КАК УСПЯХ ДА ВЛУДЯ И КАК ЩЕ УСПОКОЯ ЕДИН... ЕВРОСКЕПТИК

Ангел Грънчаров

web

Господин Милев, с най-голямо удоволствие ще коментирам Вашия отзив^*. Може на някои моменти в коментара си да Ви засегна, но Ви предупреждавам, че съм прям и искрен човек, който казва само това, което мисли, без много-много да се вълнува от това, как другите приемат думите му.

Прочетох с удивление обяснението в любов към Европа на Ангел Грънчаров и дори в първия момент помислих, че въпросният текст е изпаднал по някаква случайност от някаква пресконференция на г-н “10%”. Добро начало, няма що, доколкото ми е известно г-н (мистър) “10%” е израз от боровия фолклор и така наричат Александър Божков. Май намеквате, че съм изплагиатствал... чувствата си към Европа от въпросния господин. Като поет трябва да си давате сметка, че чувства не могат да се плагиатстват. Това е на шега. Карай, надолу обаче идват още по-вълнуващи “мисли”, тъй да се рече.

Поводът изобщо да реагирам е кликането ми върху професионалната биография на г-н Грънчаров. Бре, какво ли има в моята биография, което да подклажда евроскептическите страсти? Чудна работа...

Но ето едно признание: ... аз се разпознах сред “обърканите хорица, които не са се погрижили поне малко да подредят ценностите в главите си”..., което е наистина симптоматично. Но, г-н Милев, да не излезе така, че без да искате, по-надолу ще убедите всички, че съм бил напълно прав да дам такава квалификация на евроскептиците. Но да видим какви въпроси ще ми зададете, любезни г-н Милев.

Ето първия въпрос: Припомнете ми, г-н Грънчаров - от онзи момент до наши дни какво добро е сторила за нас любимата Ви Европа?. И почналият вече да се разгорещява автор на бележката си отговаря сам: Най-краткият отговор - нищо!, като не се разбра само защо мен пита, като знае отговора. И добавя сам: Това “нищо” си има историко-политически синоними - високомерност, лицемерие, егоизъм и бюргерско интересчийство. А, ето го най-сетне и въпроса към мен: Апропо, кажете ми кои от прехвалените днешни (щото тия от миналото не са много за хвалене) европейски ценности ние не притежаваме?. Аз сега не мога нещо да разбера: щом тия “прехвалени европейски ценности” ние си ги притежаваме, на какво тогава трябва да се лютим така силно на европейците? Или на себе си трябва да се лютим, че сме като тях, сиреч, сме... европейци. Май наистина има нещо объркано в представите на нашите мили евроскептици. Да видим какво е то.

Длъжен съм да цитирам целия абзац, съдържащ втория въпрос, та да се разбере (по възможност): 2. Еврогуруто Оли Рен говори с ентусиазъм за великия експеримент “Обединена Европа”. Хубаво, негова си работа. Аз обаче се сещам за предишните експерименти (пак от по-ново време, по-старите са дълга тема). Първи експеримент - Френската революция. Втори - експериментът СССР и другите около него. Трети - Съединени американски щати (съвет: снабдете се с банкнота от 1 долар и я разгледайте внимателно). И сега - ЕС. Кои са движещите сили на тези експерименти? Няма да ги описвам от уважение към аудиторията. Ще припомня само, че първите три, взети заедно, са стрували милиарди човешки животи. Трите “експеримента”, които вие, г-н Милев, давате като доказателство и за “злокобната участ” на самия Европейски съюз, са несравними. Третият експеримент, свързан с комунизма и СССР, просто няма място сред другите два, той е чужд на духа на най-новата история, в който ценностите на свободата, човечността, братството, достойнството заемат най-високо място. Защото комунизмът по същината си е тотално отрицание на всички тия най-хуманни ценности. А що се касае до “милиардите човешки животи”, които трите експеримента били взели, искам само да ви кажа, че комунизмът специално е взел по най-брутален начин живота на около 100 милиона жертви, на убити без вина и причина човешки същества. Френската революция при всичките си кръвопролития изобщо не може да се сравнява с кръвожадността на комунизма. А пък за “експеримента САЩ” аз, признавам си, не разбирам за какви жертви говорите, драги ми г-н Милев? Или по едновремешен обичай искате да ми намекнете, че в Америка “още бият негрите”?!

