме принудени, да извършваме някакъв вид дейност - принуждава ни както обществото, така и необходимостта да осигуримсвоето собствено съществуване - оцеляването ни като индивиди, за да можем, едва тогава, да се стремим към достигането на Утешение, а по-късно и към Социална Реализация, Баланс на личността и пълна Адаптация.

Посочените четири цели могат да имат, разбира се, различен смисъл и съдържание за конкретната личност - ако например при вариант "Робинзон", не се нуждаете на острова от Социална Реализация, то със сигурност ще се нуждаете от Утешение. Именно постигнатото Утешение ще бъде първото и най-необходимо състояние, към което ще се стреми личността, независимо че може да не е социално реализирана (това едва ли ще представлява интерес на безлюден остров), балансирана и напълно адаптирана.

В състояние на Дискомфорт никой не би могъл да предскаже колко дълго може да издържи конкретният човек - ресурсите както на Соматичното и Сомато-психичното, така и на прилагането на волята, не са неизчерпаеми. Когато индивидът стигне до обективното (чрез Възрастния) заключение: трябва да правя "това" (т.е. да извършвам този вид дейност, за да оцелея), но (вече) не мога, то изходът е близък... Надеждата, докато я има, ще "омекотява" силно изразения Дискомфорт и накрая ще отстъпи пред Вярата, че може би поне Там...

И така, основната за всеки от нас обществено-зависима дейност е така наречената работа - каквото и съдържание да се влага в това понятие. "Еквивалент" на работата (само че в много по-широк смисъл) е ходенето в детска ясла, детска градина или на училище, когато става въпрос за децата и непълнолетните - всъщност, това за тях е тренинг, който не се възнаграждава с пари, но възнаграждения има, и то най-разнообразни (макар че множество непълнолетни в повечето държави по света извършват именно работа, а не нейния "еквивалент"). Работата отговаря на основните критерии при разграничаването на дейността от другите възможности за структуриране на времето - извършване на разнообразни действия от страна на личността, определени за целесъобразни най-често от Възрастния, както с цел осигуряване на своето собствено съществуване, така и с цел постигане на Най-благоприятното състояние на своето Его - Утешението. За съжаление в повечето от случаите работата не постига своята втора цел - Утешението. При такъв вариант се достига най-често до Псевдоутешение и търсене на заместители (все повече и повече, поради повишаването на Дискомфорта), които обикновено се купуват с пари.

Парите - това "средство за постигане на определени цели" все повече се превръща в Цел № 1 (понякога и в самоцел, т.е. важното е да има пари, а не какво ще правим с тях) при извършването на каквато и да е дейност. Всичко се подчинява на така наречените икономически взаимоотношения и финансовия резултат от тях! И това не е отсега - от древността е... Само че сегашните мащаби започват да плашат, т.е. консумират утешение у нас, обикновените хора.

Вече много по-ясно се казва и показва, че основният закон, на който се подчиняват човешките дейности, може да се изрази чрез така нареченото златно правило - който има златото, той създава правилата. Все повече и повече се лансира сентенцията "Като си толкова умен, къде са ти парите?", с която за пореден път се показва отношението към хората, които наричат презрително или иронично "интелигенция".

От друга страна, интересно е, че повече ще се обиди човек, ако го наречеш "глупак", отколкото "бедняк"...

Защо е налице такава дисоциация (разделяне)? Какво ни дават парите (освен възможността да си купим Утешение или негови заместители)? Ние ще се опитаме тук да отговорим на този въпрос частично, а по-нататък в изложението ще се върнем отново на него.

За повечето от нас утешаващо значение за системата Р-АД има притежаването на дом, кола, уютно обзавеждане, вила, компютър и прочие материални обекти. Това, ако го нямаш предварително, ще трябва да си го купиш с... пари. Също така, поддържането на добра физическа форма (която е необходимо условие за всяка личност - за "нормалното" й функциониране и създаването на възможноста за постигане на Утешение), струва немалко пари. Когато обаче всичко това е налице, т.е. парите ги има и сме си "купили" посочените по-горе неща, идва ред на, нека да го наречем, второто ниво.

