БЕЛЕЖКИ

МАТЕРИАЛИ ЗА ИСТОРИЯТА НА КУЛТА КЪМ НАРОДНИЯ СВЕТЕЦ ДИМИТЪР БАСАРБОВСКИ МЕЖДУ XVI И XVIII В.

Тодор Моллов

web

1. Освен "Чуката", "Над манастира" и "Магарето", този масив се нарича и "Сачака" (или Саджака) - срвн. названията Малък и Голям Сачак за местности с останки от скални монашески килии на около 2-3 км срещу течението на реката в посока към с. Красен. По спомени на някои по-възрастни селяни в землището на Басарбово имало местности "Правите камъни" и "Диреците". [обратно]

2. Шкорпил, К., Опис на старините по течението на р. Русенски Лом. С., 1914, с. 151-154; за него вж. и: Ханджийски, А., Обители в скалите. С., 1985, с. 12 и с. 119. [обратно]

3. Някои от данните ни за селото и манастира са взети от ръкописната "История на село Басарбово" от местния краевед Неделчо Христов Неделчев, която се съхранява в училище "Хр. Ботев" (по препис в Арх. КБЛ при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"). [обратно]

4. Велков, Ив., Находки и вести от разни места. - ИБАИ, ХIV (1940-1942), С., 1942, с. 276-277; вж. и Тракийски легенди. Авт. колектив: Фол, Ал., Ив. Венедиков, Ив. Маразов, Д. Попов. С., 1981, с. 39, с. 154, обр. 78. [обратно]

5. Според Н. Неделчев оброчната плоча е била открита на дълб. 1,30 м. От ръкописния дневник на монаха Хрисант (използван по препис, направен през 1987 г. от Веселин Тачев) става ясно, че тази "стая" била изградена през 1937 г., но след наводнение на р. Лом през 1940 г. той я напуснал и решил да живее като "първите християни" в скалната килия на свети Димитър Басарбовски. [обратно]

6. В някои коледни песни на старото местно население от Североизточна България (Русенско и преселници в Северна Добруджа - СбНУ, 35, с. 54-56, N. 3, с. Хамамджии, N. 5, с. Черна; СИБ 1, N. 211, с. Мечка) се описват чудни гости на стопанина, като Самси Господ и Божа майка яздят съответно на кон (вар.: сур елен) и на кошута, което напомня иконографията на разглежданата оброчна плоча. [обратно]

7. Освен паралелите със скалните манастири в Поломието, вж. и данните за скалния манастир край Никопол (наричан Шейтан хамам, Таушан хамам и Св. Стефан) - Аспарухов, М., Археологически приноси към историята на средновековния Никопол. [Библиотека "Български северозапад" към "Известия на музеите в Северозападна България", 13; серия "Научни изследвания", N. 7], Враца, 1997, с. 67-77. [обратно]

8. Липсата на системни археологически проучвания в района не ни позволява да очертаем по-точно картината на поселищния живот през средновековието, но е твърде възможно някои епизодично откривани гробове да са тъкмо от този период. Катоизключим сравнително новото гробище в местн. Моргула, по различно време при изкопни работи селяните са попадали на стари християнски гробове в училището, в дворовете на Неделчо Начков, на Иван Пенев Събев, на Иван Г. Даскалов, на Трифон Марито, на Илия Йонков, а извън селото - в местн. Саджаков чифлик [Неделчев, Н., Цит. ръкопис]. Впрочем, може би тук трябва да прибавим и преданието, че при османското нашествие мъжете отишли да отбраняват крепостта Червен, а жените и децата се скрили в някаква близка пещера (скалния манастир?), където измрели от глад и болести [Неделчев, Н., Цит. ръкопис]. [обратно]

9. Шкорпил, К., Цит. съч., фиг. 133-а, помещение А. [обратно]

