Първа глава - Какво утешава хората

3. АДЕКВАТНОСТ И НАВРЕМЕННОСТ НА УТЕШЕНИЕТО

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Преди да продължим с разглеждането на конкретните форми на прилагане на Утешителния анализ, както и с изясняването на значението на различните видове действия, осъществявани от нас с цел утешаване, нека разгледаме накратко две основни характеристики на Утешението - адекватност и навременност.

Ние вече имахме възможност да споменем за адекватността и макар че в общия случай навременността може да бъде разгледана като съставна част на адекватността (адекватно Утешение не само по своята същност, но и по време), ние тук ще се спрем отделно на двете понятия, т.е. ще ги разделим, защото възприемането на информацията ще бъде значително по-лесно. С две думи - правим това с дидактична цел. От друга страна, искам да подчертая колко е важно Утешението да бъде навременно - защото дори и да бъде напълно съответствуващо на всички останали изисквания, ако не е навременно, то рядко ще бъде адекватно.

За адекватно ще приемем Утешението, което води до отстраняване на Дискомфорта за прогнозируем период от време, след което личността влиза в Дискомфорт, който при равни други условия не е повишен в сравнение с Дискомфорта преди Утешението. Ще приемем също като аксиома (без доказателства), че адекватното Утешение е задължително навременно, т.е. процесът на утешаване се извършва в точно необходимия момент време. Това обаче не ни пречи да говорим за адекватно Утешение или адекватна техника на утешаване спрямо даден Дискомфорт извън контекста на времето, т.е. без постоянно да повтаряме, че за да имаме адекватност, е необходимо да приложим дадената техника в точно необходимия момент време (един или повече пъти).

За нас е важно да разберем и една друга особеност на техниките на утешаване - приложени в неподходящ момент от време (т.е. не са навременни), те не само че няма да доведат до желаното Утешение, но могат да предизвикат и обратен ефект - повишен Дискомфорт независимо от това, че са адекватни по всички останали показатели. Това до голяма степен се дължи на факта, че всеки от нас възприема времето по свой субективен начин. Нищо, че конвенционално съществуват секунди, минути, часове, дни, седмици, месеци и години. Всеки от нас живее в свой собствен свят със съответните пространствено-времеви характеристики, въпреки че различията помежду ни понякога могат да бъдат незначителни. Ние ще се спрем по-нататък върху въпроса за възприемането на времето (пък и на пространството), а сега нека продължим с набелязаната тема.

И така, логиката ни подсказва, че горната дефиниция за адекватното Утешение е от такъв тип, който не може да определи със сигурност дали сме постигнали адекватно Утешение или Псевдоутешение. Можем ли да намерим точен критерий (или няколко такива), или ще трябва да разчитаме на статистическата обработка на събраната информация относно адекватността на приложените техники на утешаване в зависимост от характерните особености на определени видове Дискомфорт?

Виждаме в приведената по-горе дефиниция, че за да бъде адекватно Утешението, както и приложената техника на утешаване, е необходимо да бъдат изпълнени три неща:

• отстраняване на Дискомфорта;
• прогнозируема (или по-голяма) продължителност от време, през което отсъствува Дискомфорт, т.е. състояние на Утешение;
• неповишен Дискомфорт след периода на Утешение.

Основното, което характеризира тези три изисквания е това, че те са разделени във времето. Ако нямаме обаче допълнителни консуматори на утешение, то при изпълнение на първите две изисквания ще можем с голяма степен на достоверност да очакваме, че ще бъде спазено и третото, т.е. че сме постъпили адекватно.

Това означава, че ще трябва да изучаваме характерните особености на различните видове Дискомфорт, ще трябва да ги класифицираме в зависимост както от възможните адекватни техники за преодоляването им, така и според най-важните консуматори на утешение, които ги предизвикват. Следователно, статистическата обработка на получената информация ще бъде изключително необходима, за да достигнем максимална достоверност на направените изводи, които ще бъдат използвани по-нататък в практиката.

От изложеното по-горе става ясно, че при Псевдоутешението е налице само първото изискване. Даже можем да го кажем и по друг начин - ако прогнозираната продължителност на състоянието на Утешение е скъсена, то най-вероятно става въпрос за Псевдоутешение. Още първите признаци за скъсяване продължителността на състоянието на Утешение (които са най-разнообразни както по вид, така и по проява) ни дават основание да се погрижим за по-нататъшно въздействие върху нуждаещия се от утешаване, за да избегнем влизането му в състояние на повишен Дискомфорт.

