|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
CYBER-FAUST Алек Попов Тая беля с компютъра стана така... По време на дежурството, както обикновено, ровех из Интернет, когато се натъкнах на сайта на списание Зона-F, издавано от писателя-фантаст Агоп Мелконян. С Агоп се познавам по линия на местния фен клуб, на който имам честта да съм председател, но сега това едва ли е толкова важно. Дежурството не е кой знае каква работа - особено след последната модернизация, извършена по стандартите на ЕС. Човешкият фактор е сведен до минимум. Компютрите следят дори най-дребните операции. Затова ми остава доста свободно време... Електроната версия на Зона-F хваща окото и аз неусетно се залутах из дебрите му. От страница на страница, от линк на линк, попаднах в рубриката "Форум" - дружелюбно местенце (от типа message board), където всеки може да остави мнението си по някоя от зададените теми. THE BIG BANG - UZASI V LITERATURATA I KINOTO - SATANISUM - TABU ILI REALNOST? - VSJAKAKVI NESTANDARTNI IDEI - FENTASY Няма какво да крия: сатанизмът си ме тегли още от малък, затова побързах да хлътна в този обещаващ раздел. Изказаните мнения обаче силно ме разочароваха. Издаваха смайващо лекомислие и некомпетентност. Разочарованието ми скоро преля в яд, особено след съобщения от сорта:
Сега ще ти дам да разбереш, умнико, казах си! Не знам какво ме прихвана... Регистрирах си нов e-mail под името Mefisto в dir.bg и натраках следното съобшение:
После съчиних един договор в готически стил, но с твърде съвременно съдържание. Аз долуподписаният, продавам душата си на Принца на Мрака, споменаван по-нататък в договора като Купувач, за вечни времена - да му служи и да я използва, както намери за добре. Купувачът от своя страна се задължава да заплати на продавача следната цена: тука набутах всички житейски екстри, които ми дойдоха наум - печалба от тотото, мадами и така нататък..., включително пожизнен неограничен достъп до Интернет. Приложих договора към съобщението и го изпратих на ентусиазирания кандидат-сатанист. Добре се позабавлявах! Няколко дена по-късно реших да проверя пощенската кутия на Mefisto и заварих там съобщение от Death_Keeper:
Договорът беше попълнен надлежно, а вместо подпис се мъдреше сканиран зловещ отпечатък от палец. Това ме накара да се почувствам някак неловко. Death_Keeper явно приемаше нещата твърде буквално. През следващите дни пощенската кутия на Mefisto се оказа задръстена от писма. Народът явно беше петимен да изтъргува душата си. Не че му беше останало нещо друго... Аз обаче не бях подготвен за такъв обрат. Тежеше ми. Усещах някаква нездрава психическа енергия, насочена към скромната ми особа. За една седмица получих повече от двеста писма. Реших, че е крайно време да се сложи край на това безумие. Съчиних кратко послание и го разпратих до всички, които ми бяха писали на този адрес, както и до всички форуми, дискутиращи темата за сатанизма :
Тази мярка имаше известен ефект. Притокът от нежелани оферти рязко намаля. Обстановката се разведри, макар че вътрешно бях огорчен от ентусиазма, с който хората бяха готови да зачеркнат духовното начало. Престанах да се интересувам от пощенската кутия на Мефисто и дори се канех въобще да я закрия. Но все отлагах. Така измина цял месец. Вече бях започнал да забравям тази глупава история, когато една сутрин включих компютъра си и веднага разбрах, че нещо не е наред. Върху екрана се изписа следния текст:
Не ми оставаше голям избор, наглият хлапак. Въпреки парещото унижение, последвах съвета му. В пощенската кутия на Mefisto чакаше ново съобщение от Death_Keeper. Беше пристигнало току-що.
Обзе ме истинска паника. Не че този компютър е кой знае колко важен, но е свързан в мрежа с другите компютри. Ако те се скапят, околната среда със сигурност ще пострада... Ще пострадам и аз, а и вие. Добре, нека го кажа направо: аз работя в Атомната централа "Козлодуй". Без да губя нито секунда, изстрелях електронна депеша:
Той не закъсня да ми отговори с присъщата си арогантност:
Пробвах да се спазаря, но имах насреща си корав противник. Нищо по-малко от неограничен целогодишен абонамент не можеше да го умилостиви. Таксата излизше доста солена, но бях притиснат в ъгъла. Ако работата се разсмърди, последствията ще да бъдат далеч по-страшни. Разтичах се, взех назаем, изтръсках до шушка дебитната си карта и преведох сумата на интернет доставчика, посочен от Death_Keeper - нахалникът имаше предпочитания! Времето неумолимо изтичаше. Проверявах пощенската кутия на Мефисто през пет минути. Бях нервен и озлобен. Мислех си: гледай го тъпото копеле, продава си душата за един пиклив акаунт! Калпаво поколение, а? Ако бях Сатаната, щеше да види той. Ама не бях. Може би той беше? Най-сетне дългоочакваното съобщение цъфна на екрана ми.
© Алек Попов Други публикации: |