10. Извори за българската история, Т. ХIII, Серия ХV-ХVI (Турски извори за българската история, Т. II). С., 1966, с. 193 (= Христоматия по история на България, Т. 3. Състав.: Цв. Георгиева, Д. Цанев. С., 1982, с. 14). При първото изнасяне на данни от този регистър Р. Стойков го датира погрешно от 1430 г. [Стойков, Р., Нови сведения за миналото на български селища през ХV-ХVI в. - Исторически преглед, год. 12, 1959, N. 6, с. 77-78; оттук и грешката в статията за с. Басарбово от "Енциклопедия България", Т. 1, С., 1978, с. 218], което налага по-прецизното предатиране на документа - вж. Димитров, Стр., За датировката на някои османски регистри от ХV век. - ИБИД, кн. ХХVI, С., 1968, с. 242-243; съображенията за оцеляване на манастира през ХV век - Гандев, Хр., Българската народност през 15. век. С., 1972, с. 65, 148, 193. [обратно]

11. Без съмнение името му е производно от името на първите му притежатели в османската епоха. Според местното население, което в по-голямата си част е късно преселено от балканските селища, то се обяснява като производно от басарбовци ‘(преселници) от Басарабия’ (всъщност би следвало да е бесарабовци < Бесарабия), като се визира възвръщането през ХIХ в. на част от изселниците вследствие на Руско-турските войни през ХVIII в. (може би тъкмо тази нагласа е породила и преданието, че тук за кратко време са отсядали и татари, които обаче не харесали мястото и се заселили в Свищовско. - вж. Неделчев, Н., Цит. ръкопис). В специално изследване на селищните имена от Русенско се предполага, че в основата му стои лично име или прякор Басараба, макар авторите да знаят регистрирането му през ХV в. като "Манастир Басараба, тимар на влашкия войвода" [Ковачев, Н. П., Л. Минева-Ковачева, Названия на селищата в Русенско. - ИИБЕ, кн. ХVIII, 1969, с. 219]. Според друго народно предание името на селото идело от турското название на мъглата "басарб" (всъщност balsira), защото когато дошли завоевателите, заварили гъста мъгла [вж. Юбилеен сборник "Българско село", С., 1931, с. 305]; като вариант на това обяснение ще приведем свидетелството на Н. Неделчев, че турците наричали Басарбово "Манаво село", защото там често имало "мана". [обратно]

12. От съкратения регистър на Никополския санджак (70-те години на ХV в.) става ясно, че с тая цел никополския кадия пожелал за тимар мезрата Червена вода, като обещал с дохода да издържа един спахийски дружинник (джебелу). - вж. История на България, Т. 4. С., 1983, с. 37. [обратно]

13. Според "Хрониката" на французина Валериан дьо Ваврен през 1445 г. при вестта за победите на християнската войска над 12 000 българи от Русенско ("района на Росико") решили да се прехвърлят във Влашко и помолили "господарят на Влахия" (Влад III Дракул) да ги приеме; когато обаче се събрали на някакъв хълм, отстоящ на една левга (ок. 6 км) от дунавския бряг, били обсадени от 800-1000 турци и се наложило влашкия войвода да премине реката с 4000 души, при което обсадителите се разпръснали [Чужди пътеписи за Балканите. Т. 1. Френски пътеписи за Балканите. ХV-ХVIII в. Състав. и ред. Б. Цветкова. С., 1975, с. 68-69]. Макар от описанието на случката да не става ясно къде се намира този хълм, не можем да не отбележим, че той най-вероятно не е бил на брега, а във вътрешността, поради което за обсадата е трябвало да се извести войската, разположена на северния бряг, откъдето и допустимото предположение, че сборният пункт е бил място, известно на всички - според нас то е могло да бъде в района на все още неразрушения средновековен скален манастир край Басарбово (срвн. по-долу и сведението на анонимния френско-холандски пътеписец от 1801 г., че от Басарбово до Русе има 1 левга). Не е изключено ранни преселници от Русенско във Влашко да е имало и през февруари 1462 г., когато Влад IV Цепеш отново превзел Русе [Български средновековни градове и крепости. Т. I. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Състав. Ал. Кузев и В. Гюзелев. Варна, 1981, с. 159]. [обратно]