На второ ниво постигането на Утешение вече изисква много повече ресурси и оборотът на парите става все по-голям и по-голям - възниква истинска необходимост за определена част от личностите от този тип да разполагат с все повече пари, защото само чрез парите могат да притежават, завладяват и, както им се струва на тях, да възхищават околните (нека не подценяваме значението на "обикновените" усещания, които започват да се пресищат и да изискват все по-екзотични "дразнения", както и на формиращите се нови възприятия, даващи началото на изграждането на съвършено нови и далечни за "обикновените" хора, представи).

Получава се, образно казано, заразяване на Възрастния с идеите (понякога твърде странни и винаги маниакални по сила) на Естественото Дете. "Съюзът" В-ЕД става нещо повече от съюз - става равносилен на нова субструктура в Его. Нека наречем тази структура Водещо Естествено Дете - ВЕД, която използва цялата налична информация у бившия Възрастен, но съвкупността от методи за оценка и обработка на тази информация е вече съвсем друга...

Вероятно сте останали с впечатлението, че Естественото Дете е по-интересната част от нас (в сравнение с Адаптираното Дете например), по-хубавата, по-забавната, по-истински наша, защото изразява най-съкровенната ни същност още от самото раждане. И това, предполагам, е така в повечето така наречени "нормални" случаи, но...

Нека не забравяме, че (според разглеждания от нас модел) именно ЕД, и само то от Его, е в пряка връзка с Ид. А там "бушуват" сериозни сомато-психични сили - не всички от тях имат "конструктивен" характер, някои се стремят към разрушение, унищожение и "смърт". Не може да се гарантира как ще бъдат "прочетени" и "интерпретирани" тези стремежи, желания, "натрапливости" в самото Естествено Дете, по-скоро обратното - ЕД ще се постарае да се освободи от натрупаните Напрежения по най-лесния начин. Ако не срещне съпротива от страна на Възрастния или Родителя, то намесата на Суперего едва ли ще успее да помогне.

Още по-невъзможно става да се подтиснат посочените желания и стремежи, когато Възрастният е в "съюз" с ЕД, или вече е "заразен" от него. Новата структура - ВЕД ще доминира все повече в Его, ще започне да игнорира Суперего или да го променя там, където най-силно му пречи, и ще се достигне до състояние на коренно променена личност, което в психиатрията е аналогично най-често на така наречената характеропатия (в по-мекия вариант) или психопатия и шизофренно разстройство (в по-сложния вариант).

Ако Родителя и Адаптираното Дете продължават известно време да "упорствуват" и да се противопоставят на ВЕД, напълно е възможно да възникне "идеята" за отмъщение, което ще се стовари най-вероятно върху нищо неподозиращ човек или обект със съответната "изобретателност" на ВЕД, в която ние ще познаем "нечувана и невиждана" жестокост.

Отмъщението обаче може да се развие и по друг механизъм - подчиняване насила на друга(и) личност(и) с помощта на финансовата възможност и поради липсата на самокритичност и обективна оценка на ситуацията от страна на ВЕД. Постепенно ВЕД започва да придобива усещането, започва да се възприема така и създава за себе си представа, че е всемогъщо и може да се разпорежда със съдбите на други, понякога милиони хора. Това се подкрепя и обективно от факта, че с пари можеш да си купиш длъжност, на практика, каквато пожелаеш и да вземеш достатъчно власт (ако не цялата), за да използваш нейния огромен ресурс (стига да знаеш как да го направиш - а ВЕД е достатъчно изобретателно и в повечето случаи "знае" именно това, или въвежда свои правила - спомнете си "златното правило").

Ето как, съвсем елементарно, с помощта на пари и власт, може да се промени личността на човека - структурата и съдържанието на неговото Его (но може, разбира се, и да не се промени в тази посока - което е като че ли по-рядко). Това е забелязано отдавна - спомнете си афоризма "Властта развращава, а абсолютната власт - развращава абсолютно".

