Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

И ЕВРООПТИМИСТИЧНИТЕ КАМИЛИ ПЛЮЯТ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ

Емил Милев

web

Изчаках нарочно да мине време от закачката ни с г-н Грънчаров* - с надеждата да се включат и други и да стане истинска дискусия, но уви. Темата си заслужава разчепкване най-малкото защото сума хора от всички етажи на обществото ни бъркат или смесват две различни корелации: България - Европа е едно, а България - Европейски съюз съвсем друго, поне аз така мисля. Но както и да е... А на г-н Грънчаров искам в заключение да му кажа няколко неща:

  1. Нито съм “куче”, нито съм “бясно”, нито “лая” по някого. Да изпитваш скепсис, не е равносилно да мразиш. И същевременно не желая да съм и еврооптимистична камила, чийто хоризонт е задницата на тази пред нея. Аз съм поет, а за хората, самоосмислящи се като такива, е противопоказно тътренето в кервани и в каквито и да било стадни формации.

  2. И хабер си нямам от всякакви левичарски идеологии, носталгии и тям подобни глупости. В същото време, като ме лъхне отнякъде талибански евроентусиазъм, направо ми се припива. Ако трябва да сложа светогледа си в някое философско терминологично чекмедже, мисля, че ще е това на гностицизма.

  3. Известно време се изкушавах от идеята да обясня в достъпен за г-на вид нещичко за цикличния характер на историята**. Когато обаче препрочетох неговия емоционален преразказ с елементи на разсъждение (”Как успях да влудя...”), реших, че мога и да го направя, но само срещу хонорар от 5 (пет) лева. Защото братята янки, същите тези от “величествения универсиум на свободата и демокрацията”, са го казали простичко и ясно: За каквото и да си говорим (в нашия универсиум), накрая става въпрос за пари.

 


* Вж. Емил Милев. Един "влуден евроскептик". // Електронно списание LiterNet, 04.04.2007, № 4 (89) и Ангел Грънчаров. Как успях да влудя и как ще успокоя един... евроскептик. // Електронно списание LiterNet, 04.04.2007, № 4 (89). [обратно]

** Пример за подобно (емоционално) изкушение: Пиша този текст на 13-ти, петък. Преди точно 700 години френският крал Филип Хубави хубавичко избива Ордена на рицарите тамплиери и “национализира” огромните им богатства. Отличителното за тамплиерите (бонус от “фирмата” за г-н Грънчаров) е, че се опитват да осъществят коренно различен експеримент за ЕС - за разлика от теологичния експеримент (ЕС под егидата на папата) рицарите залагат на рациото и прагматизма - инфраструктура, митници, банки... И понеже скоро мина Великден, ще добавя само, че кръвта на хилядите избити тамплиери се присъединява към близо петдесет милиона изгорени вещици и еретици, около сто милиона избити индианци и негри, приблизително седем милиона гроба, които лежат само между Франция и Германия от по-ново време и колко още! И всичко уж в името на набедения за месия беден дърводелец от затънтената римско-еврейска провинция Галилея. Та, върху тоя безумен Еверест от страдания, кръв и жестокост ни се хили рекламно днешният ескперимент ЕС (с христянски ценности и все повече джамии) и бута под носа на камилите стария си морков (ред, еснафски идеали и блудкаво изкуство), а зад гърба държи тоягата... Чурук работа, бат Баяне!... Е, стига толкова с изкушенията, поне емоционалните! Ще завърша с вече класическото оптимистично - владяли са ни Римската, Византийската, Османската, Съветската империи и к’во? Нема ги! Да му мисли новата Европейска империя! [обратно]

 

 

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.04.2007, № 4 (89)