14. Гандев, Хр., Българската народност през 15. век. С., 1972, с. 148. [обратно]

15. Грозданова, Ел., Ст. Андреев, Българите през ХVI в. (По документи от наши и чужди архиви), С., 1986, 149-150. [обратно]

16. Цветкова, Б., Соколарството в Северна България през ХV-ХVI век. - ГМСБ, IV, 1978, с. 77; Цветкова, Б., Соколарството в Никополски и Видински санджак през ХV-ХVI в. - ГСУ, ИФ, Т. 73, 1979, С., 1982, с. 16. Както отбелязва авторката, участието на свещеници и монаси в соколарството не било рядко явление и за други райони - по сведение от 1618 г. всички монаси от манастирите Лесново, Егри дере и Търново, както и отделни монаси от Рилския манастир били доганджии. [обратно]

17. Цветкова, Б., Един френски пътепис от ХVI век за българските земи (Пиер Лескалопие - 1574 г.). - ИБИД, кн. ХХVI, 1968, с. 265. [обратно]

18. "Говори се, че неотдавна починалият воевода на Влашко, Мирчо, приживе бил закопал в сарая си в Русе много флорини. Бях заповядал на Хюсеин чауш, от султанските ми чауши, заедно с християнина, който знаел, где били закопани парите, в присъствието на един-двама доверени и учени хора от първенците на вилаета да почнат изкопаването на съкровището. Повелявам, при получаване [на настоящето] без никакво отлагане, заедно с няколко надеждни лица от духовенството и населението и със споменатия чауш, да отидете в сарая, да попитате казания християнин, где е било закопано съкровището; да се почнат разкопки и каквото нещо се намери, да се преброи и претегли в присъствието на вилаетските първенци, да се запечата от тебе и чауша, да се натовари на кираджийски коне, придружени от достатъчно спахии, и заедно с поменатия чауш да го изпратиш в столицата. Да внимаваш много и избегнеш да представиш работата лъжовно. Дадено на босненеца Хюсеин чауш." [Документи за българската история, Т. 3. Документи из турските държавни архиви, Ч. 1. (1564-1872). Подбрал и превел Панчо Дорев. С., 1940, с. 14, N. 30]. [обратно]

19. "Сегашният наиб в Халеп изпраща протокол, с който Деспина, майката на бившия воевода на Влашко, Петро, е назначила за пълномощник Хамза бен Абдуллах за продажба на нейната къща и имотите й, които се намират в Русе. Тя е поискала височайше решение, щото никой да не й пречи. Повелявам, когато пристигне споменатият пълномощник със свещеното ми решение, да разгледаш протокола, който той носи, и ако споменатата Деспина наистина има имоти и сгради в Русе и никой не е заинтересуван в тях, да се удостовериш в неговото качество на пълномощник и, когато по закона той поиска да продаде тези къщи и сгради, да попречиш на всекиго, който би поискал да действува противозаконно." [Документи за българската история, Т. 3. Документи из турските държавни архиви, Ч. 1. (1564-1872). Подбрал и превел Панчо Дорев. С., 1940, с. 15, N. 35]. Тук трябва да отбележим, че през същата 1583 г. приключва първият период от управлението на влашкия войвода Михня II Турчитул (1577-1583; 1585-1591) и на власт идва войводата Петър Церцел (1583-1585), при когото вдовицата на Мирчо Чобан може да е била (или да се е чувствала) притеснявана. [обратно]

20. Срвн. "Най-важното пратеничество на пресветлия княз Христофор Збараски, коронен съветник и пр. и пр. от Негово Величество Сигизмунд III, крал полски и шведски до султан Мустафа в 1621 година, написал Самуил от Скржипна Твардовски". След като описва Русе и споменава за зловонието на българския бряг, където стоели непогребани множество жертви на последната чумна епидемия, Твардовски продължава: "Поуспокоени минахме Парабут/ и няколко села добре изградени,/ те бяха имоти на жени султански./ Подир това ние пристигнахме в Разград,/ някога в България с лозята си славен" - Кесяков, Хр., Стари пътувания през България. I. Христофор Збараски. - СбНУ, Т. 11, с. 157-163. [обратно]