Не бих искал, обаче да твърдя категорично, първо: че всички хора с много пари и власт търпят именно такива личностови промени, намирайки Утешение само тогава, когато е успокоено ВЕД (а това, сами разбирате, е достатъчно трудно, поради феномена на "пресищане" на усещанията); второ: че описаният механизъм е единствен - вероятно са възможни редица други механизми, които биха довели до подобен или същия резултат; трето: че ВЕД се появява само на много високи нива, когато парите са много - мащабите на "явлението" зависят както от времето, така и от мястото, а също и от стартовата структура на личността. Нека ви припомня перефразираното изказване на Наполеон, че е по-добре да си пръв в село, отколкото втори в града. Виждате ли какво още иска нашето ЕД (а често и Р-АД) - да бъде най-..., независимо какво и къде! А когато става въпрос за ВЕД, това желание е изключително силно, страстно, маниакално...

В третата част на книгата ние отново ще се върнем на значението на властта и парите за постигането на Утешение, както и възможностите за обратен ефект - когато те са източник на Дискомфорт, поради структурата на личността, от една страна, или заради обществено обусловени причини, от друга.

Тук искам да отделя един вид дейност, която в началото на своето обособяване е или развлечение с елементи на игра, или игра с елементи на развлечение - това е спортът. Не бяха толкова далеч времената, когато спортът в "социалистическите страни" можеше да бъде само аматьорски. Занимаващите се със спорт не получаваха за това пари - във всеки случай, тогава спортът не можеше да бъде причислен към дейностите, защото не отговаряше на горните критерии.

Постепенно обаче нещата се промениха толкова радикално, че сега, даже недотам силно изявяващите се спортисти, получават месечни (или седмични заплати), които повечето хора не могат да изкарат за година. Оказа се, че да бъдеш спортист-професионалист, е една от високодоходните дейности, която, хем съдържа игрови елементи, хем може да достави и необходимото за спортиста миг-утешение - дори и да не е шампион.

От друга страна, хората, наречени зрители, могат да изпитат както огромно Утешение, така и огромно разочарование (Дискомфорт), наблюдавайки постиженията на спортистите. Получава се, че работата за едни, каквото е за професионалния спортист спорта, може да бъде развлечение за други - за зрителите. Както и при едните, така и при другите - Утешението не е гарантирано, но се търси, защото и двете страни се стремят към него. Полученият резултат е рядко именно очаквания, но докато за спортиста ще останат поне парите (т.е. възможността да си купи утешител или негов заместител), за зрителя има две главни възможности - да изпита кратковременно Утешение (или Псевдоутешение), наблюдавайки постиженията на любимите спортисти (несъзнателно идентифицирайки се с тях и приемайки техните постижения за собствени), или да се разочарова, т.е. да влезе директно в състояние на повишен Дискомфорт, защото, освен че е останал разочарован от спортистите, което води до Дискомфорт, поради провалени надежди, а значи изконсумирано известно количество утешителни запаси, то и, забележете!, предварително се е "разделил" с част от паритеси (а знаем какво може да си купи човек с пари), купувайки билет за "спортната проява", т.е. "прекарал" се е два пъти. (Получаването на инфаркт от страна на зрители, а даже има случаи и на треньори например по време на различни спортни прояви, е не толкова рядко явление).

Не е случайно, че по време на големи спортни изяви, особено такива, при които зрителите са огромно количество хора, са възможни масови сблъсъци между тях, понякога водещи до големи трагедии - включително с човешки жертви. Когато хиляди едновременно влязат в повишен Дискомфорт, а в същото време на съседните трибуни е точно обратното - изблик на силни радостни емоции, поради полученото миг-утешение, влизането в състоянието на Естественото Дете, разярено от "очевидната несправедливост" ("тези си платиха и си купиха утешение, а аз платих за какво? - измамиха ме!") и загубата на контрол върху него, поради силните отрицателни емоции, е процес, който мигновено може да се усили хилядократно и да доведе до описаните по-горе трагедии, примери за които може да даде всеки от нас.

