ЕДИН “ВЛУДЕН ЕВРОСКЕПТИК”

Емил Милев

web

Прочетох с удивление обяснението в любов към Европа на Ангел Грънчаров^* и дори в първия момент помислих, че въпросният текст е изпаднал по някаква случайност от някаква пресконференция на г-н “10%”. Поводът изобщо да реагирам е кликането ми върху професионалната биография на г-н Грънчаров. И понеже (след фрази от рода, че управниците трябвало да треперят от страх пред гнева на народа, а и други от същия хор на радостта) аз се разпознах сред “обърканите хорица, които не са се погрижили поне малко да подредят ценностите в главите си”, искам да му задам, няколко въпроса.

1. Оставям настрана древната и средновековна история на отношенията България - Европа (макар че те са по-важни). Вземаме един жалон от по-ново време - конструирането на Сан-Стефанска България. Припомнете ми, г-н Грънчаров - от онзи момент до наши дни какво добро е сторила за нас любимата Ви Европа? Най-краткият отговор - нищо! Това “нищо” си има историко-политически синоними - високомерност, лицемерие, егоизъм и бюргерско интересчийство. Апропо, кажете ми кои от прехвалените днешни (щото тия от миналото не са много за хвалене) европейски ценности ние не притежаваме?

2. Еврогуруто Оли Рен говори с ентусиазъм за великия експеримент “Обединена Европа”. Хубаво, негова си работа. Аз обаче се сещам за предишните експерименти (пак от по-ново време, по-старите са дълга тема). Първи експеримент - Френската революция. Втори - експериментът СССР и другите около него. Трети - Съединени американски щати (съвет: снабдете се с банкнота от 1 долар и я разгледайте внимателно). И сега - ЕС. Кои са движещите сили на тези експерименти? Няма да ги описвам от уважение към аудиторията. Ще припомня само, че първите три, взети заедно, са стрували милиарди човешки животи.

За какво точно ни взеха в ЕС не е още много ясно. Ясното обаче е, че оттук нататък отърване няма. Както при нашенската топлофикация - единственият начин да се отървеш е да се изселиш (и пак няма гаранция). Какво правим като започне разпада?

3. Пак професионалните занимания на г-н Грънчаров ми припомниха една случайно доловена реплика на български бизнесмен по повод западноевропейските му партньори: “Взети поотделно всичките са малоумни, но системата им работи!”. Това изречение е всъщност дефиниция на един от видовете организиращо колективно съзнание познато в природата (иначе те са доста повече). Най-обичайният пример е термитника - удивително съвършена конструкция, сътворена от специализирани мравки работници, движени от един център. Специалистите знаят, че този център (огромната възпроизвеждаща майка) е от ключово значение. Тя не само бълва нови редови членове, но и ги ръководи по още неизяснени информационни канали. Факт е, че ако центърът-майка бъде унищожен по някаква причина, в общността настъпва разпад, безпомощност и анархия. В един свой текст Ноам Чомски пише, че близкото бъдеще на западната цивилизация е разделението на един суперконцентриран елит и една огромна полуграмотна, т.е. контролируема маса от специализирани в разни изпълнителски дейности същества. Моите сетива долавят горе-долу същото. Е, г-н Грънчаров - каква любов, какви пет лева?

Съзнателно само маркирам най-важното, защото доказателствената част ще отнеме доста страници, а за, надявам се, по-голямата част от аудиторията, не е и необходимо. Аз, г-н Грънчаров, съм пò набор на ЕС от вас - и аз ставам на 50 тази година. Само че: “Мене ме нема в целата схема...”.

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2007, № 4 (89)