21. Грозданова, Ел., Демографски промени в Русенско през втората половина на ХVII в. - Векове, 1975, N. 5, с. 63; Златев, Л., Ив. Димитров, Етнодемографско развитие на Русе и Русенско през османското иго (ХV-ХIХ в.). - ИПр., 1986, N. 10, с. 62-63. [обратно]

22. Грозданова, Ел., Българската селска община през ХV-ХVIII век. С., 1979, с. 98. [обратно]

23. Димитров, Стр., Към историята на чифликчийството в Русенско - ИПр, 1958, N. 4, с. 84, 87; вж. и Радушев, Евг., Аграрните институции в Османската империя през ХVII-ХVIII век. С., 1995, с. 143. [обратно]

24. Киел, М., Описание на френско-холандското пътуване през България по време на кърджалиите. - Векове, 1981, N. 6, с. 71. [обратно]

25. Чужди пътеписи за Балканите. Т. 4. Френски пътеписи за Балканите. ХIХ в. /Съст. и ред. Б. Цветкова. С., 1981, с. 138. [обратно]

26. Възрожденски пътеписи. С., 1969, с. 74. Както вече отбелязахме, голяма част от жителите на с. Басарбово са се изселвали във Влашката низина по време на руско-турските войни от ХVIII и ХIХ век, а на тяхно място, особено през ХIХ в., са се заселвали семейства откъм Балкана; знае се, че стари местни родове (ерлии) са Мацоята, Начковци, Панайотовци, Мароците, Мекеретата, Павльовци, Попчовци, Лаладжиите, Бабьовци, Друметата, Гамовите, Баберковци, Шапковите, Кабарята и Мишкоровите [Неделчев, Н., Цит. ръкопис]. [обратно]

27. ОДА-Русе, ф. 43 К, оп. 5, а.е. 2 л. 17-18; цит. по: Златев, Л., Димитров, Ив., Етнодемографско развитие на Русе и Русенско през османското иго (ХV-ХIХ в.). - Исторически преглед, 1986, N. 10, с. 68. [обратно]

28. Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. /Под ред. на П. Динеков. С., 1972, с. 194; Паисий Хилендарски. История Славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 г. /Увод, новобългарски текст и коментар Б. Райков. С., 1972, с. 123. [обратно]

29. От една страна, между 1685 и 1762 г. има по-малко от век ("така просиял в последно време"), а от друга, паметта на басарбовския светец се чества веднага след Димитровден - на 27 октомври, което подсказва, че при фиксацията на датата за честване на втория светец той се е осмислял като "продължител" на първия, т.е. "Нов" (същият механизъм се проследява и при фиксацията на датата за почитане на паметта на Св. Софроний /Стефан/ Български, за когото вж. по-долу). [обратно]

30. Свидетелствата за развоя на идеологическата парадигма на възрожденското световъзприемане не подкрепят надеждата за поява на такъв светителски подвиг през ХVII в. (1685 г.). Той би бил анахроничен дори и в началото на ХIХ в., когато в руслото на реактуализираната исихастка доктрина част от светогорските монаси предприемат своеобразен религиозен поход към молдавските земи, където основават или обновяват редица манастири - нека припомним и известните примери за моделиране на светци, мъченици за християнската вяра по време на гръцката Завера. [обратно]

31. Накратко по темата - Моллов, Т., Материали за историята на култа към народния светец Димитър Басарбовски. - Студентски изследвания. 1983-1984 г. В. Търново: ВТУ "Кирил и Методий", Филологически факултет, 1984, 129-140. [обратно]