Изследването на Спорта от гледна точка на Утешителния анализ би могло да ни даде много информация, първо, защото това е дейност, която, обаче, съчетава в себе си характеристиките на играта и развлечението, а също така почти винаги е свързана и с изпълняването на някакви ритуали - както от страна на спортистите-професионалисти, така и от страна на зрителите; второ, защото дава възможност в повечето случаи за съпреживяване - а това е, както вече знаете, една от универсалните техники на утешаване.

Например понякога съпреживяването на повишения Дискомфорт може да доведе до "омекотяване" на реакцията на конкретно взетата личност ("страдам не само аз, а толкова много хора още"), а съпреживяването на Утешението усилва ефекта от него многократно и даже може да доведе до натрупване на значително количество утешителни запаси - българите, съпреживели радостта на Утешението от изключителното постижение на националния ни отбор по футбол през 1994 година (когато отборът зае четвърто място на световното първенство в САЩ) вероятно още се гордеят (в Приложение 1 можете да видите, че гордостта е всъщност проява на натрупани утешителни запаси) с постижението на "Пеневата чета". Нещо повече - всички ние тогава някак си "естествено" излизахме на улиците след всеки пореден успех на "националите" (а беше посред нощ) и се радвахме, радвахме, като "малки деца" - търсехме още и още веднъж съпреживяването на огромното Утешение, като се стремяхме да го задържим за по-дълго, колкото може по-дълго. Непознати хора се прегръщаха, целуваха, пееха песни, крещяха "българи - юнаци" и това не веднъж, а след всяка победа на футболистите. Ами, посрещането им в София...

Даденият пример не е изключение, а по-скоро правило. Повечето от нас са чували или виждали по телевизията какво става в Бразилия - както при успех, така и при неуспех на футболния им отбор; как беше застрелян един от колумбийските футболисти след тяхното фиаско през същата 1994 г.; как беше изживяно събитието, когато френският национален отбор по футбол стана световен шампион през 1998 г. и т.н., и т.н.

Трето, спортът, както осъществяван във вид на дейност, така и когато е под формата на игра и/или развлечение,дава още една възможност - "да отреагираме" натрупаните напрежения, стремежи и желания към разрушение, унищожение и "смърт", в една приемлива форма както за обществото, така и за конкретната личност.

Всичко, написано по-горе, за Спорта потвърждава, че той все повече се превръща не само в дейност, но и в една от основните дейности на хората - неслучайно се казва, че Спортът вече е един от най-сериозните бизнеси. И той наистина е такъв, но за бизнеса ще поговорим по-нататък в изложението.

Друг вид обществено зависима дейност (работа), която става все по-актуална и се развива с много голяма скорост, е обезпечаването на защита и безопасност. Този вид дейност все повече се превръща в една от основните не само за държавата, но и за редица частни организации. Не само че се разработват стратегически и тактически планове и способи за осигуряване на защита и безопасност, както на отделна личност (или личности), така и на дадена организация (или група), но и все по-често се апробират - което ще рече, че се прилагат на практика или в експериментални условия, или направо в реални такива. Ако пък релните условия липсват в момента - винаги могат да се създадат, или да се направи експериментална ситуация и да се проведе необходимото "учение", за да бъде във форма "личният състав".

Обезпечаването на защита и безопасност на когото и да е, винаги води най-малко до успокоение (че някой се грижи за тебе и те пази, т.е. ти си ценен, ценят те - радва се ЕД), а в повечето случаи и до пълноценно Утешение - сигурността и безопасността са особено необходими на системата Р-АД. А пък и Възрастният не е безразличен, защото това снема част от неговата отговорност - да се грижи за оцеляването на личността. Ето как тази дейност - обезпечаване на защита и безопасност, се превръща в един мощен утешител за тези, които изпитват върху себе си резултатите от нея.

Друг е въпросът, че за "обикновените" хора защитата и безопасността е предоставена на тях самите - каквото и да ни приказват в средставата за масова информация или представителите на държавните структури, свързани с властта. Разбира се, осигурява се някакъв минимум от "защита и безопасност" от страна на държавата спрямо "обикновените граждани", но той е почти винаги пост фактум - т.е. случило се там земетресение, наводнение, пожар и пр., тогава идат да ни помагат и защитават. Но, преживелите такива катастрофи знаят доколко и докога се осъществява такава помощ и защита, която впоследствие се представя като готовност на държавата да осигури защита и безопасност (?!) на своите граждани.

