Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦВЕТАН КРЪСТЕВ. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРОНИКВАНЕ В МАТЕРИЯТА НА МАТЕРИАЛА

Елана Владова

web

Фотоколаж - Цветан Кръстев с 23 гъскиЦветан Кръстев е от онзи тип художници, които не се вместват в стандартните рамки на това понятие. И не само защото професионалните му интереси са в областта на концептуалното изкуство, а и защото в дълбочината на всичко, което прави, стои стремежът му неговото изкуство да не оставя материални следи, а невидими и на подсъзнателно ниво - “те са по-дългосрочни като внушение, защото материално оставените следи винаги са подложени на въздействието на времето”. Един свой по-ранен етап от работата си авторът определя с думата “маркиране” (“на невидимите връзки, по които протича информацията”). Като друг, вече надживян етап, счита търсенето на лично пространство (проектът “Моят персонален остров”, частично реализиран в Черно море преди 5 години или първите си два филма). Но факт е, че почти всичко, което Цветан Кръстев прави, е свързано по някакъв начин с

морето
“С него съм свързан дълбоко, то ме е формирало като мислене и ценностна система. Необятността му ми дава чувство за свобода. Морският бряг е мястото, където се срещат двете материи, двете начала - суша и вода, и заставайки там, ти заставаш точно по средата на границата. Аз съм просто едно от нещата, изградени от двете материи. Моята роля не е по-голяма от тази на един камък или песъчинка, тя е анонимна”.

За анонимността
“Никога не се подписвам под работите си. Не мисля, че човек носи творчество в себе си, защото самият той е продукт на творчески процес. Актът на Сътворението е първият творчески процес. Бог е заложил в човека творческото начало и ние трябва да си даваме сметка, че го притежаваме, но че то не е лично наше, защото идеите са извън нас. Всички ние черпим от Абсолюта и сме само посредници на проявлението му. Затова ми се вижда нелепо да се подпишеш под идея, която е извън нас и е овеществена със средства, които не са наши - пясък, вода или глухарчета. Аз съм никой, незабележим атом в абсолютния хаос. Висшата свобода се състои в сливането с всичко около нас”.

Цветан Кръстев е роден през 1961 г.
Завършва Художествена гимназия в Казанлък, след което се връща в родния си град Варна. Първите му изяви са край брега на морето, някои от пластиките му все още могат да се видят в КК “Златни пясъци”. Участвал е във всички 12 изложби на клуб “Вар(т)на”, на който е един от основателите. Има една самостоятелна изява в галерия “Тед”. Серия негови фотоколажни автопортрети “Годишните времена” са представяни в САЩ (1990 г., колекция Съвременно българско изкуство), а обекти - в Торонто, Канада през 1991 г. Участвал е в два кураторски проекта на Пламена Рачева - “Лабиринт”, 1998 г., отличен с голямата награда на международното триенале на графиката в Прага и “Bactericum Bulgaricus Art”, 1999 г., колекция съвременно българско изкуство, представено в Рига. Другата страна от заниманията му в областта на концептуализма през последните 2 години е видеоартът (“пристрастието ми към киното датира от преди 17 години, още тогава съм правил експерименти в тази област, но не съм ги документирал”). С два свои филма участва във фестивалите “Радикални практики” (София, 1999 г.) и “София ъндърграунд” (2000 г.). През миналата година филмите са представени и на международни форуми в Молдова и Украйна. Цветан Кръстев бе и единственият български участник в международното биенале на изкуствата в Алборг, Дания пак през миналата година. Там той представи обекти и осъществи две акции - “Вятър” (събиране на семена от глухарчета в България и разпръскването им по различни точки на земята) и “Приобщаване на Черно море към световния океан”.

Авторът за себе си
“В най-чист вид концептуалното изкуство представлява свобода на идеите и абсолютната му неограниченост като изразни средства и подход. То ми дава възможност да работя с каквито си искам материали и както си искам. Материалът за мен е категория, камъкът или дървото не са мои, а принадлежат на себе си. Във всеки материал е закодирано послание и аз се опитвам да проникна в материята на материала, за всяка идея търся най-подходящия материал. Несъвременно ми звучи, когато художникът се обвързва прекалено много с един материал и иска да извлече максимума от него, защото накрая се оказва победен. В концептуалното изкуство най-силно е изразена веригата “идея-назоваване-визуализация”. Обратният път за мен е нелогичен. В работата ми ме занимава светът в неговата цялост, в който аз съм една неделима част. Убеден съм, че във всичко, което правиш, стои твоята лична етика и морал. Ако съм следвал модел на подражание, то това е природата в най-чистия й вид”.

За изкуството
“Творческото начало присъства във всеки човек, различават се само формите му на проявление. Затова ми се струва нелепо творците да се разделят по жанрове - на писатели (които боравят с думите), на музиканти (които боравят със звуците), на художници (които боравят със цветовете) и т.н. Ние не се възползваме от абсолютната свобода, която ни е дадена a priori, сепарираме социални дейности, а вечните стойности в нещата са другаде. Аз не се чувствам художник, а творец, човек, който изпитва удоволствие от играта в творческия процес. Затова и нямам изкуствено създадено самосъзнание на привилегирован човек. Пътят до истинските стойности трябва да бъде извървян. Не вярвам в леките и преки пътища към нещата. Не е важна целта, а самият път - като време и изминато пространство, защото целта поставя края. Това ми е и отношението към живота”.

За личното пространство
Цветан Кръстев казва още, че всеки човек го носи със себе си. “Сега усещам, че свободата е състояние на духа и ако съзнателно се стремим към нея, значи се поставяме в положение на роби”, счита авторът. Най-близката му изява ще бъде в изложбата “Вар(т)на” и Компания” на 8 февруари. “Светът е пълен с изненади и хубавото е, че не знаеш какво ти престои. Трябва винаги да си неспокоен като дух, това е в основата на творческия процес, но в същото време трябва да си проникнат и от вътрешно спокойствие, което да прозира в работите ти”. За бъдещето Цветан Кръстев казва толкова.

Интервю на Елена Владова с художника (1999) >>>
Лора Попова за Цветан Кръстев >>>

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 06. 06. 2000
=============================
Публикация във в. Черноморие, 26. 01 2001.