32. Според нас погрешното локализиране на Басарбово до Свищов може да се дължи както на сведението на някой местен поклонник в Зограф или Хилендар, така и на някой таксидиот в този град; за съжаление известните данни са от по-късно време - за таксидиотите в Русе и Свищов вж. Радев, Ив., Таксидиоти и таксидиотство по българските земи. ХVIII-ХIХ в. В. Търново, 1996, с. 93, 99, 106, 132-133, 148, 158. [обратно]

33. Вкратце те са споменати в по-ранна наша публикация, където някои от тях са подложени на фолклористичен анализ - вж. Моллов, Т., Народният светец Димитър Басарбовски и обредите за дъжд. - Българска етнография, год. 14, 1989, N. 1, с. 39-47. Белетристичен опит за предаване на някои от легендарните епизоди вж. у Вишневски, Г. К., Басарбовският светец. Легенда. - Духовна култура, год. 38, 1958, N. 11, с. 24-27. [обратно]

34. Милетич, Л., Нови документи по миналото на нашите павликяни. - СбНУ, 21, С., 1905, с. 83 (Приложение N. II, § 23). [обратно]

35. Краткият обем на неговото "житие" може да е резултат от тази информация, а може и да е опит на летописеца да съкрати съзнателно част от ненужните за него данни от разказаната му легендарна (фолклорна) светителска "биография". [обратно]

36. Ангелов, Б. Ст., Житие на Георги Софийски. - В кн. му: Из старата българска, руска и сръбска литература, Кн. III. С., 1978, с. 106-107 (новобълг. превод на А. Даскалова в: Стара българска литература, Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, с. 294). Доколкото засега липсват други писмени свидетелства за презвитер Стефан (Св. Софроний) от този период, влизането му в светителския пантеон е вероятно късно (ХVII-ХVIII в.), когато датата на паметта му (28 май) се поставя в непосредствена връзка с активния в областта около гр. Трън култ към св. Терапонтий (27 май) - за него вж. Вълчинова, Г., Българският светец Терапонт или превъплъщенията на един култ. - Българска етнография, 1993, N. 3, с. 3-14. Тук трябва да отбележим, че в литературата съществува явно смесване на данните за Стефан-Софроний с тези за един негов по-късен сръбски съименник - така напр. сведенията, че мощите му се пазели "в Пипер" [Архиеп. Филарет Черниговски, Святые южных славян: Описание жизни их. Изд. Третье. СПб., 1883, с. 115-116] или "някъде в Сърбия" [Левкийски еп. Партений, Жития на българските светци, В новобългарски превод. Т. II. С., 1979, с. 57] очевидно се отнасят към Св. Стефан Нови, роден в Херцеговина (светско име Станко), който починал на 24 февр. 1730 г. "в монастире Келие у Пипере, близ села Црнаца" [Стоянович, Л., Стари српски записи и натписи, кнь. 1. Фотот. изд. Београд, 1983, с. 336, N. 3855-3856 от 1808 г.]. [обратно]

37. Иречек, К., Пътувания по България, С., 1974, с. 323. Мнението е повторено и от Снегаров, Ив., Турското владичество - пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. С., 1958, с. 151-152, с. 166, бел. 148; вж. и Ковачев, Н., Минева-Ковачева, Цит. съч., с. 225. Възможно е първото от тези селища да е споменато в османски документ, датиран през 1657 г. - "чифлик Мустафа ага в село Манастир; определен годишен откуп 320 (акчета)" [Димитров, Стр., Към историята..., с. 87; вж. там и споменаването на "Чифлик Байрам Челеби в село Красен; определен годишен откуп 480 /акчета/"]. [обратно]

38. Срвн. летописния разказ за второто разорение на българската земя, съставен през ХVIII в.: "Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лято Христово 1522, разори Тракия от Адриан-град до Средец-град, а един каймакам, Мурза Татарски, с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина от Черно море до Видин" - Петров, П., По следите на насилието. 2. С., 1988, с. 151 (става дума за султан Селим I, а годината е 1515). [обратно]