Все пак, когато ни говорят, че за нас се грижат и се обезпечава защита и безопасност на "населението", то това снема фоновия Дискомфорт и действа утешаващо. Власт-имащите го знаят и най-много говорят за този вид дейност преди избори...

Ние можем да продължим с разглеждането на още много и най-различни дейности - особено обществено-зависимите, но ще се ограничим дотук, защото целите ни са малко по-други и нямаме възможност да се разпростираме подробно в тази толкова обширна област. Предполагам, че за всеки ще бъде интересно да прочете за своята професия или дейност, за играните от него конкретни игри или предпочитаните развлечения и ритуали от гледна точка на Утешителния анализ, но засега можем само да кажем, че това е един възможен проект за осъществяване в бъдеще, като не е задължително този анализ да бъде осъществен именно от мене и/или точно сега - надявам се Утешителният анализ да заеме някакво място в областта на съвременната съвкупност от теоретико-приложни дисциплини, изучаващи човека, да се развива постоянно и да се появят хиляди специалисти, които, от една страна, ще познават конкретните ритуали, развлечения, игри, дейности (особено обществено-зависимите) значително по-добре и професионално, а от друга, ще приложат на практика своите познания, повишавайки по такъв начин "общия фон" на утешеност, или, казано иначе - снижавайки силата и обема на съвкупния Дискомфорт.

Накрая искам само да отбележа, че при повечето от обществено-зависимите дейности (за да бъдат успешно осъществени функциите им) има огромно значение още един фактор - социалните роли (особено формалните - длъжностите), които на практика е задължително да бъдат "обличани" (т.е. трябва, задължени сме да се съобразяваме с тях), а това може да промени (и често променя) "общата картина" на получените резултати от Утешителния анализ.

Изключително значение за обществено-зависимите дейности, за всички нас и за отделната личност в частност имат дейностите, поддържащи държаните структури чрез държавните длъжности, т.е. тези, които пряко (а понякога и косвено) са призвани да защитават държавното устройство и институции, както и да обезпечават самото функциониране на системата, наречена държава.

Тук, от една страна, влизат длъжностите от структурите на държавната и местна законодателна, изпълнителна и съдебна власт, както и репресивните органи - полиция, армия, специални подразделения, гранични войски, тайни служби и др. подобни, данъчните органи, икономическата полиция, митниците, следствените органи, както и всякакви, конкретни за дадена страна, контролиращи и санкциониращи "нарушителите" органи. Занимаващите се с такъв вид дейност (работа) са в извествн смисъл привилегировани - силата е на тяхна страна и те винаги са "прави". Ако се наложи могат да упражнят своето "право" по избран от тях начин, включително и груба физическа сила, в който и да е момент - независимо от всичките словесни "салати", които ни предлагат ежедневно средствата за масова информация.

Длъжностите в тази сфера можем да разделим най-общо на две групи - управленчески (най-често ги наричат постове - нека и ние да използваме това понятие) и изпълнителски (общото понятие е служител, но почти винаги понятието се конкретизира - полицай, данъчен инспектор, инспектор, войник, следовател, съдия, митничар, чиновник и т.н.).