Има случаи, при които веднага може да се каже, че се използват неадекватни техники на утешаване и че крайният резултат практически винаги ще бъде Псевдоутешение (с неизбежния повишен Дискомфорт, след това) - става въпрос за използването на така наречените заместители вместо адекватните утешители. Най-ярки примери са използването на наркотични вещества, алкохол, лекарства, осъществяването на безразборни сексуални контакти и други подобни техники. Освен това, дадена адекватна техника на утешаване за Дискомфорт от съответен тип може да бъде адекватна за едни личности, а за други - неадекватна, или да доведе до Псевдоутешение. (Също както с лекарствата, употребявани при дадено заболяване - едно и също лекарство действа ефективно при някои хора, но при други - неговата ефективност е недостатъчна или даже съмнителна). Естествено в такива случаи статистиката няма да помогне - ще ни помогне точната его-диагностика (или в по-общия случай - утешителната диагностика) и задълбочения Утешителен анализ на конкретната личност.

Тук отново, съвсем накратко, за да не се връщате назад, ще ви припомня какво представлявт състоянията Неутешимост, Неутешеност и Безутешност така, както ги определихме в първата част на книгата.

И тъй, за Неутешимост ще говорим, когато става въпрос за състояние, което можем да определим, използвайки медицинската терминология, като "остър Дискомфорт". Характерно за него е, че Дискомфортът е силно изразен - с голяма интензивност на усещанията, възприятията, представите и емоциите. За преодоляването му обикновено е необходима чужда помощ (без това да изключва възможността от утешителна автотерапия).

Неутешеност - с това понятие ще обозначаваме състоянието на "хроничен Дискомфорт". Характерно е, че Дискомфортът е по-слабо изразен, но все пак е постоянно осезаем (т.е. усещаме го), макар че интензивността на усещанията, възприятията, представите и емоциите е по-малка, отколкото при "острия Дискомфорт". Това състояние обаче е значително по-продължително във времето от Неутешимостта.

И накрая - Безутешност - термин, с който ще обозначаваме състоянието на Неутешимост или Неутешеност, за което не можем да намерим в даден момент (или обективно няма) метод на утешаване или конкретен утешител. (За използваните термини не забравяйте да поглеждате Приложение 1).

Сега вече можем да кажем, че човек, поставен в безнадежна ситуация, се намира и в състояние на Безутешност (независимо "остра" или "хронична")... От друга страна, ако той издържи състоянието на Безутешност, докато намерим (или се намери) адекватна техника на утешаване (или конкретен адекватен утешител), то възможно е "да спасим" такъв един човек и да го изведем от "бездната", в която като че ли е попаднало неговото Его и личността му като цяло. В такива случаи, за да спечелим време, можем да приложим и някои по-безопасен заместител, т.е. техника на утешаване или утешител, за които предварително знаем, че ще доведе до Псевдоутешение, но докато трае то, ще имаме време да намерим адекватния утешител (ако съществува).

По-сложен е случаят, когато не можем да намерим правилното средство, адекватния утешител. Тогава влиза в ход техниката Обещание. Под понятието Обещание ще разбираме техника на утешаване, която има за цел да постигне конкретно миг-утешение или кратковременно Утешение (но не и Псевдоутешение) и чиято същност се състои в даването на обещание, че ще бъде намерено адекватното средство на утешаване в приемлив за конкретния човек срок.

Следователно, техниката Обещание е краткотрайно утешаване чрез даване на Надежда за постигане на Утешение (приживе) в приемлив за конкретния човек срок. Важното в случая е не само обещанието да бъде спазено, но това да стане в точно определения срок (или, ако е възможно, по-бързо).

За съжаление техниката Обещание не винаги работи в състоянието на Безутешност - особено когато е била използвана многократно, но без да бъде оправдана дадената Надежда, т.е. без да е намерено адекватното средство за утешаване, или, казано по друг начин - когато даденият човек е преживявал вече конкретния дискомфорт от неизпълненото Обещание.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.