39. Според нас възможността местното население да оразличи светостта на Софроний произтича от по-ранни фолклорно предавани клишета за святост. За някои от тях вж. Моллов, Т., 1989. [обратно]

40. Нека припомним, че между 1567 и 1569 г. султан Селим II наредил да бъдат продадени редица черкви, манастири и църковни имоти, които нямали редовни документи; на християните било предложено да си ги изкупят срещу огромни (и непосилни за тях) суми. - вж. Петров, П., Съдбоносни векове за българската народност. С., 1975, с. 50; Петров, П., По следите на насилието. 1. С., 1987, с. 108-109. [обратно]

41. Според мен своеобразният "диалог" между двата култа проличава и в някои откъслечни данни за живота на Димитър Басарбовски, които по всяка вероятност са навлезли в устната традиция под влияние на известното за Софроний. Така например има разногласие по въпроса за социалния статус на Димитър - докато според едни варианти на легендите за него той не бил женен, според други станал монах след смъртта на жена си (били бездетни) - вж. Кратко животоописание на преподобния наш Отец Димитрий Басарбовский, св. мощи на когото почиват в Митрополитската църква в гр. Букурещ. Побългарено и издадено от архимандрит Натанаил Стоянов, от Атоно-Зографския монастир през 1857 год. Преработил на новобългарски език Свещ. Христо К. Попов, Издава: Православното Християнско Братство "Св. Димитрий Басарбовский", с. Басарбово. Русе, печ. П. Камбуров, 1928, с. 8 (бел.); Левкийски еп. Партений, Жития на българските светци, В новобългарски превод. Т. II. С., 1979, с. 121. [обратно]

42. В ръкописа-чернова "Краткое извлечение из составлявшегося исторического и географического описания болгарского царства в Мизии, Отделение III, Составлено: Генерального Штаба полк. И. П. Липранди", съставен ок. 1828-1829 г., след краткия разказ за Рилския манастир и по повод споменаването на мощите на св. Иоан Рилски (наречен св. Иоан Златоуст Български), авторът отбелязва: "Мощи Св. Димитрия, находившиеся в Разграде; в продолжение войны 1806-1812 года перевезены и хранятся ныне в букурешстской митрополии." [Въжарова, Ж. Н., Руските учени и българските старини. Изследване, материали и документи. С., 1960, с. 57]. [обратно]

43. Краткое сказание за преподобнаго отца нашего Димитрия Басарбовскаго, коего мощи почиват в Унгро-Влахийска, в Букурещ, Митрополитска църква. Поблъгари, издаде и подари на българската книжнина иеромонах Атон.-Зографскаго монастиря Натанаил Стоянов. Цариград - Галата, в Книгопечятницата на Д. Цанкова и Б. Миркова, 1858, 2, 12 с., тираж 5000 екз.; Кратко сказание за преподобнаго Отца нашего Димитрия Басарбовскаго, коего мощи почиват в Унгро-Влахийска, в Букурещ, Митрополитска Църква. Побългарил Еромонах Атон.-Зографскаго Монастиря Архимандрит Натанаил Стоянов, управител на Добровецкия монастир у Молдавия. Второ издание. Издава църквата "Св. Димитър", село Басарбово. Русе, печатница "Победа", 1901, 32 с.; Кратко животоописание на преподобния наш Отец Димитрий Басарбовский, св. мощи на когото почиват в Митрополитската църква в гр. Букурещ. Побългарено и издадено от архимандрит Натанаил Стоянов, от Атоно-Зографския монастир през 1857 год. Преработил на новобългарски език Свещ. Христо К. Попов, Издава: Православното Християнско Братство "Св. Димитрий Басарбовский", с. Басарбово. Русе, печ. П. Камбуров, 1928, 24 с., тираж 1000 екз. [обратно]

44. Според печатаното житие колата спряла до един кладенец край Русе и въпреки всички усилия не мърдала напред; тогава в нея впрегнали нови юнци (според преданието това били даначетата на пастира Димитър, които той получил от своя чорбаджия) и като ги оставили с лице към Влашко, оставили светецът сам да реши накъде да иде - те обаче се повърнали към Басарбово и спрели на една височинка сред селото. [обратно]