Ако вие сте на държавен пост или поне държавна служба, т.е. държавен служител от посочените по-горе възможности, то определено вие сте по-защитен от останалите редови граждани и при умело използване на служебните права и пълномощия можете да постигнете значително Утешение, но... с една малка подробност - при вас трябва да доминира системата Родител-Адаптирано Дете или описаната малко по-горе ситуация с Водещото Естествено Дете - ВЕД (като последното е "подходящо" главно за заемането на някой пост). Ако вие не сте от този тип личности, вашето място не е в тези служби и органи - повече ще бъдете в състояние на Дискомфорт, отколкото в състояние на Утешение. Ще ви измъчва съвестта, ще ви отегчават безбройните ритуали и спазването на различни "безмислени" за вас етикети, ще трябва да играете игри, които няма да ви допадат или харесат, ще се налага да участвувате във формализирани развлечения или "съмнителни" неформални такива и т.н., и т.н. Ето защо, работещите в тези именно държавни служби и организации, се различават психологически и поведенчески от всички останали, които уж също работят държавна работа - например, такива като лекарите в държавните медицински заведения, учителите, работниците в държавните производствени или търговски предприятия, както и в сферата на услугите и пр. Следователно, от другата страна, се намират хората на държавни длъжности, за които най-общо можем да кажем, че работят в така наречената държавна обслужваща сфера - именно те са слугите на обществото.

Колкото и тъжно да звучи - реалностите са такива: има държавни постове, държавни служители и държавни слуги...

... Лично аз работих няколко години като лекар (държавен слуга), две и половина години - като научен сътрудник (отново държавен слуга) малко повече от две години като специалист по здравеопазване в рамките на изпълнителната власт на града (държавен служител), след това бях около две години университетски преподавател в държавен университет (пак държавен слуга) и накрая излязох въобще от системата на държавната работа - започнах да се занимавам с частен бизнес. Както виждате - държавни постове не съм заемал и мога да кажа, че нито съм се стремял, нито пък съжалявам за това. Преценявам, че структурата на моята личност, както тогава, така и сега, е такава, че заемането на държавен пост, или работата ми като държавен служител, ще ми донесе повече страдания (т.е. Дискомфорт), отколкото комфорт (Утешение) и, чак сега разбирам, защо се отказах от направеното ми в армията предложение да работя като военен лекар.

От друга страна, мога да споделя, че работата ми като държавен слуга (лекуващ лекар, научен сътрудник, преподавател) ме удовлетворяваше и утешаваше - спомням си, че тогава много често изпитвах именно онова чувство на приятна умора, за което ви разказах в началото на тази част на книгата.

Като си помисля обаче, ако работех като лекар в частна клиника, научен сътрудник в частна лаборатория, преподавател в частен университет, то удовлетворението щеше да бъде същото или даже по-голямо (вероятно, щяха да ми плащат повече). Следователно, истината се крие в структурата на личността ми, а не в това дали съм на държавна работа (като държавен слуга), или работя за частен работодател.

Ето това се опитвам да обясня - ролята на структурата на нашата личност към определен момент има решаващо значение за правилния избор на дейността, с която ще се занимавате. И този избор обикновено се налага да бъде направен бързо. От друга страна, човешката личност, нейната структура и съдържание, се променя - повече или по-малко... Кой знае - след време може би ще ми бъде трудно да откажа държавен пост, защото ще "преценя", че вече мога да контролирам себе си достатъчно, за да влизам в съответната социална роля без никакъв ущърбза своето Его и жадуваното от него Утешение. Нека цитираме древната философска мисъл: "Всичко тече и всичко се променя"! Но всичко ли наистина и достатъчно ли се променя?...

Така че, помислете си и решете: струва ли си толкова лесно и "лекомислено" да се отказваме от "привилегиите", които ни дават работата като държавен служител или заемането на държавен пост? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам (но, препоръчвам ви първо да се запознаете по-отблизо със... себе си!).

Алтернативата: дейност (работа) в недържавна (частна) организация или както най-често се наричат такива организации - фирма (производствена, търговска, в сферата на услугите и т.н.). Тук ръководните или управленските длъжности често се наричат "бос", "шеф", "мениджър", но могат също да бъдат обобщени с понятието ръководен пост. Всички останали, работещи във (или за) фирмата обаче, се наричат най-често сътрудници.

Естествено е в ежедневната реч понятията, посочени по-горе, да се употребяват по-свободно, както в единия така и в другия случай - и при работещите на държавна работа, и при работещите у частен работодател. Например, научен сътрудник, звучи много добре, но когато той е на държавна работа, истината е друга - той е държавен слуга (в смисъла, определен по-горе), а не "сътрудник" на държавата...