Но ето че идваме до сюблимния момент. Разтревоженият евроскептик Емил Милев задава кардиналния въпрос: Какво правим като започне разпада? И дава пример с... топлофикацията, от която наистина спасение няма. Аз пък не се боя от разпада на ЕС, защото няма да доживея това време, пък съм сигурен, че и синът ми няма да го доживее, а и неговите деца също. Освен ако хората не започнат да живеят както се живели в най-старите библейски времена: по 900 години! И тогава са казвали: “Той, горкият, умря млад: само на 300 години!”. Така че, не бой се, драги ми г-н Милев, няма такава опасност да се срути ЕС, докато сме живи, и докато са живи децата ни и техните деца поне. Пък и ние, дето преживяхме сгромолясването на комунизма, няма защо да се боим от подобни неща: помните ли кошмарите на 1990, на 1996 година поне?

После г-н Милев разсъждава на дълго и нашироко около една фраза, една... случайно доловена реплика на български бизнесмен по повод западноевропейските му партньори: “Взети поотделно всичките са малоумни, но системата им работи!”. Иска ми се да запитам тук: ами ние като сме така “многоумни”, що нито една от досегашните ни “системи” не проработи? Но това ей така, за размисъл. И кой знае защо г-н Милев дава пример с един... термитник, така де, дето живеят термитите, с една дума, мравуняк, а още по-ясно казано: комуна. Ех, Милев, сърдиш се, че съм бил казал, че такива като теб с евроскептически емоции хора не са си подредили представите, а ето, че сам доказваш, че това май е така. И какво общо има свободното пазарно общество с комуната-мравуняк? Нищо. Напротив, противоположни са. А пък това, дето го бил казал Чомски (същият, който преди време ходи в Ливан и похвали терористите от Хизбула, че били прави да убиват евреите: и на Запад има “леви интелектуалци” от типа на наш Панто), драги ми г-н Милев, е безпочвен и немотивиран страх, не се поддавайте на него: свободата по никакъв начин няма да допусне “оруеловски сценарии”, тяхното време отмина заедно с кончината на комунизма, мина безвъзвратно, повярвайте ми...

И тук г-н Милев възкликва патетично: Моите сетива долавят горе-долу същото. Е, г-н Грънчаров - каква любов, какви пет лева?. Това за петте лева, признавам си, не го разбрах. Пет лева, драги ми връстнико, ни радваха, когато бяхме млади и се радвахме на “социалистическото благоденствие”. Сигурно тази асоциация за петте лева Ви е минала през ума покрай радостната емоция при получаването на първия хонорар в ония паметни времена. Тогава едно стихотворение е вървяло... 5 лева. Една голяма моя статия пък тогава вървеше... 12 лева. Но да оставим миналото с неговите дребни радости, драги ми опоненте. И нека си отворим душите за бъдещето, защото да не стане така по наш най-български обичай да проспим и бъдещето, вгледани назад, в дребните емоции на една така тъпа носталгия към един свят, който животът и историята бяха осъдили на неминуем провал...

А пък това горчиво Ваше Мене ме нема в целата схема... е май най-показателното в цялата Ви бележка. Наистина, който намери себе си в откриващия се сега пред всички нас нов живот в хоризонтите на свободата, той предусеща пълнотата на съществуването си и се радва. А който се остави на една така неразумна носталгия по миналото, която е способна да отрови всички радости на всекидневието му, такъв сам си е виновен за това, което му се е случило...

Западът, Европа и Америка, са създали един величествен универсум на свободата, в който искащите да живеят пълноценно и обичащите свободата (а тези две неща означават едно и също!) неизбежно се вписват и си намират мястото. Нали се сещате за тази приказка: кучетата си лаят, керванът си върви. Страхувам се, че всеки от нас сам ще определи коя е неговата роля: на кучета, лаещи... евроскептически бясно, или пък на ония доволно преживящи... камили в кервана, които носят тежък товар, ала упорито се движат, защото знаят, че ще стигнат и оазиса, където ги чака неописуемото блаженство на заслужената отмора. Аз за себе си знам какво да избера: по-добре... еврооптимистична камила, отколкото... носталгично лаещо и бясно евроскептическо куче. Защото май всички разбраха вече, че евроскептицизмът просто е другото име на една левичарска носталгия по комунизма. И на страха, на глупавата боязън от свободния живот. Със свободата лесно не се живее, драги ми г-н Милев, но за сметка на това се живее достойно...

© Ангел Грънчаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2007, № 4 (89)