45. Макар в Първия Русенски препис иером. Пантелеймон да твърди, че мощите са престояли в реката 33 години (а при датировката на Паисий това би означавало до 1718 г.), сам той не знае за тази мисия; ако посочената датировка беше вярна, през 1764 г. Пульези би могъл да види все още живите свидетели не само на ваденето на мощите от реката, но и на мисията за отнасяне във Влашко. [обратно]

46. Иванов, Й., Български старини из Македония. С., 1970, с. 272, N. 132; цит. по копие от микрофилм на ръкописа в библиотеката на ВТУ (Ф 146), л. 90, а - 91, а. [обратно]

47. Според побългареното от Н. Стоянов житие едно от посмъртните чудесата на свети Димитър било да накаже сестрите Аспра и Екатерина от близкото с. Червена вода, които своеволно решили да вземат късче от мощите му за новопостроената в селото им черква "Успение на Пресвята Богородица". Впрочем, тъкмо в периода около и след 1598 г. "в областта на Доростол" (т.е. в диоцеза на Доростоло-Червенския епископ - Т.М.) за кратко пребивавал и известният Пимен Зографски - от житието му (писано от неговия ученик иеромонах Памфилий) научаваме, че в с. Червена вода ("Червеноводово") той излекувал един сляпороден момък, като намазал с калчица очите му. Интересно за нас е свидетелството на житиеписеца, че след като прогледнал, младежът се помолил на светия мъж "да го подстриже и да го облече в монашеска одежда; като склони светия с молбите си, той го подстрига и (слепият) последва след него" [вж. Народното четиво през ХVI-ХVIII век. Съст. Д. Петканова. С., 1990, с. 230 (новобълг. превод на Ан. Милтенова)]. Ако той не е съпровождал Пимен в по-нататъшните му обиколки из България, може да се предположи, че момъкът е останал като монах в някой от близките (на с. Червена вода) манастири - а защо не и във все още реално действащия Басарбовски манастир (?). [обратно]

48. Нека припомним, че според иеросхимонах Спиридон Габровски султан Селим "церквей до основания разоряше, мощей светих единих огнем сожже, других в Цариград отнесе..." [Златарски, В., История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном Иеросхимонахом. С., 1900, с. 51]; същото и в някои преправки на Паисиевата История - "църквите разсипа до основите, където имаше свети мощи, ги изгори, а други отнесе в Цариград" [Петров, П., По следите на насилието. 2. С., 1988, с. 152 - Дряновски препис от 1836 г.]. [обратно]

49. Тази дата се появява за пръв път в Първия Русенски (Пантелеймонов) препис на Паисиевата История и явно следва местната традиция в почитането на светеца. Близостта й до Димитровден мотивира объркването сред някои от нашите информатори, които заявяваха, че светецът бил родом от Солун; след 1770 г. от това обстоятелство явно се е възползвало и румънското духовенство - според селяните те били убеждавани в този биографичен "факт" по време на поклонение при мощите в Букурещ. [обратно]

50. Доколкото Н. Немцов споменава, че по времето на светеца селската църква се наричала Св. Йоан, то тя най-вероятно е обслужвала "старото" Басарбово, разположено на 1,5 км от сегашното село. Най-вероятно тъкмо построяването на новия храм е една от причините за по-сетнешното преместване на Басарбово, което задава относителна историческа перспектива при изследването на култа. [обратно]

51. Басарбовската църква е строена (или подновявана?) през периода 1865-1873 г. - ОДА-Русе, Ф. 44-к, оп. 1, а.е. 61, л. 152. [обратно]

52. Нека припомним, че според Н. Пульези чак до втората половина на ХVIII в. на празника на светеца в Басарбово идвали гърци и арменци от Русе. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2001, № 10 (23)

Други публикации:
Известия на Исторически музей - Русе. Т. 5, 1998, с. 57-69.