Горните разсъждения могат да започнат и от друго начално място - като изхождаме от това, кой е работодателят. Да бъдеш Работодател е нещо изключително отговорно и, бих казал, интересно. Именно Работодателят, независимо дали това е държавата, конкретна държавна организация (държавна фирма), частна фирма (собственост на конкретно лице или лица ), или конкретно физическо лице, е призван да структурира времето на определено количество хора чрез осигуряването на възможност за извършване на дейност (работа), която пък да им осигури получаването на дадено количество пари и евентуално Утешение, че работят именно такава работа.

Независимо от Работодателя обаче, държавен или частен, държавните служители и заемащите държавни постове винаги ще бъдат в "неравноправно" положение спрямо всички останали, работещи или като държавни слуги, или като сътрудници и даже "шефове" на частни фирми - в смисъл, че държавните служители и особено тези, заемащи държавен пост, ще бъдат привилигеровани, защото силата (държавната сила) е на тяхна страна. За съжаление, грубата сила се оказва последния довод, който винаги действа - независимо от желанието ни понякога да се правим на герои.

Всъщност, няма нищо страшно в това, да съблюдаваш правилата (законите) на по-силната страна - още повече, че те са създавани почти винаги с "добри намерения". Страшното и лошото е, когато тези правила, написаните, не се спазват от представителите на самата държавна власт, а се използват така наречените "двойни стандарти" - за обикновените хора правилата работят по един начин, а за представителите на властта или техните протежета - по друг (или въобще не се прилагат).

Толкова често се показва - и по телевизията, и чрез игралните филми, и чрез литературата търсенето на така наречената "справедливост" и неподправената радост, когато тя възтържествува, че започваш да си мислиш: постигането на справедливост сигурно е по-скоро изключение, отколкото правило, защото, ако знаеш, че вероятността да се постигне справедливост е много по-голяма от обратното, няма защо да реагираш с толкова силни емоции - това е все едно да се радваш до сълзи, че през лятото е топло...

Накрая, ще спомена само, че единствената възможна алтернатива на държавната система и нейните "варианти" за структуриране на времето чрез дейност (работа), е така нареченият Частен Бизнес.

Въобще бизнесът, частният бизнес предоставя значително по-големи възможности за разнообразна дейност (работа) и в този смисъл е един неизчерпаем източник както на средства (не непременно пари) за обезпечаване на своето съществуване и оцеляване, така и за постигане на Утешение. Но, от друга страна, той е и също толкова разнообразен в начините, с помощта на които може да ни вкара в Дискомфорт. Какво да се прави - "единство и борба на противоположностите"...

Може би за нас е важно да разберем себе си, да осъзнаем структурата на своята личност, да открием истинските причини за нашия Дискомфорт, както и адекватните за нас техники на утешаване (или утешители) и тогава, едва тогава да се огледаме - какво трябва да направим и какво можем да направим, за да може дейността, с която се занимаваме, да е целесъобразна за нас и да ни дава възможности за постигане поне на мигове-утешение...

В противен случай - или ще трябва да сменим работата (дейността), или... ще трябва да се променим самите ние! Да, това е възможно, но... Дали ще ни стигне нашият, личният ни живот, за да можем да се променим така, както бихме искали, или би трябвало? Та нали отива немалко време отначало да опознаем себе си, а животът продължава да си тече, при това - все по-бързо...

Близост - последният способ за структуриране на времето, който ще разгледаме. Близостта е състояние или процес на общуване между двама или повече души при пълно разкриване на личността на всеки, без каквито и да са скрити мотиви или ограничения. Еквивалентно е на най-краткото определение, което би дал всеки - "пълно разбиране помежду ни". Основната цел на близостта е постигането на максимално възможното Утешение за даден момент или период от време, съчетано с натрупването на колкото може по-голямо количество утешителни запаси.

Ние обаче ще разгледаме по-подробно Близостта и нейната същност в последната част на книгата, защото тя - Близостта, заедно с Любовта, е нашето най-силно средство за постигане на Утешение.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.