Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЗИКОВИ МАГИСТРАЛИ

Алек Попов

web

Драги читателю, предлагам на вниманиете ти една любопитна история. Любопитна не само като сюжет, но и като графичен дизайн. Веднага ще забележиш, че почти половината от този разказ е написан на латиница. Това може би ще ти създаде малко трудности в началото, но предполагам, че скоро ще свикнеш. Ако пък използваш електронна поща или Интернет със сигурност няма да имаш проблеми.

Напоследък в българските медии периодически припламва искрата на един стар спор. В основата му лежи идеята за евентуална замяна на кирилската азбука с латинска с оглед на стратегическите предизвикателства, пред които е изправено нашето, доскоро твърде затворено, общество. Привържениците на идеята твърдят, че това ще допринесе за по-бързото и по-успешното интегриране на страната в глобалното икономическо и културно пространство и по-специално - в Европа. Обикновено се дава за пример реформата на турския лидер Мустафа Кемал Ататюрк, който в началото на ХХ век заменя арабска азбука с латиница. Защитниците на кирилицата изтъкват, че подобен акт ще доведе до обезличаване на нацията и до загуба на културен идентитет. Идеята изглежда особено отблъскваща предвид историческата роля на България за утвърждаване на славянската писменост. Поради тази причина аргументите на разума често отстъпват на емоциите, замъгляващи дори най-простите истини. Например, че е, меко казано, наивно да се надяваме, че въвеждането на латиницата автоматично ще ни доближи до Запада - очевидно не това е препъни камъка на нашата интеграция.

Междувременно, докато тази дискусия си тече - кога по-тихо, кога по-разгорещено - без особени изгледи да доведе до практически резултати в обозримо бъдеще, наблюдаваме крайно интересен процес: спонтанно, стихийно навлизане на латиницата в българския език. Този процес не е официално регламентиран, макар да има своеобразна санкция от страна на държавата, която личи в новите ни лични документи - имената се изписват задължително и на латиница. Но магистралата, по която латиницата прониква в ежедневното общуване, разбира се, се казва Интернет. Днес хиляди българи, предимно млади, разменят съобщения помежду си по електронен път. Хора, които никога през живота си не са писали писма, неочаквано се оказват приобщени към културата на писменото общуване. За тях е безразлично по какъв начин е записана дадена дума, стига да може да бъде прочетена бързо и адекватно. Всичко, което пречи на свободното циркулиране на информационния поток се оказва безполезно и се отстранява безжалостно. Очевидно кирилицата представлява подобно "тясно място" в информационния обмен - причините са твърде много, за да ги изброяваме тук, но фактът сам по себе си е красноречив: потребителите предпочитат да си служат с латиница. Ако това ще ни даде някаква утеха, си струва да отбележим, че в хода на този процес самите латински букви понякога биват замествани с цифри или други знаци, претендиращи за още по-голяма универсалност. Например звукът "ч" се изписва просто като 4 вместо да се използва сложната му английска транскрипция "ch" - 4esto, 4e, 4ovek и т.н. От друга страна български думи, особено такива с по-сложен правопис, биват заменяни с интернационална лексика, предимно английска, когато това улеснява записването. В мрежата рядко ще срещнете думи като "blagodarja", за това пък редовно се натъкваме на хибриди от рода на "10х", иначе казано: then+x. "Новият езиков ред" работи не само по отношение на малките езици като българския, но влияе съществено и върху най-разпространения език в Интернет - английския. Тенденцията да се опаковат цели фрази и изрази в съкращения от букви и цифри (F2F, което ще рече "face to face" или "лице в лице") със сигурност предизвиква гнусливо повдигане на вежди в Оксфорд, но отговаря на логиката на мрежата. Кулминацията в това отношение представляват знаците от сорта на :)) (усмивка, доволен, щастлив) :[ (ядосан), които се явяват носители на универсални понятия, подобно на йероглифите.

Езикът на мрежата е еклектичен, отворен и динамичен, без правила и забрани. Със сигурност не е правилен, нито чист, но има предимството да е жив и функционален. Може ли литературата да страни от него? Да не изследва явленията и процесите, свързани пряко с нейния основен инструмент - словото? Това се е случвало много пъти в историята. Изводът, според мен е, че когато пътищата на литературата и езика се разделят, губят и езикът и литературата.

 

 

© Алек Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2001, № 1 (14)